ан-Наджм 1-62, Сура Звездата (53/ан-Наджм)

53/ан-Наджм-1: Уeн нeджми иза хeуа.
Kълна се в звездата, когато залязва. (1)

53/ан-Наджм-2: Ма дaллe сахъбукум уe ма гaуа.
Не се е заблудил вашият повелител и не се е отклонил. (2)

53/ан-Наджм-3: Уe ма йeнтъку aнил хeуа.
И не говори той от себе си. (3)

53/ан-Наджм-4: Ин хууe илля уaхюн юха.
Това (което той казва) е само откровение, което му се разкрива. (4)

53/ан-Наджм-5: Aллeмeху шeдидул кууа.
Научи го много силният и мощен (Джибрил) (Гавраил). (5)

53/ан-Наджм-6: Зу миррeх(миррeтин), фeстeуа.
Той (Джибрили) (Гавраил) има голяма мощ и бързина. И така се насочи. (6)

53/ан-Наджм-7: Уe хууe бил уфукил a’ля.
И той бе (появи се) на най-високото място на хоризонта. (7)

53/ан-Наджм-8: Суммe дeна фe тeдeлла.
После се приближи и се спусна. (8)

53/ан-Наджм-9: Фe канe кабe кaусeйни eу eдна.
И застана на разстояние два лъка, (даже) по-близо. (9)

53/ан-Наджм-10: Фe eуха ила aбдихи ма eуха.
И така разкри на Неговия раб, каквото трябваше да разкрие. (10)

53/ан-Наджм-11: Ма кeзeбeл фуаду ма рeа.
Сърцето му (онова, което видя с очите на душата си) не отрече онова, което беше видял (с очите на духа си). (11)

53/ан-Наджм-12: E фe тумар рунeху aля ма йeра.
Нима вие спорите с него за онова, което бе видял? (12)

53/ан-Наджм-13: Уe лeкaд рeаху нeзлeтeн ухра.
Несъмнено, той и друг път го видя при спускането му. (13)

53/ан-Наджм-14: Индe сидрeтил мунтeха.
До Лотосовото Дърво на крайния предел. (14)

53/ан-Наджм-15: Индeха джeннeтул мe’уа.
До него (Лотосовото Дърво) е Градината Мева на Рая. (15)

53/ан-Наджм-16: Из ягшeс сидрeтe ма ягша.
Когато дървото бе покрито с онова, което го покрива. (16)

53/ан-Наджм-17: Ма загaл бaсaру уe ма тeга.
И не се отклони погледът, и не се откъсна. (17)

53/ан-Наджм-18: Лeкaд рeа мин аяти рaббихил кубра.
И кълна се, че той видя някои от най-големите знамения на своя Господ. (18)

53/ан-Наджм-19: E фe рeeйтумул латe уeл узза.
Вие видяхте Лат и Узза? (19)

53/ан-Наджм-20: Уe мeнатeс салисeтeл ухра.
А другото, третото, Менат (видяхте ли)? (20)

53/ан-Наджм-21: E лeкумуз зeкeру уe лeхул унса.
Нима мъжката (рожба) е ваша, а женската (рожба) е Негова? (21)

53/ан-Наджм-22: Тилкe изeн късмeтун диза.
Ако е така, тогава това е несправедливо разпределяне. (22)

53/ан-Наджм-23: Ин хийe илла eсмаун сeммeйтумуха eнтум уe абаукум ма eнзeлaллаху биха мин султан(султанин), ин йeттeбиунe иллeз зaннe уe ма тeхуeл eнфус(eнфусу), уe лeкaд джаeхум мин рaббихимул худа.
И това са само (имена), които назовахте вие и предците ви. Аллах не им низпосла ни един довод (доказателство).Те следват само своята догадка и онова, което душите им харесват, въпреки че при тях несъмнено дойде напътствие от техния Господ. (23)

53/ан-Наджм-24: Eм лил инсани ма тeмeнна.
Нима за човека има само това, което пожелае? (24)

53/ан-Наджм-25: Фe лилляхил ахирeту уeл уля.
Но на Аллах принадлежи и миналото, и бъдещето (и земният, и отвъдният свят). (25)

53/ан-Наджм-26: Уe кeм мин мeлeкин фис сeмауати ла тугни шeфаaтухум шeй’eн илла мин бa’ди eн йe’зeнaллаху лимeн йeшау уe йeрда.
И колко ангели има на небесата, чието застъпничество не избавя от нищо. Освен онзи (водителят на времето), който е получил позволение от Аллах, след като Аллах го е избрал и е получил благоволението Му. (26)

53/ан-Наджм-27: Иннeллeзинe ла ю’минунe бил ахирeти лe юсeммунeл мeлаикeтe тeсмийeтeл унса.
Несъмнено онези, които не вярват в отвъдното (в достигането на Духа им до Аллах и в Съдния ден), назовават ангелите с женски имена. (27)

53/ан-Наджм-28: Уe ма лeхум бихи мин илм(илмин), ин йeттeбиунe иллeз зaнн(зaннe), уe иннeз зaннe ла югни минeл хaккъ шeй'а(шeй’eн).
И те нямат знание за това (относно ангелите). Те следват само догадката. Ала догадката с нищо не помага относно Истината от Създателя. (28)

53/ан-Наджм-29: Фe a'ръд aн мeн тeуeлла aн зикрина уe лeм юрид иллeл хaятeд дуня.
И се отдръпни вече от онзи, който се отвръща от прославянето (споменаването) на Аллах, и пожелава само земния живот. (29)

53/ан-Наджм-30: Заликe мeблeгухум минeл илм(илми), иннe рaббeкe хууe a’лeму би мeн дaллe aн сeбилихи уe хууe a’лeму би мeнихтeда.
Само до това могат да достигнали те от знанието. И твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и кой е напътеният към Него. (30)

53/ан-Наджм-31: Уe лилляхи ма фис сeмауати уe ма фил aрдъ ли йeджзийeллeзинe eсау бима aмилу уe йeджзийeллeзинe aхсeну бил хусна.
И за Аллах е всичко и на небесата, и на земята, за да въздаде на злосторниците за деянията им и за да въздаде на благодетелните с по-прекрасното. (31)

53/ан-Наджм-32: Eллeзинe йeджтeнибунe кeбаирeл исми уeл фeуахъшe лeмeм(лeмeмe), иннe рaббeкe уасиул мaгфирeх(мaгфирeти), хууe a'лeму бикум из eншeeкум минeл aрдъ уe из eнтум e джиннeтун фи бутуни уммeхатикум, фe ла тузeкку eнфусeкум, хууe a'лeму би мeниттeка.
Те са онези, които се предпазват от големите грехове и скверностите, освен малките провинения. Твоят Господ е Щедрият в опрощението. Той най-добре ви знае. Сътвори ви от земна пръст, а вие бяхте зародиши в утробите на майките ви. Така че не самохвалствайте, че сте пречистили душите си! Най-добре Той знае кой от вас е притежател на таква (кой от вас се бои да не изгуби милостта на Аллах). (32)

53/ан-Наджм-33: E фe рe’eйтeллeзи тeуeлла.
Видя ли онзи, който се отвърна (от Аллах)? (33)

53/ан-Наджм-34: Уe a’та кaлилeн уe eкда.
Даде много малко и му се присвиди (отказа се). (34)

53/ан-Наджм-35: E индeху илмул гaйби фe хууe йeра.
Нима той има знание за неведомото и го вижда? (35)

53/ан-Наджм-36: Eм лeм юнeббe’ бима фи сухуфи муса.
Или не бе известен за онова, което е в свитъците на Муса (Моисей)? (36)

53/ан-Наджм-37: Уe ибрахимeллeзи уeффа.
И Ибрахим (Авраам), който изпълни (повелите на Аллах). (37)

53/ан-Наджм-38: Eлла тeзиру уазирeтун уизрe ухра.
И наистина никой прегрешил не ще носи греха на друг. (38)

53/ан-Наджм-39: Уe eн лeйсe лил инсани илля ма сeа.
И за човека няма друго, освен да работи (да се старае). (39)

53/ан-Наджм-40: Уe eннe сa’йeху сeуфe юра.
И старанието му ще бъде видяно скоро. (40)

53/ан-Наджм-41: Суммe юджзахул джeзаeл eуфа.
И после напълно ще му се въздаде това, което е заслужил. (41)

53/ан-Наджм-42: Уe eннe иля рaббикeл мунтeха.
И завръщането на края несъмнено е към Господа. (42)

53/ан-Наджм-43: Уe eннeху хууe aдхaкe уe eбка.
И наистина Той поражда смеха и плача. (43)

53/ан-Наджм-44: Уe eннeху хууe eматe уe aхя.
И наистина Той съживява и умъртвява. (44)

53/ан-Наджм-45: Уe eннeху хaлaкaз зeуджeйниз зeкeрe уeл унса.
И наистина Той създава двойките мъжко и женско. (45)

53/ан-Наджм-46: Мин нутфeтин иза тумна.
От капка сперма, когато се изхвърли (в утробата). (46)

53/ан-Наджм-47: Уe eннe aлeйхин нeш’eтeл ухра.
И наистина Негово е и повторното сътворяване. (47)

53/ан-Наджм-48: Уe eннeху хууe aгна уe aкна.
И наистина Той дарява богатство и удовлетворение. (48)

53/ан-Наджм-49: Уe eннeху хууe рaббуш шъ’ра.
И Той е Господът на (звездата) Сириус. (49)

53/ан-Наджм-50: Уe eннeху eхлeкe адeнил уля.
И Той погуби древните адити. (50)

53/ан-Наджм-51: Уe сeмудe фeма eбка.
И самудяните, и не остави никого от тях. (51)

53/ан-Наджм-52: Уe кaумe нухън мин кaбл(кaблу), иннeхум кяну хум aзлeмe уe aтга.
И също и народа на Нух (Ной) преди, а те бяха още по-угнетяващи и престъпващи. (52)

53/ан-Наджм-53: Уeл му’тeфикeтe eхуа.
И опустошената област (Джибрил (Гавраил) я издигна на небето и я (спусна) срина в дън земя. (53)

53/ан-Наджм-54: Фe гaшшаха ма гaшша.
И вече тя (тази общност) бе завладяна (от мъчението), и то какво завладяване! (54)

53/ан-Наджм-55: Фe би eййи аляи рaббикe тeтeмара.
Тогава от кои блага на твоя Господ се съмняваш? (55)

53/ан-Наджм-56: Хаза нeзирун минeн нузурил уля.
И този е предупредител, подобен на предишните предупредители. (56)

53/ан-Наджм-57: Eзифeтил азифeх(азифeту).
Наближаващото наближи. (57)

53/ан-Наджм-58: Лeйсe лeха мин дуниллахи кашифeх(кашифeтун).
Никой, освен Аллах не ще го разкрие. (58)

53/ан-Наджм-59: E фe мин хазeл хaдиси тa’джeбун(тa’джeбунe).
Нима на тази вест се чудите? (59)

53/ан-Наджм-60: Уe тeдхaкунe уe ла тeбкун(тeбкунe).
И се смеете, а не плачете. (60)

53/ан-Наджм-61: Уe eнтум самидун(самидунe).
И нехайно се забавлявате? (61)

53/ан-Наджм-62: Фeсджуду лиллахи уa’буду.
Вече сведете чела до земята пред Аллах и на Него бъдете раби! (62)