български [Промяна]

ат-Тауба 1-129, Сура Покаянието (9/ат-Тауба)

Сура ат-Тауба - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Сура ат-Тауба - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Сура ат-Тауба - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
до
предишен
share on facebook  tweet  share on google  print  

سورة التوبة

Сура ат-Тауба

بَرَاءةٌ مِّنَ اللّهِ وَرَسُولِهِ إِلَى الَّذِينَ عَاهَدتُّم مِّنَ الْمُشْرِكِينَ ﴿١﴾
9/ат-Тауба-1: Бeраeтун минaллахи уe рeсулихи илeллeзинe ахeдтум минeл мушрикин (мушрикинe).
Това е (предупреждение) от Аллах и Неговия Пратеник за съдружаващите, с които се договорихте. (1)
فَسِيحُواْ فِي الأَرْضِ أَرْبَعَةَ أَشْهُرٍ وَاعْلَمُواْ أَنَّكُمْ غَيْرُ مُعْجِزِي اللّهِ وَأَنَّ اللّهَ مُخْزِي الْكَافِرِينَ ﴿٢﴾
9/ат-Тауба-2: Фeсиху фил aрдъ eрбeaтe eшхурин уa'лeму eннeкум гaйру му'джизиллахи уe eннaллахe мухзил кяфирин(кяфиринe).
Затова странствайте по земята четири месеца и знайте, че не ще обезсилите Аллах и че Аллах опозорява неверниците! (2)
وَأَذَانٌ مِّنَ اللّهِ وَرَسُولِهِ إِلَى النَّاسِ يَوْمَ الْحَجِّ الأَكْبَرِ أَنَّ اللّهَ بَرِيءٌ مِّنَ الْمُشْرِكِينَ وَرَسُولُهُ فَإِن تُبْتُمْ فَهُوَ خَيْرٌ لَّكُمْ وَإِن تَوَلَّيْتُمْ فَاعْلَمُواْ أَنَّكُمْ غَيْرُ مُعْجِزِي اللّهِ وَبَشِّرِ الَّذِينَ كَفَرُواْ بِعَذَابٍ أَلِيمٍ ﴿٣﴾
9/ат-Тауба-3: Уe eзaнун минaллахи уe рeсулихи илeн наси йeумeл хaджджъл eкбeри eннaллахe бeриун минeл мушрикинe уe рeсулух (рeсулуху), фe ин тубтум фe хууe хaйрун лeкум, уe ин тeуeллeйтум фa'лeму eннeкум гaйру му'джизиллах (му'джизиллахи), уe бeшшириллeзинe кeфeру би aзабин eлим(eлимин).
И e известие от Аллах и от Неговия Пратеник към хората в деня на голямото поклонение (големия хадж), че Аллах и неговият пратеник са настрани (далече) от съдружаващите. И ако се покаете, за вас е най-доброто, а ако се отметнете, знайте, че не ще обезсилите Аллах! И възвести (предупреди) неверниците за болезнено мъчение. (3)
إِلاَّ الَّذِينَ عَاهَدتُّم مِّنَ الْمُشْرِكِينَ ثُمَّ لَمْ يَنقُصُوكُمْ شَيْئًا وَلَمْ يُظَاهِرُواْ عَلَيْكُمْ أَحَدًا فَأَتِمُّواْ إِلَيْهِمْ عَهْدَهُمْ إِلَى مُدَّتِهِمْ إِنَّ اللّهَ يُحِبُّ الْمُتَّقِينَ ﴿٤﴾
9/ат-Тауба-4: Иллeллeзинe ахeдтум минeл мушрикинe суммe лeм янкусукум шeй'eн уe лeм юзахиру aлeйкум eхaдeн фe eтимму илeйхим aхдeхум ила муддeтихим, иннaллахe юхъббул муттeкин (муттeкинe).
Освен онези от съдружаващите, с които се договорихте и после не ви ощетиха с нищо и не подкрепиха никого срещу вас. И останете верни на своя договор с тях до срока му! Наистина Аллах обича притежателите на таква (които се боят да не изгубят милостта на Аллах). (4)
فَإِذَا انسَلَخَ الأَشْهُرُ الْحُرُمُ فَاقْتُلُواْ الْمُشْرِكِينَ حَيْثُ وَجَدتُّمُوهُمْ وَخُذُوهُمْ وَاحْصُرُوهُمْ وَاقْعُدُواْ لَهُمْ كُلَّ مَرْصَدٍ فَإِن تَابُواْ وَأَقَامُواْ الصَّلاَةَ وَآتَوُاْ الزَّكَاةَ فَخَلُّواْ سَبِيلَهُمْ إِنَّ اللّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿٥﴾
9/ат-Тауба-5: Фe изeнсeлeхaл eшхурул хуруму фaктулул мушрикинe хaйсу уeджeдтумухум уe хузухум уaхсурухум уaк'уду лeхум куллe мaрсaд (мaрсaдин), фe ин табу уe eкамус сaлатe уe атуз зeкатe фe хaллу сeбилeхум, иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите. Хващайте ги и ги обграждайте и ги причаквайте (дръжте ги под око) на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата и дават милостинята тогава им сторете път! Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (5)
وَإِنْ أَحَدٌ مِّنَ الْمُشْرِكِينَ اسْتَجَارَكَ فَأَجِرْهُ حَتَّى يَسْمَعَ كَلاَمَ اللّهِ ثُمَّ أَبْلِغْهُ مَأْمَنَهُ ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ قَوْمٌ لاَّ يَعْلَمُونَ ﴿٦﴾
9/ат-Тауба-6: Уe ин eхaдун минeл мушрикинeстeджарeкe фe eджирху хaтта йeсмea кeламaллахи суммe eблигху мe'мeнeх(мe'мeнeху), заликe би eннeхум кaумун ла я'лeмун(я'лeмунe).
И ако те моли за защита някой от съдружаващите, защити го, та да чуе той Словото на Аллах! После го заведи на безопасно за него място! Това е, защото са незнаещи хора. (6)
كَيْفَ يَكُونُ لِلْمُشْرِكِينَ عَهْدٌ عِندَ اللّهِ وَعِندَ رَسُولِهِ إِلاَّ الَّذِينَ عَاهَدتُّمْ عِندَ الْمَسْجِدِ الْحَرَامِ فَمَا اسْتَقَامُواْ لَكُمْ فَاسْتَقِيمُواْ لَهُمْ إِنَّ اللّهَ يُحِبُّ الْمُتَّقِينَ ﴿٧﴾
9/ат-Тауба-7: Кeйфe йeкуну лил мушрикинe aхдун ъндaллахи уe ъндe рeсулихи иллeллeзинe ахeдтум ъндeл мeсджидил хaрам(хaрами), фe мeстeканму лeкум фeстeкиму лeхум, иннaллахe юхъббул муттeкин(муттeкинe).
Как може да има за съдружаващите договор с Аллах и с Неговия Пратеник, освен за онези, с които се договорихте при Свещената джамия? И докато са честни (с договора) спрямо вас, бъдете честни (с договора) спрямо тях и вие! Аллах обича притежателите на таква (които се боят да не изгубят милостта на Аллах). (7)
كَيْفَ وَإِن يَظْهَرُوا عَلَيْكُمْ لاَ يَرْقُبُواْ فِيكُمْ إِلاًّ وَلاَ ذِمَّةً يُرْضُونَكُم بِأَفْوَاهِهِمْ وَتَأْبَى قُلُوبُهُمْ وَأَكْثَرُهُمْ فَاسِقُونَ ﴿٨﴾
9/ат-Тауба-8: Кeйфe уe ин язхeру aлeйкум ла йeркубу фикум иллeн уe ла зиммeх (зиммeтeн), юрдунeкум би eфуахихим уe тe'ба кулюбухум, уe eксeрухум фасикун(фасикунe).
Какъв (договор) е това? И ако се обединят срещу вас, те не спазват спрямо вас нито родство, нито обет. Угаждат ви на думи, а сърцата им се противят. И повечето от тях са нечестивци. (8)
اشْتَرَوْاْ بِآيَاتِ اللّهِ ثَمَنًا قَلِيلاً فَصَدُّواْ عَن سَبِيلِهِ إِنَّهُمْ سَاء مَا كَانُواْ يَعْمَلُونَ ﴿٩﴾
9/ат-Тауба-9: Иштeрeу би айатиллахи сeмeнeн кaлилeн фe сaдду aн сeбилих(сeбилихи),иннeхум саe ма кану я'мeлун(я'мeлунe).
Продават на нищожна цена знаменията на Аллах и възпират (хората) от Неговия път (попречиха на хората да стигнат до пътя свързващ с Аллах). Наистина лошо е онова, което вършат! (9)
لاَ يَرْقُبُونَ فِي مُؤْمِنٍ إِلاًّ وَلاَ ذِمَّةً وَأُوْلَئِكَ هُمُ الْمُعْتَدُونَ ﴿١٠﴾
9/ат-Тауба-10: Ля йeркубунe фи му'минин иллeн уe ла зиммeх(зиммeтeн), уe улаикe хумул му'тeдун(му'тeдунe).
Не спазват спрямо вярващите нито родство, нито обет (не се издължават на вярващите).Тези са които престъпват правата. (10)
فَإِن تَابُواْ وَأَقَامُواْ الصَّلاَةَ وَآتَوُاْ الزَّكَاةَ فَإِخْوَانُكُمْ فِي الدِّينِ وَنُفَصِّلُ الآيَاتِ لِقَوْمٍ يَعْلَمُونَ ﴿١١﴾
9/ат-Тауба-11: Фe ин табу уe eкамус сaлатe уe атуз зeкатe фe ъхуанукум фид дин (дини), уe нуфaссълул айати ли кaумин я'лeмун(я'лeмунe).
И след това ако (пред пратеника те пожелаят да достигнат Аллах) и се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята, тогава те са ваши братя във вярата. Разясняваме знаменията поотделно на проумяващ народ. (11)
وَإِن نَّكَثُواْ أَيْمَانَهُم مِّن بَعْدِ عَهْدِهِمْ وَطَعَنُواْ فِي دِينِكُمْ فَقَاتِلُواْ أَئِمَّةَ الْكُفْرِ إِنَّهُمْ لاَ أَيْمَانَ لَهُمْ لَعَلَّهُمْ يَنتَهُونَ ﴿١٢﴾
9/ат-Тауба-12: Уe ин нeкeсу eйманeхум мин бa'ди aхдихим уe тa'aну фи диникум фe катилу eиммeтeл куфри иннeхум ла eйманe лeхум лeaллeхум йeнтeхун(йeнтeхунe).
И ако нарушат клетвите си подир своя обет, и поругаят вашата вяра, сражавайте се с водителите на неверието, за да престанат! И те нямат клетви. И така (надявайки се) да се откажат. (12)
أَلاَ تُقَاتِلُونَ قَوْمًا نَّكَثُواْ أَيْمَانَهُمْ وَهَمُّواْ بِإِخْرَاجِ الرَّسُولِ وَهُم بَدَؤُوكُمْ أَوَّلَ مَرَّةٍ أَتَخْشَوْنَهُمْ فَاللّهُ أَحَقُّ أَن تَخْشَوْهُ إِن كُنتُم مُّؤُمِنِينَ ﴿١٣﴾
9/ат-Тауба-13: E ла тукатилунe кaумeн нeкeсу eйманeхум уe хeмму би ихраджир рeсули уe хум бeдeукум eууeлe мeррeх(мeррeтин), e тaхшeунeхум, фaллаху eхaкку eн тaхшeуху ин кунтум му'минин(му'мининe).
Нима не ще се сражавате с хора, които нарушиха своите клетви и (те) възнамеряваха да изгонят Пратеника? Първо те настъпиха (на война) срещу вас. Нима се страхувате от тях? Ако сте вярващи Аллах най-много заслужава да се страхувате от Него. (13)
قَاتِلُوهُمْ يُعَذِّبْهُمُ اللّهُ بِأَيْدِيكُمْ وَيُخْزِهِمْ وَيَنصُرْكُمْ عَلَيْهِمْ وَيَشْفِ صُدُورَ قَوْمٍ مُّؤْمِنِينَ ﴿١٤﴾
9/ат-Тауба-14: Катилухум юaззибхумуллаху би eйдикум уe юхзихим уe янсуркум aлeйхим уe йeшфи судурe кaумин му'минин(му'мининe).
Сражавайте се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори и ще ви помага срещу тях, и ще изцери гърдите на хора вярващи. (14)
وَيُذْهِبْ غَيْظَ قُلُوبِهِمْ وَيَتُوبُ اللّهُ عَلَى مَن يَشَاء وَاللّهُ عَلِيمٌ حَكِيمٌ ﴿١٥﴾
9/ат-Тауба-15: Уe юзхиб гaйзa кулюбихим, уe йeтубуллаху aла мeн йeша'у, уaллаху aлимун хaким(хaкимун).
И ще премахне гнева от сърцата им. Аллах приема покаянието на когото пожелае. Аллах е Всезнаещ, Премъдър. (15)
أَمْ حَسِبْتُمْ أَن تُتْرَكُواْ وَلَمَّا يَعْلَمِ اللّهُ الَّذِينَ جَاهَدُواْ مِنكُمْ وَلَمْ يَتَّخِذُواْ مِن دُونِ اللّهِ وَلاَ رَسُولِهِ وَلاَ الْمُؤْمِنِينَ وَلِيجَةً وَاللّهُ خَبِيرٌ بِمَا تَعْمَلُونَ ﴿١٦﴾
9/ат-Тауба-16: Eм хaсибтум eн тутрeку уe лeмма я'лeмиллахуллeзинe джахeду минкум уe лeм йeттeхъзу мин дуниллахи уe ла рeсулихи уe лeл му'мининe уe лиджeх(лиджeтeн), уaллаху хaбирун би ма тa'мeлун(тa'мeлунe).
Нима смятате, че Аллах ще остави онези от вас, които се борят и се сближават само с Аллах , Неговия Пратеник и вярващите? Аллах знае какво вършите. (16)
مَا كَانَ لِلْمُشْرِكِينَ أَن يَعْمُرُواْ مَسَاجِدَ الله شَاهِدِينَ عَلَى أَنفُسِهِمْ بِالْكُفْرِ أُوْلَئِكَ حَبِطَتْ أَعْمَالُهُمْ وَفِي النَّارِ هُمْ خَالِدُونَ ﴿١٧﴾
9/ат-Тауба-17: Ма канe лил мушрикинe eн я'муру мeсаджидaллахи шахидинe aла eнфусихим бил куфр(куфри), улаикe хaбитaт a'малухум уe фин нари хум халидун (халидунe).
Съдружаващите нямат право да устройват храмовете на Аллах. Те самите са свидетели на неверието си (те са от отричащите). На тези делата им са провалени и в Огъня ще пребивават вечно. (17)
إِنَّمَا يَعْمُرُ مَسَاجِدَ اللّهِ مَنْ آمَنَ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَأَقَامَ الصَّلاَةَ وَآتَى الزَّكَاةَ وَلَمْ يَخْشَ إِلاَّ اللّهَ فَعَسَى أُوْلَئِكَ أَن يَكُونُواْ مِنَ الْمُهْتَدِينَ ﴿١٨﴾
9/ат-Тауба-18: Иннeма я'муру мeсаджидaллахи мeн амeнe биллахи уeл йeумил ахъри уe eкамeс сaлатe уe атeз зeкатe уe лeм яхшe иллаллахe фe aса улаикe eн йeкуну минeл мухтeдин(мухтeдинe).
Устройва храмовете на Аллах само онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден (онзи който вярва в сливането на духа с Господ преди смъртта) и отслужва молитвата, и дава милостинята, и се страхува единствено от Аллах. Тези са напътените към Него. (18)
أَجَعَلْتُمْ سِقَايَةَ الْحَاجِّ وَعِمَارَةَ الْمَسْجِدِ الْحَرَامِ كَمَنْ آمَنَ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَجَاهَدَ فِي سَبِيلِ اللّهِ لاَ يَسْتَوُونَ عِندَ اللّهِ وَاللّهُ لاَ يَهْدِي الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ ﴿١٩﴾
9/ат-Тауба-19: E джeaлтум сикайeтeл хаджджи уe ъмарeтeл мeсджидил хaрами кe мeн амeнe билляхи уeл йeумил ахъри уe джахeдe фи сeбилиллах(сeбилиллахи), ла йeстeуунe ъндaллах(ъндaллахи), уaллаху ла йeхдил кaумeз залимин(залиминe).
Нима смятате, че да снабдяваш поклонниците с вода и да устройваш Свещената джамия е като да вярваш в Аллах и в Сетния ден и да се бориш по пътя на Аллах? Те не са равни пред Аллах. Аллах не напътва към Себе си угнетителите. (19)
الَّذِينَ آمَنُواْ وَهَاجَرُواْ وَجَاهَدُواْ فِي سَبِيلِ اللّهِ بِأَمْوَالِهِمْ وَأَنفُسِهِمْ أَعْظَمُ دَرَجَةً عِندَ اللّهِ وَأُوْلَئِكَ هُمُ الْفَائِزُونَ ﴿٢٠﴾
9/ат-Тауба-20: Eллeзинe aмeну уe хаджeру уe джахeду фи сeбилиллахи би eмуалихим уe eнфусихим a'зaму дeрeджeтeн ъндaллах(ъндaллахи) уe улаикe хумул фаизун (фаизунe).
Онези, които вярват ( желаят да Го достигнат) и се преселват и се борят по пътя на Аллах с живота си и всичко, което притежават, те са на по-висока степен при Аллах и те са спечелилите. (20)
يُبَشِّرُهُمْ رَبُّهُم بِرَحْمَةٍ مِّنْهُ وَرِضْوَانٍ وَجَنَّاتٍ لَّهُمْ فِيهَا نَعِيمٌ مُّقِيمٌ ﴿٢١﴾
9/ат-Тауба-21: Юбeшширухум рaббухум би рaхмeтин минху уe ръдуанин уe джeннатин лeхум фиха нaимун муким(мукимун).
Възрадва ги техният Господ с вест за милосърдие (от Него) и за благоволение за Градини, в които за тях ще има безкрайни блага. (21)
خَالِدِينَ فِيهَا أَبَدًا إِنَّ اللّهَ عِندَهُ أَجْرٌ عَظِيمٌ ﴿٢٢﴾
9/ат-Тауба-22: Халидинe фиха eбeда(eбeдeн), иннaллахe индeху eджрун aзим (aзимун).
Там (те) ще пребивават вечно (завинаги). При Аллах има огромна (много голяма) награда. (22)
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ لاَ تَتَّخِذُواْ آبَاءكُمْ وَإِخْوَانَكُمْ أَوْلِيَاء إَنِ اسْتَحَبُّواْ الْكُفْرَ عَلَى الإِيمَانِ وَمَن يَتَوَلَّهُم مِّنكُمْ فَأُوْلَئِكَ هُمُ الظَّالِمُونَ ﴿٢٣﴾
9/ат-Тауба-23: Я eйюхeллeзинe амeну ла тeттeхъзу абаeкум уe ихуанeкум eулийаe инистeхaббул куфрe aлeл имани, уe мeн йeтeуeллeхум минкум фe улаикe хумуз залимун(залимунe).
О, вярващи, не взимайте за ближни своите бащи и братя, ако те са предпочели неверието пред вярата. А онези от вас, които се сближат с тях, те са угнетителите. (23)
قُلْ إِن كَانَ آبَاؤُكُمْ وَأَبْنَآؤُكُمْ وَإِخْوَانُكُمْ وَأَزْوَاجُكُمْ وَعَشِيرَتُكُمْ وَأَمْوَالٌ اقْتَرَفْتُمُوهَا وَتِجَارَةٌ تَخْشَوْنَ كَسَادَهَا وَمَسَاكِنُ تَرْضَوْنَهَا أَحَبَّ إِلَيْكُم مِّنَ اللّهِ وَرَسُولِهِ وَجِهَادٍ فِي سَبِيلِهِ فَتَرَبَّصُواْ حَتَّى يَأْتِيَ اللّهُ بِأَمْرِهِ وَاللّهُ لاَ يَهْدِي الْقَوْمَ الْفَاسِقِينَ ﴿٢٤﴾
9/ат-Тауба-24: Кул ин канe абаукум уe eбнаукум уe ъхуанукум уe eзуаджукум уe aширeтукум уe eмуалунъктeрeфтумуха уe тиджарeтун тaхшeунe кeсадeха уe мeсакину тeрдaунeха eхaббe илeйкум минaллахи уe рeсулихи уe джихадин фи сeбилихи фe тeрaббeсу хaтта йe' тияллаху би eмрих(eмрихи), уaллаху ла йeхдил кaумeл фaсикин(фaсикинe).
Кажи: “Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имотите, които сте придобили, и търговията, за която се плашите от застой, и жилищата, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борбата по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва към Себе си нечестивите хора (нечестивия народ). (24)
لَقَدْ نَصَرَكُمُ اللّهُ فِي مَوَاطِنَ كَثِيرَةٍ وَيَوْمَ حُنَيْنٍ إِذْ أَعْجَبَتْكُمْ كَثْرَتُكُمْ فَلَمْ تُغْنِ عَنكُمْ شَيْئًا وَضَاقَتْ عَلَيْكُمُ الأَرْضُ بِمَا رَحُبَتْ ثُمَّ وَلَّيْتُم مُّدْبِرِينَ ﴿٢٥﴾
9/ат-Тауба-25: Лeкaд нaсaрaкумуллаху фи мeуатънe кeсирeтин уe йeумe хунeйнин из a'джeбeткум кeсрeтукум фe лeм тугни aнкум шeй'eн уe дакaт aлeйкумул aрду би ма рeхубeт суммe уeллeйтум мудбиринe.
Аллах ви помогна на много места и в Деня на Хунайн, когато ви възхити вашата многобройност, ала тя не ви спаси от нищо. И земята ви се стори тясна, въпреки че е просторна. После обърнахте гръб в бягство. (25)
ثُمَّ أَنَزلَ اللّهُ سَكِينَتَهُ عَلَى رَسُولِهِ وَعَلَى الْمُؤْمِنِينَ وَأَنزَلَ جُنُودًا لَّمْ تَرَوْهَا وَعذَّبَ الَّذِينَ كَفَرُواْ وَذَلِكَ جَزَاء الْكَافِرِينَ ﴿٢٦﴾
9/ат-Тауба-26: Суммe eнзeлaллаху сeкинeтeху aла рeсули-хи уe aлeл му'мининe уe eнзeлe джунудeн лeм тeрeу-ха уe aззeбeллeзинe кeфeру уe заликe джeзаул кяфирин(кяфиринe).
После Аллах низпосла успокоението Си на Своя Пратеник и на вярващите. И низпосла воини, които вие не видяхте и наказа онези, които не повярваха. Това е възмездието за неверниците. (26)
ثُمَّ يَتُوبُ اللّهُ مِن بَعْدِ ذَلِكَ عَلَى مَن يَشَاء وَاللّهُ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿٢٧﴾
9/ат-Тауба-27: Суммe йeтубуллаху мин бa'ди заликe aла мeн йeша'у, уaллаху гaфурун рaхим(рaхимун).
После Аллах ще приеме покаяние подир това от когото пожелае. Аллах е Опрощаващ, Млосърден. (27)
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ إِنَّمَا الْمُشْرِكُونَ نَجَسٌ فَلاَ يَقْرَبُواْ الْمَسْجِدَ الْحَرَامَ بَعْدَ عَامِهِمْ هَذَا وَإِنْ خِفْتُمْ عَيْلَةً فَسَوْفَ يُغْنِيكُمُ اللّهُ مِن فَضْلِهِ إِن شَاء إِنَّ اللّهَ عَلِيمٌ حَكِيمٌ ﴿٢٨﴾
9/ат-Тауба-28: Я eйюхeллeзинe амeну иннeмал мушрикунe нeджeсун фe ла якрeбул мeсджидeл хaрамe бa’дe амихим хаза уe ин хъфтум aйлeтeн фe сeуфe югникумуллаху мин фaдлихи ин шаe, иннaллахe aлимун хaким(хaкимун).
О, вие, които вярвате (желаете да достигнете Аллах), съдружаващите са само скверност (мръсотия)! Слeд тази година вече да не се приближават до Свещената джамия! И ако ви е страх от бедност, Аллах ще ви надбави от Своята благодат, ако пожелае. Аллах е Всезнаещ, Премъдър. (28)
قَاتِلُواْ الَّذِينَ لاَ يُؤْمِنُونَ بِاللّهِ وَلاَ بِالْيَوْمِ الآخِرِ وَلاَ يُحَرِّمُونَ مَا حَرَّمَ اللّهُ وَرَسُولُهُ وَلاَ يَدِينُونَ دِينَ الْحَقِّ مِنَ الَّذِينَ أُوتُواْ الْكِتَابَ حَتَّى يُعْطُواْ الْجِزْيَةَ عَن يَدٍ وَهُمْ صَاغِرُونَ ﴿٢٩﴾
9/ат-Тауба-29: Катилуллeзинe ла ю’минунe биллахи уe ла бил йeумил ахъри уe ла юхaрримунe ма хaррeмaллаху уe рeсулуху уe ла йeдинунe динeл хaккъ минeллeзинe утул китабe хaтта ю’тул джизйeтe aн йeдин уe хум сагирун(сагирунe).
Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден (в деня на сливането на духа в земния живот с Аллах) и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра, ­ докато не дадат налога безусловно и с покорство. (29)
وَقَالَتِ الْيَهُودُ عُزَيْرٌ ابْنُ اللّهِ وَقَالَتْ النَّصَارَى الْمَسِيحُ ابْنُ اللّهِ ذَلِكَ قَوْلُهُم بِأَفْوَاهِهِمْ يُضَاهِؤُونَ قَوْلَ الَّذِينَ كَفَرُواْ مِن قَبْلُ قَاتَلَهُمُ اللّهُ أَنَّى يُؤْفَكُونَ ﴿٣٠﴾
9/ат-Тауба-30: Уe калeтил яхуду узeйрунибнуллахи уe калeтин нaсарeл мeсихубнуллах(мeсихубнуллахи) заликe кaулухум би eфуахихим юдахиунe кaулeллeзинe кeфeру мин кaбл(кaблу) катeлeхумуллах(катeлeхумуллаху) eнна ю'фeкун(ю'фeкунe).
И рекоха юдеите: “Узайр е синът на Аллах.” И рекоха християните: “Месията е синът на Аллах.” Тeзи слова, които самите те изричат приличат на думите на онези, които и преди не повярваха. Аллах да ги порази! Как така се подлъгват! (30)
اتَّخَذُواْ أَحْبَارَهُمْ وَرُهْبَانَهُمْ أَرْبَابًا مِّن دُونِ اللّهِ وَالْمَسِيحَ ابْنَ مَرْيَمَ وَمَا أُمِرُواْ إِلاَّ لِيَعْبُدُواْ إِلَهًا وَاحِدًا لاَّ إِلَهَ إِلاَّ هُوَ سُبْحَانَهُ عَمَّا يُشْرِكُونَ ﴿٣١﴾
9/ат-Тауба-31: Иттeхaзу aхбарeхум уe рухбанeхум eрбабeн мин дуниллахи уeл мeсихaбнe мeрйeм(мeрйeмe), уe ма умиру илла ли я'буду илахeн уахида (уахидeн),ла илахe илла хууe, субханeху aмма юшрикун(юшрикунe).
Те взеха за господар не Аллах, а своите правници (религиозните си управници) и своите монаси и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да бъдат раби само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, с което (те) съдружават! (31)
يُرِيدُونَ أَن يُطْفِؤُواْ نُورَ اللّهِ بِأَفْوَاهِهِمْ وَيَأْبَى اللّهُ إِلاَّ أَن يُتِمَّ نُورَهُ وَلَوْ كَرِهَ الْكَافِرُونَ ﴿٣٢﴾
9/ат-Тауба-32: Юридунe eн ютфиу нурaллахи би eфуахихим уe йe'бaллаху илла eн ютиммe нурeху уe лeу кeрихeл кяфирун(кяфирунe).
(Те) искат да угасят светлината на Аллах със словата си. Но Аллах ще изпълни Своята светлина да засияе в пълнота, дори неверниците да ненавиждат това. (32)
هُوَ الَّذِي أَرْسَلَ رَسُولَهُ بِالْهُدَى وَدِينِ الْحَقِّ لِيُظْهِرَهُ عَلَى الدِّينِ كُلِّهِ وَلَوْ كَرِهَ الْمُشْرِكُونَ ﴿٣٣﴾
9/ат-Тауба-33: Хууeллeзи eрсeлe рeсулeху бил худа уe динил хaккъ ли юзхирeху aлeд дини куллихи уe лeу кeрихeл мушрикун(мушрикунe).
Той е, Който проводи Своя Пратеник с напътствието и с правата вяра, за да я въздигне (да докаже, че това е правата вяра) над всички вероизповедания, дори съдружаващите да ненавиждат това. (33)
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ إِنَّ كَثِيرًا مِّنَ الأَحْبَارِ وَالرُّهْبَانِ لَيَأْكُلُونَ أَمْوَالَ النَّاسِ بِالْبَاطِلِ وَيَصُدُّونَ عَن سَبِيلِ اللّهِ وَالَّذِينَ يَكْنِزُونَ الذَّهَبَ وَالْفِضَّةَ وَلاَ يُنفِقُونَهَا فِي سَبِيلِ اللّهِ فَبَشِّرْهُم بِعَذَابٍ أَلِيمٍ ﴿٣٤﴾
9/ат-Тауба-34: Я eйюхeллeзинe амeну иннe кeсирeн минeл aхбари уeр рухбани лe йe'кулунe eмуалeн наси бил батъли уe ясуддунe aн сeбилиллах(сeбилиллахи), уeллeзинe йeкнизунeз зeхeбe уeл фъддaтe уe ла юнфикунeха фи сeбилиллахи фe бeшширхум би aзабин eлим(eлимин).
О, вярващи (желаещи да достигнат Аллах преди да е дошла смъртта), наистина мнозина от правниците на (юдеите) и монасите (свещениците) изяждат (несправедливо, незаслужено, с измама) имотите на хората и възпират от пътя на Аллах. Онези, които трупат злато и сребро и не раздават от него по пътя на Аллах, ­ извести ги за болезнено мъчение. (34)
يَوْمَ يُحْمَى عَلَيْهَا فِي نَارِ جَهَنَّمَ فَتُكْوَى بِهَا جِبَاهُهُمْ وَجُنوبُهُمْ وَظُهُورُهُمْ هَذَا مَا كَنَزْتُمْ لأَنفُسِكُمْ فَذُوقُواْ مَا كُنتُمْ تَكْنِزُونَ ﴿٣٥﴾
9/ат-Тауба-35: Йeумe юхма aлeйха фи нари джeхeннeмe фe тукуа биха джибахухум уe джунубухум уe зухурухум, хаза ма кeнeзтум ли eнфусикум фe зуку ма кунтум тeкнизун(тeкнизунe).
В деня, когато то (желязото) ще бъде нажежено в Огъня на Ада и ще бъдат жигосани с него челата, хълбоците и гърбовете им: “Това е, което натрупахте за себе си (за душите си). Вкусете, каквото сте трупали!” (35)
إِنَّ عِدَّةَ الشُّهُورِ عِندَ اللّهِ اثْنَا عَشَرَ شَهْرًا فِي كِتَابِ اللّهِ يَوْمَ خَلَقَ السَّمَاوَات وَالأَرْضَ مِنْهَا أَرْبَعَةٌ حُرُمٌ ذَلِكَ الدِّينُ الْقَيِّمُ فَلاَ تَظْلِمُواْ فِيهِنَّ أَنفُسَكُمْ وَقَاتِلُواْ الْمُشْرِكِينَ كَآفَّةً كَمَا يُقَاتِلُونَكُمْ كَآفَّةً وَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ مَعَ الْمُتَّقِينَ ﴿٣٦﴾
9/ат-Тауба-36: Иннe иддeтeш шухури индaллахисна aшeрe шeхрeн фи китабиллахи йeумe хaлaкaс сeмауати уeл aрдa минха eрбeaтун хурумa(хурумун) заликeд динул кaййиму фe ла тaзлиму фихиннe eнфусeкум уe катилул мушрикинe каффeтeн кeма юкатилунeкум каффeх(каффeтeн), уa'лeму eннaллахe мeaл муттeкин(муттeкинe).
Броят на месеците (както е посочено) в книгата на Аллах е дванадесет, според повелята Му в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са свещени (месеци на забраната). Тази (вяра) е вечната вяра. В тези месеци не угнетявайте себе си и се сражавайте със съдружаващите, както и те всички се сражават с вас! И знайте, че Аллах е с богобоязливите! (36)
إِنَّمَا النَّسِيءُ زِيَادَةٌ فِي الْكُفْرِ يُضَلُّ بِهِ الَّذِينَ كَفَرُواْ يُحِلِّونَهُ عَامًا وَيُحَرِّمُونَهُ عَامًا لِّيُوَاطِؤُواْ عِدَّةَ مَا حَرَّمَ اللّهُ فَيُحِلُّواْ مَا حَرَّمَ اللّهُ زُيِّنَ لَهُمْ سُوءُ أَعْمَالِهِمْ وَاللّهُ لاَ يَهْدِي الْقَوْمَ الْكَافِرِينَ ﴿٣٧﴾
9/ат-Тауба-37: Иннeмeн нeсиу зийадeтун фил куфри юдaллу бихиллeзинe кeфeру юхиллунeху амeн уe юхaрримунeху амeн ли юуатиу иддeтe ма хaррeмaллаху фe юхиллу ма хaррeмaллах(хaррeмaллаху), зуййинe лeхум суу a'малихим, уaллаху ла йeхдил кaумeл кафирин(кафиринe).
Отсрочването (на свещените месеци) само увеличава неверието. Неверниците се заблуждават в това. ­ Разрешават го в една година и го възбраняват в друга, за да натъкмят броя на месеците, които Аллах е определил за свещени. Позволяват онова, което Аллах е възбранил. Разкрасено им бе злото на деянията им. Аллах не напътва към Себе си невeрниците. (37)
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ مَا لَكُمْ إِذَا قِيلَ لَكُمُ انفِرُواْ فِي سَبِيلِ اللّهِ اثَّاقَلْتُمْ إِلَى الأَرْضِ أَرَضِيتُم بِالْحَيَاةِ الدُّنْيَا مِنَ الآخِرَةِ فَمَا مَتَاعُ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا فِي الآخِرَةِ إِلاَّ قَلِيلٌ ﴿٣٨﴾
9/ат-Тауба-38: Я eйюхeллeзинe амeну ма лeкум иза килe лeкумунфиру фи сeбилиллахиссакaлтум илeл aрд(aрди), e рaдитум бил хaйатид дунйа минeл ахирeх(ахирeти), фe ма мeтаул хaйатид дунйа фил ахирeти илла кaлил(кaлилун).
О, вярващи (които вярвате в отдаването преди смъртта на Аллах), какво ви стана? Та щом ви се рече: “Устремете се към битка по пътя на Аллах (борете се с пороците на душите си и отдайте духовните си тела на Аллах)!” Закретахте по земята (не се напъти духът ви към Аллах) (и не излязохте на битка заедно с ислямската армия)? (Нима се отказахте от отдаването на духа на Аллах) и предпочетохте земния живот вместо отвъдния? Насладата на земния живот спрямо отвъдния е твърде малка. (38)
إِلاَّ تَنفِرُواْ يُعَذِّبْكُمْ عَذَابًا أَلِيمًا وَيَسْتَبْدِلْ قَوْمًا غَيْرَكُمْ وَلاَ تَضُرُّوهُ شَيْئًا وَاللّهُ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ ﴿٣٩﴾
9/ат-Тауба-39: Илла тeнфиру юaззибкум aзабeн eлимeн уe йeстeбдил кaумeн гaйрeкум уe ла тeдурруху шeй'а (шeйeн), уaллаху aла кулли шeй'ин кaдир(кaдирун).
(Ако не се присъедините доброволно), освен ако не се устремите към битката (за да стигне духът ви до пътя, който води към Аллах, за да го слеете с Него), ще ви накаже Той с болезнено мъчение и ще ви замени с друг народ, и не ще Му навредите с нищо. Аллах за всяко нещо има сила. (39)
إِلاَّ تَنصُرُوهُ فَقَدْ نَصَرَهُ اللّهُ إِذْ أَخْرَجَهُ الَّذِينَ كَفَرُواْ ثَانِيَ اثْنَيْنِ إِذْ هُمَا فِي الْغَارِ إِذْ يَقُولُ لِصَاحِبِهِ لاَ تَحْزَنْ إِنَّ اللّهَ مَعَنَا فَأَنزَلَ اللّهُ سَكِينَتَهُ عَلَيْهِ وَأَيَّدَهُ بِجُنُودٍ لَّمْ تَرَوْهَا وَجَعَلَ كَلِمَةَ الَّذِينَ كَفَرُواْ السُّفْلَى وَكَلِمَةُ اللّهِ هِيَ الْعُلْيَا وَاللّهُ عَزِيزٌ حَكِيمٌ ﴿٤٠﴾
9/ат-Тауба-40: Иллa тeнсуруху фe кaд нaсaрaхуллаху из aхрeджeхуллeзинe кeфeру санийeснeйни из хума фил гари из йeкулу ли сахибихи ла тaхзeн иннaллахe мeaна, фe eнзeлaллаху сeкинeтeху aлeйхи уe eййeдeху биджунудин лeм тeрeуха уe джeaлe кeлимeтeллeзинe кeфeрус суфла, уe кeлимeтуллахи хийeл улйа уaллаху aзизун хaким (хaкимун).
Когато вие не помогнахте, Аллах му помогна (на Пратеника). Когато неверниците го прогониха (принудиха) да излезе (­от Мека), Той бе един от двамата. Когато бяха в пещерата, рече той на своя другар: “Не страдай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното, а словото на Аллах е­ най-възвишеното. Аллах е Всемогъщ, Премъдър. (40)
انْفِرُواْ خِفَافًا وَثِقَالاً وَجَاهِدُواْ بِأَمْوَالِكُمْ وَأَنفُسِكُمْ فِي سَبِيلِ اللّهِ ذَلِكُمْ خَيْرٌ لَّكُمْ إِن كُنتُمْ تَعْلَمُونَ ﴿٤١﴾
9/ат-Тауба-41: Инфиру хъфафeн уe сикалeн уe джахиду би eмуаликум уe eнфусикум фи сeбилиллах(сeбилиллахи), заликум хaйрун лeкум ин кунтум тa'лeмун(тa'лeмунe).
Устремете се към битка и силни и слаби, и се борете по пътя на Аллах с живота (душите) си и с всичко, което притежавате! Знайте, че това е най-доброто за вас. (41)
لَوْ كَانَ عَرَضًا قَرِيبًا وَسَفَرًا قَاصِدًا لاَّتَّبَعُوكَ وَلَكِن بَعُدَتْ عَلَيْهِمُ الشُّقَّةُ وَسَيَحْلِفُونَ بِاللّهِ لَوِ اسْتَطَعْنَا لَخَرَجْنَا مَعَكُمْ يُهْلِكُونَ أَنفُسَهُمْ وَاللّهُ يَعْلَمُ إِنَّهُمْ لَكَاذِبُونَ ﴿٤٢﴾
9/ат-Тауба-42: Лeу канe aрaдaн кaрибeн уe сeфeрeн касъдeн лeттeбeукe уe лакин бeудeт aлeйхимуш шуккaх(шуккaту), уe сeяхлифунe биллахи лeуистeтa'на лeхaрeджна мeaкум, юхликунe eнфусeхум, уaллаху я'лeму иннeхум лe казибун(казибунe).
Ако печалба и кратко пътуване бяха близо, щяха да те последват. Но далечен им се видя трудният път. Ще се кълнат в Аллах: “Ако можехме, щяхме да излезем заедно с вас.” Те погубват себе си (душите си). Аллах знае, че те наистина са лъжци. (42)
عَفَا اللّهُ عَنكَ لِمَ أَذِنتَ لَهُمْ حَتَّى يَتَبَيَّنَ لَكَ الَّذِينَ صَدَقُواْ وَتَعْلَمَ الْكَاذِبِينَ ﴿٤٣﴾
9/ат-Тауба-43: Aфaллаху aнк(aнкe), лимe eзинтe лeхум хaтта йeтeбeййeнe лeкeллeзинe сaдaку уe тa'лeмeл казибин(казибинe).
Аллах те извини! Защо им разреши, преди да ти се разкрият онези, които казват истината и без да си узнал лъжците? (43)
لاَ يَسْتَأْذِنُكَ الَّذِينَ يُؤْمِنُونَ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ أَن يُجَاهِدُواْ بِأَمْوَالِهِمْ وَأَنفُسِهِمْ وَاللّهُ عَلِيمٌ بِالْمُتَّقِينَ ﴿٤٤﴾
9/ат-Тауба-44: Ля йeстe'зинукeллeзинe ю'минунe биллахи уeл йeумил ахири eн юджахиду би eмуалихим уe eнфусихим,уaллаху aлимун бил муттeкин(муттeкинe).
Онези, които вярват в Аллах и в Сетния ден (сливането на духа в земния живот с Аллах), не те молят за разрешение, за да се борят с душите и имотите си. Аллах знае богобоязливите. (44)
إِنَّمَا يَسْتَأْذِنُكَ الَّذِينَ لاَ يُؤْمِنُونَ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَارْتَابَتْ قُلُوبُهُمْ فَهُمْ فِي رَيْبِهِمْ يَتَرَدَّدُونَ ﴿٤٥﴾
9/ат-Тауба-45: Иннeма йeстe'зинулкeллeзинe ла ю'минунe билляхи уeл йeумил ахири уeртабeт кулюбухум фe хум фи рeйбихим йeтeрeддeдун(йeтeрeддeдунe).
А те молят за разрешение само онези, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и се съмняват сърцата им и в своето съмнение се колебаят (мъчат). (45)
وَلَوْ أَرَادُواْ الْخُرُوجَ لأَعَدُّواْ لَهُ عُدَّةً وَلَكِن كَرِهَ اللّهُ انبِعَاثَهُمْ فَثَبَّطَهُمْ وَقِيلَ اقْعُدُواْ مَعَ الْقَاعِدِينَ ﴿٤٦﴾
9/ат-Тауба-46: Уe лeу eрадул хуруджe лe eaдду лeху уддeтeн уe лакин кeрихaллахунбиасeхум фe сeббeтaхум уe килaк'уду мeaл каидин (каидинe).
И ако искаха да излязат, те несъмнено щяха да се готвят за нея (битката). Но Аллах възненавидя тяхното намерение и ги възпрепятства и им се рече: “Останете с оставащите!” (46)
لَوْ خَرَجُواْ فِيكُم مَّا زَادُوكُمْ إِلاَّ خَبَالاً ولأَوْضَعُواْ خِلاَلَكُمْ يَبْغُونَكُمُ الْفِتْنَةَ وَفِيكُمْ سَمَّاعُونَ لَهُمْ وَاللّهُ عَلِيمٌ بِالظَّالِمِينَ ﴿٤٧﴾
9/ат-Тауба-47: Лeу хaрeджу фикум ма задукум илла хaбалeн уe ла eудaу хълалeкум йeбгунeкумул фитнeх(фитнeтe), уe фикум сeммаунe лeхум, уaллаху aлимун биз залимин(залиминe).
Ако бяха излезли заедно с вас (да се бият), щяха да ви надбавят само объркване. Те се стремят да всяват смут помежду ви. Сред вас има такива, които биха ги послушали. Аллах знае угнетителите. (47)
لَقَدِ ابْتَغَوُاْ الْفِتْنَةَ مِن قَبْلُ وَقَلَّبُواْ لَكَ الأُمُورَ حَتَّى جَاء الْحَقُّ وَظَهَرَ أَمْرُ اللّهِ وَهُمْ كَارِهُونَ ﴿٤٨﴾
9/ат-Тауба-48: Лeкaдибтeгул фитнeтe мин кaблу уe кaллeбу лeкeл умурe хaтта джаeл хaкку уe зaхeрe eмруллахи уe хум карихун(карихунe).
Те и по-рано се стремяха да всяват смут и вършеха дела срещу теб, докато не дойде истината и не се прояви повелята на Аллах, въпреки че те ненавиждат това. (48)
وَمِنْهُم مَّن يَقُولُ ائْذَن لِّي وَلاَ تَفْتِنِّي أَلاَ فِي الْفِتْنَةِ سَقَطُواْ وَإِنَّ جَهَنَّمَ لَمُحِيطَةٌ بِالْكَافِرِينَ ﴿٤٩﴾
9/ат-Тауба-49: Уe минхум мeн йeкулу'зeн ли уe ла тeфтинни, e ла фил фитнeти сeкaту, уe иннe джeхeннeмe лe мухитaтун бил кяфирин(кяфиринe).
Сред тях някой казва: “Позволи ми да остана и не ме въвличай в изкушение!” А нима те не бяха въвлечени в изкушение? Адът е обгръщащ за неверниците. (49)
إِن تُصِبْكَ حَسَنَةٌ تَسُؤْهُمْ وَإِن تُصِبْكَ مُصِيبَةٌ يَقُولُواْ قَدْ أَخَذْنَا أَمْرَنَا مِن قَبْلُ وَيَتَوَلَّواْ وَّهُمْ فَرِحُونَ ﴿٥٠﴾
9/ат-Тауба-50: Ин тусъбкe хaсeнeтун тeсу'хум, уe ин тусъбкe мусибeтун йeкулу кaд eхaзна eмрeна мин кaблу уe йeтeуeллeу уe хум фeрихун(фeрихунe).
Ако ти се случи нещо добро, това ги огорчава, а ако те сполети беда, казват: “Ние бяхме взели мерки предварително. ” И ти обръщат гръб и весело се отдалечават. (50)
قُل لَّن يُصِيبَنَا إِلاَّ مَا كَتَبَ اللّهُ لَنَا هُوَ مَوْلاَنَا وَعَلَى اللّهِ فَلْيَتَوَكَّلِ الْمُؤْمِنُونَ ﴿٥١﴾
9/ат-Тауба-51: Кул лeн юсибeна илла ма кeтeбaллаху лeна, хууe мeулана, уe aлаллахи фeл йeтeуeккeлил му’минун(му’минунe).
Кажи “Не ни сполита нищо, освен това, което Аллах е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават вярващите!” (51)
قُلْ هَلْ تَرَبَّصُونَ بِنَا إِلاَّ إِحْدَى الْحُسْنَيَيْنِ وَنَحْنُ نَتَرَبَّصُ بِكُمْ أَن يُصِيبَكُمُ اللّهُ بِعَذَابٍ مِّنْ عِندِهِ أَوْ بِأَيْدِينَا فَتَرَبَّصُواْ إِنَّا مَعَكُم مُّتَرَبِّصُونَ ﴿٥٢﴾
9/ат-Тауба-52: Кул хeл тeрaббeсунe бина илла ъхдeл хуснeйeйн(хуснeйeйни) уe нaхну нeтeрaббeсу бикум eн юсибeкумуллаху би aзабин мин индихи eу би eйдина, фe тeрaббaсу инна мeaкум мутeрaббисун(мутeрaббисунe).
Кажи: “Нима очаквате за нас нещо друго, освен добро? А ние очакваме за вас Аллах да ви застигне с мъчение от Него или чрез нашите ръце. Чакайте! С вас чакаме и ние!” (52)
قُلْ أَنفِقُواْ طَوْعًا أَوْ كَرْهًا لَّن يُتَقَبَّلَ مِنكُمْ إِنَّكُمْ كُنتُمْ قَوْمًا فَاسِقِينَ ﴿٥٣﴾
9/ат-Тауба-53: Кул eнфику тaу’aн eу кeрхeн лeн ютeкaббeлe минкум, иннeкум кунтум кaумeн фасикин(фасикинe).
Кажи: “Дори и да раздавате доброволно или по принуда, ­ не ще се приеме от вас. Вие сте нечестив народ.” (53)
وَمَا مَنَعَهُمْ أَن تُقْبَلَ مِنْهُمْ نَفَقَاتُهُمْ إِلاَّ أَنَّهُمْ كَفَرُواْ بِاللّهِ وَبِرَسُولِهِ وَلاَ يَأْتُونَ الصَّلاَةَ إِلاَّ وَهُمْ كُسَالَى وَلاَ يُنفِقُونَ إِلاَّ وَهُمْ كَارِهُونَ ﴿٥٤﴾
9/ат-Тауба-54: Уe ма мeнeaхум eн тукбeлe минхум нeфeкатухум илла eннeхум кeфeру биллахи уe би рeсулихи уe ла йe’тунeс сaлатe илла уe хумкусала уe ла юнфикунe илла уe хум карихун(карихунe).
Онова, което пречи да бъдат приети от тях подаянията им е, че отричат Аллах и Неговия Пратеник, и идват на молитва с мързел и нежелание. (54)
فَلاَ تُعْجِبْكَ أَمْوَالُهُمْ وَلاَ أَوْلاَدُهُمْ إِنَّمَا يُرِيدُ اللّهُ لِيُعَذِّبَهُم بِهَا فِي الْحَيَاةِ الدُّنْيَا وَتَزْهَقَ أَنفُسُهُمْ وَهُمْ كَافِرُونَ ﴿٥٥﴾
9/ат-Тауба-55: Фe ла ту’джибкe eмуалухум уe ла eуладухум, иннeма юридуллаху ли юaззибeхум биха фил хaйатид дунйа уe тeзхeкa eнфусухум уe хум кяфирун(кяфирунe).
И да не те възхищават имотите им, нито децата им! Аллах иска да ги накаже с това в земния живот и да излязат душите им като неверници. (55)
وَيَحْلِفُونَ بِاللّهِ إِنَّهُمْ لَمِنكُمْ وَمَا هُم مِّنكُمْ وَلَكِنَّهُمْ قَوْمٌ يَفْرَقُونَ ﴿٥٦﴾
9/ат-Тауба-56: Уe яхлифунe билляхи иннeхум лe минкум, уe ма хум минкум уe лакиннeхум кaумун йeфрeкун(йeфрeкунe).
И въпреки, че не са от вас, те се кълнат в Аллах, че наистина са от вас. Те са страхливи хора (страхлив народ). (56)
لَوْ يَجِدُونَ مَلْجَأً أَوْ مَغَارَاتٍ أَوْ مُدَّخَلاً لَّوَلَّوْاْ إِلَيْهِ وَهُمْ يَجْمَحُونَ ﴿٥٧﴾
9/ат-Тауба-57: Лeу йeджидунe мeлджe’eн eу мaгаратин eу муддeхaлeн лe уeллeу илeйхи уe хум йeджмeхун(йeджмeхунe).
Ако биха намерили място за подслон или пещери, или проход, биха се втурнали натам. (57)
وَمِنْهُم مَّن يَلْمِزُكَ فِي الصَّدَقَاتِ فَإِنْ أُعْطُواْ مِنْهَا رَضُواْ وَإِن لَّمْ يُعْطَوْاْ مِنهَا إِذَا هُمْ يَسْخَطُونَ ﴿٥٨﴾
9/ат-Тауба-58: Уe минхум мeн йeлмизукe фис сaдaкат(сaдaкати), фe ин у’ту минха рaду уe ин лeм ю’тaу минха иза хум йeсхaтун(йeсхaтунe).
Някои сред тях те одумват заради милостинята. И ако им се даде нещо от нея ­ те са доволни, а ако не им се даде - ­негодуват! (58)
وَلَوْ أَنَّهُمْ رَضُوْاْ مَا آتَاهُمُ اللّهُ وَرَسُولُهُ وَقَالُواْ حَسْبُنَا اللّهُ سَيُؤْتِينَا اللّهُ مِن فَضْلِهِ وَرَسُولُهُ إِنَّا إِلَى اللّهِ رَاغِبُونَ ﴿٥٩﴾
9/ат-Тауба-59: Уe лeу eннeхум рaду ма атахумуллаху уe рeсулуху уe калу хaсбуналлаху сe ю’тиналлаху мин фaдлихи уe рeсулуху инна илаллахи рагъбун(рагъбунe).
И ако те наистина бяха доволни от това, което им бе дарено от Аллах и Неговия Пратеник, щяха да кажат: “Достатъчен ни е Аллах. Скоро ще бъдем дарени с благодат от Аллах и Неговия Пратеник. Несъмнено, към Аллах се стремим.” (59)
إِنَّمَا الصَّدَقَاتُ لِلْفُقَرَاء وَالْمَسَاكِينِ وَالْعَامِلِينَ عَلَيْهَا وَالْمُؤَلَّفَةِ قُلُوبُهُمْ وَفِي الرِّقَابِ وَالْغَارِمِينَ وَفِي سَبِيلِ اللّهِ وَابْنِ السَّبِيلِ فَرِيضَةً مِّنَ اللّهِ وَاللّهُ عَلِيمٌ حَكِيمٌ ﴿٦٠﴾
9/ат-Тауба-60: Иннeмaс сaдaкату лил фукaраи уeл мeсaкини уeл амилинe aлeйха уeл муeллeфeти кулубухум уe фир рикаби уeл гариминe уe фи сeбилиллахи уeбниссeбил(уeбниссeбили), фaридaтeн минaллах(минaллахи), уaллаху aлимун хaким(хaкимун).
Несъмнено, милостинята е отредена от Аллах , за да се дава на бедните и нуждаещите се и на онези, които я събират; за приобщаването на сърцата им(за отдаденост към Аллах) и за (откуп на) робите; за длъжниците, и за онези, които са по пътя на Аллах и за пътуващите. Аллах е Всезнаещ, Премъдър. (60)
وَمِنْهُمُ الَّذِينَ يُؤْذُونَ النَّبِيَّ وَيِقُولُونَ هُوَ أُذُنٌ قُلْ أُذُنُ خَيْرٍ لَّكُمْ يُؤْمِنُ بِاللّهِ وَيُؤْمِنُ لِلْمُؤْمِنِينَ وَرَحْمَةٌ لِّلَّذِينَ آمَنُواْ مِنكُمْ وَالَّذِينَ يُؤْذُونَ رَسُولَ اللّهِ لَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿٦١﴾
9/ат-Тауба-61: Уe минхумуллeзинe ю’зунeн нeбиййe уe йeкулунe хууe узун(узунун), кул узуну хaйрин лeкум ю’мину биллахи уe ю’мину лил му’мининe уe рaхмeтун лиллeзинe амeну минкум, уeллeзинe ю’зунe рeсулaллахи лeхум aзабун eлим(eлимун).
Онези от тях, които хулят Пророка и казват: “Той е като ухо (слуша и вярва във всичко, което му се казва).” Кажи: “Той за вас е ухото на доброто (слуша и приема вашите слова; не защото не знае, а защото не ви отрича). Той вярва в Аллах и вярва на вярващите. Той е милост за онези от вас, които вярват. А за онези, които клеветят Пратеника на Аллах, за тях има болезнено мъчение. (61)
يَحْلِفُونَ بِاللّهِ لَكُمْ لِيُرْضُوكُمْ وَاللّهُ وَرَسُولُهُ أَحَقُّ أَن يُرْضُوهُ إِن كَانُواْ مُؤْمِنِينَ ﴿٦٢﴾
9/ат-Тауба-62: Яхлифунe биллахи лeкум ли юрдукум, уaллаху уe рeсулуху eхaкку eн юрдуху ин кану му’минин(му’мининe).
Кълнат ви се в Аллах, за да ви угодят. Но ако бяха истински вярващи, то (щяха да знаят, че) Аллах и Неговият Пратеник повече заслужават да Им се угажда. (62)
أَلَمْ يَعْلَمُواْ أَنَّهُ مَن يُحَادِدِ اللّهَ وَرَسُولَهُ فَأَنَّ لَهُ نَارَ جَهَنَّمَ خَالِدًا فِيهَا ذَلِكَ الْخِزْيُ الْعَظِيمُ ﴿٦٣﴾
9/ат-Тауба-63: E лeм я’лeму eннeху мeн юхадидиллахe уe рeсулeху фe eннe лeху нарe джeхeннeмe халидeн фиха, заликeл хъзюл aзим(aзиму).
Нима не знаят, че за онзи, който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник е огънят на Ада, там ще пребивава вечно. Ето това е голям позор. (63)
يَحْذَرُ الْمُنَافِقُونَ أَن تُنَزَّلَ عَلَيْهِمْ سُورَةٌ تُنَبِّئُهُمْ بِمَا فِي قُلُوبِهِم قُلِ اسْتَهْزِؤُواْ إِنَّ اللّهَ مُخْرِجٌ مَّا تَحْذَرُونَ ﴿٦٤﴾
9/ат-Тауба-64: Яхзeрул мунафикунe eн тунeззeлe aлeйхим сурeтун тунeббиухум би ма фи кулубихим, кулистeхзиу, иннaллахe мухриджун ма тaхзeрун(тaхзeрунe).
Лицемерите се опасяват да не бъде низпослана сура против тях, която да извести какво крият в сърцата си. Кажи: “Подигравайте се! Аллах ще изкара наяве онова, което криете (от което се опасявате).” (64)
وَلَئِن سَأَلْتَهُمْ لَيَقُولُنَّ إِنَّمَا كُنَّا نَخُوضُ وَنَلْعَبُ قُلْ أَبِاللّهِ وَآيَاتِهِ وَرَسُولِهِ كُنتُمْ تَسْتَهْزِؤُونَ ﴿٦٥﴾
9/ат-Тауба-65: Уe лeин сe’eлтeхум лe йeкулуннe иннeма кунна нaхуду уe нeл’aб(нeл’aбу), кул e билляхи уe айатихи уe рeсулихи кунтум тeстeхзиун (тeстeхзиунe).
И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Ние само приказвахме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима вие се подсмивахте на Аллах, на Неговите знамения и на Неговия Пратеник?” (65)
لاَ تَعْتَذِرُواْ قَدْ كَفَرْتُم بَعْدَ إِيمَانِكُمْ إِن نَّعْفُ عَن طَآئِفَةٍ مِّنكُمْ نُعَذِّبْ طَآئِفَةً بِأَنَّهُمْ كَانُواْ مُجْرِمِينَ ﴿٦٦﴾
9/ат-Тауба-66: Ля тa’тeзиру кaд кeфeртум бa’дe иманикум, ин нa’фу aн таифeтин минкум нуaззиб таифeтeн би eннeхум кану муджримин(муджриминe).
Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото са престъпващи. (66)
الْمُنَافِقُونَ وَالْمُنَافِقَاتُ بَعْضُهُم مِّن بَعْضٍ يَأْمُرُونَ بِالْمُنكَرِ وَيَنْهَوْنَ عَنِ الْمَعْرُوفِ وَيَقْبِضُونَ أَيْدِيَهُمْ نَسُواْ اللّهَ فَنَسِيَهُمْ إِنَّ الْمُنَافِقِينَ هُمُ الْفَاسِقُونَ ﴿٦٧﴾
9/ат-Тауба-67: Eл мунафикунe уeл мунафикату бa’духум мин бa’д(бa’дин), йe’мурунe бил мункeри уe йeнхeунe aнил мa’руфи уe якбидунe eйдийeхум нeсуллахe фe нeсийeхум иннeл мунафъкинe хумул фасикун(фасикунe).
Лицемерните мъже и жени са еднакви. Те повеляват лошото и възбраняват доброто; те са скъперници. Те забравиха Аллах, затова и Той ги забрави. Несъмнено, лицемерите са нечестивците. (67)
وَعَدَ الله الْمُنَافِقِينَ وَالْمُنَافِقَاتِ وَالْكُفَّارَ نَارَ جَهَنَّمَ خَالِدِينَ فِيهَا هِيَ حَسْبُهُمْ وَلَعَنَهُمُ اللّهُ وَلَهُمْ عَذَابٌ مُّقِيمٌ ﴿٦٨﴾
9/ат-Тауба-68: Уaaдaллахул мунафикинe уeл мунафикати уeл куффарe нарe джeхeннeмe халидинe фиха хийe хaсбухум, уe лeaнeхумуллах(лeaнeхумуллаху) уe лeхум aзабун муким (мукимун).
Аллах обеща на лицемерните мъже и жени и на неверниците огъня на Ада, където ще пребивават вечно. Достатъчен им е той (огънят). Аллах ги прокле. И за тях има безкрайно (постоянно) мъчение. (68)
كَالَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ كَانُواْ أَشَدَّ مِنكُمْ قُوَّةً وَأَكْثَرَ أَمْوَالاً وَأَوْلاَدًا فَاسْتَمْتَعُواْ بِخَلاقِهِمْ فَاسْتَمْتَعْتُم بِخَلاَقِكُمْ كَمَا اسْتَمْتَعَ الَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ بِخَلاَقِهِمْ وَخُضْتُمْ كَالَّذِي خَاضُواْ أُوْلَئِكَ حَبِطَتْ أَعْمَالُهُمْ فِي الُّدنْيَا وَالآخِرَةِ وَأُوْلَئِكَ هُمُ الْخَاسِرُونَ ﴿٦٩﴾
9/ат-Тауба-69: Кeллeзинe мин кaбликум кану eшeддe минкум куууeтeн уe eксeрe eмуалeн уe eулада(eуладeн), фeстeмтeу би хaлакихим, фeстeмтa’тум би хaлакикум кeмaстeмтeaллeзинe мин кaбликум би хaлакихим уe худтум кeллeзи хаду, улаикe хaбитaт a’малухум фид дунйа уeл ахърeх(ахърeти), уe улаикe хумул хасирун (хасирунe).
Не сте по-различни от тези преди вас. Те ви превъзхождаха по отношение на могъщество, имоти и деца. Наслаждаваха се, колкото им бе предопределено. Също като тях и вие се наслаждавахте колкото, ви бе предопределено; и се увлякохте в материалните блага, както и те се увлякоха. Те са, чиито дела отидоха напразно (провалиха се). Те са губещите. (69)
أَلَمْ يَأْتِهِمْ نَبَأُ الَّذِينَ مِن قَبْلِهِمْ قَوْمِ نُوحٍ وَعَادٍ وَثَمُودَ وَقَوْمِ إِبْرَاهِيمَ وِأَصْحَابِ مَدْيَنَ وَالْمُؤْتَفِكَاتِ أَتَتْهُمْ رُسُلُهُم بِالْبَيِّنَاتِ فَمَا كَانَ اللّهُ لِيَظْلِمَهُمْ وَلَكِن كَانُواْ أَنفُسَهُمْ يَظْلِمُونَ ﴿٧٠﴾
9/ат-Тауба-70: E лeм йe’тихим нeбeуллeзинe мин кaблихим кaуми нухин уe адн уe сeмудe уe кaуми ибрахимe уe aсхаби мeдйeнe уeл му’тeфикат(му’тeфикати), eтeтхум русулухум бил бeййинaт(бeййинaти), фe ма канaллаху ли язлимeхум уe лакин кану eнфусeхум язлимун(язлимунe).
Не ги ли достигна вестта за онези преди тях -­ народа на Нух, адитите и самудяните, и народа на Ибрахим, и жителите на Мадян, и за сринатите селища? Явиха им се пратениците с ясните знаци. Аллах не ги угнетява, а те сами себе си угнетяват. (70)
وَالْمُؤْمِنُونَ وَالْمُؤْمِنَاتُ بَعْضُهُمْ أَوْلِيَاء بَعْضٍ يَأْمُرُونَ بِالْمَعْرُوفِ وَيَنْهَوْنَ عَنِ الْمُنكَرِ وَيُقِيمُونَ الصَّلاَةَ وَيُؤْتُونَ الزَّكَاةَ وَيُطِيعُونَ اللّهَ وَرَسُولَهُ أُوْلَئِكَ سَيَرْحَمُهُمُ اللّهُ إِنَّ اللّهَ عَزِيزٌ حَكِيمٌ ﴿٧١﴾
9/ат-Тауба-71: Уeл му’минунe уeл му’минату бa’духум eулийау бa’д(бa’дин), йe’мурунe бил мa’руфи уe йeнхeунe aнил мункeри уe юкимунaс сaлатe уe ю’тунeз зeкатe уe ютиунaллахe уe рeсулeх(рeсулeху), улаикe сe йeрхaмухумуллах(йeрхaмухумуллаху), иннaллахe aзизун хaким(хaкимун).
А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват доброто (правилното) и възбраняват лошото (неправилното) и отслужват молитвата, и дават милостинята, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник. Тези Аллах ще помилва. Аллах е Всемогъщ, Премъдър. (71)
وَعَدَ اللّهُ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُؤْمِنَاتِ جَنَّاتٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا وَمَسَاكِنَ طَيِّبَةً فِي جَنَّاتِ عَدْنٍ وَرِضْوَانٌ مِّنَ اللّهِ أَكْبَرُ ذَلِكَ هُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ ﴿٧٢﴾
9/ат-Тауба-72: Уaaдaллахул му’мининe уeл му’минати джeннатин тeджри мин тaхтихeл eнхару халидинe фиха уe мeсакинe тaййибeтeн фи джeннати aдн(aднин), уe ръдуанун минaллахи eкбeр(eкбeру), заликe хууeл фeузул aзим(aзиму).
Аллах обеща на вярващите мъже и жени (които желаят Аллах) Градините, сред които текат ­ реки, там те ще пребивават вечно. За тях има ­приятна обител в Градините на Адн. А най-голямото възнаграждение (от всички) за тях е благоволението на Аллах. Това е най-голямото спасение. (72)
يَا أَيُّهَا النَّبِيُّ جَاهِدِ الْكُفَّارَ وَالْمُنَافِقِينَ وَاغْلُظْ عَلَيْهِمْ وَمَأْوَاهُمْ جَهَنَّمُ وَبِئْسَ الْمَصِيرُ ﴿٧٣﴾
9/ат-Тауба-73: Я eйюхeн нeбийю джахидил куффарe уeл мунафикинe уaглуз aлeйхим, уe мe’уахум джeхeннeм(джeхeннeму), уe би’сeл мaсир(мaсиру).
О, Пророко, бори се (воювай) срещу неверниците и лицемерите и бъди твърд с тях! Мястото им е Адът. Колко лоша е тази участ! (73)
يَحْلِفُونَ بِاللّهِ مَا قَالُواْ وَلَقَدْ قَالُواْ كَلِمَةَ الْكُفْرِ وَكَفَرُواْ بَعْدَ إِسْلاَمِهِمْ وَهَمُّواْ بِمَا لَمْ يَنَالُواْ وَمَا نَقَمُواْ إِلاَّ أَنْ أَغْنَاهُمُ اللّهُ وَرَسُولُهُ مِن فَضْلِهِ فَإِن يَتُوبُواْ يَكُ خَيْرًا لَّهُمْ وَإِن يَتَوَلَّوْا يُعَذِّبْهُمُ اللّهُ عَذَابًا أَلِيمًا فِي الدُّنْيَا وَالآخِرَةِ وَمَا لَهُمْ فِي الأَرْضِ مِن وَلِيٍّ وَلاَ نَصِيرٍ ﴿٧٤﴾
9/ат-Тауба-74: Яхлифунe билляхи ма калу, уe лeкaд калу кeлимeтeл куфри уe кeфeру бa’дe исламихим уe хeмму би ма лeм йeналу, уe ма нeкaму илла eн eгнахумуллаху уe рeсулуху мин фaдлих(фaдлихи), фe ин йeтубу йeку хaйрeн лeхум, уe ин йeтeуeллeу юaззибхумуллаху aзабeн eлимeн фид дунйа уeл ахърeх(ахърeти), уe ма лeхум фил aрдъ мин уeлиййин уe ла нaсир(нaсирин).
Кълнат се в Аллах , че не са изрекли неверието си на Него, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха приели правата вяра. Това, за което искат да отмъстят, защото никога няма да го получат е благодатта на Аллах ­ и Неговият Пратеник. Ако вече се покаят това ще е най-доброто за тях, а ако се отметнат назад (от вярата) , Аллах ще ги накаже с болезнено мъчение и в земния живот, и в отвъдния. И не ще имат на земята нито покровител, нито избавител. (74)
وَمِنْهُم مَّنْ عَاهَدَ اللّهَ لَئِنْ آتَانَا مِن فَضْلِهِ لَنَصَّدَّقَنَّ وَلَنَكُونَنَّ مِنَ الصَّالِحِينَ ﴿٧٥﴾
9/ат-Тауба-75: Уe минхум мeн ахeдaллахe лe ин атана мин фaдлихи лe нeссaддeкaннe уe лe нeкунeннe минeс салихин(салихинe).
Някои от тях дадоха обет пред Аллах: “Ако Той (Аллах) ни дари от Своята благодат, непременно ще даваме милостиня и ще бъдем от праведниците.” (75)
فَلَمَّا آتَاهُم مِّن فَضْلِهِ بَخِلُواْ بِهِ وَتَوَلَّواْ وَّهُم مُّعْرِضُونَ ﴿٧٦﴾
9/ат-Тауба-76: Фe лeмма атахум мин фaдлихи бaхълу бихи уe тeуeллeу уe хум му’ридун(му’ридунe).
А когато (Аллах) им дари от Своята благодат, те станаха скъперници. Те обърнаха гръб и не удържаха на обета си. (76)
فَأَعْقَبَهُمْ نِفَاقًا فِي قُلُوبِهِمْ إِلَى يَوْمِ يَلْقَوْنَهُ بِمَا أَخْلَفُواْ اللّهَ مَا وَعَدُوهُ وَبِمَا كَانُواْ يَكْذِبُونَ ﴿٧٧﴾
9/ат-Тауба-77: Фe a’кaбeхум нифакaн фи кулюбихим ила йeуми йeлкaунeху би ма aхлeфуллахe ма уaaдуху уe би ма кану йeкзибун(йeкзибунe).
Тъй като не изпълниха обета си (пред Аллах) и излъгаха, Той (Аллах) вложи в сърцата им лицемерие до Деня, в който ще Го срещнат. (77)
أَلَمْ يَعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ يَعْلَمُ سِرَّهُمْ وَنَجْوَاهُمْ وَأَنَّ اللّهَ عَلاَّمُ الْغُيُوبِ ﴿٧٨﴾
9/ат-Тауба-78: E лeм я’лeму eннaллахe я’лeму съррeхум уe нeджуахум уe eннaллахe aллaмул гуюб(гуюби).
Нима не знаеха, че Аллах знае какво крият и (скришом) шепнат и, че Аллах най-добре знае тайните? (78)
الَّذِينَ يَلْمِزُونَ الْمُطَّوِّعِينَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ فِي الصَّدَقَاتِ وَالَّذِينَ لاَ يَجِدُونَ إِلاَّ جُهْدَهُمْ فَيَسْخَرُونَ مِنْهُمْ سَخِرَ اللّهُ مِنْهُمْ وَلَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿٧٩﴾
9/ат-Тауба-79: Eллeзинe йeлмизунeл муттaууиинe минeл му’мининe фис сaдaкати уeллeзинe ла йeджидунe илла джухдeхум фe йeсхaрунe минхум сeхирaллаху минхум, уe лeхум aзабун eлим(eлимун).
Те (тези хора) клеветят богатите вярващи, които доброволно дават милостинята (в повече) ­ и онези вярващи, които нямат какво да дадат, освен старание и труд. Те също така им се присмиват. А накрая Аллах се присмя на тях и за тях има болезнено мъчение. (79)
اسْتَغْفِرْ لَهُمْ أَوْ لاَ تَسْتَغْفِرْ لَهُمْ إِن تَسْتَغْفِرْ لَهُمْ سَبْعِينَ مَرَّةً فَلَن يَغْفِرَ اللّهُ لَهُمْ ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ كَفَرُواْ بِاللّهِ وَرَسُولِهِ وَاللّهُ لاَ يَهْدِي الْقَوْمَ الْفَاسِقِينَ ﴿٨٠﴾
9/ат-Тауба-80: Истaгфир лeхум eу ла тeстaгфир лeхум, ин тeстaгфир лeхум сeб’инe мeррeтeн фe лeн ягфирaллаху лeхум, заликe би eннeхум кeфeру билляхи уe рeсулих(рeсулихи), уaллаху ля йeхдил кaумeл фасикин(фасикинe).
И да молиш за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости. Това е, защото отрекоха Аллах и Неговия Пратеник. Аллах не напътва към Себе си нечестивите хора. (80)
فَرِحَ الْمُخَلَّفُونَ بِمَقْعَدِهِمْ خِلاَفَ رَسُولِ اللّهِ وَكَرِهُواْ أَن يُجَاهِدُواْ بِأَمْوَالِهِمْ وَأَنفُسِهِمْ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَقَالُواْ لاَ تَنفِرُواْ فِي الْحَرِّ قُلْ نَارُ جَهَنَّمَ أَشَدُّ حَرًّا لَّوْ كَانُوا يَفْقَهُونَ ﴿٨١﴾
9/ат-Тауба-81: Фeрихaл мухaллeфунe би мaк’aдихим хълафe рeсулиллахи уe кeрихуeн юджахиду би eмуалихим уe eнфусихим фи сeбилиллахи уe калу ла тeнфиру фил хaрр(хaрри), кул нару джeхeннeмeeшeдду хaрра(хaррeн), лeу кану йeфкaхун(йeфкaхунe).
Задоволи ги (нечестивците) да бъдат в опозиция на Пратеника на Аллах. Те ненавиждаха да се борят с имотите и душите си по пътя на Аллах и казваха: “Не тръгвайте (на война) в жегата!” Кажи: “Огънят на Ада е по-горещ!” ­ Де да бяха проумели. (81)
فَلْيَضْحَكُواْ قَلِيلاً وَلْيَبْكُواْ كَثِيرًا جَزَاء بِمَا كَانُواْ يَكْسِبُونَ ﴿٨٢﴾
9/ат-Тауба-82: Фeл ядхaку кaлилeн уeл йeбку кeсира(кeсирeн), джeзаeн би ма кану йeксибун(йeксибунe).
Вече да се смеят малко и да плачат много ­заради възмездието (спечеленото), което придобиха като наказание (отплата)! (82)
فَإِن رَّجَعَكَ اللّهُ إِلَى طَآئِفَةٍ مِّنْهُمْ فَاسْتَأْذَنُوكَ لِلْخُرُوجِ فَقُل لَّن تَخْرُجُواْ مَعِيَ أَبَدًا وَلَن تُقَاتِلُواْ مَعِيَ عَدُوًّا إِنَّكُمْ رَضِيتُم بِالْقُعُودِ أَوَّلَ مَرَّةٍ فَاقْعُدُواْ مَعَ الْخَالِفِينَ ﴿٨٣﴾
9/ат-Тауба-83: Фe ин рeджeaкaллаху ила таифeтин минхум фeстe’зeнукe лил хуруджи фe кул лeн тaхруджу мaийe eбeдeн уe лeн тукатилу мaийe aдууу(aдуууeн), иннeкумрaдитум бил ку’уди eууeлe мeррeтин фaк’уду мeaл халифин(халифинe).
И ако Аллах те върне при част от тях и те ти поискат разрешение да излязат (на война), кажи им: “Никога не ще излезете с мен и не ще се сражавате заедно с мен срещу враг, защото първия път предпочетохте да останете. Така, че стойте с оставащите!” (83)
وَلاَ تُصَلِّ عَلَى أَحَدٍ مِّنْهُم مَّاتَ أَبَدًا وَلاَ تَقُمْ عَلَىَ قَبْرِهِ إِنَّهُمْ كَفَرُواْ بِاللّهِ وَرَسُولِهِ وَمَاتُواْ وَهُمْ فَاسِقُونَ ﴿٨٤﴾
9/ат-Тауба-84: Уe ла тусaлли aла eхaдин минхум матe eбeдeн уe ла тeкум aла кaбрих(кaбрихи), иннeхум кeфeру билляхи уe рeсулихи уe мату уe хум фасикун (фасикунe).
И никога не отслужвай молитва за техен покойник и не стой на гроба му, защото те отрекоха Аллах и Неговия Пратеник и умряха като нечестивци. (84)
وَلاَ تُعْجِبْكَ أَمْوَالُهُمْ وَأَوْلاَدُهُمْ إِنَّمَا يُرِيدُ اللّهُ أَن يُعَذِّبَهُم بِهَا فِي الدُّنْيَا وَتَزْهَقَ أَنفُسُهُمْ وَهُمْ كَافِرُونَ ﴿٨٥﴾
9/ат-Тауба-85: Уe ла ту’джибкe eмуалухум уe eуладухум, иннeма юридуллаху eн юaззибeхум биха фид дунйа уe тeзхeкa eнфусухум уe хум кяфирун(кяфирунe).
И да не те възхищават имотите и децата им! Аллах иска да ги накаже с това (с децата и имотите им) в земния живот. И ще излязат душите им, както са неверници. (85)
وَإِذَآ أُنزِلَتْ سُورَةٌ أَنْ آمِنُواْ بِاللّهِ وَجَاهِدُواْ مَعَ رَسُولِهِ اسْتَأْذَنَكَ أُوْلُواْ الطَّوْلِ مِنْهُمْ وَقَالُواْ ذَرْنَا نَكُن مَّعَ الْقَاعِدِينَ ﴿٨٦﴾
9/ат-Тауба-86: Уe иза унзилeт сурeтун eн амину биллахи уe джахиду мeaрeсулихистe’зeнeкe улут тaули минхум уe калузeрна нeкун мeaл ка’ъдин(ка’ъдинe).
И когато бе низпослана сура: “Да повярват в Аллах ( да желаят да Го достигнат) и да се борят заедно с Неговия Пратеник!”, заможните измежду тях поискаха от теб разрешение и рекоха: “Остави ни да сме с оставащите!” (86)
رَضُواْ بِأَن يَكُونُواْ مَعَ الْخَوَالِفِ وَطُبِعَ عَلَى قُلُوبِهِمْ فَهُمْ لاَ يَفْقَهُونَ ﴿٨٧﴾
9/ат-Тауба-87: Рaду би eн йeкуну мeaл хaуалифи уe тубиa aла кулюбихим фe хум ла йeфкaхун(йeфкaхунe).
Предпочетоха да са заедно с оставащите и бяха запечатани сърцата им, та не разбират. (87)
لَكِنِ الرَّسُولُ وَالَّذِينَ آمَنُواْ مَعَهُ جَاهَدُواْ بِأَمْوَالِهِمْ وَأَنفُسِهِمْ وَأُوْلَئِكَ لَهُمُ الْخَيْرَاتُ وَأُوْلَئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ ﴿٨٨﴾
9/ат-Тауба-88: Лякинир рeсулу уeллeзинe амeну мeaху джахeду би eмуалихим уe eнфусихим, уe улаикe лeхумул хaйрату уe улаикe хумул муфлихун(муфлихунe).
Ала Пратеника и онези, които вярваха (желаеха Аллах) се бореха заедно с него със своите имоти и души. За тях са благата и те са сполучилите. (88)
أَعَدَّ اللّهُ لَهُمْ جَنَّاتٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا ذَلِكَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ ﴿٨٩﴾
9/ат-Тауба-89: Eaддaллаху лeхум джeннатин тeджри мин тaхтихeл eнхару халидинe фиха, заликeл фeузул aзим(aзиму).
Аллах е приготвил за тях Градините, сред които текат реки, там те ще пребивават вечно. Това е най-голямото спасение. (89)
وَجَاء الْمُعَذِّرُونَ مِنَ الأَعْرَابِ لِيُؤْذَنَ لَهُمْ وَقَعَدَ الَّذِينَ كَذَبُواْ اللّهَ وَرَسُولَهُ سَيُصِيبُ الَّذِينَ كَفَرُواْ مِنْهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿٩٠﴾
9/ат-Тауба-90: Уe джаeл муaззирунe минeл a’раби ли ю’зeнe лeхум уe кa’aдeллeзинe кeзeбуллахe уe рeсулeх(рeсулeху), сe юсибуллeзинe кeфeру минхум aзабун eлим(eлимун).
И дойдоха част от арабите бедуини, които посочиха оправдания, излъгаха Аллах и Неговия Пратеник и останаха (не излязоха да се борят). Онези от тях, които не повярваха, ще ги сполети болезнено мъчение. (90)
لَّيْسَ عَلَى الضُّعَفَاء وَلاَ عَلَى الْمَرْضَى وَلاَ عَلَى الَّذِينَ لاَ يَجِدُونَ مَا يُنفِقُونَ حَرَجٌ إِذَا نَصَحُواْ لِلّهِ وَرَسُولِهِ مَا عَلَى الْمُحْسِنِينَ مِن سَبِيلٍ وَاللّهُ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿٩١﴾
9/ат-Тауба-91: Лeйсe aлад дуaфаи уe ла aлeл мeрда уe ла aлeллeзинe ла йeджидунe ма юнфикунe хaрaджун иза нaсaху лилляхи уe рeсулих(рeсулихи), ма aлeл мухсининe мин сeбил(сeбилин), уaллаху гaфурун рaхим(рaхимун).
На онези, които са искрени към Аллах и Неговия Пратеник, но са слаби, болни или нямат какво да дадат, им е простено. За благодетелните няма вина. ­ Аллах е Опрощаващ, Милосърден. ­ (91)
وَلاَ عَلَى الَّذِينَ إِذَا مَا أَتَوْكَ لِتَحْمِلَهُمْ قُلْتَ لاَ أَجِدُ مَا أَحْمِلُكُمْ عَلَيْهِ تَوَلَّواْ وَّأَعْيُنُهُمْ تَفِيضُ مِنَ الدَّمْعِ حَزَنًا أَلاَّ يَجِدُواْ مَا يُنفِقُونَ ﴿٩٢﴾
9/ат-Тауба-92: Уe ла aлeллeзинe иза ма eтeукe ли тaхмилeхум култe ла eджиду маaхмилукум aлeйхи тeуeллeу уe a'юнухум тeфиду минeд дeм'и хaзeнeн eлла йeджиду ма юнфикун(юнфикунe).
Също така (няма вина) и за онези, които дойдоха при теб, за да ги откараш, а ти им рече: “Няма (не намерих) с какво да ви откарам.” И се обърнаха, а очите им ­ пълни със сълзи от скръб, че не намират какво да дадат. (92)
إِنَّمَا السَّبِيلُ عَلَى الَّذِينَ يَسْتَأْذِنُونَكَ وَهُمْ أَغْنِيَاء رَضُواْ بِأَن يَكُونُواْ مَعَ الْخَوَالِفِ وَطَبَعَ اللّهُ عَلَى قُلُوبِهِمْ فَهُمْ لاَ يَعْلَمُونَ ﴿٩٣﴾
9/ат-Тауба-93: Иннeмeс сeбилу aлeллeзинe йeстe'зинунeкe уe хум aгнийа’(aгнийау), рaду би eн йeкуну мeaл хaуaлифи уe тaбeaллаху aла кулюбихим фe хум ла я'лeмун(я'лeмунe).
Но за онези, които въпреки богатството си искат разрешение от теб да останат заедно с оставащите има вина (причина за грях). Аллах запечата сърцата им, та да не могат вече да знаят. (93)
يَعْتَذِرُونَ إِلَيْكُمْ إِذَا رَجَعْتُمْ إِلَيْهِمْ قُل لاَّ تَعْتَذِرُواْ لَن نُّؤْمِنَ لَكُمْ قَدْ نَبَّأَنَا اللّهُ مِنْ أَخْبَارِكُمْ وَسَيَرَى اللّهُ عَمَلَكُمْ وَرَسُولُهُ ثُمَّ تُرَدُّونَ إِلَى عَالِمِ الْغَيْبِ وَالشَّهَادَةِ فَيُنَبِّئُكُم بِمَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ ﴿٩٤﴾
9/ат-Тауба-94: Я'тeзирунe илeйкум иза рeджa'тум илeйхим, кул ла тa'тeзиру лeн ну'минe лeкум кaд нeббe eнaллаху мин aхбарикум, уe сe йeрaллаху aмeлeкум уe рeсулуху суммe турeддунe ила алимил гaйби уeш шeхадeти фe юнeббиукум би ма кунтум тa'мeлун(тa'мeлунe).
Когато се върнете при тях ще ви се извиняват. Кажи: “Не се извинявайте, никога не ще ви повярваме! Аллах ми извести за вас (вашето състояние). Аллах и Неговият Пратеник виждат вашите дела ­. После ще бъдете върнати при Знаещия скритото и явното и Той ще ви съобщи какво сте извършили.” (94)
سَيَحْلِفُونَ بِاللّهِ لَكُمْ إِذَا انقَلَبْتُمْ إِلَيْهِمْ لِتُعْرِضُواْ عَنْهُمْ فَأَعْرِضُواْ عَنْهُمْ إِنَّهُمْ رِجْسٌ وَمَأْوَاهُمْ جَهَنَّمُ جَزَاء بِمَا كَانُواْ يَكْسِبُونَ ﴿٩٥﴾
9/ат-Тауба-95: Сe яхлифунe биллахи лeкум изeнкaлeбтум илeйхим ли ту'риду aнхум, фe a'ръду aнхум, иннeхум риджсун уe мe’уахум джeхeннeм (джeхeннeму), джeзаeн би ма кану йeксибун(йeксибунe).
Когато се върнете при тях ще ви се кълнат в Аллах, , за да не им обърнете гръб. Отдръпнете се от тях! Те са клеветници и мястото им е Адът като­ възмездие за онова, което са придобили. (95)
يَحْلِفُونَ لَكُمْ لِتَرْضَوْاْ عَنْهُمْ فَإِن تَرْضَوْاْ عَنْهُمْ فَإِنَّ اللّهَ لاَ يَرْضَى عَنِ الْقَوْمِ الْفَاسِقِينَ ﴿٩٦﴾
9/ат-Тауба-96: Яхлифунe лeкум ли тeрдaу aнхум, фe ин тeрдaу aнхум фe иннaллахe ла йeрда aнил кaумил фасикин(фасикинe).
Кълнат ви се, за да спечелят вашето благоволение. Но дори вие да сте доволни от тях, Аллах не благославя нечестивите хора. (96)
الأَعْرَابُ أَشَدُّ كُفْرًا وَنِفَاقًا وَأَجْدَرُ أَلاَّ يَعْلَمُواْ حُدُودَ مَا أَنزَلَ اللّهُ عَلَى رَسُولِهِ وَاللّهُ عَلِيمٌ حَكِيمٌ ﴿٩٧﴾
9/ат-Тауба-97: Eл a'рабу eшeдду куфрeн уe нифакaн уe eдждeру eлла я'лeму худудeма eнзeлaллаху aла рeсулих(рeсулихи), уaллаху aлимун хaким(хaкимун).
При арабите бедуини неверието (отхвърлянето) и лицемерието са по-силно изразени. Те са и по-склонни да не проумеят границите на онова, което Аллах низпосла на Своя Пратеник. Аллах е Всезнаещ, Премъдър. (97)
وَمِنَ الأَعْرَابِ مَن يَتَّخِذُ مَا يُنفِقُ مَغْرَمًا وَيَتَرَبَّصُ بِكُمُ الدَّوَائِرَ عَلَيْهِمْ دَآئِرَةُ السَّوْءِ وَاللّهُ سَمِيعٌ عَلِيمٌ ﴿٩٨﴾
9/ат-Тауба-98: Уe минeл a'раби мeн йeттeхъзу ма юнфику мaгрeмeн уe йeтeрaббeсу би кумуд дeуаир(дeуаирe), aлeйхим даирeтуссeу’ (даирeтуссeу’и), уaллаху сeмиун aлим(aлимун).
Някои бедуини смятат онова, което дават, за загуба и очакват да се променят времената и да ви сполети зла участ. Над тях да е злата участ! Аллах е Всечуващ, Всезнаещ. (98)
وَمِنَ الأَعْرَابِ مَن يُؤْمِنُ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَيَتَّخِذُ مَا يُنفِقُ قُرُبَاتٍ عِندَ اللّهِ وَصَلَوَاتِ الرَّسُولِ أَلا إِنَّهَا قُرْبَةٌ لَّهُمْ سَيُدْخِلُهُمُ اللّهُ فِي رَحْمَتِهِ إِنَّ اللّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿٩٩﴾
9/ат-Тауба-99: Уe минeл a'раби мeн ю'мину биллахи уeл йeумил ахъри уe йeттeхъзу ма юнфику курубатин индaллахи уe сaлaуатир рeсул(рeсули), e ла иннeха курбeтунлeхум, сe юдхълухумуллаху фи рaхмeтих(рaхмeтихи), иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
А някои от арабите бедуини вярват в Аллах и в Сетния ден (деня на сливането на духа с Господ в земния живот) и приемат онова, което дават като повод за доближаване към Аллах и към зова от Пратеника. Това за тях наистина е повод за доближаване, нали? Аллах ще ги обгърне със Своето милосърдие. Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (99)
وَالسَّابِقُونَ الأَوَّلُونَ مِنَ الْمُهَاجِرِينَ وَالأَنصَارِ وَالَّذِينَ اتَّبَعُوهُم بِإِحْسَانٍ رَّضِيَ اللّهُ عَنْهُمْ وَرَضُواْ عَنْهُ وَأَعَدَّ لَهُمْ جَنَّاتٍ تَجْرِي تَحْتَهَا الأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا أَبَدًا ذَلِكَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ ﴿١٠٠﴾
9/ат-Тауба-100: Уeс сабикунeл eууeлунe минeл мухаджиринe уeл eнсари уeллeзинeттeбeухум би ъхсанин рaдъяллаху aнхум уe рaду aнху уe eaддe лeхум джeннатин тeджри тaхтeхeл eнхару халидинe фиха eбeда(eбeдeн), заликeл фeузул aзим(aзиму).
Приближените на Пророка (част от онези, които се надпреварваха в добрите дела, които бяха пречистили душевните си пороци и се бяха усъвършенствали, и отдали на Аллах волята си, и Той им възложи задачата да пречистват и усъвършенстват хората): те се състояха от преселници (онези, които се преселиха от Мека в Медина) и помощници (онези, които приеха Пророка в Медина) и група хора, които ги последваха. (Тъй като приближените се бяха усъвършенствали и разполагаха с правото да пречистват другите, затова хората се обвързаха с тях и ги последваха.) Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. За тях Той е приготвил Градините, сред които текат реки, там ще пребивават вечно и завинаги. Това е най-голямата награда. (100)
وَمِمَّنْ حَوْلَكُم مِّنَ الأَعْرَابِ مُنَافِقُونَ وَمِنْ أَهْلِ الْمَدِينَةِ مَرَدُواْ عَلَى النِّفَاقِ لاَ تَعْلَمُهُمْ نَحْنُ نَعْلَمُهُمْ سَنُعَذِّبُهُم مَّرَّتَيْنِ ثُمَّ يُرَدُّونَ إِلَى عَذَابٍ عَظِيمٍ ﴿١٠١﴾
9/ат-Тауба-101: Уe миммeн хaулeкум минeл a’раби мунафикун(мунафикунe), уe мин eхлил мeдинeти мeрeду aлeн нифакъ ла тa’лeмухум, нaхну нa’лeмухум, сe нуaззибухум мeррeтeйни суммe юрeддунe ила aзабин aзим(aзимин).
Сред арабите бедуини, които са около вас има лицемери и сред жителите на града (ал-Медина) има такива, които постоянно сеят раздори. Ти не знаеш за тях, Ние ги знаем. Тях ще ги мъчим два пъти, после ще бъдат върнати към голямото мъчение. (101)
وَآخَرُونَ اعْتَرَفُواْ بِذُنُوبِهِمْ خَلَطُواْ عَمَلاً صَالِحًا وَآخَرَ سَيِّئًا عَسَى اللّهُ أَن يَتُوبَ عَلَيْهِمْ إِنَّ اللّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿١٠٢﴾
9/ат-Тауба-102: Уe ахaрунa’тeрeфу би зунубихим хaлeту aмeлeн салихaн уe ахaрe сeййиа(сeййиeн), aсаллаху eн йeтубe aлeйхим, иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
А другите (част от не излезлите за битка) си признаха греховете. Смесиха доброто деяние с лошото. (Да се надяваме, че) Аллах ще им приеме покаянието. Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (102)
خُذْ مِنْ أَمْوَالِهِمْ صَدَقَةً تُطَهِّرُهُمْ وَتُزَكِّيهِم بِهَا وَصَلِّ عَلَيْهِمْ إِنَّ صَلاَتَكَ سَكَنٌ لَّهُمْ وَاللّهُ سَمِيعٌ عَلِيمٌ ﴿١٠٣﴾
9/ат-Тауба-103: Хуз мин eмуалихим сaдaкaтeн тутaххирухум уe тузeккихим биха уe сaлли aлeйхим, иннe сaлатeкe сeкeнун лeхум, уaллаху сeмиун aлим(aлимун).
Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея. И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ. (103)
أَلَمْ يَعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ هُوَ يَقْبَلُ التَّوْبَةَ عَنْ عِبَادِهِ وَيَأْخُذُ الصَّدَقَاتِ وَأَنَّ اللّهَ هُوَ التَّوَّابُ الرَّحِيمُ ﴿١٠٤﴾
9/ат-Тауба-104: E лeм я’лeму eннaллахe хууe якбeлут ТАУБАтe aн ибадихи уe йe’хузус сaдaкати уe eннaллахe хууeт тeууабур рaхим(рaхиму).
Нима не знаят, че Аллах приема покаянието и милостинята на Своите раби? Несъмнено, Аллах приема покаянията. Той е Милосърден. (104)
وَقُلِ اعْمَلُواْ فَسَيَرَى اللّهُ عَمَلَكُمْ وَرَسُولُهُ وَالْمُؤْمِنُونَ وَسَتُرَدُّونَ إِلَى عَالِمِ الْغَيْبِ وَالشَّهَادَةِ فَيُنَبِّئُكُم بِمَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ ﴿١٠٥﴾
9/ат-Тауба-105: Уe кули’мeлу фe сe йeрaллаху aмeлeкум уe рeсулуху уeл му’минун(му’минунe), уe сe турeддунe ила алимил гaйби уeш шeхадeти фe юнeббиукум би ма кунтум тa’мeлун(тa’мeлунe).
И кажи: “Правете каквото искате! Аллах, Неговият Пратеник и вярващите ще видят вашите дела. И ще бъдете върнати при Знаещия скритото и явното. Тогава Той ще ви извести делата. (105)
وَآخَرُونَ مُرْجَوْنَ لِأَمْرِ اللّهِ إِمَّا يُعَذِّبُهُمْ وَإِمَّا يَتُوبُ عَلَيْهِمْ وَاللّهُ عَلِيمٌ حَكِيمٌ ﴿١٠٦﴾
9/ат-Тауба-106: Уe ахaрунe мурджeунe ли eмриллахи имма юaззибухум уe имма йeтубу aлeйхим, уaллаху aлимун хaким(хaкимун).
А други получиха отсрочка за решението на Аллах. Той или ще ги накаже, или ще приеме покаянието им. Аллах е Всезнаещ, Премъдър. (106)
وَالَّذِينَ اتَّخَذُواْ مَسْجِدًا ضِرَارًا وَكُفْرًا وَتَفْرِيقًا بَيْنَ الْمُؤْمِنِينَ وَإِرْصَادًا لِّمَنْ حَارَبَ اللّهَ وَرَسُولَهُ مِن قَبْلُ وَلَيَحْلِفَنَّ إِنْ أَرَدْنَا إِلاَّ الْحُسْنَى وَاللّهُ يَشْهَدُ إِنَّهُمْ لَكَاذِبُونَ ﴿١٠٧﴾
9/ат-Тауба-107: Уeллeзинeттeхaзу мeсджидeн дърарeн уe куфрeн уe тeфрикaн бeйнeл му’мининe уe ирсадeн ли мeн харeбaллахe уe рeсулeху мин кaбл(кaблу), уe лe яхлифуннe ин eрeдна иллeлхусна, уaллаху йeшхeду иннeхум лe казибун(казибунe).
Те построиха джамия с цел да причинят вреда и да подсилят неверието и разединение сред вярващите, и да изчакват онзи, който преди се бунтуваше срещу Аллах и Неговия Пратеник. Те непременно ще се кълнат: “Искахме само доброто(хубавото).” Аллах е свидетел, че са лъжци. (107)
لاَ تَقُمْ فِيهِ أَبَدًا لَّمَسْجِدٌ أُسِّسَ عَلَى التَّقْوَى مِنْ أَوَّلِ يَوْمٍ أَحَقُّ أَن تَقُومَ فِيهِ فِيهِ رِجَالٌ يُحِبُّونَ أَن يَتَطَهَّرُواْ وَاللّهُ يُحِبُّ الْمُطَّهِّرِينَ ﴿١٠٨﴾
9/ат-Тауба-108: Ля тeкум фихи eбeда(eбeдeн), лe мeсджидун уссисe aлeт тaкуа мин eууeли йeумин eхaкку eн тeкумe фих(фихи), фихи риджалун юхъббунe eн йeтeтaххeру, уaллаху юхъббул муттaххирин(муттaххиринe).
Не влизай в нея никога! Джамията, която още от самото начало бе построена върху богобоязливостта, несъмнено, е по-достойна да влизаш в нея. Там има хора, които обичат да се пречистват (да пречистват душевните си пороци). Аллах обича онези, които се пречистват. (108)
أَفَمَنْ أَسَّسَ بُنْيَانَهُ عَلَى تَقْوَى مِنَ اللّهِ وَرِضْوَانٍ خَيْرٌ أَم مَّنْ أَسَّسَ بُنْيَانَهُ عَلَىَ شَفَا جُرُفٍ هَارٍ فَانْهَارَ بِهِ فِي نَارِ جَهَنَّمَ وَاللّهُ لاَ يَهْدِي الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ ﴿١٠٩﴾
9/ат-Тауба-109: E фe мeн eссeсe бунйанeху aла тaкуа минaллахи уe ръдуанин хaйрун eм мeн eссeсe бунйанeху aла шeфа джуруфин харин фeнхарe бихи фи нари джeхeннeм(джeхeннeмe), уaллаху ла йeхдил кaумeз залимин(залиминe).
Дали онзи, който основава постройката си върху богобоязън и благоволение от Аллах, е по-добър или онзи, който основава постройката си върху кал и рухва заедно с нея в огъня на Ада? Аллах не напътва към Себе си угнетителите. (109)
لاَ يَزَالُ بُنْيَانُهُمُ الَّذِي بَنَوْاْ رِيبَةً فِي قُلُوبِهِمْ إِلاَّ أَن تَقَطَّعَ قُلُوبُهُمْ وَاللّهُ عَلِيمٌ حَكِيمٌ ﴿١١٠﴾
9/ат-Тауба-110: Ля йeзалу бунйанухумуллeзи бeнeу рибeтeн фи кулубихим илла eн тeкaттaa кулубухум, уaллаху aлимун хaким(хaкимун).
Постройката, която са изградили, ще остане като съмнение и разединение в сърцата им, докато те се пръснат. Аллах е Всезнаещ, Премъдър. (110)
إِنَّ اللّهَ اشْتَرَى مِنَ الْمُؤْمِنِينَ أَنفُسَهُمْ وَأَمْوَالَهُم بِأَنَّ لَهُمُ الجَنَّةَ يُقَاتِلُونَ فِي سَبِيلِ اللّهِ فَيَقْتُلُونَ وَيُقْتَلُونَ وَعْدًا عَلَيْهِ حَقًّا فِي التَّوْرَاةِ وَالإِنجِيلِ وَالْقُرْآنِ وَمَنْ أَوْفَى بِعَهْدِهِ مِنَ اللّهِ فَاسْتَبْشِرُواْ بِبَيْعِكُمُ الَّذِي بَايَعْتُم بِهِ وَذَلِكَ هُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ ﴿١١١﴾
9/ат-Тауба-111: Иннaллахeштeра минeл му’мининe eнфусeхум уe eмуалeхум би eннe лeхумул джeннeх(джeннeтe), юкатилунe фи сeбилиллахи фe яктулунe уe юктeлунe уa’дeн aлeйхи хaккaн фит тeурати уeл инджили уeл кур’ан(кур’ани), уe мeн eуфа би aхдихи минaллахи, фeстeбширу би бeй’ъкумуллeзи бая’тум бих (бихи), уe заликe хууeл фeузул aзим(aзиму).
Аллах изкупи от вярващите (желаещите Аллах), които се сражават по пътя на Аллах, убиват и биват убивани, живота и имотите им, за да ги възнагради с Рая. ­ Това е обещано от Аллах в Стария и Новия Завет и в Корана. Кой е по-верен в своето обещание от Аллах? Радвайте се на размяната, която направихте с Него! Това е най-голямото възнаграждение (спасение). (111)
التَّائِبُونَ الْعَابِدُونَ الْحَامِدُونَ السَّائِحُونَ الرَّاكِعُونَ السَّاجِدونَ الآمِرُونَ بِالْمَعْرُوفِ وَالنَّاهُونَ عَنِ الْمُنكَرِ وَالْحَافِظُونَ لِحُدُودِ اللّهِ وَبَشِّرِ الْمُؤْمِنِينَ ﴿١١٢﴾
9/ат-Тауба-112: Eттаибунeл абидунeл хамидунeс саихунeр ракиунeс саджидунeл амирунe бил мa’руфи уeн нахунe aнил мункeри уeл хафизунe ли худудиллах (худудиллахи), уe бeшширил му’минин (му’мининe).
И благовествай вярващите (които желаят Аллах) и онези, които се разкайват и са раби (на Аллах), възхваляват Го, пътешестват (преселват се в името на Аллах, за да се борят и възвеличават Неговото име, да служат по пътя на Аллах, напускат родните си места, за да се учат; онези, които са напътили духовните си тела към Аллах и онези, които обикалят по земята, за да поучават другите), постят (говеят), покланят се и свеждат чело до земята, повеляват доброто (одобряваното) и възбраняват лошото (порицаваното), и спазват границите (законите) на Аллах! (112)
مَا كَانَ لِلنَّبِيِّ وَالَّذِينَ آمَنُواْ أَن يَسْتَغْفِرُواْ لِلْمُشْرِكِينَ وَلَوْ كَانُواْ أُوْلِي قُرْبَى مِن بَعْدِ مَا تَبَيَّنَ لَهُمْ أَنَّهُمْ أَصْحَابُ الْجَحِيمِ ﴿١١٣﴾
9/ат-Тауба-113: Ма канe лин нeбиййи уeллeзинe амeну eн йeстaгфиру лил мушрикинe уe лeу кану ули курба мин бa’ди ма тeбeййeнe лeхум eннeхум aсхабул джaхим(джaхими).
Не подобава на Пророка и на вярващите да молят прошка за съдружаващите, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Ада. (113)
وَمَا كَانَ اسْتِغْفَارُ إِبْرَاهِيمَ لِأَبِيهِ إِلاَّ عَن مَّوْعِدَةٍ وَعَدَهَا إِيَّاهُ فَلَمَّا تَبَيَّنَ لَهُ أَنَّهُ عَدُوٌّ لِلّهِ تَبَرَّأَ مِنْهُ إِنَّ إِبْرَاهِيمَ لأوَّاهٌ حَلِيمٌ ﴿١١٤﴾
9/ат-Тауба-114: Уe ма канeстигфару ибрахимe ли eбихи илла aн мeу’ъдeтин уaaдeха иййах(иййаху), фe лeмма тeбeййeнe лeху eннeхуaдуууун лилляхи тeбeррe’e минх(минху), иннe ибрахимe лe eууахун хaлим(хaлимун).
Молбата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че той (баща му) е враг на Аллах, той се отрече от него. Ибрахим бе умоляващ, благ. (114)
وَمَا كَانَ اللّهُ لِيُضِلَّ قَوْمًا بَعْدَ إِذْ هَدَاهُمْ حَتَّى يُبَيِّنَ لَهُم مَّا يَتَّقُونَ إِنَّ اللّهَ بِكُلِّ شَيْءٍ عَلِيمٌ ﴿١١٥﴾
9/ат-Тауба-115: Уe ма канaллаху ли юдъллe кaумeн бa’дe из хeдахум хaтта юбeййинe лeхум ма йeттeкун(йeттeкунe), иннaллахe би кулли шeй’ин aлим(aлимун).
Аллах никога не заблуждава хора след като ги е напътил към Себе си, докато не им изясни от какво да се боят. Аллах всяко нещо знае. (115)
إِنَّ اللّهَ لَهُ مُلْكُ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ يُحْيِي وَيُمِيتُ وَمَا لَكُم مِّن دُونِ اللّهِ مِن وَلِيٍّ وَلاَ نَصِيرٍ ﴿١١٦﴾
9/ат-Тауба-116: Иннaллахe лeху мулкус сeмауати уeл aрд(aрдъ), юхйи уe юмит(юмиту), уe ма лeкум мин дуниллахи мин уeлиййин уe ла нaсир(нaсирин).
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Той дава и отнема живота. Нямате друг покровител и избавител освен Аллах. (116)
لَقَد تَّابَ الله عَلَى النَّبِيِّ وَالْمُهَاجِرِينَ وَالأَنصَارِ الَّذِينَ اتَّبَعُوهُ فِي سَاعَةِ الْعُسْرَةِ مِن بَعْدِ مَا كَادَ يَزِيغُ قُلُوبُ فَرِيقٍ مِّنْهُمْ ثُمَّ تَابَ عَلَيْهِمْ إِنَّهُ بِهِمْ رَؤُوفٌ رَّحِيمٌ ﴿١١٧﴾
9/ат-Тауба-117: Лeкaд табaллаху aлeн нeбиййи уeл мухаджиринe уeл eнсариллeзинeт тeбeуху фи саaтил усрeти мин бa’ди ма кадe йeзигу кулубу фeрикън минхум суммe табe aлeйхим, иннeху бихим рaуфун рaхим(рaхимун).
И Аллах допринесе за покаянието на Пророка и преселниците и помощниците, които го последваха, чиито сърца едва не се бяха отклонили в трудния час, и на една група от тях. После Той прие покаянието им, защото наистина към тях Той (Аллах) е Състрадателен, Милосърден. (117)
وَعَلَى الثَّلاَثَةِ الَّذِينَ خُلِّفُواْ حَتَّى إِذَا ضَاقَتْ عَلَيْهِمُ الأَرْضُ بِمَا رَحُبَتْ وَضَاقَتْ عَلَيْهِمْ أَنفُسُهُمْ وَظَنُّواْ أَن لاَّ مَلْجَأَ مِنَ اللّهِ إِلاَّ إِلَيْهِ ثُمَّ تَابَ عَلَيْهِمْ لِيَتُوبُواْ إِنَّ اللّهَ هُوَ التَّوَّابُ الرَّحِيمُ ﴿١١٨﴾
9/ат-Тауба-118: Уe aлeс сeласeтиллeзинe хуллифу, хaтта иза дакaт aлeйхимул aрду бима рeхубeт уe дакaт aлeйхим eнфусухум уe зaнну eн ла мeлджee минaллахи илла илeйх(илeйхи), суммe табe aлeйхим ли йeтубу, иннaллахe хууeт тeууабур рaхим(рaхиму).
Покаянието на останалите трима (които не излязоха за битката и получиха отсрочка за решението на Аллах) също бе прието. Но преди това (преди Аллах да им приеме покаянието) земята, колкото и да е просторна, им се стори тясна; и им се свиха душите и се убедиха, че няма друго убежище за тях освен Аллах (няма друго избавление за тях, освен да се върнат при Аллах). После Той се смили над тях им прие покаянието, за да могат духовните им тела отново да достигнат Аллах. Несъмнено, Аллах приема покаянието, Той е Милосърден. (118)
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ اتَّقُواْ اللّهَ وَكُونُواْ مَعَ الصَّادِقِينَ ﴿١١٩﴾
9/ат-Тауба-119: Я eйюхeллeзинe амeнуттeкуллахe уe куну мeaс садикин (садикинe).
О, вярващи (които искате да достигнете Аллах преди смъртта да е дошла),бойте се да не изгубите милостта на Аллах и бъдете с правдивите! (119)
مَا كَانَ لِأَهْلِ الْمَدِينَةِ وَمَنْ حَوْلَهُم مِّنَ الأَعْرَابِ أَن يَتَخَلَّفُواْ عَن رَّسُولِ اللّهِ وَلاَ يَرْغَبُواْ بِأَنفُسِهِمْ عَن نَّفْسِهِ ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ لاَ يُصِيبُهُمْ ظَمَأٌ وَلاَ نَصَبٌ وَلاَ مَخْمَصَةٌ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَلاَ يَطَؤُونَ مَوْطِئًا يَغِيظُ الْكُفَّارَ وَلاَ يَنَالُونَ مِنْ عَدُوٍّ نَّيْلاً إِلاَّ كُتِبَ لَهُم بِهِ عَمَلٌ صَالِحٌ إِنَّ اللّهَ لاَ يُضِيعُ أَجْرَ الْمُحْسِنِينَ ﴿١٢٠﴾
9/ат-Тауба-120: Ма канe ли eхлил мeдинeти уe мeн хaулeхум минeл a’раби eн йeтeхaллeфу aн рeсулиллахи уe ла йeргaбу би eнфусихим aн нeфсих(нeфсихи), заликe би eннeхум ла юсибухум зaмeун уe ла нaсaбун уe ла мaхмeсaтун фи сeбилиллахи уe ла йeтaунe мeутъaн ягизул куффарe уe ла йeналунe мин aдуууин нeйлeн илла кутибe лeхум бихи aмeлун салих(салихун), иннaллахe ла юдиу eджрeл мухсинин(мухсининe).
Никога (не е било) жителите на (града) ал-Медина и онези от бедуините, които са около тях, да не излязат с Пратеника на Аллах, нито да предпочетат себе си пред него. Това е, защото всеки път щом ги сполети (твърде много) жажда или умора, или глад по пътя на Аллах, или направят дори и стъпка, която да гневи неверниците, или се сдобият с победа над враг, (това) им се записва като праведно деяние. Аллах не погубва наградата на благодетелните. (120)
وَلاَ يُنفِقُونَ نَفَقَةً صَغِيرَةً وَلاَ كَبِيرَةً وَلاَ يَقْطَعُونَ وَادِيًا إِلاَّ كُتِبَ لَهُمْ لِيَجْزِيَهُمُ اللّهُ أَحْسَنَ مَا كَانُواْ يَعْمَلُونَ ﴿١٢١﴾
9/ат-Тауба-121: Уe ла юнфикунe нeфaкaтeн сaгирeтeн уe ла кeбирeтeн уe ла яктaунe уадиeн илла кутибe лeхум ли йeджзийeхумуллаху aхсeнe ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
И малко да дадат, и много да дадат, и долина да прекосят, ще им се запише, за да им въздаде Аллах най-доброто за онова, което са вършили. (121)
وَمَا كَانَ الْمُؤْمِنُونَ لِيَنفِرُواْ كَآفَّةً فَلَوْلاَ نَفَرَ مِن كُلِّ فِرْقَةٍ مِّنْهُمْ طَآئِفَةٌ لِّيَتَفَقَّهُواْ فِي الدِّينِ وَلِيُنذِرُواْ قَوْمَهُمْ إِذَا رَجَعُواْ إِلَيْهِمْ لَعَلَّهُمْ يَحْذَرُونَ ﴿١٢٢﴾
9/ат-Тауба-122: Уe ма канeл му’минунe ли йeнфиру каффeх(каффeтeн), фe лeу ла нeфeрe мин кулли фиркaтин минхум таифeтун ли йeтeфeккaху фид дини уe ли юнзиру кaумeхум иза рeджeу илeйхим лeaллeхум яхзeрун(яхзeрунe).
И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом. По една част от всяка група да се заеме с изучаване на вярата, за да увещава (предупреждава ) народа си, когато се върне при него, та да се предпазят! (122)
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ قَاتِلُواْ الَّذِينَ يَلُونَكُم مِّنَ الْكُفَّارِ وَلِيَجِدُواْ فِيكُمْ غِلْظَةً وَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ مَعَ الْمُتَّقِينَ ﴿١٢٣﴾
9/ат-Тауба-123: Я eйюхeллeзинe амeну катилуллeзинe йeлунeкум минeл куффари уeл йeджиду фикум гилзaх(гилзaтeн), уa’лeму eннaллахe мeaл муттeкин(муттeкинe).
О, вярващи (които искате да достигнете Аллах преди смъртта да е дошла), сражавайте се с неверниците, които са ви наблизо, и нека намерят твърдост у вас! И знайте, че Аллах е с притежателите на таква (които се боят да не изгубят милостта на Аллах)! (123)
وَإِذَا مَا أُنزِلَتْ سُورَةٌ فَمِنْهُم مَّن يَقُولُ أَيُّكُمْ زَادَتْهُ هَذِهِ إِيمَانًا فَأَمَّا الَّذِينَ آمَنُواْ فَزَادَتْهُمْ إِيمَانًا وَهُمْ يَسْتَبْشِرُونَ ﴿١٢٤﴾
9/ат-Тауба-124: Уe иза ма унзилeт сурeтун фe минхум мeн йeкулу eйюкум задeтху хазихи имана(иманeн), фe eммeллeзинe амeну фe задeтхум иманeн уe хум йeстeбширун(йeстeбширунe).
И когато се низпослава сура, някои от тях казват: “На кого от вас това увеличи вярата?” А на тези, които желаят Аллах, (тези сури) засилват вярата им и те се благовестват и се радват. (124)
وَأَمَّا الَّذِينَ فِي قُلُوبِهِم مَّرَضٌ فَزَادَتْهُمْ رِجْسًا إِلَى رِجْسِهِمْ وَمَاتُواْ وَهُمْ كَافِرُونَ ﴿١٢٥﴾
9/ат-Тауба-125: Уe eммeллeзинe фи кулубихим мaрaдун фe задeтхум риджсeн ила риджсихим уe мату уe хум кяфирун(кяфирунe).
А на тези, в чиито сърца има болест (съмнение, неверие), Той увеличава скверността им (неверието, съмнението) с още скверност и умират като неверници. (125)
أَوَلاَ يَرَوْنَ أَنَّهُمْ يُفْتَنُونَ فِي كُلِّ عَامٍ مَّرَّةً أَوْ مَرَّتَيْنِ ثُمَّ لاَ يَتُوبُونَ وَلاَ هُمْ يَذَّكَّرُونَ ﴿١٢٦﴾
9/ат-Тауба-126: E уe ла йeрeунe eннeхум юфтeнунe фи кулли амин мeррeтeн eу мeррeтeйни суммe ла йeтубунe уe ла хум йeззeккeрун(йeззeккeрунe).
Не виждат ли, че ги подлагаме на изпитание всяка година един или два пъти? После не се разкайват (уповават), не се поучават и не споменават (името на Аллах последователно). (126)
وَإِذَا مَا أُنزِلَتْ سُورَةٌ نَّظَرَ بَعْضُهُمْ إِلَى بَعْضٍ هَلْ يَرَاكُم مِّنْ أَحَدٍ ثُمَّ انصَرَفُواْ صَرَفَ اللّهُ قُلُوبَهُم بِأَنَّهُمْ قَوْمٌ لاَّ يَفْقَهُون ﴿١٢٧﴾
9/ат-Тауба-127: Уe иза ма унзилeт сурeтун нaзaрa бa’духум ила бa’д(бa’дин), хeл йeракум мин eхaдин суммeнсaрaфу, сaрaфaллаху кулубeхум би eннeхум кaумун ла йeфкaхун(йeфкaхунe).
И когато се низпослава сура срещу лицемерите, те се споглеждат един друг: “Вижда ли ви някой?” После се отклоняват. Аллах отклонява сърцата им, защото са хора непроумяващи. (127)
لَقَدْ جَاءكُمْ رَسُولٌ مِّنْ أَنفُسِكُمْ عَزِيزٌ عَلَيْهِ مَا عَنِتُّمْ حَرِيصٌ عَلَيْكُم بِالْمُؤْمِنِينَ رَؤُوفٌ رَّحِيمٌ ﴿١٢٨﴾
9/ат-Тауба-128: Лeкaд джаeкум рeсулун мин eнфусикум aзиз(aзизун), aлeйхи ма aниттум хaрисун aлeйкум бил му’мининe рaуфун рaхим(рaхимун).
Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден. (128)
فَإِن تَوَلَّوْاْ فَقُلْ حَسْبِيَ اللّهُ لا إِلَهَ إِلاَّ هُوَ عَلَيْهِ تَوَكَّلْتُ وَهُوَ رَبُّ الْعَرْشِ الْعَظِيمِ ﴿١٢٩﴾
9/ат-Тауба-129: Фe ин тeуeллeу фe кул хaсбияллах(хaсбияллаху), ла иляхe илля хуу(хууe), aлeйхи тeуeккeлту уe хууe рaббул aршил aзим(aзими).
А отметнат ли се, кажи: “Достатъчен ми е Аллах! Няма друг Бог освен Него! На Него се уповавам (доверявам). Той е Господът на великия Трон.” (129)
Всички преводи на Корана v2.0.noblequran.org Android App

Всички преводи на Корана v2.0

bg.noblequran.org Android AppСравнете всички български преводи на Noble Корана с арабица и лесно се чете българска транслитерация текст. bg.NobleQuran.org български отваря с Ал-Фатиха-1. Плъзнете наляво-надясно за предишната-следващите ayats. Разшири списъка Сура с иконата на менюто (най-вляво), за да скочи още една сура да чете. Разшири списъка знамения с икона (най-вдясно), за да скочи още един стих в тази сура ниво.