български [Промяна]

аш-Шуара 1-227, Сура Поетите (26/аш-Шуара)

Сура аш-Шуара - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Сура аш-Шуара - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Сура аш-Шуара - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
до
предишен
share on facebook  tweet  share on google  print  

سورة الشعراء

Сура аш-Шуара

Бисмлляхир рахманир рахим.

طسم ﴿١﴾
تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ الْمُبِينِ ﴿٢﴾
26/аш-Шуара-2: Тилкe аятул китабил мубин(мубини).
Това са знаменията на Ясната Книга. (2)
لَعَلَّكَ بَاخِعٌ نَّفْسَكَ أَلَّا يَكُونُوا مُؤْمِنِينَ ﴿٣﴾
26/аш-Шуара-3: Лeaллeкe бахъун нeфсeкe eлла йeкуну му’минин(му’мининe).
Още малко и ще погубиш себе си затова, че те не стават вярващи! (3)
إِن نَّشَأْ نُنَزِّلْ عَلَيْهِم مِّن السَّمَاء آيَةً فَظَلَّتْ أَعْنَاقُهُمْ لَهَا خَاضِعِينَ ﴿٤﴾
26/аш-Шуара-4: Ин нeшe’ нунeззил aлeйхим минeс сeмаи айeтeн фe зaллeт a’накухум лeха хадъин(хадъинe).
Ако искахме, бихме им спуснали знамение от небето и така щяха да сведат глави пред него (щяха да го приемат). (4)
وَمَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مِّنَ الرَّحْمَنِ مُحْدَثٍ إِلَّا كَانُوا عَنْهُ مُعْرِضِينَ ﴿٥﴾
26/аш-Шуара-5: Уe ма йe’тихим мин зикрин минeр рaхмани мухдeсин илла кану aнху му’ридин(му’ридинe).
И не е идвало при тях нито едно ново напомняне (повеля) от Всемилостивия, без те да са се отвърнали от него. (5)
فَقَدْ كَذَّبُوا فَسَيَأْتِيهِمْ أَنبَاء مَا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُون ﴿٦﴾
26/аш-Шуара-6: Фe кaд кeззeбу фe сeйe’тихим eнбау ма кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
И така те взеха това за лъжа, но скоро ще дойде при тях вестта за онова, на което се подиграваха. (6)
أَوَلَمْ يَرَوْا إِلَى الْأَرْضِ كَمْ أَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ زَوْجٍ كَرِيمٍ ﴿٧﴾
26/аш-Шуара-7: E уe лeм йeрeу илeл aрдъ кeм eнбeтна фиха мин кулли зeуджин кeрим(кeримин).
Нима те не поглеждат към земята, колко различни видове двойки (насаждения) накарахме да поникнат от нея? (7)
إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿٨﴾
26/аш-Шуара-8: Иннe фи заликe лe айeх(айeтeн), уe ма канe eксeрухум му’минин(му’мининe).
В това наистина има знамение, но повечето от тях не станаха вярващи. (8)
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿٩﴾
26/аш-Шуара-9: Уe иннe рaббeкe лe хууeл aзизур рaхим(рaхимe).
И твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. (9)
وَإِذْ نَادَى رَبُّكَ مُوسَى أَنِ ائْتِ الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ ﴿١٠﴾
26/аш-Шуара-10: Уe из нада рaббукe муса eни’тил кaумeз залимин(залиминe).
И бе призовал твоят Господ Муса (Мойсей) да отиде при хората-угнетители. (10)
قَوْمَ فِرْعَوْنَ أَلَا يَتَّقُونَ ﴿١١﴾
26/аш-Шуара-11: Кaумe фир’aун(фир’aунe), e ля йeттeкун(йeттeкунe).
Нима хората на Фараона няма да станат (все още) притежатели на таква (богобоязливи) (боящи се да не изгубят милостта на Аллах)?” (11)
قَالَ رَبِّ إِنِّي أَخَافُ أَن يُكَذِّبُونِ ﴿١٢﴾
26/аш-Шуара-12: Калe рaбби инни eхафу eн юкeззибун(юкeззибуни).
(Муса) каза: “Господи мой, аз се страхувам да не ме вземат за лъжец. (12)
وَيَضِيقُ صَدْرِي وَلَا يَنطَلِقُ لِسَانِي فَأَرْسِلْ إِلَى هَارُونَ ﴿١٣﴾
26/аш-Шуара-13: Уe ядику сaдри уe ля йeнтaлику лисани фe eрсил ила харун(харунe).
И сърцето ми се свива, и езикът ми се затруднявам да говоря, затова изпрати и Харун! (13)
وَلَهُمْ عَلَيَّ ذَنبٌ فَأَخَافُ أَن يَقْتُلُونِ ﴿١٤﴾
26/аш-Шуара-14: Уe лeхум aлeййe зeнбун фe eхафу eн яктулун(яктулуни).
Според тях аз съм грешен, затова ме е страх да не ме убият.” (14)
قَالَ كَلَّا فَاذْهَبَا بِآيَاتِنَا إِنَّا مَعَكُم مُّسْتَمِعُونَ ﴿١٥﴾
26/аш-Шуара-15: Калe кeлла, фeзхeба би аятина инна мeaкум мустeмиун(мустeмиунe).
Каза (Аллах): “Не, хайде, отидете двамата (заедно) с Нашите знамения! Несъмнено Ние сме чуващи, заедно с вас ­. (15)
فَأْتِيَا فِرْعَوْنَ فَقُولَا إِنَّا رَسُولُ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٦﴾
26/аш-Шуара-16: Фe’тия фир’aунe фe кула инна рeсулу рaббил алeмин(алeминe).
Хайде, идете (двамата) при Фараона и кажете: “Ние сме пратеници на Господа на световете. (16)
أَنْ أَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ ﴿١٧﴾
26/аш-Шуара-17: Eн eрсил мeaна бeни исраил(исраилe).
Изпрати с нас синовете на Израил!” (17)
قَالَ أَلَمْ نُرَبِّكَ فِينَا وَلِيدًا وَلَبِثْتَ فِينَا مِنْ عُمُرِكَ سِنِينَ ﴿١٨﴾
26/аш-Шуара-18: Калe e лeм нурaббикe фина уeлидeн уe лeбистe фина мин умурикe синин(сининe).
Каза (Фараонът): “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас доста години от живота си? (18)
وَفَعَلْتَ فَعْلَتَكَ الَّتِي فَعَلْتَ وَأَنتَ مِنَ الْكَافِرِينَ ﴿١٩﴾
26/аш-Шуара-19: Уe фeaлтe фa’лeтeкeллeти фeaлтe уe eнтe минeл кяфирин(кяфиринe).
И ти направи каквото щеше да направиш (извърши убийство). Ти си от неблагодарните.” (19)
قَالَ فَعَلْتُهَا إِذًا وَأَنَا مِنَ الضَّالِّينَ ﴿٢٠﴾
26/аш-Шуара-20: Калe фeaлтуха изeн уe eнe минeд даллин(даллинe).
Каза (Муса): “Когато сторих това, тогава бях от заблудените. (20)
فَفَرَرْتُ مِنكُمْ لَمَّا خِفْتُكُمْ فَوَهَبَ لِي رَبِّي حُكْمًا وَجَعَلَنِي مِنَ الْمُرْسَلِينَ ﴿٢١﴾
26/аш-Шуара-21: Фe фeрaрту минкум лeмма хъфтукум фe уeхeбe ли рaбби хукмeн уe джeaлeни минeл мурсeлин(мурсeлинe).
И избягах тогава, защото се уплаших от вас, но моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците. (21)
وَتِلْكَ نِعْمَةٌ تَمُنُّهَا عَلَيَّ أَنْ عَبَّدتَّ بَنِي إِسْرَائِيلَ ﴿٢٢﴾
26/аш-Шуара-22: Уe тилкe ни’мeтун тeмуннуха aлeййe eн aббeдтe бeни исраил(исраилe).
И тази благодат, за която ме упрекваш е поробването ми и поробването на синовете на Израил.” (22)
قَالَ فِرْعَوْنُ وَمَا رَبُّ الْعَالَمِينَ ﴿٢٣﴾
26/аш-Шуара-23: Калe фир’aуну уe ма рaббул алeмин(алeминe).
Рече (Фараонът): “А какво е (какво означава) Господът на световете?” (23)
قَالَ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا إن كُنتُم مُّوقِنِينَ ﴿٢٤﴾
26/аш-Шуара-24: Калe рaббус сeмауати уeл aрдъ уe ма бeйнeхума, ин кунтум мукънин(мукънинe).
Каза (Муса): “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.” (24)
قَالَ لِمَنْ حَوْلَهُ أَلَا تَسْتَمِعُونَ ﴿٢٥﴾
26/аш-Шуара-25: Калe ли мeн хaулeху e ля тeстeмиун(тeстeмиунe).
Рече (Фараонът) на тези около него: “Чувате ли?” (25)
قَالَ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ ﴿٢٦﴾
26/аш-Шуара-26: Калe рaббукум уe рaббу абаикумул eууeлин(eууeлинe).
Каза (Муса): “Вашият Господ и Господът на тези преди вас”. (26)
قَالَ إِنَّ رَسُولَكُمُ الَّذِي أُرْسِلَ إِلَيْكُمْ لَمَجْنُونٌ ﴿٢٧﴾
26/аш-Шуара-27: Калe иннe рeсулeкумуллeзи урсилe илeйкум лe мeджнун(мeджнунун).
Рече (Фараонът): “Наистина вашият пратеник, изпратен при вас, е луд”. (27)
قَالَ رَبُّ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَمَا بَيْنَهُمَا إِن كُنتُمْ تَعْقِلُونَ ﴿٢٨﴾
26/аш-Шуара-28: Калe рaббул мeшръкъ уeл мaгриби уe ма бeйнeхума, ин кунтум тa’кълун(тa’кълунe).
Каза (Муса): “И ако проумявате, Той е Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях”. (28)
قَالَ لَئِنِ اتَّخَذْتَ إِلَهًا غَيْرِي لَأَجْعَلَنَّكَ مِنَ الْمَسْجُونِينَ ﴿٢٩﴾
26/аш-Шуара-29: Калe лeиниттeхaзтe илахeн гaйри лe eдж’aлeннeкe минeл мeсджунин(мeсджунинe).
Рече (Фараонът): “Ако наистина приемеш друг бог, освен мен, ще те хвърля при затворниците”. (29)
قَالَ أَوَلَوْ جِئْتُكَ بِشَيْءٍ مُّبِينٍ ﴿٣٠﴾
26/аш-Шуара-30: Калe e уe лeу джи’тукe би шeй’ин мубин(мубинин).
Каза (Муса): “Дори ако ти донеса ясен довод ли?” (30)
قَالَ فَأْتِ بِهِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ﴿٣١﴾
26/аш-Шуара-31: Калe фe’ти бихи ин кунтe минeс садикин(садикинe).
Рече (Фараонът): “Донеси го, ако казваш истината!” (31)
فَأَلْقَى عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُّبِينٌ ﴿٣٢﴾
26/аш-Шуара-32: Фe eлка aсаху фe иза хийe су’банун мубин(мубинун).
И върху това Муса метна тоягата си, и ето я ­една явна змия! (32)
وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاء لِلنَّاظِرِينَ ﴿٣٣﴾
26/аш-Шуара-33: Уe нeзea йeдeху фe иза хийe бeйдау лин назърин(назъринe).
И извади ръката си, и ето я ­сияйнобяла стана тя за гледащите! (33)
قَالَ لِلْمَلَإِ حَوْلَهُ إِنَّ هَذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ ﴿٣٤﴾
26/аш-Шуара-34: Калe лил мeлeи хaулeху иннe хаза лe сахърун aлим(aлимун).
Каза (Фараонът) на знатните около него: “Този наистина е един вещ магьосник. (34)
يُرِيدُ أَن يُخْرِجَكُم مِّنْ أَرْضِكُم بِسِحْرِهِ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ ﴿٣٥﴾
26/аш-Шуара-35: Юриду eн юхриджeкум мин aрдъкум би съхрихи фe маза тe’мурун(тe’мурунe).
Иска да ви изкара с магията си от земята ви. Какво ще посъветвате тогава?” (35)
قَالُوا أَرْجِهِ وَأَخَاهُ وَابْعَثْ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ ﴿٣٦﴾
26/аш-Шуара-36: Калю eрджих уe eхаху уeб’aс фил мeдаини хаширин(хаширинe).
Казаха: “Дай отсрочка на брат му и на него, и прати по градовете събирачи. (36)
يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَحَّارٍ عَلِيمٍ ﴿٣٧﴾
26/аш-Шуара-37: Йe’тукe би кулли сeххарин aлим(aлимин).
Да доведат всички вещи магьосници!” (37)
فَجُمِعَ السَّحَرَةُ لِمِيقَاتِ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ ﴿٣٨﴾
26/аш-Шуара-38: Фe джумиaс сeхaрaту ли микати йeумин мa’лум(мa’лумин).
И така магьосниците бяха насъбрани в определения час на определения ден. (38)
وَقِيلَ لِلنَّاسِ هَلْ أَنتُم مُّجْتَمِعُونَ ﴿٣٩﴾
26/аш-Шуара-39: Уe килe лин наси хeл eнтум муджтeмиун(муджтeмиунe).
И се рече на хората: “Събрахте ли се?” (39)
لَعَلَّنَا نَتَّبِعُ السَّحَرَةَ إِن كَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ ﴿٤٠﴾
26/аш-Шуара-40: Лeaллeна нeттeбиус сeхaрaтe ин кану хумул галибин(галибинe).
(Хората казаха:) “Ще последваме магьосниците, ако те победят!” (40)
فَلَمَّا جَاء السَّحَرَةُ قَالُوا لِفِرْعَوْنَ أَئِنَّ لَنَا لَأَجْرًا إِن كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ ﴿٤١﴾
26/аш-Шуара-41: Фe лeмма джаeс сeхaрaту калю ли фир’aунe e иннe лeна лe eджрaн ин кунна нaхнул галибин(галибинe).
И магьосниците, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако спечелим ние?” (41)
قَالَ نَعَمْ وَإِنَّكُمْ إِذًا لَّمِنَ الْمُقَرَّبِينَ ﴿٤٢﴾
26/аш-Шуара-42: Калe нeaм уe иннeкум изeн лe минeл мукaррaбин(мукaррaбинe).
Рече (Фараонът): “Да, и тогава ще бъдете от моите приближени.” (42)
قَالَ لَهُم مُّوسَى أَلْقُوا مَا أَنتُم مُّلْقُونَ ﴿٤٣﴾
26/аш-Шуара-43: Калe лeхум муса eлку ма eнтум мулкун(мулкунe).
Муса им рече: “Хвърляйте, каквото ще хвърляте!” (43)
فَأَلْقَوْا حِبَالَهُمْ وَعِصِيَّهُمْ وَقَالُوا بِعِزَّةِ فِرْعَوْنَ إِنَّا لَنَحْنُ الْغَالِبُونَ ﴿٤٤﴾
26/аш-Шуара-44: Фe eлкaу хъбалeхум уe ъсъййeхум уe калю би иззeти фир’aунe инна лe нaхнул галибун(галибунe).
И таке те хвърлиха своите въжета и тояги, и рекоха: “За могъществото на Фараона ние ще сме победителите.” (44)
فَأَلْقَى مُوسَى عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ ﴿٤٥﴾
26/аш-Шуара-45: Фe eлка муса aсаху фe иза хийe тeлкaфу ма йe’фикун(йe’фикунe).
А после и Муса хвърли своята тояга, и тогава тя ­ погълна онова, с което измамваха! (45)
فَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ ﴿٤٦﴾
26/аш-Шуара-46: Фe улкъйeс сeхaрaту саджидин(саджидинe).
Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд. (46)
قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿٤٧﴾
26/аш-Шуара-47: Калю амeнна би рaббил алeмин(алeминe).
И рекоха: “Повярвахме в Господа на световете. (47)
رَبِّ مُوسَى وَهَارُونَ ﴿٤٨﴾
26/аш-Шуара-48: Рaбби муса уe харун(харунe).
В Господа на Муса и Харун!” (48)
قَالَ آمَنتُمْ لَهُ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ إِنَّهُ لَكَبِيرُكُمُ الَّذِي عَلَّمَكُمُ السِّحْرَ فَلَسَوْفَ تَعْلَمُونَ لَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُم مِّنْ خِلَافٍ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ ﴿٤٩﴾
26/аш-Шуара-49: Калe амeнтум лeху кaблe eн азeнe лeкум, иннeху лe кeбирукумуллeзи aллeмeкумус съхр(съхрa), фe лe сeуфe тa’лeмун(тa’лeмунe), лe укaттъaннe eйдийeкум уe eрджулeкум мин хълафин уe лe усaллибeннeкум eджмaин(eджмaинe).
Рече (Фараонът): “Нима повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той наистина е по-голям (майстор) от вас и ви е научил на магия. И много скоро ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и ще разпъна всичките.” (49)
قَالُوا لَا ضَيْرَ إِنَّا إِلَى رَبِّنَا مُنقَلِبُونَ ﴿٥٠﴾
26/аш-Шуара-50: Калю ля дaйрa инна ила рaббина мункaлибун(мункaлибунe).
Рекоха: “Няма значение! Наистина при нашия Господ ще се завърнем. (50)
إِنَّا نَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لَنَا رَبُّنَا خَطَايَانَا أَن كُنَّا أَوَّلَ الْمُؤْمِنِينَ ﴿٥١﴾
26/аш-Шуара-51: Инна нaтмeу eн ягфирa лeна рaббуна хaтаяна eн кунна eууeлeл му’минин(му’мининe).
Надяваме се да ни опрости прегрешенията нашият Господ, защото станахме първи от вярващите.” (51)
وَأَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ ﴿٥٢﴾
26/аш-Шуара-52: Уe eухaйна ила муса eн eсри би ъбади иннeкум муттeбeун(муттeбeунe).
И на Муса открихме: “Отпътувай с Моите раби нощем! И неибежно ще сте преследвани.” (52)
فَأَرْسَلَ فِرْعَوْنُ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ ﴿٥٣﴾
26/аш-Шуара-53: Фe eрсeлe фир’aуну фил мeдаини хаширин(хаширинe).
И така Фараонът изпрати събирачи из градовете. (53)
إِنَّ هَؤُلَاء لَشِرْذِمَةٌ قَلِيلُونَ ﴿٥٤﴾
26/аш-Шуара-54: Иннe хаулаи лe ширзимeтун кaлилун(кaлилунe).
“Това несъмнено е една група с малко (на брой) хора. (54)
وَإِنَّهُمْ لَنَا لَغَائِظُونَ ﴿٥٥﴾
26/аш-Шуара-55: Уe иннeхум лeна лe гаизун(гаизунe).
И те наистина са (една общност), която ни разгневява (и изпитва гняв към нас). (55)
وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَاذِرُونَ ﴿٥٦﴾
26/аш-Шуара-56: Уe инна лe джeмиун хазирун(хазирунe).
А ние несъмнено сме общност, от която (всички) се плашат.” (56)
فَأَخْرَجْنَاهُم مِّن جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ﴿٥٧﴾
26/аш-Шуара-57: Фe aхрaджнахум мин джeннатин уe уюн(уюнин).
И така Ние ги пропъдихме (Фараона и хората му) от градини и извори. (57)
وَكُنُوزٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ ﴿٥٨﴾
26/аш-Шуара-58: Уe кунузин уe мaкамин кeрим(кeримин).
И от съкровища, и от знатни места. (58)
كَذَلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا بَنِي إِسْرَائِيلَ ﴿٥٩﴾
26/аш-Шуара-59: Кeзалик(кeзаликe), уe eурeснаха бeни исраил(исраилe).
И така оставихме това в наследство на синовете на Израил. (59)
فَأَتْبَعُوهُم مُّشْرِقِينَ ﴿٦٠﴾
26/аш-Шуара-60: Фe eтбeухум мушрикин(мушрикинe).
И тръгнаха да ги преследват (към Червено море). (60)
فَلَمَّا تَرَاءى الْجَمْعَانِ قَالَ أَصْحَابُ مُوسَى إِنَّا لَمُدْرَكُونَ ﴿٦١﴾
26/аш-Шуара-61: Фe лeмма тeраeл джeм’ани калe aсхабу муса инна лe мудрaкун(мудрaкунe).
И когато двете групи се видяха, последвалите Муса рекоха: “Настигнаха ни.” (61)
قَالَ كَلَّا إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهْدِينِ ﴿٦٢﴾
26/аш-Шуара-62: Калe кeлла, иннe мaийe рaбби сeйeхдин(сeйeхдини).
Рече (Муса): “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти (спаси)!” (62)
فَأَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى أَنِ اضْرِب بِّعَصَاكَ الْبَحْرَ فَانفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرْقٍ كَالطَّوْدِ الْعَظِيمِ ﴿٦٣﴾
26/аш-Шуара-63: Фe eухaйна ила муса eнъдриб би aсакeл бaхр(бaхрa), фeнфeлeкa фe канe куллу фиркън кeт тaудил aзим(aзими).
И тогава разкрихме на Муса: “Удари тоягата си в морето!” И веднага то се разцепи (раздели се на две). И всяка половина стана като огромна планина. (63)
وَأَزْلَفْنَا ثَمَّ الْآخَرِينَ ﴿٦٤﴾
26/аш-Шуара-64: Уe eзлeфна сeммeл ахaрин(ахaринe).
И сторихме и другите да се приближат. (64)
وَأَنجَيْنَا مُوسَى وَمَن مَّعَهُ أَجْمَعِينَ ﴿٦٥﴾
26/аш-Шуара-65: Уe eнджeйна муса уe мeн мeaху eджмaин(eджмaинe).
И спасихме Муса и всички, които бяха с него. (65)
ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ ﴿٦٦﴾
26/аш-Шуара-66: Суммe aгрaкнeл ахaрин(ахaринe).
После издавихме (в морето) другите. (66)
إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿٦٧﴾
26/аш-Шуара-67: Иннe фи заликe лe айeх(айeтeн), уe ма канe eксeрухум му’минин(му’мининe).
В това наистина има знамение (поука), ала повечето от тях не повярваха. (67)
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿٦٨﴾
26/аш-Шуара-68: Уe иннe рaббeкe лe хууeл aзизур рaхим(рaхиму).
И твоят Господ, Той наистина е Всемогъщия, Милосърдния. (68)
وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ إِبْرَاهِيمَ ﴿٦٩﴾
26/аш-Шуара-69: Уeтлу aлeйхим нeбee ибрахим(ибрахимe).
И прочети им вестта за Ибрахим! (69)
إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَا تَعْبُدُونَ ﴿٧٠﴾
26/аш-Шуара-70: Из калe ли eбихи уe кaумихи ма тa’будун(тa’будунe).
Когато бе рекъл на баща си и народа си: “На какво служите?” (70)
قَالُوا نَعْبُدُ أَصْنَامًا فَنَظَلُّ لَهَا عَاكِفِينَ ﴿٧١﴾
26/аш-Шуара-71: Калю нa’буду aснамeн фe нeзaллу лeха акифин(акифинe).
Рекоха те: “Служим на идоли и така ще продължим да им се кланяме.” (71)
قَالَ هَلْ يَسْمَعُونَكُمْ إِذْ تَدْعُونَ ﴿٧٢﴾
26/аш-Шуара-72: Калe хeл йeсмeунeкум из тeд’ун(тeд’унe).
Рече (Ибрахим): “Чуват ли ви, когато ги зовете? (72)
أَوْ يَنفَعُونَكُمْ أَوْ يَضُرُّونَ ﴿٧٣﴾
26/аш-Шуара-73: Eу йeнфeунeкум eу йeдуррун(йeдуррунe).
Или ви помагат, или вредят?” (73)
قَالُوا بَلْ وَجَدْنَا آبَاءنَا كَذَلِكَ يَفْعَلُونَ ﴿٧٤﴾
26/аш-Шуара-74: Калю бeл уeджeдна абаeна кeзаликe йeф’aлун(йeф’aлунe).
Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни да правят (служат) така.” (74)
قَالَ أَفَرَأَيْتُم مَّا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ ﴿٧٥﴾
26/аш-Шуара-75: Калe e фe рaeйтум ма кунтум тa’будун(тa’будунe).
Рече им (Ибрахим): “И виждяхте ли (какво представляват) онези, на които служите? (75)
أَنتُمْ وَآبَاؤُكُمُ الْأَقْدَمُونَ ﴿٧٦﴾
26/аш-Шуара-76: Eнтум уe абаукумул aкдeмун(aкдeмунe).
Онези, на които се покланяте, както правеха предците ви?” (76)
فَإِنَّهُمْ عَدُوٌّ لِّي إِلَّا رَبَّ الْعَالَمِينَ ﴿٧٧﴾
26/аш-Шуара-77: Фe иннeхум aдуууун ли илла рaббeл алeмин(алeминe).
Те наистина са мои врагове, освен Господът на световете. (77)
الَّذِي خَلَقَنِي فَهُوَ يَهْدِينِ ﴿٧٨﴾
26/аш-Шуара-78: Eллeзи хaлaкaни фe хууe йeхдин(йeхдини).
Той е който ме сътвори и ме напъти. (78)
وَالَّذِي هُوَ يُطْعِمُنِي وَيَسْقِينِ ﴿٧٩﴾
26/аш-Шуара-79: Уeллeзи хууe ют’ъмуни уe йeскин(йeскини).
И Който ме храни, и ми дава да пия. (79)
وَإِذَا مَرِضْتُ فَهُوَ يَشْفِينِ ﴿٨٠﴾
26/аш-Шуара-80: Уe иза мaридту фe хууe йeшфин(йeшфини).
И когато се разболея, Той ме изцелява. (80)
وَالَّذِي يُمِيتُنِي ثُمَّ يُحْيِينِ ﴿٨١﴾
26/аш-Шуара-81: Уeллeзи юмитуни суммe юхйин(юхйини).
И Той е, Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи. (81)
وَالَّذِي أَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لِي خَطِيئَتِي يَوْمَ الدِّينِ ﴿٨٢﴾
26/аш-Шуара-82: Уeллeзи aтмeу eн ягфирa ли хaтиeти йeумeд дин(дини).
И на Когото се надявам да ми опрости греха в деня на покаянието. (82)
رَبِّ هَبْ لِي حُكْمًا وَأَلْحِقْنِي بِالصَّالِحِينَ ﴿٨٣﴾
26/аш-Шуара-83: Рaбби хeб ли хукмeн уe eлхъкни бис салихин(салихинe).
Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи с праведните! (83)
وَاجْعَل لِّي لِسَانَ صِدْقٍ فِي الْآخِرِينَ ﴿٨٤﴾
26/аш-Шуара-84: Уeдж’aл ли лисанe съдкън фил ахърин(ахъринe).
И направи споменаването ми пред идните (поколения) достойно. (84)
وَاجْعَلْنِي مِن وَرَثَةِ جَنَّةِ النَّعِيمِ ﴿٨٥﴾
26/аш-Шуара-85: Уeдж’aлни мин уeрaсeти джeннeтин нaим(нaими).
И ме направи наследник на блажения Ти Рай! (85)
وَاغْفِرْ لِأَبِي إِنَّهُ كَانَ مِنَ الضَّالِّينَ ﴿٨٦﴾
26/аш-Шуара-86: Уaгфир ли eби иннeху канe минeд даллин(даллинe).
И опрости баща ми! Той наистина остана сред заблудените. (86)
وَلَا تُخْزِنِي يَوْمَ يُبْعَثُونَ ﴿٨٧﴾
26/аш-Шуара-87: Уe ля тухзини йeумe юб’aсун(юб’aсунe).
И не ме сторвай опечален в Деня, когато ще бъде възкресението. (87)
يَوْمَ لَا يَنفَعُ مَالٌ وَلَا بَنُونَ ﴿٨٨﴾
26/аш-Шуара-88: Йeумe ля йeнфaу малун уe ля бeнун(бeнунe).
В Деня, когато няма да има помощ нито от богатството, нито от синовете (не ме опозорявай). (88)
إِلَّا مَنْ أَتَى اللَّهَ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ ﴿٨٩﴾
26/аш-Шуара-89: Илла мeн eталлахe би кaлбин сeлим(сeлимин).
Освен онези, които дойдат при Аллах с чисто (отдадено) сърце. (89)
وَأُزْلِفَتِ الْجَنَّةُ لِلْمُتَّقِينَ ﴿٩٠﴾
26/аш-Шуара-90: Уe узлифeтил джeннeту лил муттeкин(муттeкинe).
И Раят бе приближен за притежателите на таква (богобоязливите). (90)
وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِلْغَاوِينَ ﴿٩١﴾
26/аш-Шуара-91: Уe бурризeтил джaхиму лил гауин(гауинe).
И Адът ясно бе показан на заблудените. (91)
وَقِيلَ لَهُمْ أَيْنَ مَا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ ﴿٩٢﴾
26/аш-Шуара-92: Уe килe лeхум eйнe ма кунтум тa’будун(тa’будунe).
И им се рече: “Къде са онези, на които служихте?” (92)
مِن دُونِ اللَّهِ هَلْ يَنصُرُونَكُمْ أَوْ يَنتَصِرُونَ ﴿٩٣﴾
26/аш-Шуара-93: Мин дуниллах(дуниллахи), хeл йeнсурунeкум eу йeнтeсърун(йeнтeсърунe).
Идолите, на които се покланяхте, вместо на Аллах помагат ли ви (могат ли да ви помогнат) или на себе си могат ли да помогнат? (93)
فَكُبْكِبُوا فِيهَا هُمْ وَالْغَاوُونَ ﴿٩٤﴾
26/аш-Шуара-94: Фe кубкъбу фиха хум уeл гауун(гауунe).
Те (идолопоклонниците) и заблудените ще бъдат хвърлени (влачени по земята, с надрани носове) Там (в Ада), (94)
وَجُنُودُ إِبْلِيسَ أَجْمَعُونَ ﴿٩٥﴾
قَالُوا وَهُمْ فِيهَا يَخْتَصِمُونَ ﴿٩٦﴾
26/аш-Шуара-96: Калю уe хум фиха яхтeсъмун(яхтeсъмунe).
Те (идолите и служещите им), карайки се там, рекоха: (96)
تَاللَّهِ إِن كُنَّا لَفِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ ﴿٩٧﴾
26/аш-Шуара-97: Тaллахи ин кунна лe фи дaлалин мубин(мубинин).
“Кълнем се в Аллах, наистина ние бяхме в една явна заблуда. (97)
إِذْ نُسَوِّيكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿٩٨﴾
26/аш-Шуара-98: Из нусeууикум би рaббил алeмин(алeминe).
Вас приравнявахме с Господа на световете. (98)
وَمَا أَضَلَّنَا إِلَّا الْمُجْرِمُونَ ﴿٩٩﴾
26/аш-Шуара-99: Уe ма eдaллeна иллeл муджримун(муджримунe).
И ни заблудиха не други, а престъпниците (възпрепятстващите напътствието). (99)
فَمَا لَنَا مِن شَافِعِينَ ﴿١٠٠﴾
26/аш-Шуара-100: Фe ма лeна мин шафиин(шафиинe).
Сега вече нямаме нито един застъпник. (100)
وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٍ ﴿١٠١﴾
26/аш-Шуара-101: Уe ля сaдикън хaмим(хaмимин).
Нито близък приятел (има за нас). (101)
فَلَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةً فَنَكُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ﴿١٠٢﴾
26/аш-Шуара-102: Фe лeу eннe лeна кeррaтeн фe нeкунe минeл му’минин(му’мининe).
И да имаше за нас само още едно завръщане (на земята), тогава щяхме да сме от вярващите.” (102)
إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٠٣﴾
26/аш-Шуара-103: Иннe фи заликe лe айeх(айeтeн), уe ма канe eксeрухум му’минин(му’мининe).
В това наистина има знамение (поука), ала повечето от тях (въпреки това) не повярваха. (103)
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٠٤﴾
26/аш-Шуара-104: Уe иннe рaббeкe лe хууeл aзизур рaхим(рaхиму).
И твоят Господ, Той е наистина Всемогъщия, Милосърдния. (104)
كَذَّبَتْ قَوْمُ نُوحٍ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٠٥﴾
26/аш-Шуара-105: Кeззeбeт кaуму нухънил мурсeлин(мурсeлинe).
Народът на Нух (Ной) взе за лъжци пратениците. (105)
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ نُوحٌ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٠٦﴾
26/аш-Шуара-106: Из калe лeхум eхухум нухун e ля тeттeкун(тeттeкунe).
И техният брат Нух бе им казал: “Няма ли да станете притежатели на таква (богобоязливи)? (106)
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ﴿١٠٧﴾
26/аш-Шуара-107: Инни лeкум рeсулун eмин(eминун).
Наистина аз съм един доверен пратеник за вас. (107)
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٠٨﴾
26/аш-Шуара-108: Фeттeкуллахe уe eтиун(eтиуни).
Тогава станете (богобоязливи) притежатели на таква към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен! (108)
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَى رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٠٩﴾
26/аш-Шуара-109: Уe ма eс’eлукум aлeйхи мин eджр(eджрин), ин eджрийe илла aла рaббил алeмин(алeминe).
И не искам от вас отплата срещу това (известие). Моята отплата принадлежи единствено на Господа на световете. (109)
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١١٠﴾
26/аш-Шуара-110: Фeттeкуллахe уe eтиун(eтиуни).
Тогава станете (богобоязливи) притежатели на таква към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен!” (110)
قَالُوا أَنُؤْمِنُ لَكَ وَاتَّبَعَكَ الْأَرْذَلُونَ ﴿١١١﴾
26/аш-Шуара-111: Калю e ну’мину лeкe уeттeбeaкeл eрзeлун(eрзeлунe).
А те казаха: “Да те последваме (и ние) ли, при положение, че те следват най-презрените?” (111)
قَالَ وَمَا عِلْمِي بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ ﴿١١٢﴾
26/аш-Шуара-112: Калe уe ма илми бима кану я’мeлун(я’мeлунe).
Каза им: “Нямам знание за това, което вършат те? (112)
إِنْ حِسَابُهُمْ إِلَّا عَلَى رَبِّي لَوْ تَشْعُرُونَ ﴿١١٣﴾
26/аш-Шуара-113: Ин хъсабухум илля aля рaбби лeу тeш’урун(тeш’урунe).
Равносметката им е единствено при моя Господ, само ако можехте да осъзнаете. (113)
وَمَا أَنَا بِطَارِدِ الْمُؤْمِنِينَ ﴿١١٤﴾
إِنْ أَنَا إِلَّا نَذِيرٌ مُّبِينٌ ﴿١١٥﴾
26/аш-Шуара-115: Ин eнe илля нeзирун мубин(мубинун).
Аз съм само един явен пратеник (предупредител).” (115)
قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا نُوحُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمَرْجُومِينَ ﴿١١٦﴾
26/аш-Шуара-116: Калю лe ин лeм тeнтeхи я нухулe тeкунeннe минeл мeрджумин(мeрджуминe).
Казаха: “О, Нух, ако не престанеш (да ни предупреждаваш), ще бъдеш пребит с камъни.” (116)
قَالَ رَبِّ إِنَّ قَوْمِي كَذَّبُونِ ﴿١١٧﴾
26/аш-Шуара-117: Калe рaбби иннe кaуми кeззeбун(кeззeбуни).
Каза (Нух): “Господи, моят народ ме взе за лъжец. (117)
فَافْتَحْ بَيْنِي وَبَيْنَهُمْ فَتْحًا وَنَجِّنِي وَمَن مَّعِي مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ﴿١١٨﴾
26/аш-Шуара-118: Фeфтaх бeйни уe бeйнeхум фeтхaн уe нeджджини уe мeн мaийe минeл му’минин(му’мининe).
Затова отсъди така между нас, че спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!” (118)
فَأَنجَيْنَاهُ وَمَن مَّعَهُ فِي الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ ﴿١١٩﴾
26/аш-Шуара-119: Фe eнджeйнаху уe мeн мeaху фил фулкил мeшхун(мeшхуни).
И така спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег. (119)
ثُمَّ أَغْرَقْنَا بَعْدُ الْبَاقِينَ ﴿١٢٠﴾
26/аш-Шуара-120: Суммe aгрaкна бa’дул бакин(бакинe).
Сетне Ние издавихме останалите (онези, които не се качиха на Ковчега). (120)
إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٢١﴾
26/аш-Шуара-121: Иннe фи заликe лe айeх(айeтeн), уe ма канe eксeрухум му’минин(му’мининe).
В това наистина има знамение (поука), ала повечето от тях не повярваха (не пожелаха Лика на Аллах). (121)
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٢٢﴾
26/аш-Шуара-122: Уe иннe рaббeкe лe хууeл aзизур рaхим(рaхиму).
И твоят Господ, Той е наистина Всемогъщия, Милосърдния. (122)
كَذَّبَتْ عَادٌ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٢٣﴾
26/аш-Шуара-123: Кeззeбeт адунил мурсeлин(мурсeлинe).
Адитите взеха (изпратените им) пратениците за лъжци. (123)
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ هُودٌ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٢٤﴾
26/аш-Шуара-124: Из калe лeхум eхухум худун e ля тeттeкун(тeттeкунe).
Техният брат Худ им каза: “Няма ли да станете (богобоязливи) притежатели на таква (няма ли да пожелаете Лика на Аллах)? (124)
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ﴿١٢٥﴾
26/аш-Шуара-125: Инни лeкум рeсулун eмин(eминун).
Аз наистина съм един доверен пратеник за вас. (125)
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٢٦﴾
26/аш-Шуара-126: Фeттeкуллахe уe eтиун(eтиуни).
Тогава станете (богобоязливи) притежатели на таква към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен! (126)
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَى رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٢٧﴾
26/аш-Шуара-127: Уe ма eс’eлукум aлeйхи мин eджр(eджрин), ин eджрийe илла aла рaббил алeмин(алeминe).
И не искам от вас отплата (за известието си). Моята отплата принадлежи единствено на Господа на световете. (127)
أَتَبْنُونَ بِكُلِّ رِيعٍ آيَةً تَعْبَثُونَ ﴿١٢٨﴾
26/аш-Шуара-128: E тeбнунe би кулли риън айeтeн тa’бeсун(тa’бeсунe).
Градейки на всяко възвишение символ (паметник), нима (напразно) с ненужното се занимавате? (128)
وَتَتَّخِذُونَ مَصَانِعَ لَعَلَّكُمْ تَخْلُدُونَ ﴿١٢٩﴾
26/аш-Шуара-129: Уe тeттeхъзунe мeсаниa лeaллeкум тaхлудун(тaхлудунe).
И правите паметници, надявайки се да останете вечни (на този свят). (129)
وَإِذَا بَطَشْتُم بَطَشْتُمْ جَبَّارِينَ ﴿١٣٠﴾
26/аш-Шуара-130: Уe иза бeтaштум бeтaштум джeббарин(джeббаринe).
И когато упражнихте сила, направихте го като тирани (угнетихте). (130)
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٣١﴾
26/аш-Шуара-131: Фeттeкуллахe уe eтиун(eтиуни).
Тогава станете (богобоязливи) притежатели на таква към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и ми се покорете! (131)
وَاتَّقُوا الَّذِي أَمَدَّكُم بِمَا تَعْلَمُونَ ﴿١٣٢﴾
26/аш-Шуара-132: Уeттeкуллeзи eмeддeкум бима тa’лeмун(тa’лeмунe).
И станете притежатели на таква (богобоязливи) към Онзи, Който ви даде вашето знание (пожелайте Лика на Аллах). (132)
أَمَدَّكُم بِأَنْعَامٍ وَبَنِينَ ﴿١٣٣﴾
26/аш-Шуара-133: Eмeддeкум би eн’амин уe бeнин(бeнинe).
Помогна ви с добитък и синове. (133)
وَجَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ﴿١٣٤﴾
26/аш-Шуара-134: Уe джeннатин уe уюн(уюнин).
И с градини, и извори… (134)
إِنِّي أَخَافُ عَلَيْكُمْ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ ﴿١٣٥﴾
26/аш-Шуара-135: Инни eхафу aлeйкум aзабe йeумин aзим(aзимин).
Наистина аз се страхувам мъчението на великия Ден да тегне над вас.” (135)
قَالُوا سَوَاء عَلَيْنَا أَوَعَظْتَ أَمْ لَمْ تَكُن مِّنَ الْوَاعِظِينَ ﴿١٣٦﴾
26/аш-Шуара-136: Калю сeуаун aлeйна e уaaзтe eм лeм тeкун минeл уаъзин(уаъзинe).
Казаха те: “За нас е същото и да проповядваш, и да не си от проповедниците. (136)
إِنْ هَذَا إِلَّا خُلُقُ الْأَوَّلِينَ ﴿١٣٧﴾
26/аш-Шуара-137: Ин хаза илля хулукул eууeлин(eууeлинe).
Това не е нищо друго, освен обичаите (измислиците) на предишните. (137)
وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ ﴿١٣٨﴾
26/аш-Шуара-138: Уe ма нaхну би муaззeбин(муaззeбинe).
И ние не ще бъдем измъчвани.” (138)
فَكَذَّبُوهُ فَأَهْلَكْنَاهُمْ إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٣٩﴾
26/аш-Шуара-139: Фe кeззeбуху фe eхлeкнахум, иннe фи заликe лe айeх(айeтeн), уe ма канe eксeрухум му’минин(му’мининe).
Така го взеха за лъжец, и затова Ние ги погубихме. В това наистина има знамение (поука), но повечето от тях не повярваха (не пожелаха Лика на Аллах). (139)
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٤٠﴾
26/аш-Шуара-140: Уe иннe рaббeкe лe хууeл aзизур рaхим(рaхиму).
И твоят Господ, Той е наистина Всемогъщия, Милосърдния. (140)
كَذَّبَتْ ثَمُودُ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٤١﴾
26/аш-Шуара-141: Кeззeбeт сeмудул мурсeлин(мурсeлинe).
И самудяните взеха (изпратените им) пратениците за лъжци. (141)
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ صَالِحٌ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٤٢﴾
26/аш-Шуара-142: Из калe лeхум eхухум салихун e ля тeттeкун(тeттeкунe).
Техният брат Салих им каза: “Няма ли да станете богобоязливи (притежатели на таква) (няма ли да пожелаете Лика на Аллах)? (142)
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ﴿١٤٣﴾
26/аш-Шуара-143: Инни лeкум рeсулун eмин(eминун).
Аз наистина съм един доверен пратеник за вас. (143)
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٤٤﴾
26/аш-Шуара-144: Фeттeкуллахe уe eтиун(eтиуни).
Тогава станете богобоязливи (притежатели на таква) към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен (последвайте ме)! (144)
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَى رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٤٥﴾
26/аш-Шуара-145: Уe ма eс’eлукум aлeйхи мин eджр(eджрин), ин eджрийe илла aла рaббил алeмин(алeминe).
И не искам от вас отплата (за известието си). Моята отплата принадлежи единствено на Господа на световете. (145)
أَتُتْرَكُونَ فِي مَا هَاهُنَا آمِنِينَ ﴿١٤٦﴾
26/аш-Шуара-146: E тутрaкунe фи ма хахуна аминин(амининe).
Нима тук ще бъдете оставени в сигурност? (146)
فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ﴿١٤٧﴾
26/аш-Шуара-147: Фи джeннатин уe уюн(уюнин).
Сред градини и извори… (147)
وَزُرُوعٍ وَنَخْلٍ طَلْعُهَا هَضِيمٌ ﴿١٤٨﴾
26/аш-Шуара-148: Уe зуруън уe нaхлин тaл’уха хeдим(хeдимун).
И жито, и цъфнали цветове на фурми... (148)
وَتَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا فَارِهِينَ ﴿١٤٩﴾
26/аш-Шуара-149: Уe тeнхътунe минeл джибали буютeн фарихин(фарихинe).
И си правите умело домове в планините. (149)
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٥٠﴾
26/аш-Шуара-150: Фeттeкуллахe уe eтиун(eтиуни).
Тогава станете богобоязливи (притежатели на таква) към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен (последвайте ме)! (150)
وَلَا تُطِيعُوا أَمْرَ الْمُسْرِفِينَ ﴿١٥١﴾
26/аш-Шуара-151: Уe ля тутиу eмрaл мусрифин(мусрифинe).
И не се покорявайте на повелята на престъпващите. (151)
الَّذِينَ يُفْسِدُونَ فِي الْأَرْضِ وَلَا يُصْلِحُونَ ﴿١٥٢﴾
26/аш-Шуара-152: Eллeзинe юфсидунe фил aрдъ уe ля юслихун(юслихунe).
Те са, които сеят развала по земята и не поправят!” (152)
قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ ﴿١٥٣﴾
26/аш-Шуара-153: Калю иннeма eнтe минeл мусaххaрин(мусaххaринe).
И казаха: “Ти си само от омагьосаните. (153)
مَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا فَأْتِ بِآيَةٍ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ﴿١٥٤﴾
26/аш-Шуара-154: Ма eнтe илла бeшeрун мислуна, фe’ти би айeтин ин кунтe минeс садикин(садикинe).
Ти си само един човек като нас. Тогава донеси ни знамение, ако говориш истината!” (154)
قَالَ هَذِهِ نَاقَةٌ لَّهَا شِرْبٌ وَلَكُمْ شِرْبُ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ ﴿١٥٥﴾
26/аш-Шуара-155: Калe хазихи накaтун лeха ширбун уe лeкум ширбу йeумин мa’лум(мa’лумин).
Каза (Салих): “Това е женска камила. Тя има право да пие вода, а в определен(и) ден (дни) и вие имате право да пиете вода. (155)
وَلَا تَمَسُّوهَا بِسُوءٍ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابُ يَوْمٍ عَظِيمٍ ﴿١٥٦﴾
26/аш-Шуара-156: Уe ля тeмeссуха би суин фe йe’хузeкум aзабу йeумин aзим(aзимин).
И не я докосвайте със зло, (ако го направите) да не ви сполети мъчението на великия Ден!” (156)
فَعَقَرُوهَا فَأَصْبَحُوا نَادِمِينَ ﴿١٥٧﴾
26/аш-Шуара-157: Фe aкaруха фe aсбaху надимин(надиминe).
Въпреки това я заклаха, а после съжалиха за това. (157)
فَأَخَذَهُمُ الْعَذَابُ إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٥٨﴾
26/аш-Шуара-158: Фe eхaзeхумул aзаб(aзабу), иннe фи заликe лe айeх(айeтeн), уe ма канe eксeрухум му’минин(му’мининe).
И ги сполетя (обхвана) мъчението. В това наистина има знамение (поука), но повечето от тях не повярваха (не пожелаха Лика на Аллах). (158)
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٥٩﴾
26/аш-Шуара-159: Уe иннe рaббeкe лe хууeл aзизур рaхим(рaхиму).
И твоят Господ, Той е наистина Всемогъщия, Милосърдния. (159)
كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٦٠﴾
26/аш-Шуара-160: Кeззeбeт кaуму лутънил мурсeлин(мурсeлинe).
И народът на Лот също взе пратениците за лъжци. (160)
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ لُوطٌ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٦١﴾
26/аш-Шуара-161: Из калe лeхум eхухум лутун e ля тeттeкун(тeттeкунe).
Техният брат Лот бе им казал: “Няма ли да станете богобоязливи (притежатели на таква) (няма ли да пожелаете Лика на Аллах)? (161)
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ﴿١٦٢﴾
26/аш-Шуара-162: Инни лeкум рeсулун eмин(eминун).
Аз наистина съм един доверен пратеник за вас. (162)
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٦٣﴾
26/аш-Шуара-163: Фeттeкуллахe уe eтиун(eтиуни).
Тогава станете богобоязливи (притежатели на таква) към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен (последвайте ме)! (163)
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَى رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٦٤﴾
26/аш-Шуара-164: Уe ма eс’eлукум aлeйхи мин eджр(eджрин), ин eджрийe илла aла рaббил алeмин(алeминe).
И не искам от вас отплата (за известието си). Моята отплата принадлежи единствено на Господа на световете. (164)
أَتَأْتُونَ الذُّكْرَانَ مِنَ الْعَالَمِينَ ﴿١٦٥﴾
26/аш-Шуара-165: E тe’тунeз зукранe минeл алeмин(алeминe).
Нима ходите при (ближите с) мъжете от хората, (165)
وَتَذَرُونَ مَا خَلَقَ لَكُمْ رَبُّكُمْ مِنْ أَزْوَاجِكُم بَلْ أَنتُمْ قَوْمٌ عَادُونَ ﴿١٦٦﴾
26/аш-Шуара-166: Уe тeзeрунe ма хaлaкa лeкум рaббукум мин eзуаджикум, бeл eнтум кaумун адун(адунe).
А оставяте съпругите си, сътворени за вас от вашият Господ? И да, вие сте престъпващи хора.” (166)
قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا لُوطُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمُخْرَجِينَ ﴿١٦٧﴾
26/аш-Шуара-167: Калю лe ин лeм тeнтeхи я луту лe тeкунeннe минeл мухрaджин(мухрaджинe).
Казаха: “О, Лут, ако ти не престанеш (да ни предупреждаваш), ти неизбежно ще бъдеш прокуден (от земята си)!” (167)
قَالَ إِنِّي لِعَمَلِكُم مِّنَ الْقَالِينَ ﴿١٦٨﴾
26/аш-Шуара-168: Калe инни ли aмeликум минeл калин(калинe).
Каза им: “Аз наистина силно ненавиждам вашите деяния. (168)
رَبِّ نَجِّنِي وَأَهْلِي مِمَّا يَعْمَلُونَ ﴿١٦٩﴾
26/аш-Шуара-169: Рaбби нeджджини уe eхли мимма я’мeлун(я’мeлунe).
Господи, спаси мен и моето семейство (и последвалите ме) от това, което вършат!” (169)
فَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ ﴿١٧٠﴾
26/аш-Шуара-170: Фe нeджджeйнаху уe eхлeху eджмaин(eджмaинe).
И така Ние спасихме всички, него и семейството му (и последвалите го), (170)
إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ ﴿١٧١﴾
26/аш-Шуара-171: Илла aджузeн фил габирин(габиринe).
Освен една старица сред останалите (съпругата на Лот). (171)
ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ ﴿١٧٢﴾
26/аш-Шуара-172: Суммe дeммeрнeл ахaрин(ахaринe).
После унищожихме другите (прекъснахме поколенията им). (172)
وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِم مَّطَرًا فَسَاء مَطَرُ الْمُنذَرِينَ ﴿١٧٣﴾
26/аш-Шуара-173: Уe eмтaрна aлeйхим мaтaрa(мaтaрaн), фe саe мaтaрул мунзeрин(мунзeринe).
И изсипахме върху тях дъжд. Ужасен бе дъждът за предупредените! (173)
إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٧٤﴾
26/аш-Шуара-174: Иннe фи заликe лe айeх(айeтeн), уe ма канe eксeрухум му’минин(му’мининe).
В това наистина има едно знамение (поука), но повечето от тях не повярваха (не пожелаха Лика на Аллах). (174)
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٧٥﴾
26/аш-Шуара-175: Уe иннe рaббeкe лe хууeл aзизур рaхим(рaхиму).
И твоят Господ, Той е наистина Всемогъщия, Милосърдния (175)
كَذَّبَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٧٦﴾
26/аш-Шуара-176: Кeззeбe aсхабул eйкeтил мурсeлин(мурсeлинe).
И народът на Ейке (Горичката) (също) взеха пратениците за лъжци. (176)
إِذْ قَالَ لَهُمْ شُعَيْبٌ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٧٧﴾
26/аш-Шуара-177: Из калe лeхум шуaйбун e ля тeттeкун(тeттeкунe).
Шуайб им бе казал: “Няма ли да станете богобоязливи (притежатели на таква) (няма ли да пожелаете Лика на Аллах)? (177)
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ﴿١٧٨﴾
26/аш-Шуара-178: Инни лeкум рeсулун eмин(eминун).
Аз наистина съм един доверен пратеник за вас. (178)
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿١٧٩﴾
26/аш-Шуара-179: Фeттeкуллахe уe eтиун(eтиуни).
Тогава станете богобоязливи (притежатели на таква) към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен (последвайте ме)! (179)
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَى رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٨٠﴾
26/аш-Шуара-180: Уe ма eс’eлукум aлeйхи мин eджр(eджрин), ин eджрийe илла aла рaббил алeмин(алeминe).
И не искам от вас отплата (за известието си). Моята отплата принадлежи единствено на Господа на световете. (180)
أَوْفُوا الْكَيْلَ وَلَا تَكُونُوا مِنَ الْمُخْسِرِينَ ﴿١٨١﴾
26/аш-Шуара-181: Eуфул кeйлe уe ля тeкуну минeл мухсирин(мухсиринe).
И бъдете внимателни по отношение на мярката (отрицателните стойности да не натежат във везните ви), и не бъдете от угнетилите (душите си)! (181)
وَزِنُوا بِالْقِسْطَاسِ الْمُسْتَقِيمِ ﴿١٨٢﴾
26/аш-Шуара-182: Уeзину бил къстасил мустeким(мустeкими).
И претегляйте (мерете) с везните (мярката) на напътените (пожелалите Лика на Аллах) (спечелените от вас положителни стойности да са повече от отрицателните стойности)! (182)
وَلَا تَبْخَسُوا النَّاسَ أَشْيَاءهُمْ وَلَا تَعْثَوْا فِي الْأَرْضِ مُفْسِدِينَ ﴿١٨٣﴾
26/аш-Шуара-183: Уe ля тeбхaсун насe eшяeхум уe ля тa’сeу фил aрдъ муфсидин(муфсидинe).
И не намаляйте от нещата на хората (пречейки им да пожелаят Лика на Аллах, не давайте повод спечелените от тях положителни стойности да са по-малко от отрицателните стойности), и (давайки повод за това) не сейте развала по земята! (183)
وَاتَّقُوا الَّذِي خَلَقَكُمْ وَالْجِبِلَّةَ الْأَوَّلِينَ ﴿١٨٤﴾
26/аш-Шуара-184: Уeттeкуллeзи хaлaкaкум уeл джибиллeтeл eууeлин(eууeлинe).
И станете богобоязливи (притежатели на таква) към Онзи, Който сътвори вас и поколенията преди вас (пожелайте Лика на Аллах)!” (184)
قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ ﴿١٨٥﴾
26/аш-Шуара-185: Калю иннeма eнтe минeл мусaххaрин(мусaххaринe).
И казаха: “Ти си само от омагьосаните. (185)
وَمَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا وَإِن نَّظُنُّكَ لَمِنَ الْكَاذِبِينَ ﴿١٨٦﴾
26/аш-Шуара-186: Уe ма eнтe илла бeшeрун мислуна уe ин нaзуннукe лe минeл казибин(казибинe).
Ти си само един човек като нас.И ние наистина те мислим за лъжец. (186)
فَأَسْقِطْ عَلَيْنَا كِسَفًا مِّنَ السَّمَاء إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ﴿١٨٧﴾
26/аш-Шуара-187: Фe eскът aлeйна кисeфeн минeс сeмаи ин кунтe минeс садъкин(садъкинe).
Ако ти си от доверените (ако говориш истината), накарай къс от небето да падне върху нас!” (187)
قَالَ رَبِّي أَعْلَمُ بِمَا تَعْمَلُونَ ﴿١٨٨﴾
26/аш-Шуара-188: Калe рaбби a’лeму би ма тa’мeлун(тa’мeлунe).
Каза (Шуайб): “Моят Господ много добре знае какво правите.” (188)
فَكَذَّبُوهُ فَأَخَذَهُمْ عَذَابُ يَوْمِ الظُّلَّةِ إِنَّهُ كَانَ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ ﴿١٨٩﴾
26/аш-Шуара-189: Фe кeззeбуху фe eхaзeхум aзабу йeумиз зуллeх(зуллeти), иннeху канe aзабe йeумин aзим(aзимин).
И го взеха за лъжец, и така ги сполетя мъчението на „мрачния ден”. Наистина то бе мъчение, като мъчението във Великия ден. (189)
إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٩٠﴾
26/аш-Шуара-190: Иннe фи заликe лe айeх(айeтeн), уe ма канe eксeрухум му’минин(му’мининe).
В това наистина има едно знамение (поука), но повечето от тях не повярваха (не пожелаха да Лика на Аллах). (190)
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿١٩١﴾
26/аш-Шуара-191: Уe иннe рaббeкe лe хууeл aзизур рaхим(рaхиму).
И твоят Господ, Той наистина е Всемогъщия, Милосърдния (191)
وَإِنَّهُ لَتَنزِيلُ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٩٢﴾
26/аш-Шуара-192: Уe иннeху лe тeнзилу рaббил алeмин(алeминe).
И Този (Коран) наистина е низпослан от Господа на световете. (192)
نَزَلَ بِهِ الرُّوحُ الْأَمِينُ ﴿١٩٣﴾
26/аш-Шуара-193: Нeзeлe бихир рухул eмин(eмину).
Довереният Дух (Джибрил) го спусна (193)
عَلَى قَلْبِكَ لِتَكُونَ مِنَ الْمُنذِرِينَ ﴿١٩٤﴾
26/аш-Шуара-194: Aля кaлбикe ли тeкунe минeл мунзирин(мунзиринe).
В твоето сърц, за да бъдеш от предупредителите, (194)
بِلِسَانٍ عَرَبِيٍّ مُّبِينٍ ﴿١٩٥﴾
وَإِنَّهُ لَفِي زُبُرِ الْأَوَّلِينَ ﴿١٩٦﴾
26/аш-Шуара-196: Уe иннeху лeфи зубурил eууeлин(eууeлинe).
И наистина Той е (споменат) в писанията на предишните. (196)
أَوَلَمْ يَكُن لَّهُمْ آيَةً أَن يَعْلَمَهُ عُلَمَاء بَنِي إِسْرَائِيلَ ﴿١٩٧﴾
26/аш-Шуара-197: E уe лeм йeкун лeхум айeтeн eн я’лeмeху улeмау бeни исраил(исраилe).
Не бе ли знамение за тях, да го знаят учените сред синовете на Израил? (197)
وَلَوْ نَزَّلْنَاهُ عَلَى بَعْضِ الْأَعْجَمِينَ ﴿١٩٨﴾
26/аш-Шуара-198: Уe лeу нeззeлнаху aла бa’дъл a’джeмин(a’джeминe).
И ако Го бяхме низпослали на някой чужденец (не арабин), (198)
فَقَرَأَهُ عَلَيْهِم مَّا كَانُوا بِهِ مُؤْمِنِينَ ﴿١٩٩﴾
26/аш-Шуара-199: Фe кaрaeху aлeйхим ма кану бихи му’минин(му’мининe).
И той да им Го четеше, те пак нямаше да му повярват (нямаше да пожелаят да Лика на Аллах). (199)
كَذَلِكَ سَلَكْنَاهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ ﴿٢٠٠﴾
26/аш-Шуара-200: Кeзаликe сeлeкнаху фи кулубил муджримин(муджриминe).
Така Го вложихме в сърцата на престъпниците. (200)
لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ حَتَّى يَرَوُا الْعَذَابَ الْأَلِيمَ ﴿٢٠١﴾
26/аш-Шуара-201: Ля ю’минунe бихи хaтта йeрaуул aзабeл eлим(eлимe).
И те не ще повярват в Него, докато не видят болезненото мъчение (няма да пожелаят Лика на Аллах). (201)
فَيَأْتِيَهُم بَغْتَةً وَهُمْ لَا يَشْعُرُونَ ﴿٢٠٢﴾
26/аш-Шуара-202: Фe йe’тийeхум бaгтeтeн уe хум ля йeш’урун(йeш’урунe).
А то (мъчението) ще ги сполети внезапно и няма и да го усетят. (202)
فَيَقُولُوا هَلْ نَحْنُ مُنظَرُونَ ﴿٢٠٣﴾
26/аш-Шуара-203: Фe йeкулу хeл нaхну мунзaрун(мунзaрунe).
Тогава ще кажат: “Дали ние ще сме от дадените отсрочка?” (203)
أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ ﴿٢٠٤﴾
26/аш-Шуара-204: E фe би aзабина йeстa’джилун(йeстa’джилунe).
Или те бързат за Нашето мъчение? (204)
أَفَرَأَيْتَ إِن مَّتَّعْنَاهُمْ سِنِينَ ﴿٢٠٥﴾
26/аш-Шуара-205: E фe рaeйтe ин мeттa’нахум синин(сининe).
Виждаш ли? Даже да им дадем още години да се наслаждават, (205)
ثُمَّ جَاءهُم مَّا كَانُوا يُوعَدُونَ ﴿٢٠٦﴾
26/аш-Шуара-206: Суммe джаeхум ма кану юaдун(юaдунe).
После пак ще ги сполети онова (мъчението), което им бе обещано. (206)
مَا أَغْنَى عَنْهُم مَّا كَانُوا يُمَتَّعُونَ ﴿٢٠٧﴾
26/аш-Шуара-207: Ма aгна aнхум ма кану юмeттeун(юмeттeунe).
Даденото им за наслада няма да ги избави. (207)
وَمَا أَهْلَكْنَا مِن قَرْيَةٍ إِلَّا لَهَا مُنذِرُونَ ﴿٢٠٨﴾
26/аш-Шуара-208: Уe ма eхлeкна мин кaрйeтин илла лeха мунзирун(мунзирунe).
И не погубихме никое селище, без (да му изпратим) предупредители. (208)
ذِكْرَى وَمَا كُنَّا ظَالِمِينَ ﴿٢٠٩﴾
26/аш-Шуара-209: Зикра, уe ма кунна залимин(залиминe).
Помни, че Ние не сме (не станахме) угнетители. (209)
وَمَا تَنَزَّلَتْ بِهِ الشَّيَاطِينُ ﴿٢١٠﴾
26/аш-Шуара-210: Уe ма тeнeззeлeт бихиш шeятин(шeятину).
И сатаните не Го спуснаха (Корана). (210)
وَمَا يَنبَغِي لَهُمْ وَمَا يَسْتَطِيعُونَ ﴿٢١١﴾
26/аш-Шуара-211: Уe ма йeнбaги лeхум уe ма йeстeтиун(йeстeтиунe).
Не им е отредено (това) (не е по техните сили) и не могат да го сторят. (211)
إِنَّهُمْ عَنِ السَّمْعِ لَمَعْزُولُونَ ﴿٢١٢﴾
26/аш-Шуара-212: Иннeхум aнис сeм’и лe мa’зулун(мa’зулунe).
Наистина те са ограничени (възпрепятствани) да чуят (откровението). (212)
فَلَا تَدْعُ مَعَ اللَّهِ إِلَهًا آخَرَ فَتَكُونَ مِنَ الْمُعَذَّبِينَ ﴿٢١٣﴾
26/аш-Шуара-213: Фe ля тeд’у мeaллaхи илахeн ахaрa фe тeкунe минeл муaззeбин(муaззeбинe).
Тогава не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните! (213)
وَأَنذِرْ عَشِيرَتَكَ الْأَقْرَبِينَ ﴿٢١٤﴾
26/аш-Шуара-214: Уe eнзир aширeтeкeл aкрeбин(aкрeбинe).
И предупреди най-близките си роднини. (214)
وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِمَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ﴿٢١٥﴾
26/аш-Шуара-215: Уaхфъд джeнахaкe ли мeниттeбeaкe минeл му’минин(му’мининe).
И спусни крилата си над вярващите, които те последват! (215)
فَإِنْ عَصَوْكَ فَقُلْ إِنِّي بَرِيءٌ مِّمَّا تَعْمَلُونَ ﴿٢١٦﴾
26/аш-Шуара-216: Фe ин aсaукe фe кул инни бeриун мимма тa’мeлун(тa’мeлунe).
А ако ти се противят, кажи им: “Аз наистина съм далеч от онова, което вършите.” (216)
وَتَوَكَّلْ عَلَى الْعَزِيزِ الرَّحِيمِ ﴿٢١٧﴾
26/аш-Шуара-217: Уe тeуeккeл aлeл aзизир рaхим(рaхими).
И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния. (217)
الَّذِي يَرَاكَ حِينَ تَقُومُ ﴿٢١٨﴾
26/аш-Шуара-218: Eллeзи йeракe хинe тeкум(тeкуму).
Той е, който те вижда, като се изправяш. (218)
وَتَقَلُّبَكَ فِي السَّاجِدِينَ ﴿٢١٩﴾
26/аш-Шуара-219: Уe тeкaллубeкe фис саджидин(саджидинe).
И (вижда) твоите движения сред покланящите се в суджуд. (219)
إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ ﴿٢٢٠﴾
26/аш-Шуара-220: Иннeху хууeс сeмиул aлим(aлиму).
Наистина Той е Всечуващия, Всезнаещия. (220)
هَلْ أُنَبِّئُكُمْ عَلَى مَن تَنَزَّلُ الشَّيَاطِينُ ﴿٢٢١﴾
26/аш-Шуара-221: Хeл унeббиукум aла мeн тeнeззeлуш шeятин(шeятину).
Да ви известя ли при кого слизат сатаните? (221)
تَنَزَّلُ عَلَى كُلِّ أَفَّاكٍ أَثِيمٍ ﴿٢٢٢﴾
26/аш-Шуара-222: Тeнeззeлу aла кулли eффакин eсим(eсимин).
Слизат при всички клеветници и грешници. (222)
يُلْقُونَ السَّمْعَ وَأَكْثَرُهُمْ كَاذِبُونَ ﴿٢٢٣﴾
26/аш-Шуара-223: Юлкунeс сeм’a уe eксeрухум казибун(казибунe).
Те са, които се вслушват (в сатаните), и повечето от тях са лъжци. (223)
وَالشُّعَرَاء يَتَّبِعُهُمُ الْغَاوُونَ ﴿٢٢٤﴾
26/аш-Шуара-224: Уeш шуaрау йeттeбиухумул гауун(гауунe).
И Поетите (които са против Аллах), тях ги следват (само) заблудените. (224)
أَلَمْ تَرَ أَنَّهُمْ فِي كُلِّ وَادٍ يَهِيمُونَ ﴿٢٢٥﴾
26/аш-Шуара-225: E лeм тeрa eннeхум фи кулли уадин йeхимун(йeхимунe).
Не виждаш ли как те бродят из всяка долина (с празни мечти)? (225)
وَأَنَّهُمْ يَقُولُونَ مَا لَا يَفْعَلُونَ ﴿٢٢٦﴾
26/аш-Шуара-226: Уe eннeхум йeкулунe ма ля йeф’aлун(йeф’aлунe).
И наистина те изричат това, което не вършат. (226)
إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَذَكَرُوا اللَّهَ كَثِيرًا وَانتَصَرُوا مِن بَعْدِ مَا ظُلِمُوا وَسَيَعْلَمُ الَّذِينَ ظَلَمُوا أَيَّ مُنقَلَبٍ يَنقَلِبُونَ ﴿٢٢٧﴾
26/аш-Шуара-227: Иллeллeзинe амeну уe aмилус салихати уe зeкeруллахe кeсирaн уeнтeсaру мин бa’ди ма зулиму, уe сe я’лeмуллeзинe зaлeму eййe мункaлeбин йeнкaлибун(йeнкaлибунe).
Угнетителите много скоро ще узнаят към какво място (Ада) ще се завърнат (ще бъдат хвърлени), освен вярващите (пожелалите Лика на Аллах) и вършещите праведни дела (пречисващи душевните пороци), и споменаващите често (името на) Аллах, и подкрепяните (от страна на Аллах), когато бъдат угнетени. (227)