български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ٢٤ / صفحة ٤٦٢

аз-Зумар 32-40, Коран - Джуз' 24 - страница 462

Джуз'-24, страница-462 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-24, страница-462 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-24, страница-462 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
فَمَنْ أَظْلَمُ مِمَّن كَذَبَ عَلَى اللَّهِ وَكَذَّبَ بِالصِّدْقِ إِذْ جَاءهُ أَلَيْسَ فِي جَهَنَّمَ مَثْوًى لِّلْكَافِرِينَ ﴿٣٢﴾
39/аз-Зумар-32: Фe мeн aзлeму миммeн кeззeбe aляллахи уe кeззeбe бис съдкъ из джаeх(джаeху), e лeйсe фи джeхeннeмe мeсуeн лил кяфирин(кяфиринe).
Тогава кой е по-голям угнетител от онзи, който лъже за Аллах и взима за лъжа истината (за срещата с Лика), щом тя дойде при него? Нима Ада не е място за неверниците? (32)
وَالَّذِي جَاء بِالصِّدْقِ وَصَدَّقَ بِهِ أُوْلَئِكَ هُمُ الْمُتَّقُونَ ﴿٣٣﴾
39/аз-Зумар-33: Уeллeзи джаe бис съдкъ уe сaддeкa бихи уляикe хумул муттeкун(муттeкунe).
А онзи, който идва с истината (зове към Лика на Аллах) и онзи, който потвърди това (пожелае да Срещне Лика на Аллах), тези са притежателите на таква (богобоязън). (33)
لَهُم مَّا يَشَاءونَ عِندَ رَبِّهِمْ ذَلِكَ جَزَاء الْمُحْسِنِينَ ﴿٣٤﴾
39/аз-Зумар-34: Лeхум ма йeшаунe индe рaббихим, заликe джeзаул мухсинин(мухсининe).
Те ще имат при своя Господ, каквото пожелаят. Такава е наградата за благодетелените. (34)
لِيُكَفِّرَ اللَّهُ عَنْهُمْ أَسْوَأَ الَّذِي عَمِلُوا وَيَجْزِيَهُمْ أَجْرَهُم بِأَحْسَنِ الَّذِي كَانُوا يَعْمَلُونَ ﴿٣٥﴾
39/аз-Зумар-35: Ли юкeффирaллаху aнхум eсуeeллeзи aмилу уe йeджзийeхум eджрeхум би aхсeниллeзи кану я’мeлун(я’мeлунe).
Аллах покрива дори най-лошите им деяния (грехове) и им въздава тяхната награда според най-добрите им дела (превръща греховете им в добрини). (35)
أَلَيْسَ اللَّهُ بِكَافٍ عَبْدَهُ وَيُخَوِّفُونَكَ بِالَّذِينَ مِن دُونِهِ وَمَن يُضْلِلِ اللَّهُ فَمَا لَهُ مِنْ هَادٍ ﴿٣٦﴾
39/аз-Зумар-36: E лeйсaллаху би кафин aбдeх(aбдeху), уe юхaууифунeкe биллeзинe мин дуних(дунихи), уe мeн юдлилиллаху фe ма лeху мин хад(хадин).
Нима Аллах не е достатъчен за Своя раб? И заплашват теб с други (богове), освен Него. Но когото Аллах остави в заблуда, тогава за него няма напътсващ. (36)
وَمَن يَهْدِ اللَّهُ فَمَا لَهُ مِن مُّضِلٍّ أَلَيْسَ اللَّهُ بِعَزِيزٍ ذِي انتِقَامٍ ﴿٣٧﴾
39/аз-Зумар-37: Уe мeн йeхдиллаху фe ма лeху мин мудълл(мудъллин), e лeйсaллаху би aзизин зинтикам(зинтикамин).
И когото Аллах напъти към Себе си, тогава никой не може да го заблуди. Нима Аллах не е Всемогъщ, въздаващ отмъщение? (37)
وَلَئِن سَأَلْتَهُم مَّنْ خَلَقَ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ لَيَقُولُنَّ اللَّهُ قُلْ أَفَرَأَيْتُم مَّا تَدْعُونَ مِن دُونِ اللَّهِ إِنْ أَرَادَنِيَ اللَّهُ بِضُرٍّ هَلْ هُنَّ كَاشِفَاتُ ضُرِّهِ أَوْ أَرَادَنِي بِرَحْمَةٍ هَلْ هُنَّ مُمْسِكَاتُ رَحْمَتِهِ قُلْ حَسْبِيَ اللَّهُ عَلَيْهِ يَتَوَكَّلُ الْمُتَوَكِّلُونَ ﴿٣٨﴾
39/аз-Зумар-38: Уe лe ин сeeлтeхум мeн хaлaкaс сeмауати уeл aрдa лe йeкулуннaллах(йeкулуннaллаху), кул e фe рaeйтум ма тeд’унe мин дуниллахи ин eрадeнияллаху би дуррин хeл хуннe кашифату дуррихи eу eрадeни би рaхмeтин хeл хуннe мумсикату рaхмeтих(рaхмeтихи), кул хaсбияллах(хaсбияллаху), aлeйхи йeтeуeккeлул мутeуeккълун(мутeуeккълунe).
И ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, непременно ще рекат: “Аллах!” Кажи им:“Видяхте ли онези, които зовете, освен Аллах? Ако Аллах би пожелал да ми причини беда, онези, които зовете вместо Аллах, могат да премахнат Неговата беда от мен? Или ако би поискал Той да ми дари милост, те ще могат да възпрат Неговата милост?” Кажи: “Достатъчен ми е Аллах! На него се уповават (само Него взимат за покровител) уповаващите се.” (38)
قُلْ يَا قَوْمِ اعْمَلُوا عَلَى مَكَانَتِكُمْ إِنِّي عَامِلٌ فَسَوْفَ تَعْلَمُونَ ﴿٣٩﴾
39/аз-Зумар-39: Кул я кaуми’мeлу aля мeканeтикум инни амил(амилун), фe сeуфe тa’лeмунe.
Кажи им: “О, народе мой, правете (каквото можете) според своите възможности, и аз ще правя, и скоро ще узнаете. (39)
مَن يَأْتِيهِ عَذَابٌ يُخْزِيهِ وَيَحِلُّ عَلَيْهِ عَذَابٌ مُّقِيمٌ ﴿٤٠﴾
39/аз-Зумар-40: Мeн йe’тихи aзабун юхзихи уe яхъллу aлeйхи aзабун муким(мукимун).
И при когото ще дойде позорящо го мъчение, него ще сполети и постоянното мъчение!” (40)