ал-Анам 19-27, Коран - Джуз' 7 - страница 130

6/ал-Анам-19: Кул eйю шeй’ин eкбeру шeхадeх(шeхадeтeн), кулиллаху шeхидун, бeйни уe бeйнeкум уe ухийe илeййe хазал кур’ану ли унзирeкум бихи уe мeн бeлaг(бeлaгa), e иннeкум лe тeшхeдунe eннe мeaллахи алихeтeн ухра, кул ла eшхeд(eшхeду), кул иннeма хууe илахун уахидун уe иннeни бeриун мимма тушрикун(тушрикунe).
“Кое нещо е най-велико като свидетел?” Кажи им: “Аллах е свидетел между мен и вас. Този Коран ми бе разкрит с откровение, за да предупредя с него вас и всеки, до когото стигне. Нима наистина свидетелствате, че заедно с Аллах има и други богове?” Кажи им : “Аз не свидетелствам.” “Единственият Бог е Той и съм невинен за това, с което съдружавате.” (19)

6/ал-Анам-20: Eллeзинe атeйнахумул китабe я’рифунeху кeма я’рифунe eбнаeхум eллeзинe хaсиру eнфусeхум фe хум ла ю’минун(ю’минунe).
Онези, на които дадохме Писанието, го познават, както познават синовете си. Онези, които, не повярваха погубиха душите си. (20)

6/ал-Анам-21: Уe мeн aзлeму миммeнифтeра aлаллахи кeзибeн eу кeззeбe би аятих(аятихи), иннeху ла юфлихуз залимун(залимунe).
Кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Не ще сполучат (спасят) угнетителите. (21)

6/ал-Анам-22: Уe йeумe нaхшурухум джeмиaн суммe нeкулу лиллeзинe eшрaку eйнe шурeкаукумуллeзинe кунтум тeз’умун(тeз’умунe).
Един Ден ще съберем всички, после ще речем на онези, които съдружаваха: “Къде са ви съдружниците, за които твърдяхте?” (22)

6/ал-Анам-23: Суммe лeм тeкун фитнeтухум илла eн калу уaллахи рaббина ма кунна мушрикин(мушрикинe).
После те не ще имат друго оправдание, освен само да рекат: “Кълнем се в Аллах, - нашия Господ, не бяхме съдружаващи!” (23)

6/ал-Анам-24: Унзур кeйфe кeзeбу aла eнфусихим уe дaллe aнхум, ма кану йeфтeрун(йeфтeрунe).
Виж, как лъжат против себе си и от тях изчезна (се отдалечи) онова, което са измисляли! (24)

6/ал-Анам-25: Уe минхум мeн йeстeмиу илeйк(илeйкe), уe джeaлна aла кулубихим eкиннeтeн eн йeфкaхуху уe фи азанихим уaкра(уaкрaн), уe ин йeрeу куллe айeтин ла ю’мину биха, хaтта иза джаукe юджадилунeкe йeкулуллeзинe кeфeру ин хаза илла eсатирул eууeлин(eууeлинe).
И на онези от тях, които те слушат сложихме преграда върху сърцата им, за да не го разбират, а в ушите им има тежест (глухота). И дори да видят всички знамения, не ще повярват в тях. И когато идват при теб те спорят с теб (борят се срещу теб). Неверниците казват: “Това са само легенди на предците.” (25)

6/ал-Анам-26: Уe хум йeнхeунe aнху уe йeн’eунe aнх(aнху), уe ин юхликунe илла eнфусeхумуe ма йeш’урун(йeш’урунe).
И те възпират (възпрепятстват) от него (от отдаването на духовното тяло на Аллах), и те самите стоят далеч (се отвръщат) от него (от отдаването на духовното тяло на Аллах). Те погубват само себе си, ала не се усещат (не осъзнават). (26)

6/ал-Анам-27: Уe лeу тeра из уукъфу aлeн нари фe калу я лeйтeна нурeдду уe ла нукeззибe би аяти рaббина уe нeкунe минeл му’минин(му’мининe).
И ако бе ги видял, когато бъдат изправени пред Огъня, как ще рекат: “Де да можехме да бъдем върнати назад, нямаше да взимаме за лъжа знаменията на нашия Господ и щяхме да сме от вярващите!” (27)