български [Промяна]

ад-Духан 1-59, Сура Димът (44/ад-Духан)

Сура ад-Духан - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Сура ад-Духан - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Сура ад-Духан - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
до
предишен
share on facebook  tweet  share on google  print  

سورة الدخان

Сура ад-Духан

Бисмлляхир рахманир рахим.

حم ﴿١﴾
وَالْكِتَابِ الْمُبِينِ ﴿٢﴾
44/ад-Духан-2: Уeл китабил мубин (мубини).
Кълна се в ясната Книга. (2)
إِنَّا أَنزَلْنَاهُ فِي لَيْلَةٍ مُّبَارَكَةٍ إِنَّا كُنَّا مُنذِرِينَ ﴿٣﴾
44/ад-Духан-3: Инна eнзeлнаху фи лeйлeтин мубарeкeтин инна кунна мунзирин (мунзиринe).
И наистина Ние я низпослахме в благословена нощ. И Ние наистина предупреждаваме. (3)
فِيهَا يُفْرَقُ كُلُّ أَمْرٍ حَكِيمٍ ﴿٤﴾
44/ад-Духан-4: Фиха юфрeку куллу eмрин хaким (хaкимин).
В нея (в тази нощ) се определя всяко мъдро дело(повеля). (4)
أَمْرًا مِّنْ عِندِنَا إِنَّا كُنَّا مُرْسِلِينَ ﴿٥﴾
44/ад-Духан-5: Eмрeн мин индина инна кунна мурсилин (мурсилинe).
По Наша заповед. И наистина Ние сме изпратилите (Корана и пратениците). (5)
رَحْمَةً مِّن رَّبِّكَ إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ ﴿٦﴾
44/ад-Духан-6: Рaхмeтeн мин рaббик (рaббикe), иннeху хууeс сeмиул aлим (aлиму).
По милост от твоя Господ. Наистина Той е Всечуващия, Всезнаещия. (6)
رَبِّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا إِن كُنتُم مُّوقِنِينَ ﴿٧﴾
44/ад-Духан-7: Рaббис сeмауати уeл aрдъ уe ма бeйнeхума, ин кунтум мукинин (мукининe).
И Той е Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени. (7)
لَا إِلَهَ إِلَّا هُوَ يُحْيِي وَيُمِيتُ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ ﴿٨﴾
44/ад-Духан-8: Ля иляхe илля хууe юхйи уe юмит (юмиту), рaббукумуe рaббу абаикумул eууeлин (eууeлинe).
Няма друг Бог, освен Него. Той съживява и Той умъртвява и Той е вашият Господ и Господът на вашите предци. (8)
بَلْ هُمْ فِي شَكٍّ يَلْعَبُونَ ﴿٩﴾
44/ад-Духан-9: Бeл хум фи шeккин йeл’aбун (йeл’aбунe).
Но те в съмнение се забавляват (губят време). (9)
فَارْتَقِبْ يَوْمَ تَأْتِي السَّمَاء بِدُخَانٍ مُّبِينٍ ﴿١٠﴾
44/ад-Духан-10: Фeртeкиб йeумe тe’тис сeмау би духанин мубин (мубинин).
И изчакай вече Деня, в който небето ще донесе явен дим (безпорядък)! (10)
يَغْشَى النَّاسَ هَذَا عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿١١﴾
44/ад-Духан-11: Ягшан нас (насe), хаза aзабун eлим (eлимун).
То ще обгърне хората (много голяма част от тях). “Ето това е болезнено мъчение.” (11)
رَبَّنَا اكْشِفْ عَنَّا الْعَذَابَ إِنَّا مُؤْمِنُونَ ﴿١٢﴾
44/ад-Духан-12: Рaббeнeкшиф aннeл aзабe инна му’минун (му’минунe).
“Господи наш, премахни от Нас мъчението! Наистина ние сме вярващи.” (12)
أَنَّى لَهُمُ الذِّكْرَى وَقَدْ جَاءهُمْ رَسُولٌ مُّبِينٌ ﴿١٣﴾
44/ад-Духан-13: Eнна лeхумуз зикра уe кaд джаeхум рeсулун мубин (мубинун).
А дойде при тях пратеник, който явно им беше разяснил (всичко) (И въпреки това, не се поучиха (от думите на пратеника). (13)
ثُمَّ تَوَلَّوْا عَنْهُ وَقَالُوا مُعَلَّمٌ مَّجْنُونٌ ﴿١٤﴾
44/ад-Духан-14: Суммe тeуeллeу aнху уe калу муaллeмун мeджнун (мeджнунун).
И се отметнаха от Него и рекоха: “Той е подучен (от дявола) и луд.” (14)
إِنَّا كَاشِفُو الْعَذَابِ قَلِيلًا إِنَّكُمْ عَائِدُونَ ﴿١٥﴾
44/ад-Духан-15: Инна кашифул aзаби кaлилeн иннeкум аидун (аидунe).
И наистина Ние и да премахнем за малко мъчението, несъмнено вие пак ще се върнете (към раздора). (15)
يَوْمَ نَبْطِشُ الْبَطْشَةَ الْكُبْرَى إِنَّا مُنتَقِمُونَ ﴿١٦﴾
44/ад-Духан-16: Йeумe нeбтъшул бaтшeтeл кубра инна мунтeкимун(мунтeкимунe).
И в Деня, когато най-силно ще ги сграбчим, Ние ще сме отмъщаващите. (16)
وَلَقَدْ فَتَنَّا قَبْلَهُمْ قَوْمَ فِرْعَوْنَ وَجَاءهُمْ رَسُولٌ كَرِيمٌ ﴿١٧﴾
44/ад-Духан-17: Уe лeкaд фeтeнна кaблeхум кaумe фир’aунe уe джаeхум рeсулун кeрим (кeримун).
И кълна се, че преди тях Ние изпитахме и народа на Фараона. При тях бе дошъл достоен пратеник (Муса, Моисей). (17)
أَنْ أَدُّوا إِلَيَّ عِبَادَ اللَّهِ إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ﴿١٨﴾
44/ад-Духан-18: Eн eдду илeййe ибадaллах (ибадaллахи), инни лeкум рeсулун eмин (eминун).
(Муса бе им казал) : “Предайте на мен рабите на Аллах! Наистина аз съм доверен пратеник за вас.” (18)
وَأَنْ لَّا تَعْلُوا عَلَى اللَّهِ إِنِّي آتِيكُم بِسُلْطَانٍ مُّبِينٍ ﴿١٩﴾
44/ад-Духан-19: Уe eн ла тa’лу aлаллах (aлаллахи), инниатикум би султанин мубин (мубинин).
И не се възгордявайте срещу Аллах, защото ви донесох явен довод. (19)
وَإِنِّي عُذْتُ بِرَبِّي وَرَبِّكُمْ أَن تَرْجُمُونِ ﴿٢٠﴾
44/ад-Духан-20: Уe инни узту би рaбби уe рaббикумeн тeрджумуни.
И наистина, когато възнамерявате да ме пребиете с камъни, аз се осланям на моя Господ, който е и вашият Господ! (20)
وَإِنْ لَّمْ تُؤْمِنُوا لِي فَاعْتَزِلُونِ ﴿٢١﴾
44/ад-Духан-21: Уe ин лeм ту’мину ли фa’тeзилуни.
И ако не ми вярвате, тогава отдалечете се от мен! (21)
فَدَعَا رَبَّهُ أَنَّ هَؤُلَاء قَوْمٌ مُّجْرِمُونَ ﴿٢٢﴾
44/ад-Духан-22: Фe дeа рaббeху eннe хаулаи кaумун муджримун (муджримунe).
И след това позова той своя Господ: “Тези хора са престъпници.” (22)
فَأَسْرِ بِعِبَادِي لَيْلًا إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ ﴿٢٣﴾
44/ад-Духан-23: Фe eсри би ибади лeйлeн иннeкум муттeбeун (муттeбeунe).
“Тръгни с Моите раби нощем! И наистина вие ще бъдете преследвани. (23)
وَاتْرُكْ الْبَحْرَ رَهْوًا إِنَّهُمْ جُندٌ مُّغْرَقُونَ ﴿٢٤﴾
44/ад-Духан-24: Уeтрукил бaхрe рeхуа (рeхуeн), иннeхум джундун мугрeкун(мугрeкунe).
И остави морето разцепено! Наистина те са войска, която ще бъде издавена.” (24)
كَمْ تَرَكُوا مِن جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ﴿٢٥﴾
44/ад-Духан-25: Кeм тeрeку мин джeннатин уe уюн (уюнин).
И колко градини и извори оставиха те. (25)
وَزُرُوعٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ ﴿٢٦﴾
44/ад-Духан-26: Уe зуруин уe мaкамин кeрим (кeримин).
И ниви, и прекрасни места (красиви дворци). (26)
وَنَعْمَةٍ كَانُوا فِيهَا فَاكِهِينَ ﴿٢٧﴾
44/ад-Духан-27: Уe нa’мeтин кану фиха факихин (факихинe).
И блаженство, на което се наслаждаваха (изоставиха)! (27)
كَذَلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا قَوْمًا آخَرِينَ ﴿٢٨﴾
44/ад-Духан-28: Кeзалик (кeзаликe), уe eурeснаха кaумeн ахaрин(ахaринe).
И така, оставихме това в наследство на следващия народ. (28)
فَمَا بَكَتْ عَلَيْهِمُ السَّمَاء وَالْأَرْضُ وَمَا كَانُوا مُنظَرِينَ ﴿٢٩﴾
44/ад-Духан-29: Фe ма бeкeт aлeйхимус сeмау уeл aрду уe ма кану мунзaрин (мунзaринe).
И не ги оплака нито небето, нито земята. И не им бе дадена отсрочка. (29)
وَلَقَدْ نَجَّيْنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ مِنَ الْعَذَابِ الْمُهِينِ ﴿٣٠﴾
44/ад-Духан-30: Уe лeкaд нeджджeйна бeни исраилe минeл aзабил мухин (мухини).
И наистина Ние спасихме синовете на Исраил от унизителното мъчение (на Фараона). (30)
مِن فِرْعَوْنَ إِنَّهُ كَانَ عَالِيًا مِّنَ الْمُسْرِفِينَ ﴿٣١﴾
44/ад-Духан-31: Мин фир’aун (фир’aунe), иннeху канe алийeн минeл мусрифин (мусрифинe).
Този Фараон, който бе горделивец и бе от престъпващите. (31)
وَلَقَدِ اخْتَرْنَاهُمْ عَلَى عِلْمٍ عَلَى الْعَالَمِينَ ﴿٣٢﴾
44/ад-Духан-32: Уe лeкaдихтeрнахум aля илмин aлeл алeмин (алeминe).
И наистина Ние ги избрахме (синовете на Исраил) със знанието си-да превъзхождат народите. (32)
وَآتَيْنَاهُم مِّنَ الْآيَاتِ مَا فِيهِ بَلَاء مُّبِينٌ ﴿٣٣﴾
44/ад-Духан-33: Уe атeйнахум минeл айати ма фихи бeлаун мубин (мубинун).
И им дадохме от знаменията (чудесата) онова, в което имаше явно изпитание. (33)
إِنَّ هَؤُلَاء لَيَقُولُونَ ﴿٣٤﴾
إِنْ هِيَ إِلَّا مَوْتَتُنَا الْأُولَى وَمَا نَحْنُ بِمُنشَرِينَ ﴿٣٥﴾
44/ад-Духан-35: Ин хийe илла мeутeтунeл улауe ма нaхну би муншeрин (муншeринe).
“ (Нашата) смърт е само веднъж. И не ще бъдем възкресени (отново)”. (35)
فَأْتُوا بِآبَائِنَا إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ ﴿٣٦﴾
44/ад-Духан-36: Фe’ту би абаина ин кунтум садикин (садикинe).
“Върнете (назад) нашите предци, ако говорите истината!” (36)
أَهُمْ خَيْرٌ أَمْ قَوْمُ تُبَّعٍ وَالَّذِينَ مِن قَبْلِهِمْ أَهْلَكْنَاهُمْ إِنَّهُمْ كَانُوا مُجْرِمِينَ ﴿٣٧﴾
44/ад-Духан-37: E хум хaйрун eм кaуму туббeин уeллeзинe мин кaблихим, eхлeкнахум иннeхум кану муджримин (муджриминe).
Те ли са по-добри или народът на Тубба, или онези преди тях? Погубихме ги всичките, защото бяха престъпници. (37)
وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا لَاعِبِينَ ﴿٣٨﴾
44/ад-Духан-38: Уe ма хaлaкнeс сeмауати уeл aрдa уe ма бeйнeхума лаибин(лаибинe).
И не сътворихме напразно (за игра) небесата и земята, и всичко между тях. (38)
مَا خَلَقْنَاهُمَا إِلَّا بِالْحَقِّ وَلَكِنَّ أَكْثَرَهُمْ لَا يَعْلَمُونَ ﴿٣٩﴾
44/ад-Духан-39: Ма хaлaкнахума илла бил хaккъ уe лакиннe eксeрeхум ла я’лeмун (я’лeмунe).
Сътворихме ги само с мъдрост (истинно). Ала повечето от тях не знаят. (39)
إِنَّ يَوْمَ الْفَصْلِ مِيقَاتُهُمْ أَجْمَعِينَ ﴿٤٠﴾
44/ад-Духан-40: Иннe йeумeл фaслъ микатухум eджмaин (eджмaинe).
Денят на разделението е срокът за всички тях. (40)
يَوْمَ لَا يُغْنِي مَوْلًى عَن مَّوْلًى شَيْئًا وَلَا هُمْ يُنصَرُونَ ﴿٤١﴾
44/ад-Духан-41: Йeумe ла югни мeулeн aн мeулeн шeй’eн уe ла хум юнсaрун (юнсaрунe).
Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще им се помогне. (41)
إِلَّا مَن رَّحِمَ اللَّهُ إِنَّهُ هُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ﴿٤٢﴾
44/ад-Духан-42: Илля мeн рaхимaллах (рaхимaллаху), иннeху хууeл aзизур рaхим(рaхиму).
Освен когото Аллах дари с милост. Той е Всемогъщия, Милосърдния. (42)
إِنَّ شَجَرَةَ الزَّقُّومِ ﴿٤٣﴾
44/ад-Духан-43: Иннe шeджeрeтeз зaккум (зaккуми).
И наситина дървото Зокум (43)
طَعَامُ الْأَثِيمِ ﴿٤٤﴾
44/ад-Духан-44: Тaамул eсим (eсими).
е храната на грешниците. (44)
كَالْمُهْلِ يَغْلِي فِي الْبُطُونِ ﴿٤٥﴾
44/ад-Духан-45: Кeл мухл (мухли), ягли фил бутун(бутуни).
Подобно на разтопен метал то ще кипи в стомаха им. (45)
كَغَلْيِ الْحَمِيمِ ﴿٤٦﴾
44/ад-Духан-46: Кe гaлйил хaмим(хaмими).
Сякаш кипи вряща вода. (46)
خُذُوهُ فَاعْتِلُوهُ إِلَى سَوَاء الْجَحِيمِ ﴿٤٧﴾
44/ад-Духан-47: Хузуху фa’тилуху ила сeуаил джaхим (джaхими).
“Хванете го и го замъкнете в средата на Ада! (47)
ثُمَّ صُبُّوا فَوْقَ رَأْسِهِ مِنْ عَذَابِ الْحَمِيمِ ﴿٤٨﴾
44/ад-Духан-48: Суммe суббу фeукa рe’сихи мин aзабил хaмим (хaмими).
После излейте върху главата му като мъчение вряща вода: (48)
ذُقْ إِنَّكَ أَنتَ الْعَزِيزُ الْكَرِيمُ ﴿٤٩﴾
44/ад-Духан-49: Зук, иннeкe eнтeл aзизул кeрим(кeриму).
“Вкуси (мъчението)! Нали ти бе могъщият, знатният (мислеше се за такъв).” (49)
إِنَّ هَذَا مَا كُنتُم بِهِ تَمْتَرُونَ ﴿٥٠﴾
44/ад-Духан-50: Иннe хаза ма кунтум бихи тeмтeрун (тeмтeрунe).
И наистина това е мъченито, в което се съмнявахте. (50)
إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي مَقَامٍ أَمِينٍ ﴿٥١﴾
44/ад-Духан-51: Иннeл муттeкинe фи мaкамин eмин (eминин).
А тези, които се боят от Аллах (да не изгубят милостта Му) ще са на сигурни места. (51)
فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ﴿٥٢﴾
44/ад-Духан-52: Фи джeннатин уe уюн (уюнин).
Сред градини и извори. (52)
يَلْبَسُونَ مِن سُندُسٍ وَإِسْتَبْرَقٍ مُّتَقَابِلِينَ ﴿٥٣﴾
44/ад-Духан-53: Йeлбeсунe мин сундусин уe истeбрaкън мутeкабилин (мутeкабилинe).
Ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг. (53)
كَذَلِكَ وَزَوَّجْنَاهُم بِحُورٍ عِينٍ ﴿٥٤﴾
44/ад-Духан-54: Кeзалик (кeзаликe), уe зeууeджнахум би хурин ин(инин).
Ето така! И ще им дадем за съпруги красавици с големи очи. (54)
يَدْعُونَ فِيهَا بِكُلِّ فَاكِهَةٍ آمِنِينَ ﴿٥٥﴾
44/ад-Духан-55: Йeд’унe фиха би кулли факихeтин аминин (амининe).
Ще пожелават там от всички плодове ­в сигурност. (55)
لَا يَذُوقُونَ فِيهَا الْمَوْتَ إِلَّا الْمَوْتَةَ الْأُولَى وَوَقَاهُمْ عَذَابَ الْجَحِيمِ ﴿٥٦﴾
44/ад-Духан-56: Ла йeзукунe фихeл мeутe иллeл мeутeтeл ула, уe уeкахум aзабeл джaхим (джaхими).
И не ще вкусят там друга смърт, освен първата. И ги опази Той (Аллах) от мъчението на Ада. (56)
فَضْلًا مِّن رَّبِّكَ ذَلِكَ هُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ ﴿٥٧﴾
44/ад-Духан-57: Фaдлeн мин рaббик (рaббикe), заликe хууeл фeузул aзим (aзиму).
Ето това е великото спасение като благодат от твоя Господ,. (57)
فَإِنَّمَا يَسَّرْنَاهُ بِلِسَانِكَ لَعَلَّهُمْ يَتَذَكَّرُونَ ﴿٥٨﴾
44/ад-Духан-58: Фe иннeма йeссeрнаху би лисаникe лeaллeхум йeтeзeккeрун (йeтeзeккeрунe).
И сторихме Го (Корана) лесен на твоя език, надявайки се да се поучат. (58)
فَارْتَقِبْ إِنَّهُم مُّرْتَقِبُونَ ﴿٥٩﴾
44/ад-Духан-59: Фeртeкиб иннeхум муртeкъбун (муртeкибунe).
И вече се оглеждай (чакай)! Несъмнено те също са от чакащите. (59)