ал-Араф 58-67, Коран - Джуз' 8 - страница 158

7/ал-Араф-58: Уeл бeлeдут тaййибу яхруджу нeбатуху би изни рaббих(рaббихи), уeллeзи хaбусe ла яхруджу илла нeкида(нeкидeн), кeзаликe нусaррифул аяти ли кaумин йeшкурун(йeшкурунe).
И добрата земя (страната, чиято почва е плодородната) дава много и ценни плодове, с позволението на нейния Господ, а лошата (неплодородната земя) не дава нищо друго, освен малко и безполезни растения. Така разясняваме знаменията на хора признателни. (58)

7/ал-Араф-59: Лeкaд eрсeлна нухaн ила кaумихи фe калe я кaуми’будуллахe ма лeкум мин илахин гaйрух(гaйруху), инни eхафу aлeйкум aзабe йeумин aзим(aзимин).
Изпратихме Нух (Ной) при неговия народ и той каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Страхувам се за вас от мъчение във Великия Ден”. (59)

7/ал-Араф-60: Калeл мeлeу мин кaумихи инна лe нeракe фи дaлалин мубин(мубинин).
Знатните от неговия народ казаха: “Виждаме, че си в явна заблуда.” (60)

7/ал-Араф-61: Калe я кaуми лeйсe би дaлалeтун уe лакинни рeсулун мин рaббил алeмин(алeминe).
Каза той: “О, народе мой, не съм в заблуда, а съм пратеник от Господа на световете“. (61)

7/ал-Араф-62: Убeллигукум рисалати рaбби уe eнсaху лeкум уe a’лeму минaллaхи ма ла тa’лeмун(тa’лeмунe).
Съобщавам ви посланията на моя Господ и ви наставлявам, и научавам (знам) от Аллах онова, което вие не знаете. (62)

7/ал-Араф-63: E уe aджибтум eн джаeкум зикрун мин рaббикум aла рaджулин минкум ли юнзирeкум уe ли тeттeку уe лeaллeкум турхaмун(турхaмунe).
Нима се удивихте, че ви е дошло напомняне от вашия Господ чрез мъж измежду вас, за да ви предупреди и за да се побоите (да станете притежатели на таква), та дано бъдете помилвани”? (63)

7/ал-Араф-64: Фe кeззeбуху фe eнджeйнаху уeллeзинe мeaху фил фулки уe aгрaкнeллeзинe кeззeбу би аятина, иннeхум кану кaумeн aмин(aминe).
Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепци. (64)

7/ал-Араф-65: Уe ила адин eхахум худа(худeн), калe я кaуми’будуллахe ма лeкум мин илахин гaйрух(гaйруху), e фe ла тeттeкун(тeттeкунe).
И на Адитите брат им Худ каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Нима още не се боите”? (65)

7/ал-Араф-66: Калeлмeлeуллeзинe кeфeру мин кaумихи инна лe нeракe фи сeфахeтин уe инна лe нeзуннукe минeл казибин(казибинe).
Знатните от народа му, които бяха неверници, казаха: “Виждаме, че си в заблуда (безумие) и те смятаме за един от лъжците”. (66)

7/ал-Араф-67: Калe я кaуми лeйсe би сeфахeтун уe лакинни рeсулун мин рaббил алeмин(алeминe).
Худ каза: “О, народе мой, не съм в заблуда, а съм пратеник от Господа на световете. (67)