български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ١ / صفحة ١٩

ал-Бакара 120-126, Коран - Джуз' 1 - страница 19

Джуз'-1, страница-19 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-1, страница-19 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-1, страница-19 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
وَلَن تَرْضَى عَنكَ الْيَهُودُ وَلاَ النَّصَارَى حَتَّى تَتَّبِعَ مِلَّتَهُمْ قُلْ إِنَّ هُدَى اللّهِ هُوَ الْهُدَى وَلَئِنِ اتَّبَعْتَ أَهْوَاءهُم بَعْدَ الَّذِي جَاءكَ مِنَ الْعِلْمِ مَا لَكَ مِنَ اللّهِ مِن وَلِيٍّ وَلاَ نَصِيرٍ ﴿١٢٠﴾
2/ал-Бакара-120: Уe лeн тeрда aнкeл яхуду уe лeн нaсаря хaтта тeттeбиa миллeтeхум кул иннe худаллахи хууeл худа уe лeиниттeбa’тe eхуяeхум бa’дeллeзи джаeкe минeл илми, ма лeкe минaллахи мин уeлиййин уe ля нaсир(нaсирин).
И не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните, докато не последваш тяхната вяра. Кажи: “Несъмнено сливането с Аллах – това е напътствието на Аллах.”И ако последваш страстите им подир знанието, което си получил, никой не ще те защити от Аллах и не ще те избави. (120)
الَّذِينَ آتَيْنَاهُمُ الْكِتَابَ يَتْلُونَهُ حَقَّ تِلاَوَتِهِ أُوْلَئِكَ يُؤْمِنُونَ بِهِ وَمن يَكْفُرْ بِهِ فَأُوْلَئِكَ هُمُ الْخَاسِرُونَ ﴿١٢١﴾
2/ал-Бакара-121: Eллeзинe атeйнахумул китабe йeтлюнeху хaккa тиляуeтих(тиляуeтихи) уляикe ю’минунe бих(бихи), уe мeн йeкфур бихи фe уляикe хумул хасирун(хасирунe).
Тези, на които дадохме Писание (пророци, пратеници) го прочитат и правдиво тълкуват. Те вярват в него (в Писанието). А които го отричат, ­то тези са губещите. (121)
يَا بَنِي إِسْرَائِيلَ اذْكُرُواْ نِعْمَتِيَ الَّتِي أَنْعَمْتُ عَلَيْكُمْ وَأَنِّي فَضَّلْتُكُمْ عَلَى الْعَالَمِينَ ﴿١٢٢﴾
2/ал-Бакара-122: Я бeни исраилeзкуру ни’мeтийeллeти eн’aмту aлeйкум уe eнни фaддaлтукум aлeл алeмин(алeминe).
О, синове на Израил, спомнете си за Моята благодат, с която ви обсипах и наистина Бях ви предпочел измежду народите! (122)
وَاتَّقُواْ يَوْماً لاَّ تَجْزِي نَفْسٌ عَن نَّفْسٍ شَيْئاً وَلاَ يُقْبَلُ مِنْهَا عَدْلٌ وَلاَ تَنفَعُهَا شَفَاعَةٌ وَلاَ هُمْ يُنصَرُونَ ﴿١٢٣﴾
2/ал-Бакара-123: Уeттeку йeумeн ля тeджзи нeфсун aн нeфсин шeй’eн уe ля юкбeлу минха aдлун уe ля тeнфeуха шефаaтун уe ля хум юнсaрун(юнсaрунe).
И бойте се от Деня, в който ни един не ще замени друг в нищо и не ще се приеме от него откуп, и не ще му бъде от полза ничие застъпничество, и не ще им се помогне! (123)
وَإِذِ ابْتَلَى إِبْرَاهِيمَ رَبُّهُ بِكَلِمَاتٍ فَأَتَمَّهُنَّ قَالَ إِنِّي جَاعِلُكَ لِلنَّاسِ إِمَامًا قَالَ وَمِن ذُرِّيَّتِي قَالَ لاَ يَنَالُ عَهْدِي الظَّالِمِينَ ﴿١٢٤﴾
2/ал-Бакара-124: Уe изибтeля ибрахимe рaббуху би кeлимятин фe eтeммeхун(eтeммeхуннe), кялe инни джаилукe лин наси имама(имамeн), кялe уe мин зурриййeти кялe ля йeналу aхдиз залимин(залиминe).
И когато Господът на Ибрахим (Авраам) го изпита със слова, той ги изпълни. Рече (Аллах): “Правя те водител на хората.” Ибрахим каза: “Избирай (водители) и от моето потомство!” (Аллах) рече: “Не ще получат Моя обет (за водителство от твоето потомство), онези които са угнетители.” (124)
وَإِذْ جَعَلْنَا الْبَيْتَ مَثَابَةً لِّلنَّاسِ وَأَمْناً وَاتَّخِذُواْ مِن مَّقَامِ إِبْرَاهِيمَ مُصَلًّى وَعَهِدْنَا إِلَى إِبْرَاهِيمَ وَإِسْمَاعِيلَ أَن طَهِّرَا بَيْتِيَ لِلطَّائِفِينَ وَالْعَاكِفِينَ وَالرُّكَّعِ السُّجُودِ ﴿١٢٥﴾
2/ал-Бакара-125: Уe из джeaлнал бeйтe мeсабeтeн лин наси уe eмна(eмнeн), уeттeхизу мин мaкамъ ибрахимe мусaлля(мусaллeн) уe aхидна иля ибрахимe уe исмаилe eн тaххира бeйтийe лит таифинe уeл акифинe уeр руккaис суджюд(суджюди).
И сторихме Дома (Кааба) място за събиране на хората и като сигурно убежище: “Вземете мястото на Ибрахим да бъде за молитви!” И Ние заръчахме на Ибрахим и Исмаил: “Почистете Моя Дом за тези, които го обхождат, пребивават в него и се кланят, свеждайки чела до земята в суджуд!” (125)
وَإِذْ قَالَ إِبْرَاهِيمُ رَبِّ اجْعَلْ هََذَا بَلَدًا آمِنًا وَارْزُقْ أَهْلَهُ مِنَ الثَّمَرَاتِ مَنْ آمَنَ مِنْهُم بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ قَالَ وَمَن كَفَرَ فَأُمَتِّعُهُ قَلِيلاً ثُمَّ أَضْطَرُّهُ إِلَى عَذَابِ النَّارِ وَبِئْسَ الْمَصِيرُ ﴿١٢٦﴾
2/ал-Бакара-126: Уe из кялe ибрахиму рaббидж’aл хаза бeлeдeн аминeн уeрзук eхлeху минeс сeмeрати мeн амeнe минхум билляхи уeл йeумил ахир(ахири), кялe уe мeн кeфeрe фe умeттиуху кaлилeн суммe aдтaрруху иля aзабин нар(нари), уe би’сeл мaсир(мaсиру).
И когато Ибрахим рече: “Господи мой, стори го защитен град и храни с плодовете неговите жители. Онези от тях, които повярваха в Аллах и в Сетния ден!”, Той рече: “А който е неверник, ще го оставя малко да се понаслаждава, после ще го подкарам към мъчението на Ада. И колко лоша е тази участ!” (126)