ал-Адиат 1-11, Сура Препускащите (100/ал-Адиат)

100/ал-Адиат-1: Уeл адияти дaбха(дaбхaн).
Кълна се в търчащите с пръхтене. (1)

100/ал-Адиат-2: Фeл мурияти кaдха(кaдхaн).
И после в бързо удрящите се, които пръскат искри. (2)

100/ал-Адиат-3: Фeл мугирати субха(субхaн).
И в прииждащите внезапно сутрин. (3)

100/ал-Адиат-4: Фe eсeрнe бихи нaк’а(нaк’eн).
И така вдигащите с това прахоляк. (4)

100/ал-Адиат-5: Фe уeсaтнe бихи джeм’а(джeм’aн).
И после с това се врязаха в общността. (5)

100/ал-Адиат-6: Иннeл инсанe ли рaббихи лe кeнуд(кeнудун).
Наистина човекът е голям неблагодарник към своя Господ. (6)

100/ал-Адиат-7: Уe иннeху aля заликe лe шeхид(шeхидун).
И наистина той сам е свидетел на това. (7)

100/ал-Адиат-8: Уe иннeху ли хуббил хaйри лe шeдид(шeдидун).
И наистина силна е любовта му към благата. (8)

100/ал-Адиат-9: E фe ла я’лeму иза бу’сирaма фил кубур(кубури).
Нима не знат, когато бъдат изкарани от гробовете им? (9)

100/ал-Адиат-10: Уe хуссълe ма фис судур(судури).
И когато бъде разкрито това, което е в гърдите (добрата и злата мисьл, намеренията). (10)

100/ал-Адиат-11: Иннe рaббeхум бихим йeумe изин лe хaбир(хaбирун).
И наистина Техния Господ е всезнаещ за тях в този Ден. (11)