български [Промяна]

ал-Исра 1-111, Сура Нощното пътешествие (17/ал-Исра)

Сура ал-Исра - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Сура ал-Исра - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Сура ал-Исра - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
до
предишен
share on facebook  tweet  share on google  print  

سورة الإسراء

Сура ал-Исра

Бисмлляхир рахманир рахим.

سُبْحَانَ الَّذِي أَسْرَى بِعَبْدِهِ لَيْلاً مِّنَ الْمَسْجِدِ الْحَرَامِ إِلَى الْمَسْجِدِ الأَقْصَى الَّذِي بَارَكْنَا حَوْلَهُ لِنُرِيَهُ مِنْ آيَاتِنَا إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ البَصِيرُ ﴿١﴾
17/ал-Исра-1: Субханeллeзи eсра би aбдихи лeйлeн минeл мeсджидил хaрами илeл мeсджидил aксaллeзи барeкна хaулeху ли нурийeху мин аятина, иннeху хууeс сeмиул бaсир(бaсиру).
Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещения храм до храма Акса, околностите на който Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Наистина Той е Всечуващия, Всезрящия. (1)
وَآتَيْنَا مُوسَى الْكِتَابَ وَجَعَلْنَاهُ هُدًى لِّبَنِي إِسْرَائِيلَ أَلاَّ تَتَّخِذُواْ مِن دُونِي وَكِيلاً ﴿٢﴾
17/ал-Исра-2: Уe атeйна мусeл китабe уe джeaлнаху худeн ли бeни исраилe eлла тeттeхъзу мин дуни уeкила(уeкилeн).
И дадохме на Муса (Моисей) Писание, и го сторихме да напътва към Нас синовете на Израил: “Да не приемате друг покровител, освен Мен (Аллах). (2)
ذُرِّيَّةَ مَنْ حَمَلْنَا مَعَ نُوحٍ إِنَّهُ كَانَ عَبْدًا شَكُورًا ﴿٣﴾
17/ал-Исра-3: Зурриййeтe мeн хaмeлна мea нух(нухин), иннeху канe aбдeн шeкура(шeкурeн).
О, потомство на онези, които пренесохме заедно с Нух!” Той наистина бе един признателен раб. (3)
وَقَضَيْنَا إِلَى بَنِي إِسْرَائِيلَ فِي الْكِتَابِ لَتُفْسِدُنَّ فِي الأَرْضِ مَرَّتَيْنِ وَلَتَعْلُنَّ عُلُوًّا كَبِيرًا ﴿٤﴾
17/ал-Исра-4: Уe кaдaйна ила бeни исраилe фил китаби лe туфсидуннe фил aрдъ мeррeтeйни уe лe тa’луннe улуууeн кeбира(кeбирeн).
Предрекохме Ние на синовете на Израил в Писанието: “Два пъти ще сеете развала по земята и наистина ще имате надмощие.” (4)
فَإِذَا جَاء وَعْدُ أُولاهُمَا بَعَثْنَا عَلَيْكُمْ عِبَادًا لَّنَا أُوْلِي بَأْسٍ شَدِيدٍ فَجَاسُواْ خِلاَلَ الدِّيَارِ وَكَانَ وَعْدًا مَّفْعُولاً ﴿٥﴾
17/ал-Исра-5: Фe иза джаe уa’ду улахума бeaсна aлeйкум ибадeн лeна улибe’син шeдидин фe джасу хълалeд дияр(дияри), уe канe уa’дeн мeф’ула(мeф’улeн).
И когато настъпи обещаното за първото от двете, изпратихме срещу вас Наши раби, които имаха огромна мощ, и ви издириха сред домовете. И така предреченото бе изпълнено. (5)
ثُمَّ رَدَدْنَا لَكُمُ الْكَرَّةَ عَلَيْهِمْ وَأَمْدَدْنَاكُم بِأَمْوَالٍ وَبَنِينَ وَجَعَلْنَاكُمْ أَكْثَرَ نَفِيرًا ﴿٦﴾
17/ал-Исра-6: Суммe рeдeдна лeкумул кeррeтe aлeйхим уe eмдeднакум би eмуалин уe бeнинe уe джeaлнакум eксeрe нeфира(нeфирeн).
После ви дадохме надмощие над тях и ви подпомогнахме с имоти и синове, и ви отредихме да сте повече като общност. (6)
إِنْ أَحْسَنتُمْ أَحْسَنتُمْ لِأَنفُسِكُمْ وَإِنْ أَسَأْتُمْ فَلَهَا فَإِذَا جَاء وَعْدُ الآخِرَةِ لِيَسُوؤُواْ وُجُوهَكُمْ وَلِيَدْخُلُواْ الْمَسْجِدَ كَمَا دَخَلُوهُ أَوَّلَ مَرَّةٍ وَلِيُتَبِّرُواْ مَا عَلَوْاْ تَتْبِيرًا ﴿٧﴾
17/ал-Исра-7: Ин aхсeнтум aхсeнтум ли eнфусикум уe ин eсe’тум фe лeха, фe иза джаe уa’дул ахърeти ли йeсуу ууджухeкум уe ли йeдхулул мeсджидe кeма дeхaлуху eууeлe мeррeтин уe ли ютeббиру ма aлeу тeтбира(тeтбирeн).
Ако благодетелствате, това е най-доброто за вашата душа, а ако вършите зло, то пак е от него (от душата ви). А когато настъпи предреченото за втория път, за да ви унижат и да влязат в храма, както влязоха там първия път, и съвсем да унищожат онова, което надвиха... (7)
عَسَى رَبُّكُمْ أَن يَرْحَمَكُمْ وَإِنْ عُدتُّمْ عُدْنَا وَجَعَلْنَا جَهَنَّمَ لِلْكَافِرِينَ حَصِيرًا ﴿٨﴾
17/ал-Исра-8: Aса рaббукум eн йeрхaмeкум, уe ин удтум удна, уe джeaлна джeхeннeмe лил кяфиринe хaсира(хaсирeн).
Надявайки се вашият Господ да ви помилва. А ако вие се отвърнете, и Ние ще се отвърнем (към наказанието). И така сторихме Ада затвор за неверниците. (8)
إِنَّ هَذَا الْقُرْآنَ يِهْدِي لِلَّتِي هِيَ أَقْوَمُ وَيُبَشِّرُ الْمُؤْمِنِينَ الَّذِينَ يَعْمَلُونَ الصَّالِحَاتِ أَنَّ لَهُمْ أَجْرًا كَبِيرًا ﴿٩﴾
17/ал-Исра-9: Иннe хазeл кур’анe йeхди лиллeти хийe aкуeму уe юбeшширул му’мининeллeзинe я’мeлунeс салихати eннe лeхум eджрeн кeбира(кeбирeн).
Несъмнено този Коран напътва към Мен най-силния и благовества вярващите, които вършат праведни дела (пречистващи пороците на душата), за които има голяма награда. (9)
وأَنَّ الَّذِينَ لاَ يُؤْمِنُونَ بِالآخِرَةِ أَعْتَدْنَا لَهُمْ عَذَابًا أَلِيمًا ﴿١٠﴾
17/ал-Исра-10: Уe eннeллeзинe ля ю’минунe бил ахърeти a’тeдна лeхум aзабeн eлима(eлимeн).
Те са онези, които не вярват в сетния ден (в сливането на духа с Лика и в деня на равносметката). За тях (онези, в чиито сърца не е изписана вярата) сме приготвили болезнено мъчение. (10)
وَيَدْعُ الإِنسَانُ بِالشَّرِّ دُعَاءهُ بِالْخَيْرِ وَكَانَ الإِنسَانُ عَجُولاً ﴿١١﴾
17/ал-Исра-11: Уe йeд’ул инсану биш шeрри дуаeху бил хaйр(хaйри), уe канeл инсану aджула(aджулeн).
Човек зове злото, зовеейки доброто. Човекът наистина е припрян. (11)
وَجَعَلْنَا اللَّيْلَ وَالنَّهَارَ آيَتَيْنِ فَمَحَوْنَا آيَةَ اللَّيْلِ وَجَعَلْنَا آيَةَ النَّهَارِ مُبْصِرَةً لِتَبْتَغُواْ فَضْلاً مِّن رَّبِّكُمْ وَلِتَعْلَمُواْ عَدَدَ السِّنِينَ وَالْحِسَابَ وَكُلَّ شَيْءٍ فَصَّلْنَاهُ تَفْصِيلاً ﴿١٢﴾
17/ал-Исра-12: Уe джeaлнeл лeйлe уeн нeхарe айeтeйни фe мeхaуна айeтeл лeйли уe джeaлна айeтeн нeхари мубсърaтeн ли тeбтeгу фaдлeн мин рaббикум уe ли тa’лeму aдeдeс сининe уeл хисаб(хисабe), уe куллe шeй’ин фaссaлнаху тaфсила(тaфсилeн).
И сторихме нощта и деня две знамения (средства, знаци), чрез които да броите и изчислявате годините. И сторихме нощта тъмна (да не се вижда онова, което е в нея), а деня сторихме светъл (да се вижда онова, което е в него), за да искате благодат от вашия Господ. И всяко нещо разяснихме подробно. (12)
وَكُلَّ إِنسَانٍ أَلْزَمْنَاهُ طَآئِرَهُ فِي عُنُقِهِ وَنُخْرِجُ لَهُ يَوْمَ الْقِيَامَةِ كِتَابًا يَلْقَاهُ مَنشُورًا ﴿١٣﴾
17/ал-Исра-13: Уe куллe инсанин eлзeмнаху таирeху фи унукъх(унукъхи), уe нухриджу лeху йeумeл къямeти китабeн йeлкаху мeншура(мeншурeн).
И вързахме на шията на всеки човек делата му (добри и лоши). И в Деня на възкресението ще извадим заслужената му книга (триизмерно заснетия филм на живота му). (13)
اقْرَأْ كَتَابَكَ كَفَى بِنَفْسِكَ الْيَوْمَ عَلَيْكَ حَسِيبًا ﴿١٤﴾
17/ал-Исра-14: Икрa’ китабeк(китабeкe), кeфа би нeфсикeл йeумe aлeйкe хaсиба(хaсибeн).
“Чети своята книга (гледай филма на живота си)! Достатъчна ти е днес душата, за да си направиш равносметката (да видиш във филма на живота си добрите и лошите дела, които ще определят дали ще отидеш в рая или в Ада).” (14)
مَّنِ اهْتَدَى فَإِنَّمَا يَهْتَدي لِنَفْسِهِ وَمَن ضَلَّ فَإِنَّمَا يَضِلُّ عَلَيْهَا وَلاَ تَزِرُ وَازِرَةٌ وِزْرَ أُخْرَى وَمَا كُنَّا مُعَذِّبِينَ حَتَّى نَبْعَثَ رَسُولاً ﴿١٥﴾
17/ал-Исра-15: Мeнихтeда фe иннeма йeхтeди ли нeфсих(нeфсихи), уe мeн дaллe фe иннeма ядъллу aлeйха, уe ля тeзиру уазирeтун уизрe ухра, уe ма кунна муaззибинe хaтта нeб’aсe рeсула(рeсулeн).
Който се е напътил и е срещнал Лика, само за своята душа (пречиствайки пороците от нея) се напътва и Го среща. А който е в заблуда, то тя му е върху самия него. Никой натоварен, не ще носи товара (греха) на друг. И не сме наказвали, без да сме пратили пратеник преди това. (15)
وَإِذَا أَرَدْنَا أَن نُّهْلِكَ قَرْيَةً أَمَرْنَا مُتْرَفِيهَا فَفَسَقُواْ فِيهَا فَحَقَّ عَلَيْهَا الْقَوْلُ فَدَمَّرْنَاهَا تَدْمِيرًا ﴿١٦﴾
17/ал-Исра-16: Уe иза eрeдна eн нухликe кaрйeтeн eмeрна мутрaфиха фe фeсeку фиха фe хaккa aлeйхeл кaулу фe дeммeрнаха тeдмира(тeдмирeн).
Когато пожелаем да погубим една общност, повеляваме на живеещите в охолство (големци и богаташи) там (да се смирят), а те престъпват. Тогава се сбъдва срещу него (това селище) словото и напълно го опустошаваме. (16)
وَكَمْ أَهْلَكْنَا مِنَ الْقُرُونِ مِن بَعْدِ نُوحٍ وَكَفَى بِرَبِّكَ بِذُنُوبِ عِبَادِهِ خَبِيرًَا بَصِيرًا ﴿١٧﴾
17/ал-Исра-17: Уe кeм eхлeкна минeл куруни мин бa’ди нух(нухин) уe кeфа би рaббикe би зунуби ъбадихи хaбирeн бaсира(бaсирeн).
И колко поколения погубихме след Нух (Ной)! Достатъчен е твоят Господ, ­ сведущ и всезрящ за греховете на Своите раби. (17)
مَّن كَانَ يُرِيدُ الْعَاجِلَةَ عَجَّلْنَا لَهُ فِيهَا مَا نَشَاء لِمَن نُّرِيدُ ثُمَّ جَعَلْنَا لَهُ جَهَنَّمَ يَصْلاهَا مَذْمُومًا مَّدْحُورًا ﴿١٨﴾
17/ал-Исра-18: Мeн канe юридул аджилeтe aджджeлна лeху фиха ма нeшау ли мeн нуриду суммe джeaлна лeху джeхeннeм(джeхeннeмe), яслаха мeзмумeн мeдхура(мeдхурeн).
Който възжелае преходното (в този свят), ускоряваме тук каквото пожелаем, за когото пожелаем. После му отреждаме Ада, там ще гори порицаван, прокуден (от благодатта). (18)
وَمَنْ أَرَادَ الآخِرَةَ وَسَعَى لَهَا سَعْيَهَا وَهُوَ مُؤْمِنٌ فَأُولَئِكَ كَانَ سَعْيُهُم مَّشْكُورًا ﴿١٩﴾
17/ал-Исра-19: Уe мeн eрадeл ахърeтe уe сaа лeха сa’йeха уe хууe му’минун фe улаикe канe сa’юхум мeшкура(мeшкурeн).
А който възжелае отвъдния живот и се старае за него както подобава, вярвайки, на тези старанието им ще се отплати. (19)
كُلاًّ نُّمِدُّ هَؤُلاء وَهَؤُلاء مِنْ عَطَاء رَبِّكَ وَمَا كَانَ عَطَاء رَبِّكَ مَحْظُورًا ﴿٢٠﴾
17/ал-Исра-20: Куллeн нумидду хаулаи уe хаулаи мин aтаи рaббик(рaббикe), уe ма канe aтау рaббикe мaхзура(мaхзурeн).
Това го даваме на всички ­(за желаещите земното и отвъдното). Това са ­от даровете на твоя Господ. Даровете от твоя Господ не са възбранени. (20)
انظُرْ كَيْفَ فَضَّلْنَا بَعْضَهُمْ عَلَى بَعْضٍ وَلَلآخِرَةُ أَكْبَرُ دَرَجَاتٍ وَأَكْبَرُ تَفْضِيلاً ﴿٢١﴾
17/ал-Исра-21: Унзур кeйфe фaддaлна бa’дaхум aла бa’д(бa’дън), уe лeл ахърeту eкбeру дeрeджатин уe eкбeру тaфдила(тaфдилeн).
Виж как предпочетохме едни от тях над други, а отвъдният живот е по-висок на степени и е за предпочитание. (21)
لاَّ تَجْعَل مَعَ اللّهِ إِلَهًا آخَرَ فَتَقْعُدَ مَذْمُومًا مَّخْذُولاً ﴿٢٢﴾
17/ал-Исра-22: Ля тeдж’aл мeaллахи илахeн ахaрe фe тaк’удe мeзмумeн мaхзула(мaхзулeн).
И не взимай друг за Бог заедно с Аллах, та да не се окажеш порицан и унизен! (22)
وَقَضَى رَبُّكَ أَلاَّ تَعْبُدُواْ إِلاَّ إِيَّاهُ وَبِالْوَالِدَيْنِ إِحْسَانًا إِمَّا يَبْلُغَنَّ عِندَكَ الْكِبَرَ أَحَدُهُمَا أَوْ كِلاَهُمَا فَلاَ تَقُل لَّهُمَآ أُفٍّ وَلاَ تَنْهَرْهُمَا وَقُل لَّهُمَا قَوْلاً كَرِيمًا ﴿٢٣﴾
17/ал-Исра-23: Уe кaда рaббукe eлла тa’буду илла ийяху уe бил уалидeйни ихсана(ихсанeн), имма йeблугaннe индeкeл кибeрe eхaдухума eу кила хума фe ля тeкул лeхума уффин уe ля тeнхeр хума уe кул лeхума кaулeн кeрима(кeримeн).
И повели твоят Господ да не служите другиму, освен на Него, и към родителите си да се отнасяте с добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави (хубави) слова! (23)
وَاخْفِضْ لَهُمَا جَنَاحَ الذُّلِّ مِنَ الرَّحْمَةِ وَقُل رَّبِّ ارْحَمْهُمَا كَمَا رَبَّيَانِي صَغِيرًا ﴿٢٤﴾
17/ал-Исра-24: Уaхфъд лeхума джeнахaз зулли минeр рaхмeти уe кул рaббирхaмхума кeма рaббeяни сaгира(сaгирeн).
И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!” (24)
رَّبُّكُمْ أَعْلَمُ بِمَا فِي نُفُوسِكُمْ إِن تَكُونُواْ صَالِحِينَ فَإِنَّهُ كَانَ لِلأَوَّابِينَ غَفُورًا ﴿٢٥﴾
17/ал-Исра-25: Рaббукум a’лeму би ма фи нуфусикум, ин тeкуну салихинe фe иннeху канe лил eууабинe гaфура(гaфурeн).
Вашият Господ най-добре знае какво е в душите (намеренията) ви. Ако сте праведни, Той е опрощаващ за напътените към Него с покаяние. (25)
وَآتِ ذَا الْقُرْبَى حَقَّهُ وَالْمِسْكِينَ وَابْنَ السَّبِيلِ وَلاَ تُبَذِّرْ تَبْذِيرًا ﴿٢٦﴾
17/ал-Исра-26: Уe ати зeл курба хaккaху уeл мискинe уeбнeс сeбили уe ля тубeззир тeбзира(тeбзирeн).
И отдай на роднината правото му, и на нуждаещия се, и на пътника, но не пилей с прахосничество! ­ (26)
إِنَّ الْمُبَذِّرِينَ كَانُواْ إِخْوَانَ الشَّيَاطِينِ وَكَانَ الشَّيْطَانُ لِرَبِّهِ كَفُورًا ﴿٢٧﴾
17/ал-Исра-27: Иннeл мубeззиринe кану ихуанeш шeятин(шeятини), уe канeш шeйтану ли рaббихи кeфура(кeфурeн).
Прахосниците (които харчат напразно) са братя на сатаната. Сатаната е голям неблагодарник към своя Господ. (27)
وَإِمَّا تُعْرِضَنَّ عَنْهُمُ ابْتِغَاء رَحْمَةٍ مِّن رَّبِّكَ تَرْجُوهَا فَقُل لَّهُمْ قَوْلاً مَّيْسُورًا ﴿٢٨﴾
17/ал-Исра-28: Уe имма ту’ридaннe aнхумубтигаe рaхмeтин мин рaббикe тeрджуха фe кул лeхум кaулeн мeйсура(мeйсурeн).
И ако се отдалечиш от тях (по принуда), търсейки милост от своя Господ, на която се надяваш (и нямаш какво да им дадеш), кажи им поне блага дума! (28)
وَلاَ تَجْعَلْ يَدَكَ مَغْلُولَةً إِلَى عُنُقِكَ وَلاَ تَبْسُطْهَا كُلَّ الْبَسْطِ فَتَقْعُدَ مَلُومًا مَّحْسُورًا ﴿٢٩﴾
17/ал-Исра-29: Уe ля тeдж’aл йeдeкe мaглулeтeн ила унукъкe уe ля тeбсутха куллeл бaстъ фe тaк’удe мeлумeн мaхсура(мaхсурeн).
И не сторвай ръката ти да е прикована към шията (в скъперничество), и не я разтваряй всецяло, та да не станеш упрекван и безпомощен! (29)
إِنَّ رَبَّكَ يَبْسُطُ الرِّزْقَ لِمَن يَشَاء وَيَقْدِرُ إِنَّهُ كَانَ بِعِبَادِهِ خَبِيرًا بَصِيرًا ﴿٣٠﴾
17/ал-Исра-30: Иннe рaббeкe йeбсутур ръзкa ли мeн йeшау уe якдир(якдиру), иннeху канe би ибадихи хaбирaн бaсира(бaсирaн).
Твоят Господ увеличава препитанието за когото пожелае и Той го намалява. За Своите раби Той е сведущ, всезрящ. (30)
وَلاَ تَقْتُلُواْ أَوْلادَكُمْ خَشْيَةَ إِمْلاقٍ نَّحْنُ نَرْزُقُهُمْ وَإِيَّاكُم إنَّ قَتْلَهُمْ كَانَ خِطْءًا كَبِيرًا ﴿٣١﴾
17/ал-Исра-31: Уe ля тaктулу eуладeкум хaшйeтe имлак(имлакън), нaхну нeрзукухум уe ийякум, иннe кaтлeхум канe хът’eн кeбира(кeбирeн).
И не убивайте децата си поради страх от бедност! Ние храним и тях, и вас. Наистина убиването им е голям грях. (31)
وَلاَ تَقْرَبُواْ الزِّنَى إِنَّهُ كَانَ فَاحِشَةً وَسَاء سَبِيلاً ﴿٣٢﴾
17/ал-Исра-32: Уe ля тaкрeбуз зина иннeху канe фахъшeх(фахъшeтeн), уe саe сeбила(сeбилeн).
И не пристъпвайте към прелюбодеяние! То е непристойност и е злочест път. (32)
وَلاَ تَقْتُلُواْ النَّفْسَ الَّتِي حَرَّمَ اللّهُ إِلاَّ بِالحَقِّ وَمَن قُتِلَ مَظْلُومًا فَقَدْ جَعَلْنَا لِوَلِيِّهِ سُلْطَانًا فَلاَ يُسْرِف فِّي الْقَتْلِ إِنَّهُ كَانَ مَنْصُورًا ﴿٣٣﴾
17/ал-Исра-33: Уe ля тaктулун нeфсeллeти хaррeмaллаху илла бил хaкк(хaккъ), уe мeн кутилe мaзлумeн фe кaд джeaлна ли уeлиййихи султанeн фe ля юсриф фил кaтл(кaтли), иннeху канe мeнсура(мeнсурaн).
И не убивайте човек, ­ Аллах е възбранил това, освен по право! А който бъде убит с гнет, Ние даваме власт на неговия наследник, но да не прекалява с нея, защото сме го подкрепили. (33)
وَلاَ تَقْرَبُواْ مَالَ الْيَتِيمِ إِلاَّ بِالَّتِي هِيَ أَحْسَنُ حَتَّى يَبْلُغَ أَشُدَّهُ وَأَوْفُواْ بِالْعَهْدِ إِنَّ الْعَهْدَ كَانَ مَسْؤُولاً ﴿٣٤﴾
17/ал-Исра-34: Уe ля тaкрeбу малeл йeтими илля биллeти хийe aхсeну хaтта йeблугa eшуддeх(eшуддeху), уe eуфу бил aхд(aхди), иннeл aхдe канe мeс’ула(мeс’улeн).
И не пристъпвайте към имането на сирака, освен с добронамереност, докато не достигне зрелост! И изпълнявайте обета си! За обета наистина се носи отговорност. (34)
وَأَوْفُوا الْكَيْلَ إِذا كِلْتُمْ وَزِنُواْ بِالقِسْطَاسِ الْمُسْتَقِيمِ ذَلِكَ خَيْرٌ وَأَحْسَنُ تَأْوِيلاً ﴿٣٥﴾
17/ал-Исра-35: Уe eуфул кeйлe иза килтум уeзину бил къстасил мустeким(мустeкими), заликe хaйрун уe aхсeну тe’уила(тe’уилeн).
И изпълвайте мярката, когато мерите, и претегляйте с точни везни! Това е най-доброто и най-хубавото. (35)
وَلاَ تَقْفُ مَا لَيْسَ لَكَ بِهِ عِلْمٌ إِنَّ السَّمْعَ وَالْبَصَرَ وَالْفُؤَادَ كُلُّ أُولئِكَ كَانَ عَنْهُ مَسْؤُولاً ﴿٣٦﴾
17/ал-Исра-36: Уe ля тaкфу ма лeйсe лeкe бихи илм(илмун), иннeс сeм’a уeл бaсaрa уeл фуадe куллу улаикe канe aнху мeс’ула(мeс’улeн).
И не следвай онова, което не знаеш! И слухът, и зрението, и сърцето ­ ще бъдат питани за всичко. (36)
وَلاَ تَمْشِ فِي الأَرْضِ مَرَحًا إِنَّكَ لَن تَخْرِقَ الأَرْضَ وَلَن تَبْلُغَ الْجِبَالَ طُولاً ﴿٣٧﴾
17/ал-Исра-37: Уe ля тeмши фил aрдъ мeрeха(мeрeхaн), иннeкe лeн тaхрикaл aрдa уe лeн тeблугaл джибалe тула(тулeн).
И не върви по земята с надменност! Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш колкото планините. (37)
كُلُّ ذَلِكَ كَانَ سَيٍّئُهُ عِنْدَ رَبِّكَ مَكْرُوهًا ﴿٣٨﴾
17/ал-Исра-38: Куллу заликe канe сeййиуху индe рaббикe мeкрухa(мeкрухeн).
И цялото това зло стана омразно при твоя Господ. (38)
ذَلِكَ مِمَّا أَوْحَى إِلَيْكَ رَبُّكَ مِنَ الْحِكْمَةِ وَلاَ تَجْعَلْ مَعَ اللّهِ إِلَهًا آخَرَ فَتُلْقَى فِي جَهَنَّمَ مَلُومًا مَّدْحُورًا ﴿٣٩﴾
17/ал-Исра-39: Заликe мимма eуха илeйкe рaббукe минeл хикмeх(хикмeти), уe ля тeдж’aл мeaллахи илахeн ахaрe фe тулка фи джeхeннeмe мeлумeн мeдхура(мeдхурeн).
Това е от мъдростта, която твоят Господ ти разкри. Не взимай друг за бог ведно с Аллах, та да не бъдеш хвърлен в Ада упрекван и прокуден! (39)
أَفَأَصْفَاكُمْ رَبُّكُم بِالْبَنِينَ وَاتَّخَذَ مِنَ الْمَلآئِكَةِ إِنَاثًا إِنَّكُمْ لَتَقُولُونَ قَوْلاً عَظِيمًا ﴿٤٠﴾
17/ал-Исра-40: E фe aсфакум рaббукум бил бeнинe уeттeхaзe минeл мeлаикeти инаса(инасeн), иннeкум лe тeкулунe кaулeн aзима(aзимeн).
Нима вашият Господ е заделил за вас синовете, а за Себе Си е взел дъщери измежду ангелите? Наистина изричате прекомерни думи. (40)
وَلَقَدْ صَرَّفْنَا فِي هَذَا الْقُرْآنِ لِيَذَّكَّرُواْ وَمَا يَزِيدُهُمْ إِلاَّ نُفُورًا ﴿٤١﴾
17/ал-Исра-41: Уe лeкaд сaррaфна фи хазeл кур’ани ли йeззeккeру, уe ма йeзидухум илля нуфура(нуфурeн).
И дадохме разяснения в този Коран повтаряйки, за да се поучат (за да разберат), а това им надбави само ненавист. (41)
قُل لَّوْ كَانَ مَعَهُ آلِهَةٌ كَمَا يَقُولُونَ إِذًا لاَّبْتَغَوْاْ إِلَى ذِي الْعَرْشِ سَبِيلاً ﴿٤٢﴾
17/ал-Исра-42: Кул лeу канe мeaху алихeтун кeма йeкулунe изeн лeбтeгaу ила зил aршъ сeбила(сeбилeн).
Кажи им: “Ако имаше ведно с Него и други богове, както казват, тогава те щяха да търсят път към Владетеля на Трона (за да Го срещнат).” (42)
سُبْحَانَهُ وَتَعَالَى عَمَّا يَقُولُونَ عُلُوًّا كَبِيرًا ﴿٤٣﴾
17/ал-Исра-43: Субханeху уe тeала aмма йeкулунe улуууeн кeбира(кeбирeн).
Пречист е Той (Аллах). Превисоко е над онова, което говорят! Превъзходен е, Превелик е. (43)
تُسَبِّحُ لَهُ السَّمَاوَاتُ السَّبْعُ وَالأَرْضُ وَمَن فِيهِنَّ وَإِن مِّن شَيْءٍ إِلاَّ يُسَبِّحُ بِحَمْدَهِ وَلَكِن لاَّ تَفْقَهُونَ تَسْبِيحَهُمْ إِنَّهُ كَانَ حَلِيمًا غَفُورًا ﴿٤٤﴾
17/ал-Исра-44: Тусeббиху лeхус сeмауатус сeб’у уeл aрду уe мeн фихинн(фихиннe), уe ин мин шeй’ин илля юсeббиху би хaмдихи уe лакин ля тeфкaхунe тeсбихaхум, иннeху канe хaлимeн гaфура(гaфурeн).
Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко по тях. И няма нищо, което да не Го прославя с възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той наистина е Всеблаг, Опрощаващ. (44)
وَإِذَا قَرَأْتَ الْقُرآنَ جَعَلْنَا بَيْنَكَ وَبَيْنَ الَّذِينَ لاَ يُؤْمِنُونَ بِالآخِرَةِ حِجَابًا مَّسْتُورًا ﴿٤٥﴾
17/ал-Исра-45: Уe иза кaрa’тeл кур’анe джeaлна бeйнeкe уe бeйнeллeзинe ля ю’минунe бил ахърeти хиджабeн мeстура(мeстурeн).
И когато четеш Корана, спускаме невидима завеса (пречеща им да те възприемат като пророк) между теб и онези, които не вярват в сетния ден (в срещата с Лика). (45)
وَجَعَلْنَا عَلَى قُلُوبِهِمْ أَكِنَّةً أَن يَفْقَهُوهُ وَفِي آذَانِهِمْ وَقْرًا وَإِذَا ذَكَرْتَ رَبَّكَ فِي الْقُرْآنِ وَحْدَهُ وَلَّوْاْ عَلَى أَدْبَارِهِمْ نُفُورًا ﴿٤٦﴾
17/ал-Исра-46: Уe джeaлна aля кулюбихим eкиннeтeн eн йeфкaхуху уe фи азанихим уaкра(уaкрaн), уe иза зeкeртe рaббeкe фил кур’ани уaхдeху уeллeу aля eдбарихим нуфура(нуфурeн).
И завихме сърцата им в броня, за да не го разбират (Корана), и в ушите им ­сторихме глухота. И когато споменаваш в Корана единството на твоя Господ, те обръщат гръб с отвращение. (46)
نَّحْنُ أَعْلَمُ بِمَا يَسْتَمِعُونَ بِهِ إِذْ يَسْتَمِعُونَ إِلَيْكَ وَإِذْ هُمْ نَجْوَى إِذْ يَقُولُ الظَّالِمُونَ إِن تَتَّبِعُونَ إِلاَّ رَجُلاً مَّسْحُورًا ﴿٤٧﴾
17/ал-Исра-47: Нaхну a’лeму бима йeстeмиунe бихи из йeстeмиунe илeйкe уe из хум нeджуа из йeкулуз залимунe ин тeттeбиунe илла рaджулeн мeсхура(мeсхурaн).
Ние най-добре знаем какво чуват, когато те слушат угнетителите, и си шепнат само : “Вие следвате само един омагьосан мъж.” (47)
انظُرْ كَيْفَ ضَرَبُواْ لَكَ الأَمْثَالَ فَضَلُّواْ فَلاَ يَسْتَطِيعْونَ سَبِيلاً ﴿٤٨﴾
17/ал-Исра-48: Унзур кeйфe дaрaбу лeкeл eмсалe фe дaллу фe ля йeстeтиунe сeбила(сeбилeн).
Виж само как те сравняват (казват че си омагьосан, луд поет) и така се заблудиха, и вече са неспособни да намерят пътя! (48)
وَقَالُواْ أَئِذَا كُنَّا عِظَامًا وَرُفَاتًا أَإِنَّا لَمَبْعُوثُونَ خَلْقًا جَدِيدًا ﴿٤٩﴾
17/ал-Исра-49: Уe калю e иза кунна изамeн уe руфатeн e инна лe мeб’усунe хaлкaн джeдида(джeдидeн).
И казаха: “Нима след като станем кости и пръст, нима наистина ще бъдем възкресени в ново творение?” (49)
قُل كُونُواْ حِجَارَةً أَوْ حَدِيدًا ﴿٥٠﴾
17/ал-Исра-50: Кул куну хиджарeтeн eу хaдида(хaдидeн).
Кажи им : “Дори и да сте камъни или желязо!” (50)
أَوْ خَلْقًا مِّمَّا يَكْبُرُ فِي صُدُورِكُمْ فَسَيَقُولُونَ مَن يُعِيدُنَا قُلِ الَّذِي فَطَرَكُمْ أَوَّلَ مَرَّةٍ فَسَيُنْغِضُونَ إِلَيْكَ رُؤُوسَهُمْ وَيَقُولُونَ مَتَى هُوَ قُلْ عَسَى أَن يَكُونَ قَرِيبًا ﴿٥١﴾
17/ал-Исра-51: Eу хaлкaн мимма йeкбуру фи судурикум, фe сe йeкулунe мeн юидун(юидуна), кулиллeзи фeтaрaкум eууeлe мeррeх(мeррeтин), фe сe юнгъдунe илeйкe руусeхум уe йeкулунe мeта хуу(хууe), кул aса eн йeкунe кaриба(кaрибeн).
И ще кажат: “Или да бъде друго сътворение (по-велико и по-могъщо)! Тогава кой ще ни възстанови?” Кажи им: “Онзи, Който ви създаде първия път.” И ще поклатят към теб глава и ще рекат: “Кога ще бъде това?” Кажи им: “Може и да е скоро.” (51)
يَوْمَ يَدْعُوكُمْ فَتَسْتَجِيبُونَ بِحَمْدِهِ وَتَظُنُّونَ إِن لَّبِثْتُمْ إِلاَّ قَلِيلاً ﴿٥٢﴾
17/ал-Исра-52: Йeумe йeд’укум фe тeстeджибунe би хaмдихи уe тeзуннунe ин лeбистум илла кaлила(кaлилeн).
Денят, в който Той ще ви позове и ще откликнете на Неговата повеля, и ще мислите, че само малко сте престояли (в гроба). (52)
وَقُل لِّعِبَادِي يَقُولُواْ الَّتِي هِيَ أَحْسَنُ إِنَّ الشَّيْطَانَ يَنزَغُ بَيْنَهُمْ إِنَّ الشَّيْطَانَ كَانَ لِلإِنْسَانِ عَدُوًّا مُّبِينًا ﴿٥٣﴾
17/ал-Исра-53: Уe кул ли ибади йeкулуллeти хийe aхсeн(aхсeну), иннeш шeйтанe йeнзeгу бeйнeхум, иннeш шeйтанe канe лил инсани aдуууeн мубина(мубинeн).
И кажи на Моите раби да говорят най-хубавото! Сатаната сее раздор между тях. Сатаната наистина е явен враг на човека. (53)
رَّبُّكُمْ أَعْلَمُ بِكُمْ إِن يَشَأْ يَرْحَمْكُمْ أَوْ إِن يَشَأْ يُعَذِّبْكُمْ وَمَا أَرْسَلْنَاكَ عَلَيْهِمْ وَكِيلاً ﴿٥٤﴾
17/ал-Исра-54: Рaббукум a’лeму бикум, ин йeшa’ йeрхaмкум eу ин йeшa’ юaззибкум, уe ма eрсeлнакe aлeйхим уeкила(уeкилeн).
Вашият Господ ви познава най-добре. Ако пожелае, ще ви помилва, или ако пожелае, ще ви накаже. И не те изпратихме да им бъдеш техен покровител. (54)
وَرَبُّكَ أَعْلَمُ بِمَن فِي السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَلَقَدْ فَضَّلْنَا بَعْضَ النَّبِيِّينَ عَلَى بَعْضٍ وَآتَيْنَا دَاوُودَ زَبُورًا ﴿٥٥﴾
17/ал-Исра-55: Уe рaббукe a’лeму би мeн фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), уe лeкaд фaддaлна бa’дaн нeбиййинe aла бa’дън уe атeйна дауудe зeбура(зeбурeн).
Твоят Господ най-добре знае всички на небесата и на земята. И предпочетохме едни пророци пред други. И дадохме на Дауд (Давид) псалми. (55)
قُلِ ادْعُواْ الَّذِينَ زَعَمْتُم مِّن دُونِهِ فَلاَ يَمْلِكُونَ كَشْفَ الضُّرِّ عَنكُمْ وَلاَ تَحْوِيلاً ﴿٥٦﴾
17/ал-Исра-56: Кулид’уллeзинe зeaмтум мин дунихи фe ля йeмликунe кeшфeд дурри aнкум уe ля тaхуила(тaхуилeн).
Кажи (им): “Позовете онези, които приемате вместо Него, но те нито могат (не са в състояние) да премахнат бедата от вас, нито да я отклонят.” (56)
أُولَئِكَ الَّذِينَ يَدْعُونَ يَبْتَغُونَ إِلَى رَبِّهِمُ الْوَسِيلَةَ أَيُّهُمْ أَقْرَبُ وَيَرْجُونَ رَحْمَتَهُ وَيَخَافُونَ عَذَابَهُ إِنَّ عَذَابَ رَبِّكَ كَانَ مَحْذُورًا ﴿٥٧﴾
17/ал-Исра-57: Улаикeллeзинe йeд’унe йeбтeгунe ила рaббихимул уeсилeтe eйюхум aкрeбу уe йeрджунe рaхмeтeху уe йeхафунe aзабeх(aзабeху), иннe aзабe рaббикe канe мaхзура(мaхзурeн).
Онези, които (съдружаващите) зоват, се стремят да се доберат до своя Господ, кой от тях да бъде най-близо, и се надяват на Неговата милост, и се страхуват от Неговото мъчение. Наистина мъчението на твоя Господ е от страшното. (57)
وَإِن مَّن قَرْيَةٍ إِلاَّ نَحْنُ مُهْلِكُوهَا قَبْلَ يَوْمِ الْقِيَامَةِ أَوْ مُعَذِّبُوهَا عَذَابًا شَدِيدًا كَانَ ذَلِك فِي الْكِتَابِ مَسْطُورًا ﴿٥٨﴾
17/ал-Исра-58: Уe ин мин кaрйeтин илла нaхну мухликуха кaблe йeумил къямeти eу муaззибуха aзабeн шeдида(шeдидeн), канe заликe фил китаби мeстура(мeстурaн).
И ако едно селище ще бъде погубено преди Деня на възкресението, то Ние ще го погубим или Ние ще погубим неговите жители със сурово мъчение. Всичко това е записано в Книгата. (58)
وَمَا مَنَعَنَا أَن نُّرْسِلَ بِالآيَاتِ إِلاَّ أَن كَذَّبَ بِهَا الأَوَّلُونَ وَآتَيْنَا ثَمُودَ النَّاقَةَ مُبْصِرَةً فَظَلَمُواْ بِهَا وَمَا نُرْسِلُ بِالآيَاتِ إِلاَّ تَخْوِيفًا ﴿٥٩﴾
17/ал-Исра-59: Уe ма мeнeaна eн нурсилe бил аяти илла eн кeззeбe бихeл eууeлун(eууeлунe), уe атeйна сeмудeн накaтe мубсърaтeн фe зaлeму биха, уe ма нурсилу бил аяти илла тaхуифа(тaхуифeн).
Въздържахме се да изпратим знаменията, само защото предците ги взимаха за лъжа. И дадохме на самудяните камилата ­ като явно знамение (чудо), а те го отхвърлиха. И изпращаме знаменията единствено и само за заплаха. (59)
وَإِذْ قُلْنَا لَكَ إِنَّ رَبَّكَ أَحَاطَ بِالنَّاسِ وَمَا جَعَلْنَا الرُّؤيَا الَّتِي أَرَيْنَاكَ إِلاَّ فِتْنَةً لِّلنَّاسِ وَالشَّجَرَةَ الْمَلْعُونَةَ فِي القُرْآنِ وَنُخَوِّفُهُمْ فَمَا يَزِيدُهُمْ إِلاَّ طُغْيَانًا كَبِيرًا ﴿٦٠﴾
17/ал-Исра-60: Уe из кулна лeкe иннe рaббeкe eхатa бин нас(наси), уe ма джeaлнeр ру’яллeти eрeйнакe илла фитнeтeн лин наси уeш шeджeрeтeл мeл’унeтe фил кур’ан(кур’ани), уe нухaууифухум фe ма йeзидухум илла тугянeн кeбира(кeбирeн).
И ти казахме: “Твоят Господ обгражда (с благодатта и знанието си) хората.” И сторихме видението, което ти показахме, и прокълнатото дърво в Корана, само за изпитание на хората. И ги заплашваме, но това само им надбавя да престъпват вповече. (60)
وَإِذْ قُلْنَا لِلْمَلآئِكَةِ اسْجُدُواْ لآدَمَ فَسَجَدُواْ إَلاَّ إِبْلِيسَ قَالَ أَأَسْجُدُ لِمَنْ خَلَقْتَ طِينًا ﴿٦١﴾
17/ал-Исра-61: Уe из кулна лил мeлаикeтисджуду ли адeмe фe сeджeду илла иблис(иблисe), калe e eсджуду ли мeн хaлaктe тина(тинeн).
И когато казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Рече (Иблис): “Нима да се поклоня на този, когото Ти сътвори от глина?” (61)
قَالَ أَرَأَيْتَكَ هَذَا الَّذِي كَرَّمْتَ عَلَيَّ لَئِنْ أَخَّرْتَنِ إِلَى يَوْمِ الْقِيَامَةِ لأَحْتَنِكَنَّ ذُرِّيَّتَهُ إَلاَّ قَلِيلاً ﴿٦٢﴾
17/ал-Исра-62: Калe e рaeйтeкe хазeллeзи кeррeмтe aлeй(aлeййe), лe ин aххaртeни ила йeумил къямeти лe aхтeникeннe зурриййeтeху илла кaлила(кaлилeн).
И рече (Иблис): „ Това ли е човекът, когото Ти почете повече от мен (който според Теб е по-достоен от мен)? Ако ми дадеш отсрочка до Деня на възкресението, аз непременно ще направя неговото потомство да ме последва, освен малцина.” (62)
قَالَ اذْهَبْ فَمَن تَبِعَكَ مِنْهُمْ فَإِنَّ جَهَنَّمَ جَزَآؤُكُمْ جَزَاء مَّوْفُورًا ﴿٦٣﴾
17/ал-Исра-63: Калeзхeб фe мeн тeбиaкe минхум фe иннe джeхeннeмe джeзаукум джeзаeн мeуфура(мeуфурeн).
Рече (Аллах): “Върви! А който от тях те последва, то възмездието ви е Адът. (63)
وَاسْتَفْزِزْ مَنِ اسْتَطَعْتَ مِنْهُمْ بِصَوْتِكَ وَأَجْلِبْ عَلَيْهِم بِخَيْلِكَ وَرَجِلِكَ وَشَارِكْهُمْ فِي الأَمْوَالِ وَالأَوْلادِ وَعِدْهُمْ وَمَا يَعِدُهُمُ الشَّيْطَانُ إِلاَّ غُرُورًا ﴿٦٤﴾
17/ал-Исра-64: Уeстeфзиз мeнистeтa’тe минхум би сaутикe уe eджлиб aлeйхим би хaйликe уe рeджиликe уe шарикхум фил eмуали уeл eулади уaъдхум, уe ма яидухумуш шeйтану илла гурура(гурурeн).
И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях, и ги призовавай с конниците и пехотинците си, и поделяй с тях имотите и децата, и им обещавай!” Но сатаната им обещава само измама. (64)
إِنَّ عِبَادِي لَيْسَ لَكَ عَلَيْهِمْ سُلْطَانٌ وَكَفَى بِرَبِّكَ وَكِيلاً ﴿٦٥﴾
17/ал-Исра-65: Иннe ибади лeйсe лeкe aлeйхим султан(султанун), уe кeфа би рaббикe уeкила(уeкилeн).
“Над Моите раби ти нямаш власт. И достатъчен е твоят Господ за покровител.” (65)
رَّبُّكُمُ الَّذِي يُزْجِي لَكُمُ الْفُلْكَ فِي الْبَحْرِ لِتَبْتَغُواْ مِن فَضْلِهِ إِنَّهُ كَانَ بِكُمْ رَحِيمًا ﴿٦٦﴾
17/ал-Исра-66: Рaббукумуллeзи юзджи лeкумул фулкe фил бaхри ли тeбтeгу мин фaдлих(фaдлихи), иннeху канe би кум рaхима(рaхимeн).
Вашият Господ е, Който придвижва за вас корабите в морето, за да търсите от Неговата благодат. Той е милосърден към вас. (66)
وَإِذَا مَسَّكُمُ الْضُّرُّ فِي الْبَحْرِ ضَلَّ مَن تَدْعُونَ إِلاَّ إِيَّاهُ فَلَمَّا نَجَّاكُمْ إِلَى الْبَرِّ أَعْرَضْتُمْ وَكَانَ الإِنْسَانُ كَفُورًا ﴿٦٧﴾
17/ал-Исра-67: Уe иза мeссeкумуд дурру фил бaхри дaллe мeн тeд’унe илла ийях(ийяху), фe лeмма нeджджакум илeл бeрри a’рaдтум, уe канeл инсану кeфура(кeфурeн).
И когато ви засегне беда в морето, онези, които зовете, изчезват, освен Него. А когато Той ви изведе на сушата, вие се отвръщате. Човекът е голям неблагодарник. (67)
أَفَأَمِنتُمْ أَن يَخْسِفَ بِكُمْ جَانِبَ الْبَرِّ أَوْ يُرْسِلَ عَلَيْكُمْ حَاصِبًا ثُمَّ لاَ تَجِدُواْ لَكُمْ وَكِيلاً ﴿٦٨﴾
17/ал-Исра-68: E фe eминтум eн яхсифe бикум джанибeл бeрри eу юрсилe aлeйкум хасибeн суммe ля тeджиду лeкум уeкила(уeкилeн).
Нима имате сигурност, че Той не ще накара сушата да ви погълне, или че не ще изпрати срещу вас ураган от камъни? После не ще намерите за себе си покровител. (68)
أَمْ أَمِنتُمْ أَن يُعِيدَكُمْ فِيهِ تَارَةً أُخْرَى فَيُرْسِلَ عَلَيْكُمْ قَاصِفا مِّنَ الرِّيحِ فَيُغْرِقَكُم بِمَا كَفَرْتُمْ ثُمَّ لاَ تَجِدُواْ لَكُمْ عَلَيْنَا بِهِ تَبِيعًا ﴿٦٩﴾
17/ал-Исра-69: Eм eминтум eн юидeкум фихи тарeтeн ухра фe юрсилe aлeйкум касъфeн минeр рихъ фe югрикaкум бима кeфeртум суммe ля тeджиду лeкум aлeйна бихи тeбиа(тeбиaн).
Или имате сигурност, че Той не ще ви върне там повторно, и не ще изпрати срещу вас ломящ вятър, та да ви издави, заради вашето неверие? После не ще си намерите в това помощник срещу Нас. (69)
وَلَقَدْ كَرَّمْنَا بَنِي آدَمَ وَحَمَلْنَاهُمْ فِي الْبَرِّ وَالْبَحْرِ وَرَزَقْنَاهُم مِّنَ الطَّيِّبَاتِ وَفَضَّلْنَاهُمْ عَلَى كَثِيرٍ مِّمَّنْ خَلَقْنَا تَفْضِيلاً ﴿٧٠﴾
17/ал-Исра-70: Уe лeкaд кeррeмна бeни адeмe уe хaмeлнахум фил бeрри уeл бaхри уe рaзaкнахум минeт тaййибати уe фaддaлнахум aла кeсирин миммeн хaлaкна тaфдила(тaфдилeн).
И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме. (70)
يَوْمَ نَدْعُو كُلَّ أُنَاسٍ بِإِمَامِهِمْ فَمَنْ أُوتِيَ كِتَابَهُ بِيَمِينِهِ فَأُوْلَئِكَ يَقْرَؤُونَ كِتَابَهُمْ وَلاَ يُظْلَمُونَ فَتِيلاً ﴿٧١﴾
17/ал-Исра-71: Йeумe нeд’у куллe унасин би имамихим, фe мeн утийe китабeху би йeминихи фe улаикe якрeунe китабeхум уe ля юзлeмунe фeтила(фeтилeн).
В Деня ще позовем всички хора с техните водители. Онези, чиято книга е подадена в десницата им, ще четат книгата си и не ще бъдат угнетени дори колкото влакънце от фурма. (71)
وَمَن كَانَ فِي هَذِهِ أَعْمَى فَهُوَ فِي الآخِرَةِ أَعْمَى وَأَضَلُّ سَبِيلاً ﴿٧٢﴾
17/ал-Исра-72: Уe мeн канe фи хазихи a’ма фe хууe фил ахърeти a’ма уe eдaллу сeбила(сeбилeн).
А който е „сляп” на този свят, той ще бъде „сляп” и в отвъдния, и ще бъде най-заблудения за пътя. (72)
وَإِن كَادُواْ لَيَفْتِنُونَكَ عَنِ الَّذِي أَوْحَيْنَا إِلَيْكَ لِتفْتَرِيَ عَلَيْنَا غَيْرَهُ وَإِذًا لاَّتَّخَذُوكَ خَلِيلاً ﴿٧٣﴾
17/ал-Исра-73: Уe ин каду лe йeфтинунeкe aниллeзи eухaйна илeйкe ли тeфтeрийe aлeйна гaйрeх(гaйрeху) уe изeн лeттeхaзукe хaлила(хaлилeн).
И се домогваха да те отклонят от онова, което ти разкрихме, за да измислиш за Нас друго, и тогава щяха да те вземат за приятел. (73)
وَلَوْلاَ أَن ثَبَّتْنَاكَ لَقَدْ كِدتَّ تَرْكَنُ إِلَيْهِمْ شَيْئًا قَلِيلاً ﴿٧٤﴾
17/ал-Исра-74: Уe лeу ля eн сeббeтнакe лeкaд кидтe тeркeну илeйхим шeй’eн кaлила(кaлилeн).
И ако Ние не те бяхме подкрепили, за малко щеше да склониш към тях. (74)
إِذاً لَّأَذَقْنَاكَ ضِعْفَ الْحَيَاةِ وَضِعْفَ الْمَمَاتِ ثُمَّ لاَ تَجِدُ لَكَ عَلَيْنَا نَصِيرًا ﴿٧٥﴾
17/ал-Исра-75: Изeн лe eзaкнакe ди’фaл хaяти уe ди’фaл мeмати суммe ля тeджиду лeкe aлeйна нaсира(нaсирaн).
Тогава щяхме да те накараме двойно да вкусиш (от мъките) на живота и смъртта. После не би могъл да намериш помощник срещу Нас. (75)
وَإِن كَادُواْ لَيَسْتَفِزُّونَكَ مِنَ الأَرْضِ لِيُخْرِجوكَ مِنْهَا وَإِذًا لاَّ يَلْبَثُونَ خِلافَكَ إِلاَّ قَلِيلاً ﴿٧٦﴾
17/ал-Исра-76: Уe ин каду лe йeстeфиззунeкe минeл aрдъ ли юхриджукe минха уe изeн ля йeлбeсунe хилафeкe илла кaлила(кaлилeн).
И се домогваха и те притесняваха да напуснеш обитаваната от теб земя, за да те прогонят от там. Тогава и те щяха да останат само малко след теб. (76)
سُنَّةَ مَن قَدْ أَرْسَلْنَا قَبْلَكَ مِن رُّسُلِنَا وَلاَ تَجِدُ لِسُنَّتِنَا تَحْوِيلاً ﴿٧٧﴾
17/ал-Исра-77: Суннeтe мeн кaд eрсeлна кaблeкe мин русулина уe ля тeджиду ли суннeтина тaхуила(тaхуилeн).
Такъв сюнета ни (системата ни) спрямо Нашите пратеници, които изпратихме преди теб. И не ще откриеш промяна в Нашата система. (77)
أَقِمِ الصَّلاَةَ لِدُلُوكِ الشَّمْسِ إِلَى غَسَقِ اللَّيْلِ وَقُرْآنَ الْفَجْرِ إِنَّ قُرْآنَ الْفَجْرِ كَانَ مَشْهُودًا ﴿٧٨﴾
17/ал-Исра-78: Eкъмис сaлатe ли дулукиш шeмси ила гaсaкъл лeйли уe кур’анeл фeджр(фeджри), иннe кур’анeл фeджри канe мeшхуда(мeшхудeн).
Отслужвай молитвата намаз от захождането на слънцето до мрака на нощта, и утринната молитва! Утринната молитва се засвидетелства. (78)
وَمِنَ اللَّيْلِ فَتَهَجَّدْ بِهِ نَافِلَةً لَّكَ عَسَى أَن يَبْعَثَكَ رَبُّكَ مَقَامًا مَّحْمُودًا ﴿٧٩﴾
17/ал-Исра-79: Уe минeл лeйли фe тeхeджджeд бихи нафилeтeн лeк(лeкe), aса eн йeб’aсeкe рaббукe мaкамeн мaхмуда(мaхмудeн).
И се събуждай в част от нощта, и с него (с Корана) се покланяй, което е допълнително за теб. Скоро твоят Господ ще те въздигне на похвално място. (79)
وَقُل رَّبِّ أَدْخِلْنِي مُدْخَلَ صِدْقٍ وَأَخْرِجْنِي مُخْرَجَ صِدْقٍ وَاجْعَل لِّي مِن لَّدُنكَ سُلْطَانًا نَّصِيرًا ﴿٨٠﴾
17/ал-Исра-80: Уe кул рaбби eдхълни мудхaлe съдкън уe aхриджни мухрeджe съдкън уeдж’aл ли мин лeдункe султанeн нaсира(нaсирeн).
И кажи: “Господи мой, въведи ме с достойнство и ме изведи с достойнство! И ме подкрепи с помощник от Теб (с тайното ти знание)!” (80)
وَقُلْ جَاء الْحَقُّ وَزَهَقَ الْبَاطِلُ إِنَّ الْبَاطِلَ كَانَ زَهُوقًا ﴿٨١﴾
17/ал-Исра-81: Уe кул джаeл хaкку уe зeхeкaл батъл(батълу), иннeл батълe канe зeхука(зeхукaн).
И кажи им: “Дойде истината и погина лъжата. Несъмнено лъжата погива.” (81)
وَنُنَزِّلُ مِنَ الْقُرْآنِ مَا هُوَ شِفَاء وَرَحْمَةٌ لِّلْمُؤْمِنِينَ وَلاَ يَزِيدُ الظَّالِمِينَ إَلاَّ خَسَارًا ﴿٨٢﴾
17/ал-Исра-82: Уe нунeззилу минeл кур’ани ма хууe шифаун уe рaхмeтун лил му’мининe уe ля йeзидуз залиминe илля хaсара(хaсарaн).
И низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за вярващите, а на угнетителите той надбавя само загуба. (82)
وَإِذَآ أَنْعَمْنَا عَلَى الإِنسَانِ أَعْرَضَ وَنَأَى بِجَانِبِهِ وَإِذَا مَسَّهُ الشَّرُّ كَانَ يَؤُوسًا ﴿٨٣﴾
17/ал-Исра-83: Уe иза eн’aмна aлeл инсани a’рaдa уe нeаби джанибих(джанибихи), уe иза мeссeхуш шeрру канe йeуса(йeусeн).
И когато дадем благодат на човек, той се отвръща и се отдалечава по своя си път. А когато го засегне злото, той потъва в отчаяние. (83)
قُلْ كُلٌّ يَعْمَلُ عَلَى شَاكِلَتِهِ فَرَبُّكُمْ أَعْلَمُ بِمَنْ هُوَ أَهْدَى سَبِيلاً ﴿٨٤﴾
17/ал-Исра-84: Кул куллун я’мeлу aла шакилeтих(шакилeтихи), фe рaббукум a’лeму би мeн хууe eхда сeбила(сeбилeн).
Кажи им: “Всеки постъпва по свой начин. Но вашият Господ най-добре знае кой е по-напътен към Него.” (84)
وَيَسْأَلُونَكَ عَنِ الرُّوحِ قُلِ الرُّوحُ مِنْ أَمْرِ رَبِّي وَمَا أُوتِيتُم مِّن الْعِلْمِ إِلاَّ قَلِيلاً ﴿٨٥﴾
17/ал-Исра-85: Уe йeс’eлунeкe aнир рух(рухъ), кулир руху мин eмри рaбби уe ма утитум минeл илми илла кaлила(кaлилeн).
И те питат за духа (духовното тяло). Кажи им: “Духът е от повелята на моя Господ и ви е дадено малко от знанието за него( духа).” (85)
وَلَئِن شِئْنَا لَنَذْهَبَنَّ بِالَّذِي أَوْحَيْنَا إِلَيْكَ ثُمَّ لاَ تَجِدُ لَكَ بِهِ عَلَيْنَا وَكِيلاً ﴿٨٦﴾
17/ал-Исра-86: Уe лeин ши’на лe нeзхeбeннe биллeзи eухaйна илeйкe суммe ля тeджиду лeкe бихи aлeйна уeкила(уeкилeн).
И ако Ние пожелаехме, щяхме да отнемем онова, което ти разкрихме. ­ После нямаше как да намериш покровител срещу Нас (за да ти помогне). ­ (86)
إِلاَّ رَحْمَةً مِّن رَّبِّكَ إِنَّ فَضْلَهُ كَانَ عَلَيْكَ كَبِيرًا ﴿٨٧﴾
17/ал-Исра-87: Илля рaхмeтeн мин рaббик(рaббикe), иннe фaдлeху канe aлeйкe кeбира(кeбирeн).
(Това) е само по милост от твоя Господ. Наистина благодатта Му към теб е голяма. (87)
قُل لَّئِنِ اجْتَمَعَتِ الإِنسُ وَالْجِنُّ عَلَى أَن يَأْتُواْ بِمِثْلِ هَذَا الْقُرْآنِ لاَ يَأْتُونَ بِمِثْلِهِ وَلَوْ كَانَ بَعْضُهُمْ لِبَعْضٍ ظَهِيرًا ﴿٨٨﴾
17/ал-Исра-88: Кул лeиниджтeмeатил инсу уeл джинну aла eн йe’ту би мисли хазeл кур’ани ля йe’тунe би мислихи уe лeу канe бa’духум ли бa’дън зaхира(зaхирaн).
Кажи им: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще могат да сторят подобен, дори един на друг да си помагат.” (88)
وَلَقَدْ صَرَّفْنَا لِلنَّاسِ فِي هَذَا الْقُرْآنِ مِن كُلِّ مَثَلٍ فَأَبَى أَكْثَرُ النَّاسِ إِلاَّ كُفُورًا ﴿٨٩﴾
17/ал-Исра-89: Уe лeкaд сaррaфна лин наси фи хазeл кур’ани мин кулли мeсeлин фe eба eксeрун наси илла куфура(куфурaн).
И разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. А повечето хора се противят само от неверие. (89)
وَقَالُواْ لَن نُّؤْمِنَ لَكَ حَتَّى تَفْجُرَ لَنَا مِنَ الأَرْضِ يَنبُوعًا ﴿٩٠﴾
17/ал-Исра-90: Уe калу лeн ну’минe лeкe хaтта тeфджурe лeна минeл aрдъ йeнбуа(йeнбуaн).
И казаха: “Не ще ти повярваме, докато не направиш да бликне за нас извор от земята. (90)
أَوْ تَكُونَ لَكَ جَنَّةٌ مِّن نَّخِيلٍ وَعِنَبٍ فَتُفَجِّرَ الأَنْهَارَ خِلالَهَا تَفْجِيرًا ﴿٩١﴾
17/ал-Исра-91: Eу тeкунe лeкe джeннeтун мин нaхилин уe инeбин фe туфeджджирeл eнхарe хълалeха тeфджира(тeфджирeн).
Или да имаш градина с палми и грозде, и да направиш да бликнат сред нея реки в изобилие. (91)
أَوْ تُسْقِطَ السَّمَاء كَمَا زَعَمْتَ عَلَيْنَا كِسَفًا أَوْ تَأْتِيَ بِاللّهِ وَالْمَلآئِكَةِ قَبِيلاً ﴿٩٢﴾
17/ал-Исра-92: Eу тускътaс сeмаe кeма зeaмтe aлeйна кисeфeн eу тe’тийe биллахи уeл мeлаикeти кaбила(кaбилeн).
Или да направиш небето да падне, ­ както твърдиш, ­ върху нас на отломки, или да доведеш насреща ни Аллах и ангелите. (92)
أَوْ يَكُونَ لَكَ بَيْتٌ مِّن زُخْرُفٍ أَوْ تَرْقَى فِي السَّمَاء وَلَن نُّؤْمِنَ لِرُقِيِّكَ حَتَّى تُنَزِّلَ عَلَيْنَا كِتَابًا نَّقْرَؤُهُ قُلْ سُبْحَانَ رَبِّي هَلْ كُنتُ إَلاَّ بَشَرًا رَّسُولاً ﴿٩٣﴾
17/ал-Исра-93: Eу йeкунe лeкe бeйтун мин зухруфин eу тeрка фис сeма(сeмаи), уe лeн ну’минe ли рукъййикe хaтта тунeззилe aлeйна китабeн нaкрeух(нaкрeуху), кул субханe рaбби хeл кунту илла бeшeрeн рeсула(рeсулeн).
Или да имаш дом от злато, или да се възкачиш на небето. И не ще повярваме на твоето възкачване, докато не ни свалиш книга, която да прочетем.” Кажи им: “Пречист е моят Господ! Не съм ли аз само един човек-пратеник?” (93)
وَمَا مَنَعَ النَّاسَ أَن يُؤْمِنُواْ إِذْ جَاءهُمُ الْهُدَى إِلاَّ أَن قَالُواْ أَبَعَثَ اللّهُ بَشَرًا رَّسُولاً ﴿٩٤﴾
17/ал-Исра-94: Уe ма мeнeaн насe eн ю’мину из джаe хумул худа илла eн калу e бeaсaллаху бeшeрeн рeсула(рeсулeн).
И на хората им попречи да повярват, когато се яви напътствието, само това, че казваха: “Нима Аллах ни проводи човек-пратеник?” (94)
قُل لَّوْ كَانَ فِي الأَرْضِ مَلآئِكَةٌ يَمْشُونَ مُطْمَئِنِّينَ لَنَزَّلْنَا عَلَيْهِم مِّنَ السَّمَاء مَلَكًا رَّسُولاً ﴿٩٥﴾
17/ал-Исра-95: Кул лeу канe фил aрдъ мeлаикeтун йeмшунe мутмaиннинe лe нeззeлна aлeйхим минeс сeмаи мeлeкeн рeсула(рeсулeн).
Кажи им : “Ако имаше на земята ангели, които да ходят спокойно, щяхме да им свалим от небето ангел-пратеник.” (95)
قُلْ كَفَى بِاللّهِ شَهِيدًا بَيْنِي وَبَيْنَكُمْ إِنَّهُ كَانَ بِعِبَادِهِ خَبِيرًا بَصِيرًا ﴿٩٦﴾
17/ал-Исра-96: Кул кeфа билляхи шeхидeн бeйни уe бeйнeкум, иннeху канe би ъбадихи хaбирeн бaсира(бaсирeн).
Кажи им: “Достатъчен е Аллах за свидетел между мен и вас. Той за Своите раби е сведущ, всезрящ.” (96)
وَمَن يَهْدِ اللّهُ فَهُوَ الْمُهْتَدِ وَمَن يُضْلِلْ فَلَن تَجِدَ لَهُمْ أَوْلِيَاء مِن دُونِهِ وَنَحْشُرُهُمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ عَلَى وُجُوهِهِمْ عُمْيًا وَبُكْمًا وَصُمًّا مَّأْوَاهُمْ جَهَنَّمُ كُلَّمَا خَبَتْ زِدْنَاهُمْ سَعِيرًا ﴿٩٧﴾
17/ал-Исра-97: Уe мeн йeхдиллаху фe хууeл мухтeд(мухтeди), уe мeн юдлил фe лeн тeджидe лeхум eулияe мин дуних(дунихи), уe нaхшурухум йeумeл къямeти aла ууджухихим умйeн уe букмeн уe сумма(суммeн), мe’уахум джeхeннeм(джeхeннeму), куллeма хaбeт зиднахум сaира(сaирeн).
Когото Аллах срещне със Себе Си, той е напътен, а когото остави в заблуда ­не ще намериш за тях защитници, освен Него. И ще ги съберем в Деня на възкресението по слепи очи ­, неми и глухи. Мястото им е Адът. Всякога, щом погасне, ще им добавяме пламъци. (97)
ذَلِكَ جَزَآؤُهُم بِأَنَّهُمْ كَفَرُواْ بِآيَاتِنَا وَقَالُواْ أَئِذَا كُنَّا عِظَامًا وَرُفَاتًا أَإِنَّا لَمَبْعُوثُونَ خَلْقًا جَدِيدًا ﴿٩٨﴾
17/ал-Исра-98: Заликe джeзаухум би eннeхум кeфeру би аятина уe калу e иза кунна изамeн уe руфатeн e инна лe мeб’усунe хaлкaн джeдида(джeдидeн).
Това е тяхното възмездие, защото не повярваха в Нашите знамения и казваха: “Нима след като станем кости и пръст, нима наистина ще бъдем възкресени с ново творение?” (98)
أَوَلَمْ يَرَوْاْ أَنَّ اللّهَ الَّذِي خَلَقَ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضَ قَادِرٌ عَلَى أَن يَخْلُقَ مِثْلَهُمْ وَجَعَلَ لَهُمْ أَجَلاً لاَّ رَيْبَ فِيهِ فَأَبَى الظَّالِمُونَ إَلاَّ كُفُورًا ﴿٩٩﴾
17/ал-Исра-99: E уe лeм йeрeу eннaллахeллeзи хaлaкaс сeмауати уeл aрдa кадирун aла eн яхлукa мислeхум уe джeaлe лeхум eджeлeн ля рeйбe фих(фихи), фe eбаз зaлимунe илла куфура(куфурeн).
Нима не виждат, че Аллах, Който сътвори небесата и земята, е способен да сътвори и подобни на тях? И отреди им срок, за който няма съмнение. А угнетителите се възпротивяват само от неверие. (99)
قُل لَّوْ أَنتُمْ تَمْلِكُونَ خَزَآئِنَ رَحْمَةِ رَبِّي إِذًا لَّأَمْسَكْتُمْ خَشْيَةَ الإِنفَاقِ وَكَانَ الإنسَانُ قَتُورًا ﴿١٠٠﴾
17/ал-Исра-100: Кул лeу eнтум тeмликунe хaзаинe рaхмeти рaбби изeн лe eмсeктум хaшйeтeл инфак(инфакъ), уe канeл инсану кaтура(кaтурeн).
Кажи им: “Дори да притежавахте съкровищниците с милостта на моя Господ, и тогава щеше да ви се свиди поради страх от (тяхното) изчерпване. Човекът несъмнено е голям скъперник.” (100)
وَلَقَدْ آتَيْنَا مُوسَى تِسْعَ آيَاتٍ بَيِّنَاتٍ فَاسْأَلْ بَنِي إِسْرَائِيلَ إِذْ جَاءهُمْ فَقَالَ لَهُ فِرْعَونُ إِنِّي لَأَظُنُّكَ يَا مُوسَى مَسْحُورًا ﴿١٠١﴾
17/ал-Исра-101: Уe лeкaд атeйна мусa тис’a аятин бeййинатин фeс’eл бeни исраилe из джаeхум фe калe лeху фир’aуну инни лe eзуннукe я мусa мeсхура(мeсхурeн).
И вече дадохме на Муса девет ясни знамения. И питай синовете на Израил как той дойде при тях и Фараонът му рече: “О, Муса мисля, че ти наистина си омагьосан.” (101)
قَالَ لَقَدْ عَلِمْتَ مَا أَنزَلَ هَؤُلاء إِلاَّ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ بَصَآئِرَ وَإِنِّي لَأَظُنُّكَ يَا فِرْعَونُ مَثْبُورًا ﴿١٠٢﴾
17/ал-Исра-102: Калe лeкaд aлимтe ма eнзeлe хаулаи илла рaббус сeмауати уeл aрдъ бaсаир(бaсаирe), уe инни лe eзуннукe я фир’aуну мeсбура(мeсбурaн).
Рече му : “Ти вече узна, че тези (9 знамения) ги низпосла като явни доводи не друг, а Господът на небесата и на земята. И мисля, о, Фараоне, че наистина ти си погубен.” (102)
فَأَرَادَ أَن يَسْتَفِزَّهُم مِّنَ الأَرْضِ فَأَغْرَقْنَاهُ وَمَن مَّعَهُ جَمِيعًا ﴿١٠٣﴾
17/ал-Исра-103: Фe eрадe eн йeстeфиззeхум минeл aрдъ фe aгрaкнаху уe мeн мeaху джeмиа(джeмиaн).
И искаше да ги прогони от Земята (където бяха). И издавихме него и всичките, които бяха с него. (103)
وَقُلْنَا مِن بَعْدِهِ لِبَنِي إِسْرَائِيلَ اسْكُنُواْ الأَرْضَ فَإِذَا جَاء وَعْدُ الآخِرَةِ جِئْنَا بِكُمْ لَفِيفًا ﴿١٠٤﴾
17/ал-Исра-104: Уe кулна мин бa’дихи ли бeни исраилeскунул aрдa фe иза джаe уa’дул ахърeти джи’на бикум лeфифа(лeфифeн).
И рекохме след него на синовете на Израил: “Обитавайте земята и когато настъпи обещаното за отвъдния живот, ще ви доведем стълпени.” (104)
وَبِالْحَقِّ أَنزَلْنَاهُ وَبِالْحَقِّ نَزَلَ وَمَا أَرْسَلْنَاكَ إِلاَّ مُبَشِّرًا وَنَذِيرًا ﴿١٠٥﴾
17/ал-Исра-105: Уe бил хaккъ eнзeлнаху уe бил хaккъ нeзeл(нeзeлe), уe ма eрсeлнакe илла мубeшширeн уe нeзира(нeзирeн).
А истината (Корана) го низпослахме Ние. С истината бе низпослан. И теб те изпратихме само като благовестител и предупредител. (105)
وَقُرْآناً فَرَقْنَاهُ لِتَقْرَأَهُ عَلَى النَّاسِ عَلَى مُكْثٍ وَنَزَّلْنَاهُ تَنزِيلاً ﴿١٠٦﴾
17/ал-Исра-106: Уe кур’анeн фaрaкнаху ли тaкрeeху aлeн наси aла муксин уe нeззeлнаху тeнзила(тeнзилeн).
Ние разделихме (стих по стих) Корана на части, за да го четеш пред хората бавно. И го низпослахме постепенно. (106)
قُلْ آمِنُواْ بِهِ أَوْ لاَ تُؤْمِنُواْ إِنَّ الَّذِينَ أُوتُواْ الْعِلْمَ مِن قَبْلِهِ إِذَا يُتْلَى عَلَيْهِمْ يَخِرُّونَ لِلأَذْقَانِ سُجَّدًا ﴿١٠٧﴾
17/ал-Исра-107: Кул амину бихи eу ля ту’мину, иннeллeзинe утул илмe мин кaблихи иза ютла aлeйхим яхъррунe лил eзкани суджджeда(суджджeдeн).
Кажи им : “И да вярвате в него, и да не вярвате, дарените със знанието преди него покорно свеждат чела до земята в суджуд , когато им бъде четен. (107)
وَيَقُولُونَ سُبْحَانَ رَبِّنَا إِن كَانَ وَعْدُ رَبِّنَا لَمَفْعُولاً ﴿١٠٨﴾
17/ал-Исра-108: Уe йeкулунe субханe рaббина ин канe уa’ду рaббина лe мeф’ула(мeф’улeн).
И казват : “Пречист е нашият Господ! Обещанието на нашия Господ наистина се изпълни.” (108)
وَيَخِرُّونَ لِلأَذْقَانِ يَبْكُونَ وَيَزِيدُهُمْ خُشُوعًا* ﴿١٠٩﴾
17/ал-Исра-109: Уe яхъррунe лил eзкани йeбкунe уe йeзидухум хушуа(хушуaн).
И покорно свеждат чела до земята, плачейки, и им надбавя той смирение. (109)
قُلِ ادْعُواْ اللّهَ أَوِ ادْعُواْ الرَّحْمَنَ أَيًّا مَّا تَدْعُواْ فَلَهُ الأَسْمَاء الْحُسْنَى وَلاَ تَجْهَرْ بِصَلاَتِكَ وَلاَ تُخَافِتْ بِهَا وَابْتَغِ بَيْنَ ذَلِكَ سَبِيلاً ﴿١١٠﴾
17/ал-Исра-110: Кулид’уллахe eуид’ур рaхман(рaхманe), eййeн ма тeд’у фe лeхул eсмаул хусна, уe ля тeджхeр би сaлатикe уe ля тухафит биха уeбтeгъ бeйнe заликe сeбила(сeбилeн).
Кажи им : “Зовете (Го) Аллах или зовете (Го) Всемилостивия! Както и да зовете, Негови са Най-прекрасните имена. И не отслужвай гръмогласно своята молитва, нито с шепот, а намери едно средно положение между двете!” (110)
وَقُلِ الْحَمْدُ لِلّهِ الَّذِي لَمْ يَتَّخِذْ وَلَدًا وَلَم يَكُن لَّهُ شَرِيكٌ فِي الْمُلْكِ وَلَمْ يَكُن لَّهُ وَلِيٌّ مِّنَ الذُّلَّ وَكَبِّرْهُ تَكْبِيرًا ﴿١١١﴾
17/ал-Исра-111: Уe кулил хaмду лиллахиллeзи лeм йeттeхъз уeлeдeн уe лeм йeкун лeху шeрикун фил мулки уe лeм йeкун лeху уeлийюн минeз зулли уe кeббирху тeкбира(тeкбирeн).
И кажи им : “Слава на Аллах, Който не се е сдобивал със син и не е имал съдружник във владението, и не е имал помощник срещу безсилието. И Го прославяй с възвеличаване! (111)