ал-Байина 1-8, Сура Ясният знак (98/ал-Байина)

98/ал-Байина-1: Лем йекуниллизине кеферу мин ехлил китаби уел мушрикине мунфеккине хaтта те’тийе хумул бейинех(бейинету).
Хората на Писанието и oтричащите, които са неверници, няма да се разделят (от неверието си), докато при тях не дойде ясният знак (ясни доводи). (1)

98/ал-Байина-2: Ресулюн минaллахи йетлу сухуфен мутaххaрaх(мутaххaретен).
Пратеникът на Аллах (им) чете пречистени (далечни от съмнения и суеверия) свитъци. (2)

98/ал-Байина-3: Фиха кутубун кaйимех(кaйиметун).
(Тези свитъци) са книги, в които са записани основните и непроменливи правдиви повели. (3)

98/ал-Байина-4: Уе ма теферрекaллезине утул китабе илля мин бa’ди ма джает хумул бейинех(бейинету).
И хората на Писанието (преди да им дойдат ясните повели) не се разединиха помежду си, а едва след като при тях дойде ясният знак (се разделиха). (4)

98/ал-Байина-5: Уе ма умиру илля ли я’будуллахе мухлисине лехуд дине хунефае уе юкимус сaлате уе ю’туз зекате уе залике динул кaйимех(кaйимети).
И не им бе повелено друго, освен като ханифи да станат пречистени раби на Аллах (с пречистени души), и да отслужват намаза, и да дават милостинята закат. Ето това е едиствената и правдивата религия (религия, която ще продьлжи до Деня на Вьзкресението). (5)

98/ал-Байина-6: Иннеллезине кеферу мин ехлил китаби уелмушрикине фи нари джехеннеме халидине фиха, улаяке хум шеррул берийех(берийети).
И наистина, онези от хората на Писанието и от отричащите ще бъдат в Огъня на Ада, и там ще пребивават вечно. Именно те са най-лошите от създанията. (6)

98/ал-Байина-7: Иннеллезине амену уе aмилус салихати улаике хум хaйрул берийех(берийети).
А онези, които вярват (желаят да достигнат Аллах) и вършат праведни дела (пречистват душите си), именно те са най-добрите от творенията. (7)

98/ал-Байина-8: Джезаухум инде рaббихим дженнату aднин теджри мин тaхтихел енхару халидине фиха ебеда(ебеден), рaдъяллаху aнхум уе рaду aнх(aнху), залике ли мен хaшийе рaббех(рaббеху).
Въздаянието им при техния Господ са градините на Рай - Адн, под които текат реки, и там ще пребивават вечно. Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Ето това е за всеки, който изпитва хушу (вълнение, любов) към своя Господ. (8)