ал-Анбиа 45-57, Коран - Джуз' 17 - страница 326

21/ал-Анбиа-45: Кул иннeма унзирукум бил уaхйи уe ля йeсмeус суммуд дуаe иза ма юнзeрун(юнзeрунe).
Кажи им: “Аз само ви предупреждавам чрез това, което ми се разкрива.” Но глухите не чуват зова, когато се предупреждават. (45)

21/ал-Анбиа-46: Уe лe ин мeссeтхум нeфхaтун мин aзаби рaббикe лe йeкулуннe я уeйлeна инна кунна залимин(залиминe).
И ако ги докосне един полъх от мъчението на твоя Господ, непременно казват: “Горко ни, ние наистина бяхме угнетители.” (46)

21/ал-Анбиа-47: Уe нeдaул мeуазинeл къстa ли йeумил къямeти фe ля тузлeму нeфсун шeй’а(шeй’eн) уe ин канe мискалe хaббeтин мин хaрдeлин eтeйна биха, уe кeфа бина хасибин(хасибинe).
А Ние ще поставим везните на справедливостта в Деня на възкресението, и тогава никой не ще бъде угнетен с нищо. И Ние ще покажем (всяко дело във филма на живота), дори да е с тежест на синапено зърно. И за Нас са достатъчни съдниците. (47)

21/ал-Анбиа-48: Уe лeкaд атeйна муса уe харунeл фурканe уe дъяeн уe зикрeн лил муттeкин(муттeкинe).
И Ние дадохме на Муса (Мойсей) и Харун (Арон) Разграничението (Тората) като светлина и напомняне за притежателите на таква (богобоязливите) (които се боят да не загубят милостта на Аллах). (48)

21/ал-Анбиа-49: Eллeзинe яхшeунe рaббeхум бил гaйби уe хум минeс саaти мушфикун(мушфикунe).
И те са онези, които изпитват вълнение (трепет) към своя Господ в неведомото, и се страхуват от часа (на Съдния ден). (49)

21/ал-Анбиа-50: Уe хаза зикрун мубарeкун eнзeлнах(eнзeлнаху), e фe eнтум лeху мункирун(мункирунe).
А това, което Ние низпослахме е едно Благословено Напомняне, и нима вие все още го отричате? (50)

21/ал-Анбиа-51: Уe лeкaд атeйна ибрахимe рушдeху мин кaблу уe кунна бихи алимин(алиминe).
И по-рано Ние дадохме на Ибрахим (Аврам) правото да възпитава. И Ние го знаехме (че той е способен на това). (51)

21/ал-Анбиа-52: Из калe ли eбихи уe кaумихи ма хазихит тeмасилуллeти eнтум лeха акифун(акифунe).
(Ибрахим) (Аврам) бе рекъл на своя баща и на народа си: “Какви са тези фигури, на които се кланяте?” (52)

21/ал-Анбиа-53: Калю уeджeдна абаeна лeха абидин(абидинe).
И рекоха: “Ние заварихме предците си да служат на тях.” (53)

21/ал-Анбиа-54: Калe лeкaд кунтум eнтум уe абаукум фи дaлалин мубин(мубинин).
(Ибрахим) (Аврам) им рече: “Наистина вие и предците ви сте в една явна заблуда.” (54)

21/ал-Анбиа-55: Калю e джи’тeна бил хaккъ eм eнтe минeл лаъбин(лаъбинe).
Рекоха (те): “ Истината ли ни донесе или се шегуваш с нас?” (55)

21/ал-Анбиа-56: Калe бeл рaббукум рaббус сeмауати уeл aрдъллeзи фaтaрaхуннe уe eнe aла заликум минeш шахидин(шахидинe).
“Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, и Той е който ги е сътворил. А аз съм свидетел на това. (56)

21/ал-Анбиа-57: Уe тaллахи лe eкидeннe aснамeкум бa’дe eн тууeллу мудбирин(мудбиринe).
И кълна се в Аллах, ще се направя хитрост на вашите идоли, след като се отвърнете и си тръгнете.” (57)