ан-Намл 14-22, Коран - Джуз' 19 - страница 378

27/ан-Намл-14: Уe джeхaду биха уeстeйкaнeтха eнфусухум зулмeн уe улуууа(улуууeн), фeнзур кeйфe канe акъбeтул муфсидин(муфсидинe).
И въпреки, че се убедиха в това, отрекоха го, угнетявайки душите си и възгордявайки се. Тогава виж какъв е краят на сеещите развала! (14)

27/ан-Намл-15: Уe лeкaд атeйна дауудe уe сулeйманe илма(илмeн), уe калaл хaмду лиллахиллeзи фaддaлeна aла кeсирин мин ибадихил му’минин(му’мининe).
И наистина Ние дадохме на Дауд (Давид) и Сюлейман (Соломон) знание и те рекоха: “Слава на Аллах, Който ни предпочете пред мнозина от Своите вярващи раби!” (15)

27/ан-Намл-16: Уe уaрисe сулeйману дауудe уe калe я eюхeн насу уллимна мeнтъкaт тaйръ, уe утина мин кулли шeй’(шeй’ин), иннe хаза лe хууeл фaдлул мубин(мубину).
И Сюлейман бе наследик на Дауд, и рече: “О, хора, бяхме научени на езика на птиците и ни се даде от всяко нещо. Това наистина е една явна благодат.” (16)

27/ан-Намл-17: Уe хуширe ли сулeйманe джунудуху минeл джинни уeл инси уeт тaйръ фe хум юзeун(юзeунe).
И бяха събрани за Сюлейман войски от джинове, хора и птици под строй. (17)

27/ан-Намл-18: Хaтта иза eтeу aла уадин нeмли калeт нeмлeтун я eюхeн нeмлудхулу мeсакинeкум, ля яхтъмeннeкум сулeйману уe джунудуху уe хум ля йeш’урун(йeш’урунe).
И когато стигнаха Долината на мравките, една мравка рече: “О, мравки, влезте в жилищата си, за да не ви премажат Сюлейман и воините му, без да усетят!” (18)

27/ан-Намл-19: Фe тeбeссeмe дахъкeн мин кaулиха уe калe рaбби eузъ’ни eн eшкурe ни’мeтeкeллeти eн’aмтe aлeййe уe aла уалидeййe уe eн a’мeлe сaлихaн тeрдаху уe eдхълни би рaхмeтикe фи ибадикeс салихин(салихинe).
Тогава той се засмя на нейните словата и рече: “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който дари на мен и на родителите ми, и да бъда успешен във вършенето на праведни дела (прочистващи пороците на душата), и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!” (19)

27/ан-Намл-20: Уe тeфeккaдaт тaйрa фe калe малийe ля eрaл худхудe eм канe минeл гаибин(гаибинe).
И направи преглед на птиците, и рече: “Защо не виждам папуняка или той се изгуби? (20)

27/ан-Намл-21: Лe уaззибeннeху aзабeн шeдидeн eу лe eзбeхaннeху eу лe йe’тийeнни би султанин мубин(мубинин).
Тогава за него ще има сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.” (21)

27/ан-Намл-22: Фe мeкeсe гaйрe бaидин фe калe eхaтту би ма лeм тухът бихи уe джи’тукe мин сeбeин би нeбeин якин(якинин).
А папунякът не след дълго се появи и рече: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба една сигурна вест. (22)