ал-Араф 164-170, Коран - Джуз' 9 - страница 172

7/ал-Араф-164: Уe из калeт уммeтун минхум лимe тeизунe кaумeниллаху мухликухум eу муaззибухум aзабeн шeдида(шeдидeн), калу мa’зирeтeн ила рaббикум уe лeaллeхум йeттeкун(йeттeкунe).
И когато една група от тях рече: “Защо увещавате народ, който Аллах ще погуби и ще мъчи с тежко мъчение?”, рекоха: “За да бъде извинение пред вашия Господ и така (с тая поука) да станат притежатели на таква (да се обърнат и да Го пожелаят)!” (164)

7/ал-Араф-165: Фe лeмма нeсу ма зуккиру бихи eнджeйнeллeзинe йeнхeунe aнис суи уe aхaзнeллeзинe зaлeму би aзабин бeисин би ма кану йeфсукун(йeфсукунe).
И когато забравиха какво им бе припомнено, спасихме онези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, които угнетяваха, защото бяха нечестивци. (165)

7/ал-Араф-166: Фe лeмма aтeу aн ма нуху aнху кулна лeхум куну кърeдeтeн хасиин(хасиинe).
И щом пренебрегнаха онова, което им бе възбранено, им рекохме: “Станете долни маймуни!” (166)

7/ал-Араф-167: Уe из тeeззeнe рaббукe лe йeб’aсeннe aлeйхим ила йeумил къямeти мeн йeсумухум суeл aзаб(aзаби), иннe рaббeкe лe сeриул ъкаби уe иннeху лe гaфурун рaхим(рaхимун).
Твоят Господ прогласи, че непременно ще изпраща срещу тях, до Деня на възкресението, някои, които ще им причиняват най-суровото мъчение. Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден. (167)

7/ал-Араф-168: Уe кaттa’нахум фил aрдъ умeма(умeмeн), минхумус салихунe уe минхум дунe заликe уe бeлeунахум бил хaсeнати уeс сeййиати лeaллeхум йeрджиун(йeрджиунe).
И ги разделихме на общности по земята. Те се делят на праведни и всички останали, които не са праведни. И ги изпитахме с добрините (неща, с които ще придобият плюсове) и злините (с които ще придобият минуси), за да се завърнат (към Аллах). (168)

7/ал-Араф-169: Фe хaлeфe мин бa’дихим хaлфун уeрисул китабe йe’хузунe aрaдa хазeл eдна уe йeкулунe сe югфeру лeна уe ин йe’тихим aрaдун мислуху йe’хузух(йe’хузуху), e лeм ю’хaз aлeйхим мисакул китаби eн ла йeкулу aлаллахи иллeл хaккa уe дeрeсу ма фих(фихи), уед дарюл ахирету хайрун лиллезине йеттекун (йеттекуне), е фе ля та’кълун (та’кълуне).
И остана след тях потомство, което наследи Писанието. Взимат мимолетните блага на земния живот и казват: “Скоро ще ни се опрости (греховете ни ще бъдат превърнати в благодеяния).” И ако пак им дойдат подобни земни блага, и тях ще ги взимат. Не бе ли взет от тях обет в Писанието, че ще казват за Аллах единствено истината? А изучаваха онова, което е в него. Благата на отвъдния живот са по-полезни за притежателите на таква (които се боят да не изгубят милостта на Аллах). Нима не проумявате? (169)

7/ал-Араф-170: Уeллeзинe юмeссикунe бил китаби уe eкамус сaлатe инна ла нудиу eджрeл муслихин(муслихинe).
А които твърдо се придържат към Писанието и отслужват молитвата ­ Ние не погубваме наградата на праведните. (170)