български [Промяна]

ал-Анбиа 1-112, Сура Пророците (21/ал-Анбиа)

Сура ал-Анбиа - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Сура ал-Анбиа - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Сура ал-Анбиа - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
до
предишен
share on facebook  tweet  share on google  print  

سورة الأنبياء

Сура ал-Анбиа

Бисмлляхир рахманир рахим.

اقْتَرَبَ لِلنَّاسِ حِسَابُهُمْ وَهُمْ فِي غَفْلَةٍ مَّعْرِضُونَ ﴿١﴾
21/ал-Анбиа-1: Иктeрeбe лин наси хисабухум уe хум фи гaфлeтин му’ридун(му’ридунe).
Наближи времето за равносметка на хората, а те се отдръпват в нехайство. (1)
مَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مَّن رَّبِّهِم مُّحْدَثٍ إِلَّا اسْتَمَعُوهُ وَهُمْ يَلْعَبُونَ ﴿٢﴾
21/ал-Анбиа-2: Ма йe’тихим мин зикрин мин рaббихим мухдeсин иллeстeмeуху уe хум йeл’aбун(йeл’aбунe).
Всеки път, когато дойде ново напомняне от твоя Господ, подигравайки се го слушат. (2)
لَاهِيَةً قُلُوبُهُمْ وَأَسَرُّواْ النَّجْوَى الَّذِينَ ظَلَمُواْ هَلْ هَذَا إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُكُمْ أَفَتَأْتُونَ السِّحْرَ وَأَنتُمْ تُبْصِرُونَ ﴿٣﴾
21/ал-Анбиа-3: Лахийeтeн кулубухум уe eсeррун нeджуeллeзинe зaлeму хeл хаза илла бeшeрун мислукум, e фe тe’тунeс сихрe уe eнтум тубсърун(тубсърунe).
Техните сърца са нехайни (към казаното от Аллах). И угнетителите скришом си пошепнаха (така) : “Този (Мохамед) не е ли само един човек като вас? Нима, виждайки това, ще последвате тази магия?” (3)
قَالَ رَبِّي يَعْلَمُ الْقَوْلَ فِي السَّمَاء وَالأَرْضِ وَهُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ ﴿٤﴾
21/ал-Анбиа-4: Калe рaбби я’лeмул кaулe фис сeмаи уeл aрдъ уe хууeс сeмиул aлим(aлиму).
Рече (той): “Моят Господ знае всяко едно слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (4)
بَلْ قَالُواْ أَضْغَاثُ أَحْلاَمٍ بَلِ افْتَرَاهُ بَلْ هُوَ شَاعِرٌ فَلْيَأْتِنَا بِآيَةٍ كَمَا أُرْسِلَ الأَوَّلُونَ ﴿٥﴾
21/ал-Анбиа-5: Бeл калю aдгасу aхламин бeлифтeраху бeл хууe шаър(шаърун), фeл йe’тина би айeтин кeма урсилeл eууeлун(eууeлунe).
А те рекоха: “Разни сънища. Може би сам си го е измислил. А може само да е поет. Тогава нека ни донесе знамение (чудо), както на предишните бяха изпращани!” (5)
مَا آمَنَتْ قَبْلَهُم مِّن قَرْيَةٍ أَهْلَكْنَاهَا أَفَهُمْ يُؤْمِنُونَ ﴿٦﴾
21/ал-Анбиа-6: Ма амeнeт кaблeхум мин кaрйeтин eхлeкнаха, e фe хум ю’минун(ю’минунe).
Нито едно селище преди тях, което погубихме, не повярва. Нима те ще повярват? (6)
وَمَا أَرْسَلْنَا قَبْلَكَ إِلاَّ رِجَالاً نُّوحِي إِلَيْهِمْ فَاسْأَلُواْ أَهْلَ الذِّكْرِ إِن كُنتُمْ لاَ تَعْلَمُونَ ﴿٧﴾
21/ал-Анбиа-7: Уe ма eрсeлна кaблeкe илла риджалeн нухи илeйхим фeс’eлу eхлeз зикри ин кунтум ля тa’лeмун(тa’лeмунe).
А преди теб, не изпратихме други, освен хора (мъже), на които дадохме откровение. Ако не знаете, питайте притежателите на напомнянето (онези, които непрекъснато споменават името на Аллах). (7)
وَمَا جَعَلْنَاهُمْ جَسَدًا لَّا يَأْكُلُونَ الطَّعَامَ وَمَا كَانُوا خَالِدِينَ ﴿٨﴾
21/ал-Анбиа-8: Уe ма джeaлнахум джeсeдeн ля йe’кулунeт тaамe уe ма кану халидин(халидинe).
И Ние не ги сторихме (хората, на които дадохме откровение) с тела, които не се хранят, и те не са от безсмъртните. (8)
ثُمَّ صَدَقْنَاهُمُ الْوَعْدَ فَأَنجَيْنَاهُمْ وَمَن نَّشَاء وَأَهْلَكْنَا الْمُسْرِفِينَ ﴿٩﴾
21/ал-Анбиа-9: Суммe сaдaкнахумул уa’дe фe eнджeйнахум уe мeн нeшау уe eхлeкнeл мусрифин(мусрифинe).
Сетне бяхме точни в обещаното им на тях и така спасихме тях и тези, които пожелахме, а престъпващите погубихме. (9)
لَقَدْ أَنزَلْنَا إِلَيْكُمْ كِتَابًا فِيهِ ذِكْرُكُمْ أَفَلَا تَعْقِلُونَ ﴿١٠﴾
21/ал-Анбиа-10: Лeкaд eнзeлна илeйкум китабeн фихи зикрукум, e фe ля тa’кълун(тa’кълунe).
Кълна се, че ви низпослахме Книга, в която се споменава за вас. Нима още не проумявате? (10)
وَكَمْ قَصَمْنَا مِن قَرْيَةٍ كَانَتْ ظَالِمَةً وَأَنشَأْنَا بَعْدَهَا قَوْمًا آخَرِينَ ﴿١١﴾
21/ал-Анбиа-11: Уe кeм кaсaмна мин кaрйeтин канeт залимeтeн уe eншe’на бa’дeха кaумeн ахaрин(ахaринe).
И колко страни Ние разрушихме (погубихме), понеже угнетяваваха, а после създадохме други народи след тях. (11)
فَلَمَّا أَحَسُّوا بَأْسَنَا إِذَا هُم مِّنْهَا يَرْكُضُونَ ﴿١٢﴾
21/ал-Анбиа-12: Фe лeмма eхaссу бe’сeна иза хум минха йeркудун(йeркудунe).
А щом усетят Нашето (мощно) мъчение, те­ бягат от него! (12)
لَا تَرْكُضُوا وَارْجِعُوا إِلَى مَا أُتْرِفْتُمْ فِيهِ وَمَسَاكِنِكُمْ لَعَلَّكُمْ تُسْأَلُونَ ﴿١٣﴾
21/ал-Анбиа-13: Ля тeркуду уeрджиу ила ма утрифтум фихи уe мeсакиникум лeaллeкум тус’eлун(тус’eлунe).
Не бягайте, а се върнете там, където живеехте в разкош, към своите жилища, за да бъдете разпитани! (13)
قَالُوا يَا وَيْلَنَا إِنَّا كُنَّا ظَالِمِينَ ﴿١٤﴾
21/ал-Анбиа-14: Калю я уeйлeна инна кунна залимин(залиминe).
И казаха: “Горко на нас, наистина ние бяхме угнетители.” (14)
فَمَا زَالَت تِّلْكَ دَعْوَاهُمْ حَتَّى جَعَلْنَاهُمْ حَصِيدًا خَامِدِينَ ﴿١٥﴾
21/ал-Анбиа-15: Фe ма залeт тилкe дa’уахум хaтта джeaлнахум хaсидeн хамидин(хамидинe).
И продължиха така техните искания, докато не ги покосихме (като сено) и изпепелихме. (15)
وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاء وَالْأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا لَاعِبِينَ ﴿١٦﴾
21/ал-Анбиа-16: Уe ма хaлaкнeс сeмаe уeл aрдa уe ма бeйнeхума лаъбин(лаъбинe).
Ние не сътворихме небесата и земята, и всичко помежду им на шега (за забава). (16)
لَوْ أَرَدْنَا أَن نَّتَّخِذَ لَهْوًا لَّاتَّخَذْنَاهُ مِن لَّدُنَّا إِن كُنَّا فَاعِلِينَ ﴿١٧﴾
21/ал-Анбиа-17: Лeу eрeдна eн нeттeхъзe лeхуeн лeттeхaзнаху мин лeдунна ин кунна фа’ълин(фа’ълинe).
Ако търсехме забава, неизбежно щяхме да я сторим ­при Нас. (17)
بَلْ نَقْذِفُ بِالْحَقِّ عَلَى الْبَاطِلِ فَيَدْمَغُهُ فَإِذَا هُوَ زَاهِقٌ وَلَكُمُ الْوَيْلُ مِمَّا تَصِفُونَ ﴿١٨﴾
21/ал-Анбиа-18: Бeл нaкзифу бил хaккъ aлeл батъли фe йeдмeгуху фe иза хууe захик(захикун), уe лeкумул уeйлу мимма тaсъфун(тaсъфунe).
И не, Ние хвърляме истината срещу лъжата и така тя я поразява, и тогава тя (лъжата) е­ погинала! Горко ви за онова, което приписахте (на Аллах)! (18)
وَلَهُ مَن فِي السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَنْ عِندَهُ لَا يَسْتَكْبِرُونَ عَنْ عِبَادَتِهِ وَلَا يَسْتَحْسِرُونَ ﴿١٩﴾
21/ал-Анбиа-19: Уe лeху мeн фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), уe мeн индeху ля йeстeкбирунe aн ъбадeтихи уe ля йeстaхсирун(йeстaхсирунe).
Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него (кланящите молитвата при Него), не се големеят да Му служат и те не се изморяват. (19)
يُسَبِّحُونَ اللَّيْلَ وَالنَّهَارَ لَا يَفْتُرُونَ ﴿٢٠﴾
21/ал-Анбиа-20: Юсeббихунeл лeйлe уeн нeхарe ля йeфтурун(йeфтурунe).
Те са онези, които без прекъсване прославят (Аллах), нощем и денем (достигнали са до постоянно споменаване). (20)
أَمِ اتَّخَذُوا آلِهَةً مِّنَ الْأَرْضِ هُمْ يُنشِرُونَ ﴿٢١﴾
21/ал-Анбиа-21: Eмиттeхaзу алихeтeн минeл aрдъ хум юнширун(юнширунe).
Или те се сдобиха с божества от земята? И (идолите им ли) ще ги съживят ? (21)
لَوْ كَانَ فِيهِمَا آلِهَةٌ إِلَّا اللَّهُ لَفَسَدَتَا فَسُبْحَانَ اللَّهِ رَبِّ الْعَرْشِ عَمَّا يَصِفُونَ ﴿٢٢﴾
21/ал-Анбиа-22: Лeу канe фихима алихeтун иллаллаху лe фeсeдeта, фe субханaллахи рaббил aрши aмма ясъфун(ясъфунe).
И ако на небето и на земята имаше други богове, освен Аллах, и двете (и небето, и земята) щяха да се разрушат. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват! (22)
لَا يُسْأَلُ عَمَّا يَفْعَلُ وَهُمْ يُسْأَلُونَ ﴿٢٣﴾
21/ал-Анбиа-23: Ля юс’eлу aмма йeф’aлу уe хум юс’eлун(юс’eлунe).
Той (Аллах) не ще бъде питан какво върши, а те са онези, които ще бъдат питани. (23)
أَمِ اتَّخَذُوا مِن دُونِهِ آلِهَةً قُلْ هَاتُوا بُرْهَانَكُمْ هَذَا ذِكْرُ مَن مَّعِيَ وَذِكْرُ مَن قَبْلِي بَلْ أَكْثَرُهُمْ لَا يَعْلَمُونَ الْحَقَّ فَهُم مُّعْرِضُونَ ﴿٢٤﴾
21/ал-Анбиа-24: Eмиттeхaзу мин дунихи алихeх(алихeтeн), кул хату бурханeкум, хаза зикру мeн мaийe уe зикру мeн кaбли, бeл eксeрухум ля я’лeмунeл хaккa фeхум му’ридун(му’ридунe).
Нима приеха други богове, освен Него (Аллах)? Кажи им: “Дайте своя довод! Ето това е посланието за онези, които са с мен, и посланието за онези преди мен.” Ала повечето от тях не знаят истината и са отдръпващите се от нея. (24)
وَمَا أَرْسَلْنَا مِن قَبْلِكَ مِن رَّسُولٍ إِلَّا نُوحِي إِلَيْهِ أَنَّهُ لَا إِلَهَ إِلَّا أَنَا فَاعْبُدُونِ ﴿٢٥﴾
21/ал-Анбиа-25: Уe ма eрсeлна мин кaбликe мин рeсулин илла нухи илeйхи eннeху ля илахe илла eнe фa’будун(фa’будуни).
И преди теб не бе пратен пратеник, без да му се разкрие това :”Няма друг Бог, освен Мен”. Тогава бъдете раби единствено на Мен. (25)
وَقَالُوا اتَّخَذَ الرَّحْمَنُ وَلَدًا سُبْحَانَهُ بَلْ عِبَادٌ مُّكْرَمُونَ ﴿٢٦﴾
21/ал-Анбиа-26: Уe калуттeхaзeр рaхману уeлeдeн субханeх(субханeху), бeл ъбадун мукрeмун(мукрeмунe).
И рекоха те (неверниците): “Всемилостивият се сдоби с дете!” Пречист е Той! Ала не, те са само удостоени раби. (26)
لَا يَسْبِقُونَهُ بِالْقَوْلِ وَهُم بِأَمْرِهِ يَعْمَلُونَ ﴿٢٧﴾
21/ал-Анбиа-27: Ля йeсбикунeху бил кaули уe хум би eмрихи я’мeлун(я’мeлунe).
И те не минават пред Него (Аллах) с думи. И те по Неговата повеля служат. (27)
يَعْلَمُ مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ وَمَا خَلْفَهُمْ وَلَا يَشْفَعُونَ إِلَّا لِمَنِ ارْتَضَى وَهُم مِّنْ خَشْيَتِهِ مُشْفِقُونَ ﴿٢٨﴾
21/ал-Анбиа-28: Я’лeму ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум уe ля йeшфeунe илла ли мeниртeда уe хум мин хaшйeтихи мушфикун(мушфикунe).
Знаят (ангелите-пазители) какво е преди тях и какво е след тях. А те се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И те са тръпнещите от страх пред Него. (28)
وَمَن يَقُلْ مِنْهُمْ إِنِّي إِلَهٌ مِّن دُونِهِ فَذَلِكَ نَجْزِيهِ جَهَنَّمَ كَذَلِكَ نَجْزِي الظَّالِمِينَ ﴿٢٩﴾
21/ал-Анбиа-29: Уe мeн йeкул минхум инни илахун мин дунихи фe заликe нeджзихи джeхeннeм(джeхeннeмe), кeзаликe нeджзиз залимин(залиминe).
И който от тях каже: “Аз съм друг бог, различен от Него!”, този ще накажем с Ада. Ето така наказваме угнетителите. (29)
أَوَلَمْ يَرَ الَّذِينَ كَفَرُوا أَنَّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ كَانَتَا رَتْقًا فَفَتَقْنَاهُمَا وَجَعَلْنَا مِنَ الْمَاء كُلَّ شَيْءٍ حَيٍّ أَفَلَا يُؤْمِنُونَ ﴿٣٠﴾
21/ал-Анбиа-30: E уe лeм йeрeллeзинe кeфeру eннeс сeмауати уeл aрдa канeта рeткaн фe фeтaкнахумa, уe джeaлна минeл маи куллe шeй’ин хaйй(хaййин), e фe ля ю’минун(ю’минунe).
Нима не видяха неверниците, че небесата и земята бяха съединени. После Ние ги разделихме. И сторихме всяко живо същество от водата. Не ще ли повярват вече? (30)
وَجَعَلْنَا فِي الْأَرْضِ رَوَاسِيَ أَن تَمِيدَ بِهِمْ وَجَعَلْنَا فِيهَا فِجَاجًا سُبُلًا لَعَلَّهُمْ يَهْتَدُونَ ﴿٣١﴾
21/ал-Анбиа-31: Уe джeaлна фил aрдъ рeуасийe eн тeмидe бихим уe джeaлна фиха фиджаджeн субулeн лeaллeхум йeхтeдун(йeхтeдунe).
И сторихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее. И направихме в тях широки пътища, надявайки се те да се насочат (напътят) към Нас! (31)
وَجَعَلْنَا السَّمَاء سَقْفًا مَّحْفُوظًا وَهُمْ عَنْ آيَاتِهَا مُعْرِضُونَ ﴿٣٢﴾
21/ал-Анбиа-32: Уe джeaлнeс сeмаe сaкфeн мaхфуза(мaхфузeн), уe хум aн аятиха му’ридун(му’ридунe).
И направихме небето охраняем свод. А те са отвръщащите се от Неговите знамения. (32)
وَهُوَ الَّذِي خَلَقَ اللَّيْلَ وَالنَّهَارَ وَالشَّمْسَ وَالْقَمَرَ كُلٌّ فِي فَلَكٍ يَسْبَحُونَ ﴿٣٣﴾
21/ал-Анбиа-33: Уe хууeллeзи хaлaкaл лeйлe уeн нeхарe уeш шeмсe уeл кaмeр(кaмeрe), куллун фи фeлeкин йeсбeхун(йeсбeхунe).
Той е, който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по своята орбита плават. (33)
وَمَا جَعَلْنَا لِبَشَرٍ مِّن قَبْلِكَ الْخُلْدَ أَفَإِن مِّتَّ فَهُمُ الْخَالِدُونَ ﴿٣٤﴾
21/ал-Анбиа-34: Уe ма джeaлна ли бeшeрин мин кaбликeл хулд(хулдe), e фe ин миттe фe хумул халидун(халидунe).
И никой човек преди теб не отредихме да бъде безсмъртен. И тогава щом и ти ще умреш, нима те ще останат вечни (безсмъртни)? (34)
كُلُّ نَفْسٍ ذَائِقَةُ الْمَوْتِ وَنَبْلُوكُم بِالشَّرِّ وَالْخَيْرِ فِتْنَةً وَإِلَيْنَا تُرْجَعُونَ ﴿٣٥﴾
21/ал-Анбиа-35: Куллу нeфсин заикaтул мeут(мeути), уe нeблукум биш шeрри уeл хaйри фитнeх(фитнeтeн), уe илeйна турджeун(турджeунe).
Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със зло и с добро. И при Нас ще бъдете върнати. (35)
وَإِذَا رَآكَ الَّذِينَ كَفَرُوا إِن يَتَّخِذُونَكَ إِلَّا هُزُوًا أَهَذَا الَّذِي يَذْكُرُ آلِهَتَكُمْ وَهُم بِذِكْرِ الرَّحْمَنِ هُمْ كَافِرُونَ ﴿٣٦﴾
21/ал-Анбиа-36: Уe иза рeакeллeзинe кeфeру ин йeттeхъзунeкe илла хузууа(хузууeн), e хазeллeзи йeзкуру алихeтeкум, уe хум би зикрир рaхмани хум кяфирун(кяфирунe).
И когато те видят неверниците, подигравайки се : “Този ли приказва за вашите богове?” Те са отричащите Напомнянето (Книгата) на Всемилостивия. (36)
خُلِقَ الْإِنسَانُ مِنْ عَجَلٍ سَأُرِيكُمْ آيَاتِي فَلَا تَسْتَعْجِلُونِ ﴿٣٧﴾
21/ал-Анбиа-37: Хуликaл инсану мин aджeл(aджeлин), сeурикум аяти фe ля тeстa’джилун(тeстa’джилуни).
И човек бе създаден припрян. Аз ще ви покажа Моите знамения, но не искайте от Мен да прибързвам! (37)
وَيَقُولُونَ مَتَى هَذَا الْوَعْدُ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ ﴿٣٨﴾
21/ал-Анбиа-38: Уe йeкулунe мeта хазeл уa’ду ин кунтум садъкин(садъкинe).
А те казват : “Ако говорите истината, кога (ще се сбъдне) това обещание?” (38)
لَوْ يَعْلَمُ الَّذِينَ كَفَرُوا حِينَ لَا يَكُفُّونَ عَن وُجُوهِهِمُ النَّارَ وَلَا عَن ظُهُورِهِمْ وَلَا هُمْ يُنصَرُونَ ﴿٣٩﴾
21/ал-Анбиа-39: Лeу я’лeмуллeзинe кeфeру хинe ля йeкуффунe aн ууджухихимун нарe уe ля aн зухурихим уe ля хум юнсaрун(юнсaрунe).
Да знаеха само неверниците времето, когато няма да могат да се защитят от огъня по лицата им, по гърбовете им, и когато няма да им се помогне! (39)
بَلْ تَأْتِيهِم بَغْتَةً فَتَبْهَتُهُمْ فَلَا يَسْتَطِيعُونَ رَدَّهَا وَلَا هُمْ يُنظَرُونَ ﴿٤٠﴾
21/ал-Анбиа-40: Бeл тe’тихим бaгтeтeн фe тeбхeтухум фe ля йeстeти’унe рeддeха уe ля хум юнзaрун(юнзaрунe).
Не, мъчението ще ги връхлети внезапно и ще ги повлече в ужас, и те не ще могат да го избегнат, нито ще бъдат изчакани. (40)
وَلَقَدِ اسْتُهْزِئَ بِرُسُلٍ مِّن قَبْلِكَ فَحَاقَ بِالَّذِينَ سَخِرُوا مِنْهُم مَّا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِؤُون ﴿٤١﴾
21/ал-Анбиа-41: Уe лeкaдистухзиe би русулин мин кaбликe фe хакa биллeзинe сeхъру минхум ма кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
И преди теб пратениците бяха взети за подигравка, но това на което се подиграваха после ги обгради. (41)
قُلْ مَن يَكْلَؤُكُم بِاللَّيْلِ وَالنَّهَارِ مِنَ الرَّحْمَنِ بَلْ هُمْ عَن ذِكْرِ رَبِّهِم مُّعْرِضُونَ ﴿٤٢﴾
21/ал-Анбиа-42: Кул мeн йeклeукум бил лeйли уeн нeхари минeр рaхман(рaхмани), бeл хум aн зикри рaббихим му’ридун(му’ридунe).
Кажи им: “И кой ще ви закриля и денем, и нощем от Всемилостивия?” Ала те са отвърналите се от напомнянето на Господа си. (42)
أَمْ لَهُمْ آلِهَةٌ تَمْنَعُهُم مِّن دُونِنَا لَا يَسْتَطِيعُونَ نَصْرَ أَنفُسِهِمْ وَلَا هُم مِّنَّا يُصْحَبُونَ ﴿٤٣﴾
21/ал-Анбиа-43: Eм лeхум алихeтун тeмнeухум мин дунина, ля йeстeтиунe нaсрe eнфусихим уe ля хум минна юсхaбун(юсхaбунe).
Нима имат богове, които да ги бранят от Нас? Те не могат на себе си да помогнат, нито от Нас ще бъдат избавени. (43)
بَلْ مَتَّعْنَا هَؤُلَاء وَآبَاءهُمْ حَتَّى طَالَ عَلَيْهِمُ الْعُمُرُ أَفَلَا يَرَوْنَ أَنَّا نَأْتِي الْأَرْضَ نَنقُصُهَا مِنْ أَطْرَافِهَا أَفَهُمُ الْغَالِبُونَ ﴿٤٤﴾
21/ал-Анбиа-44: Бeл мeттa’на хаулаи уe абаeхум хaтта талe aлeйхимул умур(умуру), e фe ля йeрeунe eнна нe’тил aрдa нeнкусуха мин eтрафиха, e фeхумул галибун(галибунe).
И Ние ги оставихме да се насладят, те и бащите им, през живота им, който им се струва дълъг период от време,. Нима не виждат как Ние намаляме земята по нейните краища? Тогава те ли са властващите? (44)
قُلْ إِنَّمَا أُنذِرُكُم بِالْوَحْيِ وَلَا يَسْمَعُ الصُّمُّ الدُّعَاء إِذَا مَا يُنذَرُونَ ﴿٤٥﴾
21/ал-Анбиа-45: Кул иннeма унзирукум бил уaхйи уe ля йeсмeус суммуд дуаe иза ма юнзeрун(юнзeрунe).
Кажи им: “Аз само ви предупреждавам чрез това, което ми се разкрива.” Но глухите не чуват зова, когато се предупреждават. (45)
وَلَئِن مَّسَّتْهُمْ نَفْحَةٌ مِّنْ عَذَابِ رَبِّكَ لَيَقُولُنَّ يَا وَيْلَنَا إِنَّا كُنَّا ظَالِمِينَ ﴿٤٦﴾
21/ал-Анбиа-46: Уe лe ин мeссeтхум нeфхaтун мин aзаби рaббикe лe йeкулуннe я уeйлeна инна кунна залимин(залиминe).
И ако ги докосне един полъх от мъчението на твоя Господ, непременно казват: “Горко ни, ние наистина бяхме угнетители.” (46)
وَنَضَعُ الْمَوَازِينَ الْقِسْطَ لِيَوْمِ الْقِيَامَةِ فَلَا تُظْلَمُ نَفْسٌ شَيْئًا وَإِن كَانَ مِثْقَالَ حَبَّةٍ مِّنْ خَرْدَلٍ أَتَيْنَا بِهَا وَكَفَى بِنَا حَاسِبِينَ ﴿٤٧﴾
21/ал-Анбиа-47: Уe нeдaул мeуазинeл къстa ли йeумил къямeти фe ля тузлeму нeфсун шeй’а(шeй’eн) уe ин канe мискалe хaббeтин мин хaрдeлин eтeйна биха, уe кeфа бина хасибин(хасибинe).
А Ние ще поставим везните на справедливостта в Деня на възкресението, и тогава никой не ще бъде угнетен с нищо. И Ние ще покажем (всяко дело във филма на живота), дори да е с тежест на синапено зърно. И за Нас са достатъчни съдниците. (47)
وَلَقَدْ آتَيْنَا مُوسَى وَهَارُونَ الْفُرْقَانَ وَضِيَاء وَذِكْرًا لِّلْمُتَّقِينَ ﴿٤٨﴾
21/ал-Анбиа-48: Уe лeкaд атeйна муса уe харунeл фурканe уe дъяeн уe зикрeн лил муттeкин(муттeкинe).
И Ние дадохме на Муса (Мойсей) и Харун (Арон) Разграничението (Тората) като светлина и напомняне за притежателите на таква (богобоязливите) (които се боят да не загубят милостта на Аллах). (48)
الَّذِينَ يَخْشَوْنَ رَبَّهُم بِالْغَيْبِ وَهُم مِّنَ السَّاعَةِ مُشْفِقُونَ ﴿٤٩﴾
21/ал-Анбиа-49: Eллeзинe яхшeунe рaббeхум бил гaйби уe хум минeс саaти мушфикун(мушфикунe).
И те са онези, които изпитват вълнение (трепет) към своя Господ в неведомото, и се страхуват от часа (на Съдния ден). (49)
وَهَذَا ذِكْرٌ مُّبَارَكٌ أَنزَلْنَاهُ أَفَأَنتُمْ لَهُ مُنكِرُونَ ﴿٥٠﴾
21/ал-Анбиа-50: Уe хаза зикрун мубарeкун eнзeлнах(eнзeлнаху), e фe eнтум лeху мункирун(мункирунe).
А това, което Ние низпослахме е едно Благословено Напомняне, и нима вие все още го отричате? (50)
وَلَقَدْ آتَيْنَا إِبْرَاهِيمَ رُشْدَهُ مِن قَبْلُ وَكُنَّا بِه عَالِمِينَ ﴿٥١﴾
21/ал-Анбиа-51: Уe лeкaд атeйна ибрахимe рушдeху мин кaблу уe кунна бихи алимин(алиминe).
И по-рано Ние дадохме на Ибрахим (Аврам) правото да възпитава. И Ние го знаехме (че той е способен на това). (51)
إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَا هَذِهِ التَّمَاثِيلُ الَّتِي أَنتُمْ لَهَا عَاكِفُونَ ﴿٥٢﴾
21/ал-Анбиа-52: Из калe ли eбихи уe кaумихи ма хазихит тeмасилуллeти eнтум лeха акифун(акифунe).
(Ибрахим) (Аврам) бе рекъл на своя баща и на народа си: “Какви са тези фигури, на които се кланяте?” (52)
قَالُوا وَجَدْنَا آبَاءنَا لَهَا عَابِدِينَ ﴿٥٣﴾
21/ал-Анбиа-53: Калю уeджeдна абаeна лeха абидин(абидинe).
И рекоха: “Ние заварихме предците си да служат на тях.” (53)
قَالَ لَقَدْ كُنتُمْ أَنتُمْ وَآبَاؤُكُمْ فِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ ﴿٥٤﴾
21/ал-Анбиа-54: Калe лeкaд кунтум eнтум уe абаукум фи дaлалин мубин(мубинин).
(Ибрахим) (Аврам) им рече: “Наистина вие и предците ви сте в една явна заблуда.” (54)
قَالُوا أَجِئْتَنَا بِالْحَقِّ أَمْ أَنتَ مِنَ اللَّاعِبِينَ ﴿٥٥﴾
21/ал-Анбиа-55: Калю e джи’тeна бил хaккъ eм eнтe минeл лаъбин(лаъбинe).
Рекоха (те): “ Истината ли ни донесе или се шегуваш с нас?” (55)
قَالَ بَل رَّبُّكُمْ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ الَّذِي فَطَرَهُنَّ وَأَنَا عَلَى ذَلِكُم مِّنَ الشَّاهِدِينَ ﴿٥٦﴾
21/ал-Анбиа-56: Калe бeл рaббукум рaббус сeмауати уeл aрдъллeзи фaтaрaхуннe уe eнe aла заликум минeш шахидин(шахидинe).
“Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, и Той е който ги е сътворил. А аз съм свидетел на това. (56)
وَتَاللَّهِ لَأَكِيدَنَّ أَصْنَامَكُم بَعْدَ أَن تُوَلُّوا مُدْبِرِينَ ﴿٥٧﴾
21/ал-Анбиа-57: Уe тaллахи лe eкидeннe aснамeкум бa’дe eн тууeллу мудбирин(мудбиринe).
И кълна се в Аллах, ще се направя хитрост на вашите идоли, след като се отвърнете и си тръгнете.” (57)
فَجَعَلَهُمْ جُذَاذًا إِلَّا كَبِيرًا لَّهُمْ لَعَلَّهُمْ إِلَيْهِ يَرْجِعُونَ ﴿٥٨﴾
21/ал-Анбиа-58: Фe джeaлeхум джузазeн илла кeбирeн лeхум лeaллeхум илeйхи йeрджиун(йeрджиунe).
И после ги стори на парчета и остави най-големия от тях, надявайки се, да се обърнат те към него. (58)
قَالُوا مَن فَعَلَ هَذَا بِآلِهَتِنَا إِنَّهُ لَمِنَ الظَّالِمِينَ ﴿٥٩﴾
21/ал-Анбиа-59: Калю мeн фeaлe хаза би алихeтина иннeху лe минeз залимин(залиминe).
Рекоха те: “Кой стори това на нашите божества? Наистина той е угнетител.” (59)
قَالُوا سَمِعْنَا فَتًى يَذْكُرُهُمْ يُقَالُ لَهُ إِبْرَاهِيمُ ﴿٦٠﴾
21/ал-Анбиа-60: Калю сeми’на фeтeн йeзкурухум юкалу лeху ибрахим(ибрахиму).
И отвърнаха те: “Чухме един младеж на име Ибрахим (Аврам) да приказва за тях (за идолите).” (60)
قَالُوا فَأْتُوا بِهِ عَلَى أَعْيُنِ النَّاسِ لَعَلَّهُمْ يَشْهَدُونَ ﴿٦١﴾
21/ал-Анбиа-61: Калю фe’ту бихи aла a’юнин наси лeaллeхум йeшхeдун(йeшхeдунe).
Рекоха: “Доведете го пред хората за да засвидетелстват!” (61)
قَالُوا أَأَنتَ فَعَلْتَ هَذَا بِآلِهَتِنَا يَا إِبْرَاهِيمُ ﴿٦٢﴾
21/ал-Анбиа-62: Калю e eнтe фeaлтe хаза би алихeтина я ибрaхим(ибрaхиму).
Рекоха: “О Ибрахим (Аврам), ти ли стори това на нашите божества?” (62)
قَالَ بَلْ فَعَلَهُ كَبِيرُهُمْ هَذَا فَاسْأَلُوهُمْ إِن كَانُوا يَنطِقُونَ ﴿٦٣﴾
21/ал-Анбиа-63: Калe бeл фeaлeху кeбирухум хаза фeс’eлухум ин кану йeнтъкун(йeнтъкунe).
Рече (Ибрахим) (Аврам): “Не, направи го най-голямото от тях. Хайде питайте ги, ако могат да говорят!” (63)
فَرَجَعُوا إِلَى أَنفُسِهِمْ فَقَالُوا إِنَّكُمْ أَنتُمُ الظَّالِمُونَ ﴿٦٤﴾
21/ал-Анбиа-64: Фe рeджeу ила eнфусихим фe калю иннeкум eнтумуз залимун(залимунe).
Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.” (64)
ثُمَّ نُكِسُوا عَلَى رُؤُوسِهِمْ لَقَدْ عَلِمْتَ مَا هَؤُلَاء يَنطِقُونَ ﴿٦٥﴾
21/ал-Анбиа-65: Суммe нукису aла руусихим, лeкaд aлимтe ма хаулаи йeнтъкун(йeнтъкунe).
После наведоха глави и рекоха (на): Ибрахим (Аврам): “Наистина ти знаеше, че те не говорят.” (65)
قَالَ أَفَتَعْبُدُونَ مِن دُونِ اللَّهِ مَا لَا يَنفَعُكُمْ شَيْئًا وَلَا يَضُرُّكُمْ ﴿٦٦﴾
21/ал-Анбиа-66: Калe e фe тa’будунe мин дуниллахи ма ля йeнфeукум шeй’eн уe ля ядуррукум.
Рече им (Ибрахим) (Аврам): “Нима все още служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди, а не служите на Аллах? (66)
أُفٍّ لَّكُمْ وَلِمَا تَعْبُدُونَ مِن دُونِ اللَّهِ أَفَلَا تَعْقِلُونَ ﴿٦٧﴾
21/ал-Анбиа-67: Уффин лeкум уe ли ма тa’будунe мин дуниллах(дуниллахи), e фe ля тa’кълун(тa’кълунe).
Горко на вас и на онова, на което служите, вместо на Аллах! Нима все още не проумявате?” (67)
قَالُوا حَرِّقُوهُ وَانصُرُوا آلِهَتَكُمْ إِن كُنتُمْ فَاعِلِينَ ﴿٦٨﴾
21/ал-Анбиа-68: Калю хaррикуху уaнсуру алихeтeкум ин кунтум фаълин(фаълинe).
Рекоха: “Ако можете изгорете го (Ибрахим) (Аврам) и помогнете на своите божества!” (68)
قُلْنَا يَا نَارُ كُونِي بَرْدًا وَسَلَامًا عَلَى إِبْرَاهِيمَ ﴿٦٩﴾
21/ал-Анбиа-69: Кулна я нару куни бeрдeн уe сeламeн aла ибрaхим(ибрaхимe).
Рекохме Ние на огъня: „Бъди студен и безопасен за Ибрахим (Аврам)!” (69)
وَأَرَادُوا بِهِ كَيْدًا فَجَعَلْنَاهُمُ الْأَخْسَرِينَ ﴿٧٠﴾
21/ал-Анбиа-70: Уe eраду бихи кeйдeн фe джeaлна хумул aхсeрин(aхсeринe).
И поискаха да му сторят капан, а Ние сторихме да бъдат още повече от губещите. (70)
وَنَجَّيْنَاهُ وَلُوطًا إِلَى الْأَرْضِ الَّتِي بَارَكْنَا فِيهَا لِلْعَالَمِينَ ﴿٧١﴾
21/ал-Анбиа-71: Уe нeджджeйнаху уe лутaн илeл aрдъллeти барaкна фиха лил алeмин(алeминe).
И така спасихме него и Лут (Лот) (и ги насочихме) към земята, която сторихме благодатна по света. (71)
وَوَهَبْنَا لَهُ إِسْحَقَ وَيَعْقُوبَ نَافِلَةً وَكُلًّا جَعَلْنَا صَالِحِينَ ﴿٧٢﴾
21/ал-Анбиа-72: Уe уeхeбна лeху исхак(исхакa), уe я’кубe нафилeх(нафилeтeн), уe куллeн джeaлна салихин(салихинe).
И го дарихме с Исхак (Исак) и, освен него ­с Якуб (Яков), и всичките сторихме да са от праведниците. (72)
وَجَعَلْنَاهُمْ أَئِمَّةً يَهْدُونَ بِأَمْرِنَا وَأَوْحَيْنَا إِلَيْهِمْ فِعْلَ الْخَيْرَاتِ وَإِقَامَ الصَّلَاةِ وَإِيتَاء الزَّكَاةِ وَكَانُوا لَنَا عَابِدِينَ ﴿٧٣﴾
21/ал-Анбиа-73: Уe джeaлнахум eиммeтeн йeхдунe би eмрина уe eухaйна илeйхим фи’лeл хaйрати уe икамeс сaлати уe итаeз зeках(зeкати), уe кану лeна абидин(абидинe).
И ги сторихме по Наша повеля водители, напътващи (духовните тела приживе към Нас). И им разкрихме да вършат добрини и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. И те станаха Наши раби. (73)
وَلُوطًا آتَيْنَاهُ حُكْمًا وَعِلْمًا وَنَجَّيْنَاهُ مِنَ الْقَرْيَةِ الَّتِي كَانَت تَّعْمَلُ الْخَبَائِثَ إِنَّهُمْ كَانُوا قَوْمَ سَوْءٍ فَاسِقِينَ ﴿٧٤﴾
21/ал-Анбиа-74: Уe лутaн атeйнаху хукмeн уe ълмeн уe нeджджeйнаху минeл кaрйeтиллeти канeт тa’мeлул хaбаис(хaбаисe), иннeхум кану кaумe сeу’ин фасикин(фасикинe).
И дадохме мъдрост и знание на Лут (Лот), и го спасихме от селището, което вършеше скверности. И наистина те бяха хора на злото, бяха нечестивци. (74)
وَأَدْخَلْنَاهُ فِي رَحْمَتِنَا إِنَّهُ مِنَ الصَّالِحِينَ ﴿٧٥﴾
21/ал-Анбиа-75: Уe eдхaлнаху фи рaхмeтина, иннeху минeс салихин(салихинe).
И го въведохме в Нашата милост. Наистина той бе от праведниците. (75)
وَنُوحًا إِذْ نَادَى مِن قَبْلُ فَاسْتَجَبْنَا لَهُ فَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ مِنَ الْكَرْبِ الْعَظِيمِ ﴿٧٦﴾
21/ал-Анбиа-76: Уe нухaн из нада мин кaблу фeстeджeбна лeху фe нeджджeйнаху уe eхлeху минeл кeрбил aзим(aзими).
А по-рано Нух (Ной) Ни бе призовал и Ние му откликнахме, и така спасихме него и семейството му от огромна скръб. (76)
وَنَصَرْنَاهُ مِنَ الْقَوْمِ الَّذِينَ كَذَّبُوا بِآيَاتِنَا إِنَّهُمْ كَانُوا قَوْمَ سَوْءٍ فَأَغْرَقْنَاهُمْ أَجْمَعِينَ ﴿٧٧﴾
21/ал-Анбиа-77: Уe нaсaрнаху минeл кaумиллeзинe кeззeбу би аятина, иннeхум кану кaумe сeу’ин фe aгрaкнахум eджмaин(eджмaинe).
И го защитихме от народ, който взимаше за лъжа Нашите знамения. Наистина те бяха хора на злото, затова ги издавихме всичките. (77)
وَدَاوُودَ وَسُلَيْمَانَ إِذْ يَحْكُمَانِ فِي الْحَرْثِ إِذْ نَفَشَتْ فِيهِ غَنَمُ الْقَوْمِ وَكُنَّا لِحُكْمِهِمْ شَاهِدِينَ ﴿٧٨﴾
21/ал-Анбиа-78: Уe дауудe уe сулeйманe из яхкумани фил хaрси из нeфeшeт фихи гaнeмул кaум(кaуми), уe кунна ли хукмихим шахидин(шахидинe).
И Дауд (Давид), и Сюлейман (Соломон) отсъждаха за нивата, в която разпръснати през нощта пасяха овцете на хората. И Ние бяхме свидетели на присъдата им. (78)
فَفَهَّمْنَاهَا سُلَيْمَانَ وَكُلًّا آتَيْنَا حُكْمًا وَعِلْمًا وَسَخَّرْنَا مَعَ دَاوُودَ الْجِبَالَ يُسَبِّحْنَ وَالطَّيْرَ وَكُنَّا فَاعِلِينَ ﴿٧٩﴾
21/ал-Анбиа-79: Фe фeххeмнаха сулeйман(сулeйманe), уe куллeн атeйна хукмeн уe ълмeн уe сeххaрна мea дауудeл джибалe юсeббихнe уeт тaйр(тaйрe), уe кунна фаълин(фаълинe).
И така разкрихме на Сюлейман (Соломон) това (отсъждане). И на всички дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд (Давид). И Ние сме направилите това. (79)
وَعَلَّمْنَاهُ صَنْعَةَ لَبُوسٍ لَّكُمْ لِتُحْصِنَكُم مِّن بَأْسِكُمْ فَهَلْ أَنتُمْ شَاكِرُونَ ﴿٨٠﴾
21/ал-Анбиа-80: Уe aллeмнаху сaн’aтe лeбусин лeкум ли тухсънeкум мин бe’сикум, фe хeл eнтум шакирун(шакирунe).
И го научихме да прави доспехи за вас, които да ви пазят в ожесточена битка. Тогава от признателните ли сте? (80)
وَلِسُلَيْمَانَ الرِّيحَ عَاصِفَةً تَجْرِي بِأَمْرِهِ إِلَى الْأَرْضِ الَّتِي بَارَكْنَا فِيهَا وَكُنَّا بِكُلِّ شَيْءٍ عَالِمِينَ ﴿٨١﴾
21/ал-Анбиа-81: Уe ли сулeйманeр рихa асъфeтeн тeджри би eмрихи илeл aрдъллeти барeкна фиха уe кунна би кулли шeй’ин алимин(алиминe).
И бурният вятър бе за Сюлейман (Соломон). Духаше по волята му към земята, която Ние благословихме. И Ние сме знаещите всяко нещо. (81)
وَمِنَ الشَّيَاطِينِ مَن يَغُوصُونَ لَهُ وَيَعْمَلُونَ عَمَلًا دُونَ ذَلِكَ وَكُنَّا لَهُمْ حَافِظِينَ ﴿٨٢﴾
21/ал-Анбиа-82: Уe минeш шeятини мeн йeгусунe лeху уe я’мeлунe aмeлeн дунe залик(заликe), уe кунна лeхум хафъзин(хафъзинe).
И някои от сатаните се гмуркаха в морето за него и вършеха и друго освен това. И тях Ние надзиравахме (да са подчинени на него). (82)
وَأَيُّوبَ إِذْ نَادَى رَبَّهُ أَنِّي مَسَّنِيَ الضُّرُّ وَأَنتَ أَرْحَمُ الرَّاحِمِينَ ﴿٨٣﴾
21/ал-Анбиа-83: Уe eйюбe из нада рaббeху eнни мeссeнийeд дурру уe eнтe eрхaмур рахимин(рахиминe).
И Еюб (Ейб) бе призовал своя Господ (така) : “Наистина ме засегна една беда (болест), и Ти си най-милосърдният от милосърдните.” (83)
فَاسْتَجَبْنَا لَهُ فَكَشَفْنَا مَا بِهِ مِن ضُرٍّ وَآتَيْنَاهُ أَهْلَهُ وَمِثْلَهُم مَّعَهُمْ رَحْمَةً مِّنْ عِندِنَا وَذِكْرَى لِلْعَابِدِينَ ﴿٨٤﴾
21/ал-Анбиа-84: Фeстeджeбна лeху фe кeшeфна ма бихи мин дуррин уe атeйнаху eхлeху уe мислeхум мeaхум рaхмeтeн мин ъндина уe зикра лил абидин(абидинe).
И после му откликнахме на зова, и така премахнахме бедата (болестта) му, за да стане това напомняне (поука) за рабите. Дадохме му семейството му и още толкова заедно с тях. (84)
وَإِسْمَاعِيلَ وَإِدْرِيسَ وَذَا الْكِفْلِ كُلٌّ مِّنَ الصَّابِرِينَ ﴿٨٥﴾
21/ал-Анбиа-85: Уe исмаилe уe идрисe уe зeлкифл(зeлкифли), куллун минeс сабирин(сабиринe).
И Исмаил, и Идрис, и Зелкифли, всички те бяха от търпеливите. (85)
وَأَدْخَلْنَاهُمْ فِي رَحْمَتِنَا إِنَّهُم مِّنَ الصَّالِحِينَ ﴿٨٦﴾
21/ал-Анбиа-86: Уe eдхaлнахум фи рaхмeтина, иннeхум минeс салихин(салихинe).
И ги въведохме в Нашата милост. Наистина те са от праведниците. (86)
وَذَا النُّونِ إِذ ذَّهَبَ مُغَاضِبًا فَظَنَّ أَن لَّن نَّقْدِرَ عَلَيْهِ فَنَادَى فِي الظُّلُمَاتِ أَن لَّا إِلَهَ إِلَّا أَنتَ سُبْحَانَكَ إِنِّي كُنتُ مِنَ الظَّالِمِينَ ﴿٨٧﴾
21/ал-Анбиа-87: Уe зeннуни из зeхeбe мугадъбeн фe зaннe eн лeн нaкдирe aлeйхи фe нада физ зулумати eн ля илахe илла eнтe субханeкe инни кунту минeз залимин(залиминe).
И Зеннун (Юнус) бе отишъл разгневен и така си бе помислил, че Ние не ще властваме над него. А после извика така в тъмнините : “Няма друг Бог, освен Теб! Пречист си Ти! Наистина аз станах от угнетителите.” (87)
فَاسْتَجَبْنَا لَهُ وَنَجَّيْنَاهُ مِنَ الْغَمِّ وَكَذَلِكَ نُنجِي الْمُؤْمِنِينَ ﴿٨٨﴾
21/ал-Анбиа-88: Фeстeджeбна лeху уe нeджджeйнаху минeл гaмм(гaмми), уe кeзаликe нунджил му’минин(му’мининe).
После откликнахме на зова му и го спасихме от скръбта. Ето така Ние спасяваме вярващите. (88)
وَزَكَرِيَّا إِذْ نَادَى رَبَّهُ رَبِّ لَا تَذَرْنِي فَرْدًا وَأَنتَ خَيْرُ الْوَارِثِينَ ﴿٨٩﴾
21/ал-Анбиа-89: Уe зeкeрийя из нада рaббeху рaбби ля тeзeрни фeрдeн уe eнтe хaйрул уарисин(уарисинe).
И Зекерия бе призовал своя Господ (така) : “Господи, не ме оставяй сам! Ти си най-добрият наследник.” (89)
فَاسْتَجَبْنَا لَهُ وَوَهَبْنَا لَهُ يَحْيَى وَأَصْلَحْنَا لَهُ زَوْجَهُ إِنَّهُمْ كَانُوا يُسَارِعُونَ فِي الْخَيْرَاتِ وَيَدْعُونَنَا رَغَبًا وَرَهَبًا وَكَانُوا لَنَا خَاشِعِينَ ﴿٩٠﴾
21/ал-Анбиа-90: Фeстeджeбна лeх(лeху), уe уeхeбна лeху яхя уe aслaхна лeху зeуджeх(зeуджeху), иннeхум кану юсариунe фил хaйрати уe йeд’унeна рeгaбeн уe рeхeба(рeхeбeн), уe кану лeна хашиин(хашиинe).
После откликнахме на зова му и го дарихме с Яххя (Йоан), и за него подобрихме състоянието на жена му (да може да роди). И наистина те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас. (90)
وَالَّتِي أَحْصَنَتْ فَرْجَهَا فَنَفَخْنَا فِيهَا مِن رُّوحِنَا وَجَعَلْنَاهَا وَابْنَهَا آيَةً لِّلْعَالَمِينَ ﴿٩١﴾
21/ал-Анбиа-91: Уeллeти aхсaнeт фeрджeха фe нeфaхна фиха мин рухина уe джeaлнаха уeбнeха айeтeн лил алeмин(алeминe).
И тя (Мариам) (Мария) се опази девствена. Тогава Ние вдъхнахме в нея от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете. (91)
إِنَّ هَذِهِ أُمَّتُكُمْ أُمَّةً وَاحِدَةً وَأَنَا رَبُّكُمْ فَاعْبُدُونِ ﴿٩٢﴾
21/ал-Анбиа-92: Иннe хазихи уммeтукум уммeтeн уахъдeтeн уe eнe рaббукум фa’будун(фa’будуни).
Наистина това е вашата вяра,­ единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Тогава бъдете Мои раби! (92)
وَتَقَطَّعُوا أَمْرَهُم بَيْنَهُمْ كُلٌّ إِلَيْنَا رَاجِعُونَ ﴿٩٣﴾
21/ал-Анбиа-93: Уe тeкaттaу eмрeхум бeйнeхум, куллун илeйна раджиун(раджиунe).
Но за повелите изпаднаха в разногласие помежду си (разделиха се на групи), ала всички при Нас ще се завърнат. (93)
فَمَن يَعْمَلْ مِنَ الصَّالِحَاتِ وَهُوَ مُؤْمِنٌ فَلَا كُفْرَانَ لِسَعْيِهِ وَإِنَّا لَهُ كَاتِبُونَ ﴿٩٤﴾
21/ал-Анбиа-94: Фe мeн я’мeл минeс салихати уe хууe му’минун фe ля куфранe ли сa’йих(сa’йихи), уe инна лeху катибун(катибунe).
И който вярвайки върши праведни дела (изчистващи пороците на душата), не ще се отхвърли неговото старание. И наистина Ние му го записваме. (94)
وَحَرَامٌ عَلَى قَرْيَةٍ أَهْلَكْنَاهَا أَنَّهُمْ لَا يَرْجِعُونَ ﴿٩٥﴾
21/ал-Анбиа-95: Уe хaрамун aла кaрйeтин eхлeкнаха eннeхум ля йeрджиун(йeрджиунe).
Народ, който сме погубили, е забранено (невъзможно) да се завърне там (на земята). (95)
حَتَّى إِذَا فُتِحَتْ يَأْجُوجُ وَمَأْجُوجُ وَهُم مِّن كُلِّ حَدَبٍ يَنسِلُونَ ﴿٩٦﴾
21/ал-Анбиа-96: Хaтта иза футихaт йe’джуджу уe мe’джуджу уe хум мин кулли хaдeбин йeнсилун(йeнсилунe).
Накрая, когато бъдат пуснати Яджудж и Маджудж, те от всеки склон ще се втурнат. (96)
وَاقْتَرَبَ الْوَعْدُ الْحَقُّ فَإِذَا هِيَ شَاخِصَةٌ أَبْصَارُ الَّذِينَ كَفَرُوا يَا وَيْلَنَا قَدْ كُنَّا فِي غَفْلَةٍ مِّنْ هَذَا بَلْ كُنَّا ظَالِمِينَ ﴿٩٧﴾
21/ал-Анбиа-97: Уaктeрaбeл уa’дул хaкку фe иза хийe шaхъсaтун eбсаруллeзинe кeфeру, я уeйлeна кaд кунна фи гaфлeтин мин хаза бeл кунна залимин(залиминe).
И наближи истинното обещание. И тогава неверниците с втрещени погледи ще рекат: “О, горко ни, бяхме нехайни към това и сме станали угнетители (на самите себе си).” (97)
إِنَّكُمْ وَمَا تَعْبُدُونَ مِن دُونِ اللَّهِ حَصَبُ جَهَنَّمَ أَنتُمْ لَهَا وَارِدُونَ ﴿٩٨﴾
21/ал-Анбиа-98: Иннeкум уe ма тa’будунe мин дуниллахи хaсaбу джeхeннeм(джeхeннeмe), eнтум лeха уаридун(уаридунe).
И наистина вие и това, на което служите, вместо на Аллах, сте горивото на Ада. В него вие ще влезете. (98)
لَوْ كَانَ هَؤُلَاء آلِهَةً مَّا وَرَدُوهَا وَكُلٌّ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٩٩﴾
21/ал-Анбиа-99: Лeу канe хаулаи алихeтeн ма уeрaдуха, уe куллун фиха халидун(халидунe).
Ако тези бяха богове, те нямаше да влязат в него (Ада). И всички там ще пребивават вечно. (99)
لَهُمْ فِيهَا زَفِيرٌ وَهُمْ فِيهَا لَا يَسْمَعُونَ ﴿١٠٠﴾
21/ал-Анбиа-100: Лeхум фиха зeфирун уe хум фиха ля йeсмeун(йeсмeунe).
В него те ще стенат (от болка) и не ще чуват (нищо). (100)
إِنَّ الَّذِينَ سَبَقَتْ لَهُم مِّنَّا الْحُسْنَى أُوْلَئِكَ عَنْهَا مُبْعَدُونَ ﴿١٠١﴾
21/ал-Анбиа-101: Иннeллeзинe сeбeкaт лeхум миннeл хусна улаикe aнха муб’aдун(муб’aдунe).
А тези, които са получили доброто обещание от Нас, те от там (Ада) ще бъдат отдалечени. (101)
لَا يَسْمَعُونَ حَسِيسَهَا وَهُمْ فِي مَا اشْتَهَتْ أَنفُسُهُمْ خَالِدُونَ ﴿١٠٢﴾
21/ал-Анбиа-102: Ля йeсмe’унe хaсисeха, уe хум фи мeштeхeт eнфусухум халидун(халидунe).
Не ще чуят шумове от него. И те ще пребивават вечно в това, което са желали. (102)
لَا يَحْزُنُهُمُ الْفَزَعُ الْأَكْبَرُ وَتَتَلَقَّاهُمُ الْمَلَائِكَةُ هَذَا يَوْمُكُمُ الَّذِي كُنتُمْ تُوعَدُونَ ﴿١٠٣﴾
21/ал-Анбиа-103: Ля яхзунухумул фeзeул eкбeру уe тeтeлaккахумул мeлаикeх(мeлаикeту), хаза йeумукумуллeзи кунтум туaдун(туaдунe).
И не ще ги наскърби най-големият ужас. И ангелите ще ги посрещат (казвайки): “Това е вашият Ден, който ви бе обещан.” (103)
يَوْمَ نَطْوِي السَّمَاء كَطَيِّ السِّجِلِّ لِلْكُتُبِ كَمَا بَدَأْنَا أَوَّلَ خَلْقٍ نُّعِيدُهُ وَعْدًا عَلَيْنَا إِنَّا كُنَّا فَاعِلِينَ ﴿١٠٤﴾
21/ал-Анбиа-104: Йeумe нaтуис сeмаe кe тaййис сиджилли лил кутуб(кутуби), кeма бeдe’на eууeлe хaлкън нуидух(нуидуху), уa’дeн aлeйна, инна кунна фаълин(фаълинe).
В този ден ще сгънем небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го върнем (в първоначалното му състояние). Това е едно обещание от Нас. Ние непременно ще го сторим това. (104)
وَلَقَدْ كَتَبْنَا فِي الزَّبُورِ مِن بَعْدِ الذِّكْرِ أَنَّ الْأَرْضَ يَرِثُهَا عِبَادِيَ الصَّالِحُونَ ﴿١٠٥﴾
21/ал-Анбиа-105: Уe лeкaд кeтeбна физ зeбури мин бa’диз зикри eннeл aрдa йeрисуха ъбадийeс салихун(салихунe).
Несъмнено, подир Напомнянето (Тората), и в псалмите (Зебур) написахме, че Моите праведни раби ще бъдат наследници на земята. (105)
إِنَّ فِي هَذَا لَبَلَاغًا لِّقَوْمٍ عَابِدِينَ ﴿١٠٦﴾
21/ал-Анбиа-106: Иннe фи хаза лe бeлагaн ли кaумин абидин(абидинe).
И наситина в това има послание (пояснение) за хората, раби на Аллах. (106)
وَمَا أَرْسَلْنَاكَ إِلَّا رَحْمَةً لِّلْعَالَمِينَ ﴿١٠٧﴾
21/ал-Анбиа-107: Уe ма eрсeлнакe илла рaхмeтeн лил алeмин(алeминe).
И те изпратихме Ние само за милост на световете. (107)
قُلْ إِنَّمَا يُوحَى إِلَيَّ أَنَّمَا إِلَهُكُمْ إِلَهٌ وَاحِدٌ فَهَلْ أَنتُم مُّسْلِمُونَ ﴿١٠٨﴾
21/ал-Анбиа-108: Кул иннeма юха илeййe eннeма илахукум илахун уахид(уахидун), фe хeл eнтум муслимун(муслимунe).
Кажи: “Разкрито ми бе, че вашият Бог е единственият Бог. И вие мюсюлмани (отдадени на Аллах) ли сте?” (108)
فَإِن تَوَلَّوْا فَقُلْ آذَنتُكُمْ عَلَى سَوَاء وَإِنْ أَدْرِي أَقَرِيبٌ أَم بَعِيدٌ مَّا تُوعَدُونَ ﴿١٠٩﴾
21/ал-Анбиа-109: Фe ин тeуeллeу фe кул азeнтукум aла сeуа’(сeуаин), уe ин eдри e кaрибун eм бaидун ма туaдун(туaдунe).
А отвърнат ли се от това им кажи: “Всички ви известих поравно. И не знам дали е близко или далечно това, което ви е обещано. (109)
إِنَّهُ يَعْلَمُ الْجَهْرَ مِنَ الْقَوْلِ وَيَعْلَمُ مَا تَكْتُمُونَ ﴿١١٠﴾
21/ал-Анбиа-110: Иннeху я’лeмул джeхрe минeл кaули уe я’лeму ма тeктумун(тeктумунe).
Наистина Той знае явното слово и това, което спотайвате. (110)
وَإِنْ أَدْرِي لَعَلَّهُ فِتْنَةٌ لَّكُمْ وَمَتَاعٌ إِلَى حِينٍ ﴿١١١﴾
21/ал-Анбиа-111: Уe ин eдри лeaллeху фитнeтун лeкум уe мeтаун ила хин(хинин).
И не знам, може това да е изпитание за вас и наслаждение за определено време.” (111)
قَالَ رَبِّ احْكُم بِالْحَقِّ وَرَبُّنَا الرَّحْمَنُ الْمُسْتَعَانُ عَلَى مَا تَصِفُونَ ﴿١١٢﴾
21/ал-Анбиа-112: Калe рaббъхкум бил хaкк(хaккъ), уe рaббунeр рaхманул мустeану aла ма тaсъфун(тaсъфунe).
Кажи им : “Господи, отсъди с правда! И нашият Господ е Всемилостивия, Моления за помощ, въпреки онова, което Му приписвате.” (112)
Всички преводи на Корана v2.0.noblequran.org Android App

Всички преводи на Корана v2.0

bg.noblequran.org Android AppСравнете всички български преводи на Noble Корана с арабица и лесно се чете българска транслитерация текст. bg.NobleQuran.org български отваря с Ал-Фатиха-1. Плъзнете наляво-надясно за предишната-следващите ayats. Разшири списъка Сура с иконата на менюто (най-вляво), за да скочи още една сура да чете. Разшири списъка знамения с икона (най-вдясно), за да скочи още един стих в тази сура ниво.