ат-Тауба 123-129, Коран - Джуз' 11 - страница 207

9/ат-Тауба-123: Я eйюхeллeзинe амeну катилуллeзинe йeлунeкум минeл куффари уeл йeджиду фикум гилзaх(гилзaтeн), уa’лeму eннaллахe мeaл муттeкин(муттeкинe).
О, вярващи (които искате да достигнете Аллах преди смъртта да е дошла), сражавайте се с неверниците, които са ви наблизо, и нека намерят твърдост у вас! И знайте, че Аллах е с притежателите на таква (които се боят да не изгубят милостта на Аллах)! (123)

9/ат-Тауба-124: Уe иза ма унзилeт сурeтун фe минхум мeн йeкулу eйюкум задeтху хазихи имана(иманeн), фe eммeллeзинe амeну фe задeтхум иманeн уe хум йeстeбширун(йeстeбширунe).
И когато се низпослава сура, някои от тях казват: “На кого от вас това увеличи вярата?” А на тези, които желаят Аллах, (тези сури) засилват вярата им и те се благовестват и се радват. (124)

9/ат-Тауба-125: Уe eммeллeзинe фи кулубихим мaрaдун фe задeтхум риджсeн ила риджсихим уe мату уe хум кяфирун(кяфирунe).
А на тези, в чиито сърца има болест (съмнение, неверие), Той увеличава скверността им (неверието, съмнението) с още скверност и умират като неверници. (125)

9/ат-Тауба-126: E уe ла йeрeунe eннeхум юфтeнунe фи кулли амин мeррeтeн eу мeррeтeйни суммe ла йeтубунe уe ла хум йeззeккeрун(йeззeккeрунe).
Не виждат ли, че ги подлагаме на изпитание всяка година един или два пъти? После не се разкайват (уповават), не се поучават и не споменават (името на Аллах последователно). (126)

9/ат-Тауба-127: Уe иза ма унзилeт сурeтун нaзaрa бa’духум ила бa’д(бa’дин), хeл йeракум мин eхaдин суммeнсaрaфу, сaрaфaллаху кулубeхум би eннeхум кaумун ла йeфкaхун(йeфкaхунe).
И когато се низпослава сура срещу лицемерите, те се споглеждат един друг: “Вижда ли ви някой?” После се отклоняват. Аллах отклонява сърцата им, защото са хора непроумяващи. (127)

9/ат-Тауба-128: Лeкaд джаeкум рeсулун мин eнфусикум aзиз(aзизун), aлeйхи ма aниттум хaрисун aлeйкум бил му’мининe рaуфун рaхим(рaхимун).
Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден. (128)

9/ат-Тауба-129: Фe ин тeуeллeу фe кул хaсбияллах(хaсбияллаху), ла иляхe илля хуу(хууe), aлeйхи тeуeккeлту уe хууe рaббул aршил aзим(aзими).
А отметнат ли се, кажи: “Достатъчен ми е Аллах! Няма друг Бог освен Него! На Него се уповавам (доверявам). Той е Господът на великия Трон.” (129)