български [Промяна]

Та ха 1-135, Сура Та ха (20/Та ха)

Сура Та ха - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Сура Та ха - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Сура Та ха - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
до
предишен
share on facebook  tweet  share on google  print  

سورة طه

Сура Та ха

Бисмлляхир рахманир рахим.

طه ﴿١﴾
20/Та ха-1: Та, ха.
Та. Ха. (1)
مَا أَنزَلْنَا عَلَيْكَ الْقُرْآنَ لِتَشْقَى ﴿٢﴾
20/Та ха-2: Ма eнзeлна aлeйкeл кур’анe литeшка.
Не ти низпослахме Корана, за да бъде страдание (тежест) за теб. (2)
إِلَّا تَذْكِرَةً لِّمَن يَخْشَى ﴿٣﴾
20/Та ха-3: Илля тeзкирeтeн ли мeн яхша.
А за да бъде напомняне (поука) за притежателите на хушу (вълнение, трепет към Аллах). (3)
تَنزِيلًا مِّمَّنْ خَلَقَ الْأَرْضَ وَالسَّمَاوَاتِ الْعُلَى ﴿٤﴾
20/Та ха-4: Тeнзилeн миммeн хaлaкaл aрдa уeс сeмауатил ула.
И е низпослан от Сътворилия земята и високите небеса. (4)
الرَّحْمَنُ عَلَى الْعَرْشِ اسْتَوَى ﴿٥﴾
20/Та ха-5: Eр рaхману aлeл aршистeуа.
Всемилостивият се въздигна на Трона. (5)
لَهُ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَمَا فِي الْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا وَمَا تَحْتَ الثَّرَى ﴿٦﴾
20/Та ха-6: Лeху ма фис сeмауати уe ма фил aрдъ уe ма бeйнeхума уe матaхтeс сeра.
Той е притежателят на всичко що е на небесата и на земята, и на всичко между тях, и на всичко под мократа пръст. (6)
وَإِن تَجْهَرْ بِالْقَوْلِ فَإِنَّهُ يَعْلَمُ السِّرَّ وَأَخْفَى ﴿٧﴾
20/Та ха-7: Уe интeджхeр бил кaули фe иннeху я’лeмус сиррe уe aхфа.
И ти, дали ще говориш на глас или не, ­ Той знае и тайното, и по-тайното. (7)
اللَّهُ لَا إِلَهَ إِلَّا هُوَ لَهُ الْأَسْمَاء الْحُسْنَى ﴿٨﴾
20/Та ха-8: Aллаху ла илахe илля хууe, лeхул eсмаул хусна.
Той е Аллах, няма друг Бог, освен Него. Негови са най-прекрасните имена. (8)
وَهَلْ أَتَاكَ حَدِيثُ مُوسَى ﴿٩﴾
20/Та ха-9: Уe хeл eтакe хaдису муса.
Чу ли разказа за Муса (Мойсей)? (9)
إِذْ رَأَى نَارًا فَقَالَ لِأَهْلِهِ امْكُثُوا إِنِّي آنَسْتُ نَارًا لَّعَلِّي آتِيكُم مِّنْهَا بِقَبَسٍ أَوْ أَجِدُ عَلَى النَّارِ هُدًى ﴿١٠﴾
20/Та ха-10: Из рeа нарeн фe калe ли eхлихимкусу инни анeсту нарeн лeaлли атикум минха би кaбeсин eу eджиду aлeн нари худа(худeн).
Когато видя един огън, рече така на семейството си: “Почакайте ме! Аз наистина видях огън. Може да ви донеса от там искра (светлина) или ще намеря при огъня (при светлината) напътствие към Него.” (10)
فَلَمَّا أَتَاهَا نُودِي يَا مُوسَى ﴿١١﴾
20/Та ха-11: Фe лeмма eТА ХА нудийe я муса.
И така, когато стигна там (до огъня (светлината)), бе призован: “О, Муса (Мойсей), (11)
إِنِّي أَنَا رَبُّكَ فَاخْلَعْ نَعْلَيْكَ إِنَّكَ بِالْوَادِ الْمُقَدَّسِ طُوًى ﴿١٢﴾
20/Та ха-12: Инни eнe рaббукe фeхлa’ нa’лeйк(нa’лeйкe), иннeкe бил уадил мукaддeситууа(тууeн).
Аз съм твоят Господ. Свали сега обущата си, несъмнено ти си в свещената долина Тува. (12)
وَأَنَا اخْتَرْتُكَ فَاسْتَمِعْ لِمَا يُوحَى ﴿١٣﴾
20/Та ха-13: Уe eнaхтeртукe фeстeми’ ли ма юха.
Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито! (13)
إِنَّنِي أَنَا اللَّهُ لَا إِلَهَ إِلَّا أَنَا فَاعْبُدْنِي وَأَقِمِ الصَّلَاةَ لِذِكْرِي ﴿١٤﴾
20/Та ха-14: Иннeни eнaллаху ла илахe илля eнe фa’будни уe eкъмис сaлатe ли зикри.
Аз съм Аллах, няма друг Бог, освен Мен. Затова на Мен бъди раб и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш! (14)
إِنَّ السَّاعَةَ ءاَتِيَةٌ أَكَادُ أُخْفِيهَا لِتُجْزَى كُلُّ نَفْسٍ بِمَا تَسْعَى ﴿١٥﴾
20/Та ха-15: Иннeс саaтe атийeтун eкаду ухфиха литуджза куллу нeфсин биматeс’а.
Наистина този Час (съдният)­ непременно ще дойде и за да се въздаде на всяка душа според делата и Аз още малко и дори от Себе си ще го скрия. (15)
فَلاَ يَصُدَّنَّكَ عَنْهَا مَنْ لاَ يُؤْمِنُ بِهَا وَاتَّبَعَ هَوَاهُ فَتَرْدَى ﴿١٦﴾
20/Та ха-16: Фe ла йeсуддeннeкe aнха мeн ла ю’мину биха уeттeбea хeуаху фeтeрда.
Тогава невярващияте в него (съдния ден) и следващите страстите си, да не те възпиратат от това (от вярата в него ден), за да не се погубиш и ти! (16)
وَمَا تِلْكَ بِيَمِينِكَ يَا مُوسَى ﴿١٧﴾
20/Та ха-17: Уe матилкe би йeминикe я муса.
Какво е това в десницата ти, о, Муса (Мойсей)?” (17)
قَالَ هِيَ عَصَايَ أَتَوَكَّأُ عَلَيْهَا وَأَهُشُّ بِهَا عَلَى غَنَمِي وَلِيَ فِيهَا مَآرِبُ أُخْرَى ﴿١٨﴾
20/Та ха-18: Калe хийe aсай(aсайe), eтeуeккeу aлeйха уe eхушшу биха aла гaнeми уe лийe фиха мeарибу ухра.
Рече той: “Това е тоягата ми. Опирам се на нея и бруля (листа) за овцете си, и за други нужди я ползвам.” (18)
قَالَ أَلْقِهَا يَا مُوسَى ﴿١٩﴾
20/Та ха-19: Калe eлкъха я муса.
Рече (Аллах): “О, Муса (Мойсей), хвърли я настрани!” (19)
فَأَلْقَاهَا فَإِذَا هِيَ حَيَّةٌ تَسْعَى ﴿٢٠﴾
20/Та ха-20: Фe eлкаха фe иза хийe хaййeтунтeс’а.
И той я метна, и изведнъж, ето я, ­ пълзяща змия! (20)
قَالَ خُذْهَا وَلَا تَخَفْ سَنُعِيدُهَا سِيرَتَهَا الْأُولَى ﴿٢١﴾
20/Та ха-21: Калe хузха уe латeхaф сe нуидуха сирeтeхeл ула.
Рече (Аллах): “Вземи я и не се страхувай! Ние ще я възвърнем в началния й образ (вид). (21)
وَاضْمُمْ يَدَكَ إِلَى جَنَاحِكَ تَخْرُجْ بَيْضَاء مِنْ غَيْرِ سُوءٍ آيَةً أُخْرَى ﴿٢٢﴾
20/Та ха-22: Уaдмум йeдeкe ила джeнахъкeтaхрудж бeйдаe мин гaйри суин айeтeн ухра.
И сложи (пъхни) ръката си под мишницата и я извади сияйно бяла (светла), без болест, ­ като друго знамение. (22)
لِنُرِيَكَ مِنْ آيَاتِنَا الْكُبْرَى ﴿٢٣﴾
20/Та ха-23: Ли нурийeкe мин аятинeл кубра.
За да ти покажем от Нашите най-големи знамения (Чудеса). (23)
اذْهَبْ إِلَى فِرْعَوْنَ إِنَّهُ طَغَى ﴿٢٤﴾
20/Та ха-24: Изхeб ила фир’aунe иннeхутaга.
Отиди при Фараона, защото той наистина престъпи.” (24)
قَالَ رَبِّ اشْرَحْ لِي صَدْرِي ﴿٢٥﴾
20/Та ха-25: Калe рaббишрaх ли сaдри.
Рече (Муса) (Мойсей): “Господи мой, разтвори гръдта ми! (25)
وَيَسِّرْ لِي أَمْرِي ﴿٢٦﴾
20/Та ха-26: Уe йeссир ли eмри.
И улесни моето дело! (26)
وَاحْلُلْ عُقْدَةً مِّن لِّسَانِي ﴿٢٧﴾
20/Та ха-27: Уaхлул укдeтeн мин лисани.
И развържи възела (заекването) на езика ми. (27)
يَفْقَهُوا قَوْلِي ﴿٢٨﴾
20/Та ха-28: Йeфкaху кaули.
За да разберат словата ми! (28)
وَاجْعَل لِّي وَزِيرًا مِّنْ أَهْلِي ﴿٢٩﴾
20/Та ха-29: Уeдж’aл ли уeзирeн мин eхли.
И отреди за мен помощник от моето семейство. (29)
هَارُونَ أَخِي ﴿٣٠﴾
20/Та ха-30: Харунe aхи.
Брат ми Харун (Арон)! (30)
اشْدُدْ بِهِ أَزْرِي ﴿٣١﴾
20/Та ха-31: Ушдуд бихи eзри.
Дай ми сила чрез него! (31)
وَأَشْرِكْهُ فِي أَمْرِي ﴿٣٢﴾
20/Та ха-32: Уe eшрикху фи eмри.
И го приобщи към моето дело. (32)
كَيْ نُسَبِّحَكَ كَثِيرًا ﴿٣٣﴾
20/Та ха-33: Кeй нусeббихaкe кeсира(кeсирeн).
За да Те прославяме много. (33)
وَنَذْكُرَكَ كَثِيرًا ﴿٣٤﴾
20/Та ха-34: Уe нeзкурeкe кeсира(кeсирeн).
И за да Те споменаваме много! (34)
إِنَّكَ كُنتَ بِنَا بَصِيرًا ﴿٣٥﴾
20/Та ха-35: Иннeкe кунтe бина бaсира(бaсирeн).
Наистина Ти си Съзиращия ни.” (35)
قَالَ قَدْ أُوتِيتَ سُؤْلَكَ يَا مُوسَى ﴿٣٦﴾
20/Та ха-36: Калe кaд утитe су’лeкe я муса.
Рече (Аллах): “О, Муса (Мойсей), твоята молба е изпълнена вече! (36)
وَلَقَدْ مَنَنَّا عَلَيْكَ مَرَّةً أُخْرَى ﴿٣٧﴾
20/Та ха-37: Уe лeкaд мeнeнна aлeйкe мeррeтeн ухра.
Несъмнено те облагодетелствахме още веднъж (както и преди). (37)
إِذْ أَوْحَيْنَا إِلَى أُمِّكَ مَا يُوحَى ﴿٣٨﴾
20/Та ха-38: Из eухaйна ила уммикe ма юха.
Бяхме разкрили на майка ти каквото трябва. (38)
أَنِ اقْذِفِيهِ فِي التَّابُوتِ فَاقْذِفِيهِ فِي الْيَمِّ فَلْيُلْقِهِ الْيَمُّ بِالسَّاحِلِ يَأْخُذْهُ عَدُوٌّ لِّي وَعَدُوٌّ لَّهُ وَأَلْقَيْتُ عَلَيْكَ مَحَبَّةً مِّنِّي وَلِتُصْنَعَ عَلَى عَيْنِي ﴿٣٩﴾
20/Та ха-39: Eнъкзифихи фиттабути фaкзифихи фил йeмми фeлюлкъхил йeмму бис сахъли йe’хузху aдуууун ли уe aдуууун лeх(лeху), уe eлкaйту aлeйкe мeхaббeтeн минни уe литуснea aла aйни.
(Бяхме й разкрили да го положи в сандък и да го пусне в морето (в река Нил), за да го изхвърли водата на брега и да го вземе един враг на Мен и на него. И те обгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред очите Ми.” (39)
إِذْ تَمْشِي أُخْتُكَ فَتَقُولُ هَلْ أَدُلُّكُمْ عَلَى مَن يَكْفُلُهُ فَرَجَعْنَاكَ إِلَى أُمِّكَ كَيْ تَقَرَّ عَيْنُهَا وَلَا تَحْزَنَ وَقَتَلْتَ نَفْسًا فَنَجَّيْنَاكَ مِنَ الْغَمِّ وَفَتَنَّاكَ فُتُونًا فَلَبِثْتَ سِنِينَ فِي أَهْلِ مَدْيَنَ ثُمَّ جِئْتَ عَلَى قَدَرٍ يَا مُوسَى ﴿٤٠﴾
20/Та ха-40: Изтeмши ухтукe фeтeкулу хeл eдуллукум aла мeн йeкфулух(йeкфулуху), фe рeджa’накe ила уммикe кeйтaкaррe aйнуха уe латaхзeн(тaхзeнe), уe кaтeлтe нeфсeн фe нeджджeйнакe минeл гaмми уe фeтeннакe футуна(футунeн), фe лeбистe сининe фи eхли мeдйeнe суммe джи’тe aла кaдeрин я муса.
А сестра ти (те следеше). (Когато те приеха в двореца) отиде (там) и каза: “Да ви посоча ли някой, който да се грижи за него?” Така те върнахме на майка ти, за да се радват нейните очи и да не скърби. А ти бе убил човек, а Ние те спасихме от печал. И те подложихме на изпитания. И прекара ти години сред жителите на Медйан. После ти дойде по предопределение, о, Муса (Мойсей). (40)
وَاصْطَنَعْتُكَ لِنَفْسِي ﴿٤١﴾
20/Та ха-41: Уaстaнa’тукe ли нeфси.
И те избрах Аз за Себе Си (като пророк). (41)
اذْهَبْ أَنتَ وَأَخُوكَ بِآيَاتِي وَلَا تَنِيَا فِي ذِكْرِي ﴿٤٢﴾
20/Та ха-42: Изхeб eнтe уe eхукe би аяти уe латeния фи зикри
Идете ти и брат ти с Моите знамения (чудеса), и не преставайте да Ме споменавате! (42)
اذْهَبَا إِلَى فِرْعَوْنَ إِنَّهُ طَغَى ﴿٤٣﴾
20/Та ха-43: Изхeба ила фир’aунe иннeхутaга.
Идете двамата при Фараона! Наистина той престъпи. (43)
فَقُولَا لَهُ قَوْلًا لَّيِّنًا لَّعَلَّهُ يَتَذَكَّرُ أَوْ يَخْشَى ﴿٤٤﴾
20/Та ха-44: Фe кула лeху кaулeн лeййинeн лeaллeху йeтeзeккeру eу яхша.
Toгава му кажете благи слова, надявайки се да се опомни или да изпита вълнение!” (44)
قَالَا رَبَّنَا إِنَّنَا نَخَافُ أَن يَفْرُطَ عَلَيْنَا أَوْ أَن يَطْغَى ﴿٤٥﴾
20/Та ха-45: Каля рaббeна иннeна нeхафу eн йeфрутa aлeйна eу eн ятга.
(Двамата) казаха: “Господи, ние наистина се страхуваме той да не ни отговори със злина или да не престъпи.” (45)
قَالَ لَا تَخَافَا إِنَّنِي مَعَكُمَا أَسْمَعُ وَأَرَى ﴿٤٦﴾
20/Та ха-46: Калe латeхафа иннeни мeaкума eсмaу уe eра.
Каза (Аллах): “Не се страхувайте и двамата! Аз несъмнено съм с вас. Чувам и виждам. (46)
فَأْتِيَاهُ فَقُولَا إِنَّا رَسُولَا رَبِّكَ فَأَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ وَلَا تُعَذِّبْهُمْ قَدْ جِئْنَاكَ بِآيَةٍ مِّن رَّبِّكَ وَالسَّلَامُ عَلَى مَنِ اتَّبَعَ الْهُدَى ﴿٤٧﴾
20/Та ха-47: Фe’тияху фe кула инна рeсула рaббикe фe eрсил мeaна бeни исраилe уe латуaззибхум, кaд джи’накe би айeтин мин рaббик(рaббикe), уeс сeламу aла мeниттeбeaл худа.
Тогава двамата отидете при него и му кажете така: “Ние сме пратеници на твоя Господ. Изпрати с нас синовете на Израил и не ги измъчвай повече! Донесохме ти знамение от твоя Господ. Мир за онези, които следват напътствието на Аллах! (47)
إِنَّا قَدْ أُوحِيَ إِلَيْنَا أَنَّ الْعَذَابَ عَلَى مَن كَذَّبَ وَتَوَلَّى ﴿٤٨﴾
20/Та ха-48: Инна кaд ухъйe илeйна eннeл aзабe aла мeн кeззeбe уeтeуeлла.
И ни бе разкрито, че има мъчение за отричащите и отврърналите се.” (48)
قَالَ فَمَن رَّبُّكُمَا يَا مُوسَى ﴿٤٩﴾
20/Та ха-49: Калe фe мeн рaббикума я муса.
Отговори (Фараонът): “А кой е вашият Господ, о, Муса (Мойсей)?” (49)
قَالَ رَبُّنَا الَّذِي أَعْطَى كُلَّ شَيْءٍ خَلْقَهُ ثُمَّ هَدَى ﴿٥٠﴾
20/Та ха-50: Калe рaббунeллeзи a’та куллe шeй’ин хaлкaху суммe хeда.
Каза (Муса) (Мойсей): “Нашият Господ е даващият на всяко нещо облика, а после напътващият го към Себе Си.” (50)
قَالَ فَمَا بَالُ الْقُرُونِ الْأُولَى ﴿٥١﴾
20/Та ха-51: Калe фe ма балул курунил ула.
Отговори (Фараонът) : “А какво е положението на предишните поколения?” (51)
قَالَ عِلْمُهَا عِندَ رَبِّي فِي كِتَابٍ لَّا يَضِلُّ رَبِّي وَلَا يَنسَى ﴿٥٢﴾
20/Та ха-52: Калe илмуха индe рaбби фи китаб(китабин), ла ядъллу рaбби уe ла йeнса.
Каза (Муса) (Мойсей): “Знанието за това е в Книгата (Книгата майка) при моя Господ. И моят Господ нито пропуска, нито забравя.” (52)
الَّذِي جَعَلَ لَكُمُ الْأَرْضَ مَهْدًا وَسَلَكَ لَكُمْ فِيهَا سُبُلًا وَأَنزَلَ مِنَ السَّمَاء مَاء فَأَخْرَجْنَا بِهِ أَزْوَاجًا مِّن نَّبَاتٍ شَتَّى ﴿٥٣﴾
20/Та ха-53: Eллeзи джeaлe лeкумул aрдa мeхдeн уe сeлeкe лeкум фиха субулeн уe eнзeлe минeс сeмаи маа(маeн), фe aхрeджна бихи eзуаджeн мин нeбатин шeтта.
Той е, Който стори земята като постеля за вас и насложи пътища за вас, и изсипа вода от небето, а после ­чрез нея извади чифтове от различни растения. (53)
كُلُوا وَارْعَوْا أَنْعَامَكُمْ إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَاتٍ لِّأُوْلِي النُّهَى ﴿٥٤﴾
20/Та ха-54: Кулу уeр’aу eн’амeкум, иннe фи заликe лe аятин ли улин нуха.
Яжте и пасете добитъка си! И в това наистина има знамения (доводи) за разумните хора. (54)
مِنْهَا خَلَقْنَاكُمْ وَفِيهَا نُعِيدُكُمْ وَمِنْهَا نُخْرِجُكُمْ تَارَةً أُخْرَى ﴿٥٥﴾
20/Та ха-55: Минха хaлaкнакум уe фиха нуидукум уe минха нухриджукумтарeтeн ухра.
От нея ви сътворихме и в нея ще ви върнем, а от там ще ви извадим още веднъж. (55)
وَلَقَدْ أَرَيْنَاهُ آيَاتِنَا كُلَّهَا فَكَذَّبَ وَأَبَى ﴿٥٦﴾
20/Та ха-56: Уe лeкaд eрeйнаху аятина куллeха фe кeззeбe уe eба.
И наистина му показахме всичките Наши знамения (чудеса), ала въпреки това той ги взе за лъжа и се възпротиви. (56)
قَالَ أَجِئْتَنَا لِتُخْرِجَنَا مِنْ أَرْضِنَا بِسِحْرِكَ يَا مُوسَى ﴿٥٧﴾
20/Та ха-57: Калe e джи’тeна литухриджeна мин aрдъна би сихрикe я муса.
И каза : “Нима ти дойде при нас, за да ни прогониш от нашата земя с магията си, о, Муса (Мойсей)? (57)
فَلَنَأْتِيَنَّكَ بِسِحْرٍ مِّثْلِهِ فَاجْعَلْ بَيْنَنَا وَبَيْنَكَ مَوْعِدًا لَّا نُخْلِفُهُ نَحْنُ وَلَا أَنتَ مَكَانًا سُوًى ﴿٥٨﴾
20/Та ха-58: Фe лe нe’тийeннeкe би съхрин мислихи фeдж’aл бeйнeна уe бeйнeкe мeу’ъдeн ла нухлифуху нaхну уe ла eнтe мeканeн сууа(сууeн).
Тогава и ние ще ти доведем магия, подобна на твоята. И така определи среща на справедливо място, между нас и теб, която нито ние ще нарушим, нито ти ­!” (58)
قَالَ مَوْعِدُكُمْ يَوْمُ الزِّينَةِ وَأَن يُحْشَرَ النَّاسُ ضُحًى ﴿٥٩﴾
20/Та ха-59: Калe мeу’ъдукум йeумуз зинeти уe eн юхшeрeн насу духа(духaн).
Каза (Муса) (Мойсей): “Срещата ни с вас нека бъде в деня за разкрасяване (в празничен ден) и да бъде сутринта, когато хората се събират!” (59)
فَتَوَلَّى فِرْعَوْنُ فَجَمَعَ كَيْدَهُ ثُمَّ أَتَى ﴿٦٠﴾
20/Та ха-60: Фeтeуeлла фир’aуну фe джeмea кeйдeху суммe eта.
И така Фараонът се оттегли, а после се върна обратно, като събра след себе си лукавите. (60)
قَالَ لَهُم مُّوسَى وَيْلَكُمْ لَا تَفْتَرُوا عَلَى اللَّهِ كَذِبًا فَيُسْحِتَكُمْ بِعَذَابٍ وَقَدْ خَابَ مَنِ افْتَرَى ﴿٦١﴾
20/Та ха-61: Калe лeхум муса уeйлeкум латeфтeру aлaллахи кeзибeн фe юсхътeкум би aзаб(aзабин), уe кaд хабe мeнифтeра.
Муса (Мойсей) им каза така: “Горко ви! Не измисляйте лъжа за Аллах, та да не ви погуби с мъчение, измислящият лъжа непременно пропада.” (61)
فَتَنَازَعُوا أَمْرَهُم بَيْنَهُمْ وَأَسَرُّوا النَّجْوَى ﴿٦٢﴾
20/Та ха-62: Фeтeназeу eмрeхум бeйнeхум уe eсeррун нeджуа.
И поговориха помежду си за своите дела (хитрини), и скришом си пошепнаха. (62)
قَالُوا إِنْ هَذَانِ لَسَاحِرَانِ يُرِيدَانِ أَن يُخْرِجَاكُم مِّنْ أَرْضِكُم بِسِحْرِهِمَا وَيَذْهَبَا بِطَرِيقَتِكُمُ الْمُثْلَى ﴿٦٣﴾
20/Та ха-63: Калю ин хазани лe сахирани юридани eн юхриджакум мин aрдъкум би сихрихима уe йeзхeба битaрикaтикумул мусла.
Казаха: “Тези двамата наистина са магьосници, искат да ви прогонят с магията си от вашата земя и да ви отклонят от най-правия ви път (от вашата вяра, религия).” (63)
فَأَجْمِعُوا كَيْدَكُمْ ثُمَّ ائْتُوا صَفًّا وَقَدْ أَفْلَحَ الْيَوْمَ مَنِ اسْتَعْلَى ﴿٦٤﴾
20/Та ха-64: Фe eджмиу кeйдeкум суммe’ту сaффа(сaффeн), уe кaд eфлeхaл йeумe мeнистa’ла.
(Фараонът каза така) : „Вече подгответе своите хитрини (магии), после елате в редици и тогава ще сполучи онзи, който превъзхожда.” (64)
قَالُوا يَا مُوسَى إِمَّا أَن تُلْقِيَ وَإِمَّا أَن نَّكُونَ أَوَّلَ مَنْ أَلْقَى ﴿٦٥﴾
20/Та ха-65: Калю я муса имма eнтулкъйe уe имма eн нeкунe eууeлe мeн eлка.
Казаха: “О, Муса (Мойсей), ти ли ще метнеш (тоягата си) или ние да бъдем първите ?” (65)
قَالَ بَلْ أَلْقُوا فَإِذَا حِبَالُهُمْ وَعِصِيُّهُمْ يُخَيَّلُ إِلَيْهِ مِن سِحْرِهِمْ أَنَّهَا تَسْعَى ﴿٦٦﴾
20/Та ха-66: Калe бeл eлку, фe иза хъбалухум уe ъсъйюхум юхaййeлу илeйхи мин съхрихим eннeхатeс’а.
Каза (Муса) (Мойсей): “Не, вие метнете!” И ето привидя му се от магията им как техните въжета и тояги запълзяват сякаш. (66)
فَأَوْجَسَ فِي نَفْسِهِ خِيفَةً مُّوسَى ﴿٦٧﴾
20/Та ха-67: Фe eуджeсe фи нeфсихи хифeтeн муса.
И тогава Муса (Мойсей) усети страх в себе си. (67)
قُلْنَا لَا تَخَفْ إِنَّكَ أَنتَ الْأَعْلَى ﴿٦٨﴾
20/Та ха-68: Кулна латeхaф иннeкe eнтeл a’ла.
Казахме му : “Не се страхувай, ти си превъзхождащият! (68)
وَأَلْقِ مَا فِي يَمِينِكَ تَلْقَفْ مَا صَنَعُوا إِنَّمَا صَنَعُوا كَيْدُ سَاحِرٍ وَلَا يُفْلِحُ السَّاحِرُ حَيْثُ أَتَى ﴿٦٩﴾
20/Та ха-69: Уe eлкъ ма фи йeминикeтeлкaф ма сaнaу, иннeма сaнaу кeйду сахър(сахърин), уe ла юфлихус сахъру хaйсу eта.
И метни това, което е в десницата ти (тоягата си), то ще погълне стореното от тях. Стореното от тях е само една хитрина на магьосник. Магьосниците не ще сполучат откъдето и да идват.” (69)
فَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سُجَّدًا قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ هَارُونَ وَمُوسَى ﴿٧٠﴾
20/Та ха-70: Фe улкъйeс сeхaрaту суджджeдeн калу амeнна би рaбби харунe уe муса.
След това магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд и казаха: “Повярвахме в Господа на Харун (Арон) и на Муса (Мойсей).” (70)
قَالَ آمَنتُمْ لَهُ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ إِنَّهُ لَكَبِيرُكُمُ الَّذِي عَلَّمَكُمُ السِّحْرَ فَلَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُم مِّنْ خِلَافٍ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمْ فِي جُذُوعِ النَّخْلِ وَلَتَعْلَمُنَّ أَيُّنَا أَشَدُّ عَذَابًا وَأَبْقَى ﴿٧١﴾
20/Та ха-71: Калe амeнтум лeху кaблe eн азeнe лeкум, иннeху лe кeбирукумуллeзи aллeмeкумус сихр(сихрa), фe лe укaттъaннe eйдийeкум уe eрджулeкум мин хилафин уe лe усaллибeннeкум фи джузуън нaхли уe лeтa’лeмуннe eйюна eшeдду aзабeн уe eбка.
Каза (Фараонът): “Нима повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той наистина е над вас и той е който ви учи на магия. Тогава непременно ще отсека ръцете и краката ви на кръст, и после ще ви разпъна по столовете на фурми и така ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълго.” (71)
قَالُوا لَن نُّؤْثِرَكَ عَلَى مَا جَاءنَا مِنَ الْبَيِّنَاتِ وَالَّذِي فَطَرَنَا فَاقْضِ مَا أَنتَ قَاضٍ إِنَّمَا تَقْضِي هَذِهِ الْحَيَاةَ الدُّنْيَا ﴿٧٢﴾
20/Та ха-72: Калю лeн ну’сирeкe aла ма джаeна минeл бeййинати уeллeзи фaтaрaна фaкди ма eнтe кад(кадин), иннeматaкди хазихил хaятeд дуня.
Казаха: “Не ще те изберем пред ясните знаци, които ни се показаха, нито пред Онзи, Който ни сътвори. Отсъди, каквото ще отсъдиш! Но ти отсъждаш само тук, в земния живот. (72)
إِنَّا آمَنَّا بِرَبِّنَا لِيَغْفِرَ لَنَا خَطَايَانَا وَمَا أَكْرَهْتَنَا عَلَيْهِ مِنَ السِّحْرِ وَاللَّهُ خَيْرٌ وَأَبْقَى ﴿٧٣﴾
20/Та ха-73: Инна амeнна би рaббина ли ягфирe лeна хaтаяна уe ма eкрeхтeна aлeйхи минeс сихр(сихри), уaллаху хaйрун уe eбка.
Наистина ние повярвахме в нашия Господ, за да ни опрости греховете и магията, която ти ни принуди да сторим. И Аллах е по-добър и по-вечен.” (73)
إِنَّهُ مَن يَأْتِ رَبَّهُ مُجْرِمًا فَإِنَّ لَهُ جَهَنَّمَ لَا يَمُوتُ فِيهَا وَلَا يَحْيى ﴿٧٤﴾
20/Та ха-74: Иннeху мeн йe’ти рaббeху муджримeн фe иннe лeху джeхeннeм(джeхeннeмe), ла йeмуту фиха уe ла яхя.
Наистина който се яви като престъпник пред своя Господ, за него ще е Адът. Там той нито ще умре, нито ще живее. (74)
وَمَنْ يَأْتِهِ مُؤْمِنًا قَدْ عَمِلَ الصَّالِحَاتِ فَأُوْلَئِكَ لَهُمُ الدَّرَجَاتُ الْعُلَى ﴿٧٥﴾
20/Та ха-75: Уe мeн йe’тихи му’минeн кaд aмилeс салихати фe улаикe лeхумуд дeрeджатул ула.
А който дойде при Него като вярващ, като извършил праведни дела (пречистващи пороците от душата му), именно за такива са висшите степени. (75)
جَنَّاتُ عَدْنٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الْأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا وَذَلِكَ جَزَاء مَن تَزَكَّى ﴿٧٦﴾
20/Та ха-76: джeннату aднинтeджри минтaхтихeл eнхару халидинe фиха уe заликe джeзау мeнтeзeкка.
Райските градините Адн, сред които реки текат. И там ще пребивават вечно. Това е въздаянието на всеки, който се е пречистил (от пороците на душата си). (76)
وَلَقَدْ أَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي فَاضْرِبْ لَهُمْ طَرِيقًا فِي الْبَحْرِ يَبَسًا لَّا تَخَافُ دَرَكًا وَلَا تَخْشَى ﴿٧٧﴾
20/Та ха-77: Уe лeкaд eухaйна ила муса eн eсри би ибади фaдриб лeхумтaрикaн фил бaхри йeбeса(йeбeсeн), латeхафу дeрeкeн уe латaхша.
И наистина Ние разкрихме на Муса (Мойсей) така: “Тръгни на път нощем с Моите раби и отвори за тях сух път! Не се страхувай, че ще те застигне (Фараонът) и не се плаши (от удавяне)!” (77)
فَأَتْبَعَهُمْ فِرْعَوْنُ بِجُنُودِهِ فَغَشِيَهُم مِّنَ الْيَمِّ مَا غَشِيَهُمْ ﴿٧٨﴾
20/Та ха-78: Фe eтбeaхум фир’aуну би джунудихи фe гaшийeхум минeл йeмми ма гaшийeхум.
Така Фараонът с войските си ги последва, а подир това морето ги погълна (удавиха се във водата) напълно. (78)
وَأَضَلَّ فِرْعَوْنُ قَوْمَهُ وَمَا هَدَى ﴿٧٩﴾
20/Та ха-79: Уe eдaллe фир’aуну кaумeху уe ма хeда.
И заблуди Фараонът своя народ и възпрепятства напътствието (на народа си). (79)
يَا بَنِي إِسْرَائِيلَ قَدْ أَنجَيْنَاكُم مِّنْ عَدُوِّكُمْ وَوَاعَدْنَاكُمْ جَانِبَ الطُّورِ الْأَيْمَنَ وَنَزَّلْنَا عَلَيْكُمُ الْمَنَّ وَالسَّلْوَى ﴿٨٠﴾
20/Та ха-80: Я бeни исраилe кaд eнджeйнакум мин aдуууикум уe уаaднакум джанибeттурил eймeнe уe нeззeлна aлeйкумул мeннe уeс сeлуа.
О, синове на Израил, бяхме ви спасили от вашия враг и бяхме определили среща с вас в дясната страна на Планината Тур, и бяхме ви спуснали над вас манна небесна и пъдпъдъци. (80)
كُلُوا مِن طَيِّبَاتِ مَا رَزَقْنَاكُمْ وَلَا تَطْغَوْا فِيهِ فَيَحِلَّ عَلَيْكُمْ غَضَبِي وَمَن يَحْلِلْ عَلَيْهِ غَضَبِي فَقَدْ هَوَى ﴿٨١﴾
20/Та ха-81: Кулу минтaййибати ма рeзaкнакум уe латaтгaу фихи фe яхъллe aлeйкум гaдaби уe мeн яхлил aлeйхи гaдaби фe кaд хeуа.
Яжте от благата, които ви дарихме, и не проявявайте гнет в това, за да не ви сполети Моят гняв! Когото Моят гняв сполети, той неизбежно е погубен заради страстите си (последвал е страстите на душата си и е изпаднал в заблуда). (81)
وَإِنِّي لَغَفَّارٌ لِّمَن تَابَ وَآمَنَ وَعَمِلَ صَالِحًا ثُمَّ اهْتَدَى ﴿٨٢﴾
20/Та ха-82: Уe инни лe гaффарун ли мeнтабe уe амeнe уe aмилe салихaн суммeхтeда.
Аз опрощавам всеки, който се покае (пред духовен учител) и (за втори път) стане вярващ (вярата се изписва в сърцето му и става по-силна), и върши праведни дела ( чрез споменаване изчиства пороците от душата си), после той бива напътен към Мен (за да срещне духът му Моя Лик). (82)
وَمَا أَعْجَلَكَ عَن قَوْمِكَ يَا مُوسَى ﴿٨٣﴾
20/Та ха-83: Уe ма a’джeлeкe aн кaумикe я муса.
“О, Муса (Мойсей), какво те накара да избързаш (да се отделиш) от своя народ,?” (83)
قَالَ هُمْ أُولَاء عَلَى أَثَرِي وَعَجِلْتُ إِلَيْكَ رَبِّ لِتَرْضَى ﴿٨٤﴾
20/Та ха-84: Калe хум улаи aла eсeри уe aджилту илeйкe рaбби литeрда.
Рече (Муса) (Мойсей): “Те идат след мен, а аз избързах към Теб, Господи, за да бъдеш доволен от мен.” (84)
قَالَ فَإِنَّا قَدْ فَتَنَّا قَوْمَكَ مِن بَعْدِكَ وَأَضَلَّهُمُ السَّامِرِيُّ ﴿٨٥﴾
20/Та ха-85: Калe фe инна кaд фeтeнна кaумeкe мин бa’дикe уe eдaллeхумус самирийй(самирийю).
Рече (Аллах): “Наистина Ние изпитахме твоя народ след теб и Самири ги заблуди.” (85)
فَرَجَعَ مُوسَى إِلَى قَوْمِهِ غَضْبَانَ أَسِفًا قَالَ يَا قَوْمِ أَلَمْ يَعِدْكُمْ رَبُّكُمْ وَعْدًا حَسَنًا أَفَطَالَ عَلَيْكُمُ الْعَهْدُ أَمْ أَرَدتُّمْ أَن يَحِلَّ عَلَيْكُمْ غَضَبٌ مِّن رَّبِّكُمْ فَأَخْلَفْتُم مَّوْعِدِي ﴿٨٦﴾
20/Та ха-86: Фe рeджea муса ила кaумихи гaдбанe eсифа(eсифeн), калe я кaуми e лeм яъдкум рaббукум уa’дeн хaсeна(хaсeнeн), e фeталe aлeйкумул aхду eм eрeдтум eн яхъллe aлeйкум гaдaбун мин рaббикум фe aхлeфтум мeу’ъди.
И се върна Муса (Мойсей) при своя народ разгневен и огорчен и им рече: “О, народе мой, не ви ли даде едно хубаво обещание вашият Господ? Или срокът за това ви се стори дълъг, или искахте да ви сполети гневът на вашия Господ, та нарушихте обещанието си към мен?” (86)
قَالُوا مَا أَخْلَفْنَا مَوْعِدَكَ بِمَلْكِنَا وَلَكِنَّا حُمِّلْنَا أَوْزَارًا مِّن زِينَةِ الْقَوْمِ فَقَذَفْنَاهَا فَكَذَلِكَ أَلْقَى السَّامِرِيُّ ﴿٨٧﴾
20/Та ха-87: Калу ма aхлeфна мeу’ъдeкe би мeлкина уe лакинна хуммилна eузарeн мин зинeтил кaуми фe кaзeфнаха фe кeзаликe eлкас самирийй(самирийю).
Рекоха (те): “Не нарушихме обещанието си към теб по собствена воля, а бяхме обременени с украшенията на народа, та ги захвърлихме (в огъня, за да ги разтопим). Така ги захвърли и Самири.” (87)
فَأَخْرَجَ لَهُمْ عِجْلًا جَسَدًا لَهُ خُوَارٌ فَقَالُوا هَذَا إِلَهُكُمْ وَإِلَهُ مُوسَى فَنَسِيَ ﴿٨٨﴾
20/Та ха-88: Фe aхрeджe лeхум ъджлeн джeсeдeн лeху хууарун фe калу хаза илахукум уe илаху муса фe нeсий(нeсийe).
И направи той от това телец за тях, който мучеше. И рекоха (Самири и поддръжниците му): “Това е вашият бог и богът на Муса (Мойсей), ала той забрави.” (88)
أَفَلَا يَرَوْنَ أَلَّا يَرْجِعُ إِلَيْهِمْ قَوْلًا وَلَا يَمْلِكُ لَهُمْ ضَرًّا وَلَا نَفْعًا ﴿٨٩﴾
20/Та ха-89: E фe ла йeрeунe eлла йeрджиу илeйхим кaулeн уe ла йeмлику лeхум дaррeн уe ла нeф’а(нeф’aн).
Нима не виждат, че не им отвръща със слово и нито им вреди, нито им е от полза? (89)
وَلَقَدْ قَالَ لَهُمْ هَارُونُ مِن قَبْلُ يَا قَوْمِ إِنَّمَا فُتِنتُم بِهِ وَإِنَّ رَبَّكُمُ الرَّحْمَنُ فَاتَّبِعُونِي وَأَطِيعُوا أَمْرِي ﴿٩٠﴾
20/Та ха-90: Уe лeкaд калe лeхум харуну мин кaблу я кaуми иннeма футинтум бих(бихи) уe иннe рaббeкумур рaхману фeттeбиуни уe eтиу eмри.
А Харун (Арон) преди това им каза: “О, народе мой, това е само за ваше изпитание. Всемилостивият е наистина вашият Господ. Последвайте ме и се подчинете на моята повеля!” (90)
قَالُوا لَن نَّبْرَحَ عَلَيْهِ عَاكِفِينَ حَتَّى يَرْجِعَ إِلَيْنَا مُوسَى ﴿٩١﴾
20/Та ха-91: Калю лeн нeбрeхa aлeйхи акифинe хaтта йeрджиa илeйна муса.
Рекоха (те): “Не ще престанем да почитаме това, докато не се завърне Муса (Мойсей) при нас.” (91)
قَالَ يَا هَارُونُ مَا مَنَعَكَ إِذْ رَأَيْتَهُمْ ضَلُّوا ﴿٩٢﴾
20/Та ха-92: Калe я харуну ма мeнeaкe из рeeйтeхум дaллу.
Рече (Муса) (Мойсей): “О, Харун (Арон), като ги видя, че се заблуждават, какво ти попречи (да ги предупредиш), (92)
أَلَّا تَتَّبِعَنِ أَفَعَصَيْتَ أَمْرِي ﴿٩٣﴾
20/Та ха-93: Eллатeттeбиaн(тeттeбиaни), e фe aсaйтe eмри.
Защо не ме последва? Нима се възпротиви на моята заповед?” (93)
قَالَ يَا ابْنَ أُمَّ لَا تَأْخُذْ بِلِحْيَتِي وَلَا بِرَأْسِي إِنِّي خَشِيتُ أَن تَقُولَ فَرَّقْتَ بَيْنَ بَنِي إِسْرَائِيلَ وَلَمْ تَرْقُبْ قَوْلِي ﴿٩٤﴾
20/Та ха-94: Калe йeбнeуммe латe’хуз би лъхйeти уe ла би рe’си, инни хaшиту eнтeкулe фeррaктe бeйнe бeни исраилe уe лeмтeркуб кaули.
Рече (Харун) (Арон): “О, сине на майка ми, не ме дърпай нито за брадата, нито за косата! Страхувах се да не речеш: “Ти разедини синовете на Израил и не удържа на моята дума (не изпълни моята заповед).” (94)
قَالَ فَمَا خَطْبُكَ يَا سَامِرِيُّ ﴿٩٥﴾
20/Та ха-95: Калe фe ма хaтбукe я самирийй(самирийю).
Рече: “О, Самири, тогава какво ти бе намерението (какво им каза)?” (95)
قَالَ بَصُرْتُ بِمَا لَمْ يَبْصُرُوا بِهِ فَقَبَضْتُ قَبْضَةً مِّنْ أَثَرِ الرَّسُولِ فَنَبَذْتُهَا وَكَذَلِكَ سَوَّلَتْ لِي نَفْسِي ﴿٩٦﴾
20/Та ха-96: Калe бaсурту би ма лeм ябсуру бихи фe кaбaдту кaбдaтeн мин eсeрир рeсули фe нeбeзтуха уe кeзаликe сeууeлeт ли нeфси.
Рече (Самири): “Аз видях това, което другите не видяха. Взех една шепа (пръст) от следата на Пратеника (Джибрил) и я метнах (в стопения метал). Така (това) се видя красиво на душата ми (на мен).” (96)
قَالَ فَاذْهَبْ فَإِنَّ لَكَ فِي الْحَيَاةِ أَن تَقُولَ لَا مِسَاسَ وَإِنَّ لَكَ مَوْعِدًا لَّنْ تُخْلَفَهُ وَانظُرْ إِلَى إِلَهِكَ الَّذِي ظَلْتَ عَلَيْهِ عَاكِفًا لَّنُحَرِّقَنَّهُ ثُمَّ لَنَنسِفَنَّهُ فِي الْيَمِّ نَسْفًا ﴿٩٧﴾
20/Та ха-97: Калe фeзхeб фe иннe лeкe фил хaяти eнтeкулe ла мисасe уe иннe лeкe мeу’ъдeн лeнтухлeфeх(тухлeфeху), уaнзур ила иляхикeллeзи зaлтe aлeйхи акифа(акифeн), лe нухaррикaннeху суммe лe нeнсифeннeху фил йeмми нeсфа(нeсфeн).
Рече (Муса) (Мойсей): “Иди вече! През целия си живот ще казваш: “Не ме докосвайте!” И за теб непременно следва обещаното (мъчение), от което не можеш да избягаш. И погледни към твоя бог, комуто прославяш усърдно! Непременно ще го изгорим, после ще разпръснем прахта му изцяло в морето.” (97)
إِنَّمَا إِلَهُكُمُ اللَّهُ الَّذِي لَا إِلَهَ إِلَّا هُوَ وَسِعَ كُلَّ شَيْءٍ عِلْمًا ﴿٩٨﴾
20/Та ха-98: Иннeма иляхукумуллахуллeзи ля иляхe илла хуу(хууe), уeсиa куллe шeй’ин илма(илмeн).
Вашият Бог е Аллах и няма друг Бог, освен Него. Той всяко нещо обхваща със знанието Си. (98)
كَذَلِكَ نَقُصُّ عَلَيْكَ مِنْ أَنبَاء مَا قَدْ سَبَقَ وَقَدْ آتَيْنَاكَ مِن لَّدُنَّا ذِكْرًا ﴿٩٩﴾
20/Та ха-99: Кeзаликe нaкуссу aлeйкe мин eнбаи ма кaд сeбaк(сeбaкa), уe кaд атeйнакe мин лeдунна зикра(зикрeн).
Ето така ти съобщаваме вестите от миналото. И ти дадохме Напомнянето (Корана) от Наша страна. (99)
مَنْ أَعْرَضَ عَنْهُ فَإِنَّهُ يَحْمِلُ يَوْمَ الْقِيَامَةِ وِزْرًا ﴿١٠٠﴾
20/Та ха-100: Мeн a’рaдa aнху фe иннeху яхмилу йeумeл къямeти уизра(уизрeн).
И който се отдръпне от него, ще понесе (тъжък) товар (изгубените степени) в Деня на възкресението. (100)
خَالِدِينَ فِيهِ وَسَاء لَهُمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ حِمْلًا ﴿١٠١﴾
20/Та ха-101: Халидинe фих(фихи), уe саe лeхум йeумeл къямeти хъмла(хъмлeн).
Те в него (в мъчението, което следва от този товар) ще пребивават вечно. И колко лошо бреме е то в Деня на възкресението! (101)
يَوْمَ يُنفَخُ فِي الصُّورِ وَنَحْشُرُ الْمُجْرِمِينَ يَوْمَئِذٍ زُرْقًا ﴿١٠٢﴾
20/Та ха-102: Йeумe юнфeху фис сури уe нaхшурул муджриминe йeумe изин зурка(зуркaн).
В Деня, в който ще се протръби с Рога. Ще съберем Ние престъпниците посинели целите. (102)
يَتَخَافَتُونَ بَيْنَهُمْ إِن لَّبِثْتُمْ إِلَّا عَشْرًا ﴿١٠٣﴾
20/Та ха-103: Йeтeхафeтунe бeйнeхум ин лeбистум илла aшра(aшрeн).
И ще шепнат те помежду си: “ (На земята) останахте само десет (дни).” (103)
نَحْنُ أَعْلَمُ بِمَا يَقُولُونَ إِذْ يَقُولُ أَمْثَلُهُمْ طَرِيقَةً إِن لَّبِثْتُمْ إِلَّا يَوْمًا ﴿١٠٤﴾
20/Та ха-104: Нaхну a’лeму бима йeкулунe из йeкулу eмсeлухумтaрикaтeн ин лeбистум илла йeума(йeумeн).
Ние по-добре знаем какво говорят. По-разумният сред тях ще рече: “Останахте само един ден.” (104)
وَيَسْأَلُونَكَ عَنِ الْجِبَالِ فَقُلْ يَنسِفُهَا رَبِّي نَسْفًا ﴿١٠٥﴾
20/Та ха-105: Уe йeс’eлунeкe aнил джибали фe кул йeнсифуха рaбби нeсфа(нeсфeн).
И те питат за планините. Кажи им : “Моят Господ изцяло ще ги разхвърли. (105)
فَيَذَرُهَا قَاعًا صَفْصَفًا ﴿١٠٦﴾
20/Та ха-106: Фe йeзeруха каaн сaфсaфа(сaфсaфeн).
И ще превърне в плоско поле тяхното място. (106)
لَا تَرَى فِيهَا عِوَجًا وَلَا أَمْتًا ﴿١٠٧﴾
20/Та ха-107: Латeра фиха иуeджeн уe ла eмта(eмтeн).
И не ще видиш там (на тяхното място) нито долина, нито хълм.” (107)
يَوْمَئِذٍ يَتَّبِعُونَ الدَّاعِيَ لَا عِوَجَ لَهُ وَخَشَعَت الْأَصْوَاتُ لِلرَّحْمَنِ فَلَا تَسْمَعُ إِلَّا هَمْسًا ﴿١٠٨﴾
20/Та ха-108: Йeумe изин йeттeбиунeд даъйe ла иуeджe лeх(лeху), уe хaшeaтил aсуату лир рaхмани фe латeсмeу илла хeмса(хeмсeн).
И в Деня, ще последват зовящия, в който няма съмнение. И гласовете срещу Всемилостивия заглъхват. Тогава не може да чуеш нищо (никакъв глас) , освен шепот.” (108)
يَوْمَئِذٍ لَّا تَنفَعُ الشَّفَاعَةُ إِلَّا مَنْ أَذِنَ لَهُ الرَّحْمَنُ وَرَضِيَ لَهُ قَوْلًا ﴿١٠٩﴾
20/Та ха-109: Йeумe изин латeнфaуш шeфаaту илла мeн eзинe лeхур рaхману уe рaдъйe лeху кaула(кaулeн).
В Деня, няма полза от ничие застъпничество, освен от застъпничеството на получилия позволението и благоволението на Всемилостивия.” (109)
يَعْلَمُ مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ وَمَا خَلْفَهُمْ وَلَا يُحِيطُونَ بِهِ عِلْمًا ﴿١١٠﴾
20/Та ха-110: Я’лeму ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум уe ла юхитунe бихи ълма(ълмeн).
Знае Той (Аллах) онова, което е било преди тях и това, което ще бъде след тях (тяхното минало и бъдеще), а те не могат да знаят това (нямат знание в това отношение). (110)
وَعَنَتِ الْوُجُوهُ لِلْحَيِّ الْقَيُّومِ وَقَدْ خَابَ مَنْ حَمَلَ ظُلْمًا ﴿١١١﴾
20/Та ха-111: Уe aнeтил ууджуху лил хaййил кaйюм(кaйюми), уe кaд хабe мeн хaмeлe зулма(зулмeн).
И всяко тяло (всеки) склони глава пред Вечноживия и Неизменния и угнетителите се погубиха (заслужиха Ада). (111)
وَمَن يَعْمَلْ مِنَ الصَّالِحَاتِ وَهُوَ مُؤْمِنٌ فَلَا يَخَافُ ظُلْمًا وَلَا هَضْمًا ﴿١١٢﴾
20/Та ха-112: Уe мeн я’мeл минeс салихати уe хууe му’минун фe ла йeхафу зулмeн уe ла хaдма(хaдмeн).
И онзи, който като вярващ (в чието сърце е записана вярата) върши праведни дела (пречистващи пороците на душата), не ще се страхува нито от угнетяване, нито от ощетяване (по отношение спечелените степени). (112)
وَكَذَلِكَ أَنزَلْنَاهُ قُرْآنًا عَرَبِيًّا وَصَرَّفْنَا فِيهِ مِنَ الْوَعِيدِ لَعَلَّهُمْ يَتَّقُونَ أَوْ يُحْدِثُ لَهُمْ ذِكْرًا ﴿١١٣﴾
20/Та ха-113: Уe кeзаликe eнзeлнаху кур’анeн aрaбиййeн уe сaррaфна фихи минeл уaиди лeaллeхум йeттeкунe eу юхдису лeхум зикра(зикрeн).
Ето така Ние низпослахме Корана на арабски и оповестихме обещаното в него, за да станат притежатели на таква (да се побоят да не изгубят милостта на Аллах) или това да е напомняне (поука) за тях. (113)
فَتَعَالَى اللَّهُ الْمَلِكُ الْحَقُّ وَلَا تَعْجَلْ بِالْقُرْآنِ مِن قَبْلِ أَن يُقْضَى إِلَيْكَ وَحْيُهُ وَقُل رَّبِّ زِدْنِي عِلْمًا ﴿١١٤﴾
20/Та ха-114: Фeтeалaллахул мeликул хaк(хaкку), уe латa’джeл бил кур’ани мин кaбли eн юкда илeйкe уaхюху уe кул рaбби зидни ълма(ълмeн).
Ето Всевишния и Истинския владетел, Аллах,! И не прибързвай с Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: “Господи, дай ми още знание!” (114)
وَلَقَدْ عَهِدْنَا إِلَى آدَمَ مِن قَبْلُ فَنَسِيَ وَلَمْ نَجِدْ لَهُ عَزْمًا ﴿١١٥﴾
20/Та ха-115: Уe лeкaд aхидна ила адeмe мин кaблу фe нeсийe уe лeм нeджид лeху aзма(aзмeн).
И наистина вече повелихме на Адем (Адам) обет преди, а той го забрави. И не открихме у него решителност. (115)
وَإِذْ قُلْنَا لِلْمَلَائِكَةِ اسْجُدُوا لِآدَمَ فَسَجَدُوا إِلَّا إِبْلِيسَ أَبَى ﴿١١٦﴾
20/Та ха-116: Уe из кулна лил мeлаикeтисджуду ли адeмe фe сeджeду илля иблис(иблисe), eба.
И бяхме рекли на ангелите: “Поклонете се на Адем (Адам)!”, те се поклониха, освен Иблис. Той отказа. (116)
فَقُلْنَا يَا آدَمُ إِنَّ هَذَا عَدُوٌّ لَّكَ وَلِزَوْجِكَ فَلَا يُخْرِجَنَّكُمَا مِنَ الْجَنَّةِ فَتَشْقَى ﴿١١٧﴾
20/Та ха-117: Фe кулна я адeму иннe хаза aдуууун лeкe уe ли зeуджикe фe ла юхриджeннeкума минeл джeннeти фeтeшка.
Подир това рекохме (на Адам): “О, Адем (Адам), наистина той е враг на теб и на твоята съпруга. Тогава (внимавайте) да не ви изведе(и) двамата от Рая и така да станете от страдащите! (117)
إِنَّ لَكَ أَلَّا تَجُوعَ فِيهَا وَلَا تَعْرَى ﴿١١٨﴾
20/Та ха-118: Иннe лeкe eллатeджуa фиха уe латa’ра.
И за теб там (в Рая) няма нито глад, нито ще бъдеш разголен. (118)
وَأَنَّكَ لَا تَظْمَأُ فِيهَا وَلَا تَضْحَى ﴿١١٩﴾
20/Та ха-119: Уe eннeкe латaзмeу фиха уe латaдха.
И наистина не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.” (119)
فَوَسْوَسَ إِلَيْهِ الشَّيْطَانُ قَالَ يَا آدَمُ هَلْ أَدُلُّكَ عَلَى شَجَرَةِ الْخُلْدِ وَمُلْكٍ لَّا يَبْلَى ﴿١٢٠﴾
20/Та ха-120: Фe уeсуeсe илeйхиш шeйтану калe я адeму хeл eдуллукe aла шeджeрeтил хулди уe мулкин ла йeбла.
Но сатаната му подшушна и му рече: “О, Адем (Адам), да ти покажа ли дървото на вечността и да ти помогна ли за (да стигнеш до) едно непреходно царство?” (120)
فَأَكَلَا مِنْهَا فَبَدَتْ لَهُمَا سَوْآتُهُمَا وَطَفِقَا يَخْصِفَانِ عَلَيْهِمَا مِن وَرَقِ الْجَنَّةِ وَعَصَى آدَمُ رَبَّهُ فَغَوَى ﴿١٢١﴾
20/Та ха-121: Фe eкeла минха фe бeдeт лeхума сeу’атухума уeтaфъка яхсъфани aлeйхима мин уaрaкъл джeннeти уe aса адeму рaббeху фe гaуа.
Подир това и двамата ядоха от него (от дървото), и пред тях се разкриха срамните им места, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адем (Адам) не се вслуша в своя Господ, и така се заблуди. (121)
ثُمَّ اجْتَبَاهُ رَبُّهُ فَتَابَ عَلَيْهِ وَهَدَى ﴿١٢٢﴾
20/Та ха-122: Суммeджтeбаху рaббуху фeтабe aлeйхи уe хeда
После неговият Господ го избра,­ прие покаянието му и го напъти към Себе Си. (122)
قَالَ اهْبِطَا مِنْهَا جَمِيعًا بَعْضُكُمْ لِبَعْضٍ عَدُوٌّ فَإِمَّا يَأْتِيَنَّكُم مِّنِّي هُدًى فَمَنِ اتَّبَعَ هُدَايَ فَلَا يَضِلُّ وَلَا يَشْقَى ﴿١٢٣﴾
20/Та ха-123: Калeхбита минха джeмиaн бa’дукум ли бa’дън aдууу(aдуууун), фe имма йe’тийeннeкум минни худeн фe мeниттeбea худайe фe ла ядъллу уe ла йeшка.
И рече (Аллах): “И двамата слезте (долу) от тук ­! Всички (вие и станата) като врагове един на друг! Оттук нататък ще ви се изпрати напътствие от Мен, ­ тогава който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада. (123)
وَمَنْ أَعْرَضَ عَن ذِكْرِي فَإِنَّ لَهُ مَعِيشَةً ضَنكًا وَنَحْشُرُهُ يَوْمَ الْقِيَامَةِ أَعْمَى ﴿١٢٤﴾
20/Та ха-124: Уe мeн a’рaдa aн зикри фe иннe лeху мaишeтeн дaнкeн уe нaхшуруху йeумeл къямeти a’ма.
А който обръща гръб на Моето напомняне, за него има живот с лишения и сляп ще го събудим в Деня на възкресението.” (124)
قَالَ رَبِّ لِمَ حَشَرْتَنِي أَعْمَى وَقَدْ كُنتُ بَصِيرًا ﴿١٢٥﴾
20/Та ха-125: Калe рaбби лимe хaшeртeни a’ма уe кaд кунту бaсира(бaсирaн).
И ще рече (в Деня на възкресението): “Господи, защо ме събуди сляп, а аз всъщност бях зрящ?” (125)
قَالَ كَذَلِكَ أَتَتْكَ آيَاتُنَا فَنَسِيتَهَا وَكَذَلِكَ الْيَوْمَ تُنسَى ﴿١٢٦﴾
20/Та ха-126: Калe кeзаликe eтeткe аятуна фe нeситeха, уe кeзаликeл йeумeтунса.
Ще рече (Аллах): “Ето така, дойдоха при теб Нашите знамения, а ти ги забрави. По същия начин (както ти направи), в него Ден (и) ти ще бъдеш забравен.” (126)
وَكَذَلِكَ نَجْزِي مَنْ أَسْرَفَ وَلَمْ يُؤْمِن بِآيَاتِ رَبِّهِ وَلَعَذَابُ الْآخِرَةِ أَشَدُّ وَأَبْقَى ﴿١٢٧﴾
20/Та ха-127: Уe кeзаликe нeджзи мeн eсрeфe уe лeм ю’мин би аяти рaббих(рaббихи), уe лe aзабул ахърeти eшeдду уe eбка.
Така наказваме всеки, който престъпва и отхвърля знаменията на своя Господ. А мъчението на отвъдния живот е по-суровото и е вечно. (127)
أَفَلَمْ يَهْدِ لَهُمْ كَمْ أَهْلَكْنَا قَبْلَهُم مِّنَ الْقُرُونِ يَمْشُونَ فِي مَسَاكِنِهِمْ إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَاتٍ لِّأُوْلِي النُّهَى ﴿١٢٨﴾
20/Та ха-128: E фe лeм йeхди лeхум кeм eхлeкна кaблeхум минeл куруни йeмшунe фи мeсакинихим, иннe фи заликe лe аятин ли улин нуха.
Нима още не се напътиха към Мен? И не им ли се изясни колко от поколенията преди тях, из чиито жилища сега те ходят, погубихме? В това наистина има знамения (поука) за разумните (почитащите забраните на Аллах) хора. (128)
وَلَوْلَا كَلِمَةٌ سَبَقَتْ مِن رَّبِّكَ لَكَانَ لِزَامًا وَأَجَلٌ مُسَمًّى ﴿١٢٩﴾
20/Та ха-129: Уe лeу ла кeлимeтун сeбeкaт мин рaббикe лe канe лизамeн уe eджeлун мусeмма(мусeммeн).
И ако нямаше слово (изречено) по-рано от твоя Господ и определен срок, (мъчението) неизбежно щеше да ги настигне. (129)
فَاصْبِرْ عَلَى مَا يَقُولُونَ وَسَبِّحْ بِحَمْدِ رَبِّكَ قَبْلَ طُلُوعِ الشَّمْسِ وَقَبْلَ غُرُوبِهَا وَمِنْ آنَاء اللَّيْلِ فَسَبِّحْ وَأَطْرَافَ النَّهَارِ لَعَلَّكَ تَرْضَى ﴿١٣٠﴾
20/Та ха-130: Фaсбир aля ма йeкулунe уe сeббих би хaмди рaббикe кaблeтулуъш шeмси уe кaблe гурубиха, уe мин анаил лeйли фe сeббих уe eтрафeн нeхари лeaллeкeтeрда.
Тогава бъди търпелив за това, което казват, и прославяй с възхвала твоя Господ преди изгрева и преди залеза на слънцето, и прославяй Го в часове през нощта и през деня, с надеждата по този начин да станеш от тези, от които Той е доволен! (130)
وَلَا تَمُدَّنَّ عَيْنَيْكَ إِلَى مَا مَتَّعْنَا بِهِ أَزْوَاجًا مِّنْهُمْ زَهْرَةَ الْحَيَاةِ الدُّنيَا لِنَفْتِنَهُمْ فِيهِ وَرِزْقُ رَبِّكَ خَيْرٌ وَأَبْقَى ﴿١٣١﴾
20/Та ха-131: Уe латeмуддeннe aйнeйкe ила ма мeтта’на бихи eзуаджeн минхум зeхрeтeл хaятид дуня ли нeфтинeхум фих(фихи), уe ръзку рaббикe хaйрун уe eбка.
И не спирай поглед (не се възхищавай) на прелестите на земния живот, които дадохме на някои, за да ги изпитаме с това! А препитанието на твоя Господ е по-доброто и вечното. (131)
وَأْمُرْ أَهْلَكَ بِالصَّلَاةِ وَاصْطَبِرْ عَلَيْهَا لَا نَسْأَلُكَ رِزْقًا نَّحْنُ نَرْزُقُكَ وَالْعَاقِبَةُ لِلتَّقْوَى ﴿١٣٢﴾
20/Та ха-132: Уe’мур eхлeкe бис сaлати уaстaбир aлeйха, ла нeс’eлукe ръзка(ръзкaн), нaхну нeрзукук(нeрзукукe), уeл акъбeту литтaкуа.
И повели на твоето семейство (и на близките си) да отслужват молитвата, и самият ти бъди търпелив в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. И хубавият край е за притежателите на таква (богобоязливите) (боящтите се да не изгубят милостта на Аллах). (132)
وَقَالُوا لَوْلَا يَأْتِينَا بِآيَةٍ مِّن رَّبِّهِ أَوَلَمْ تَأْتِهِم بَيِّنَةُ مَا فِي الصُّحُفِ الْأُولَى ﴿١٣٣﴾
20/Та ха-133: Уe калу лeу ла йe’тина би айeтин мин рaббих(рaббихи), e уe лeмтe’тихим бeййинeту ма фис сухуфил ула.
И рекоха: “Не става ли да ни донесе знамение от своя Господ?” Нима при тях не дойдоха ясни знаци в предишните Писания? (133)
وَلَوْ أَنَّا أَهْلَكْنَاهُم بِعَذَابٍ مِّن قَبْلِهِ لَقَالُوا رَبَّنَا لَوْلَا أَرْسَلْتَ إِلَيْنَا رَسُولًا فَنَتَّبِعَ آيَاتِكَ مِن قَبْلِ أَن نَّذِلَّ وَنَخْزَى ﴿١٣٤﴾
20/Та ха-134: Уe лeу eнна eхлeкнахум би aзабин мин кaблихи лe калу рaббeна лeу ла eрсeлтe илeйна рeсулeн фe нeттeбиa аятикe мин кaбли eн нeзиллe уe нaхза.
А ако преди това Ние ги бяхме погубили с мъчение, неизбежно щяха да кажат: “Господи, не можеше ли да ни изпратиш пратеник? Тогава ние преди да бъдем унизени и опозорени щяхме да последваме Твоите знамения.” (134)
قُلْ كُلٌّ مُّتَرَبِّصٌ فَتَرَبَّصُوا فَسَتَعْلَمُونَ مَنْ أَصْحَابُ الصِّرَاطِ السَّوِيِّ وَمَنِ اهْتَدَى ﴿١٣٥﴾
20/Та ха-135: Кул куллун мутeрeббисун фeтeрaббeсу, фe сeтa’лeмунe мeн aсхабус съратъс сeуиййи уe мeнихтeда.
Кажи им: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете кой е на правия път (водещ към Аллах) и кой е напътен към Мен!” (135)
Всички преводи на Корана v2.0.noblequran.org Android App

Всички преводи на Корана v2.0

bg.noblequran.org Android AppСравнете всички български преводи на Noble Корана с арабица и лесно се чете българска транслитерация текст. bg.NobleQuran.org български отваря с Ал-Фатиха-1. Плъзнете наляво-надясно за предишната-следващите ayats. Разшири списъка Сура с иконата на менюто (най-вляво), за да скочи още една сура да чете. Разшири списъка знамения с икона (най-вдясно), за да скочи още един стих в тази сура ниво.