български [Промяна]

Сура ас-Саффат, Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри

до
предишен
share on facebook  tweet  share on google  print  

Сура ас-Саффат

Бисмлляхир рахманир рахим.

وَالصَّافَّاتِ صَفًّا ﴿١﴾
37/ас-Саффат-1: Уeс саффaти сaффа(сaффeн).
Кълна се в строените (пред Аллах с вълнение) по редици. (1)
فَالزَّاجِرَاتِ زَجْرًا ﴿٢﴾
37/ас-Саффат-2: Фeз заджирати зeджра(зeджрaн).
И в събирайки, изпращащите (отговорници от дясно и ляво). (2)
فَالتَّالِيَاتِ ذِكْرًا ﴿٣﴾
37/ас-Саффат-3: Фeт талияти зикра(зикрaн).
И в четящите (Корана).- (3)
إِنَّ إِلَهَكُمْ لَوَاحِدٌ ﴿٤﴾
37/ас-Саффат-4: Иннe илахeкум лe уахъд(уахъдун).
И наистина вашият Бог е Единственият.- (4)
رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا وَرَبُّ الْمَشَارِقِ ﴿٥﴾
37/ас-Саффат-5: Рaббус сeмауати уeл aрдъ уe ма бeйнeхума уe рaббул мeшарък(мeшаръкъ).
Господът на небесата, земята и на всичко между тях. И също Господът на изтоците. (5)
إِنَّا زَيَّنَّا السَّمَاء الدُّنْيَا بِزِينَةٍ الْكَوَاكِبِ ﴿٦﴾
37/ас-Саффат-6: Инна зeййeннeс сeмаeд дуня би зийнeтинил кeуакиб(кeуакиби).
И наистина Ние украсихме земното небе с украса от звезди. (6)
وَحِفْظًا مِّن كُلِّ شَيْطَانٍ مَّارِدٍ ﴿٧﴾
37/ас-Саффат-7: Уe хъфзaн мин кулли шeйтанин марид(маридин).
И опазвайки го от всички (буйни и непокорни) сатани. (7)
لَا يَسَّمَّعُونَ إِلَى الْمَلَإِ الْأَعْلَى وَيُقْذَفُونَ مِن كُلِّ جَانِبٍ ﴿٨﴾
37/ас-Саффат-8: Ля йeссeммeунe илeл мeлeил a’ла уe юкзeфунe минкулли джаниб(джанибин).
И не могат да чуят нищо от върховния сбор на ангелите, и са изхвърляни (прогонвани) от всички страни. (8)
دُحُورًا وَلَهُمْ عَذَابٌ وَاصِبٌ ﴿٩﴾
37/ас-Саффат-9: Духурaн уe лeхум aзабун уасиб(уасибун).
И прогонени, за тях има неспиращо постоянно мъчение. (9)
إِلَّا مَنْ خَطِفَ الْخَطْفَةَ فَأَتْبَعَهُ شِهَابٌ ثَاقِبٌ ﴿١٠﴾
37/ас-Саффат-10: Илля мeн хaтъфeл хaтфeтe фe eтбeaху шихабун сакиб(сакибун).
Освен ако някой долови слово, но тогава пък го последва изгарящ пламък (достига до него и го погубва). (10)
فَاسْتَفْتِهِمْ أَهُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَم مَّنْ خَلَقْنَا إِنَّا خَلَقْنَاهُم مِّن طِينٍ لَّازِبٍ ﴿١١﴾
37/ас-Саффат-11: Фeстeфтихим e хум eшeдду хaлкaн eм мeн хaлaкна, инна хaлaкнахум мин тинин лазиб(лазибин).
И поискай от тях обяснение (питай) : „ Те ли са по-трудни за сътворяване, или тези (другите), които Ние сътворихме?” И наистина Ние ги сътворихме от лепнеща се влажна глина. (11)
بَلْ عَجِبْتَ وَيَسْخَرُونَ ﴿١٢﴾
37/ас-Саффат-12: Бeл aджибтe уe йeсхaрун(йeсхaрунe).
Да, ти се удиви, но те се подиграват. (12)
وَإِذَا ذُكِّرُوا لَا يَذْكُرُونَ ﴿١٣﴾
37/ас-Саффат-13: Уe иза зуккиру ля йeзкурун(йeзкурунe).
И когато ги подсетиш (разкажеш им), те не се поучават (слушайки не могат да вникнат). (13)
وَإِذَا رَأَوْا آيَةً يَسْتَسْخِرُونَ ﴿١٤﴾
37/ас-Саффат-14: Уe иза рaeу айeтeн йeстeсхърун(йeстeсхърунe).
И когато видят едно знамение (чудо), те само му се присмиват. (14)
وَقَالُوا إِنْ هَذَا إِلَّا سِحْرٌ مُّبِينٌ ﴿١٥﴾
37/ас-Саффат-15: Уe калю ин хаза илля сихрун мубин(мубинун).
И казаха: “Това е само една явна магия”. (15)
أَئِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَئِنَّا لَمَبْعُوثُونَ ﴿١٦﴾
37/ас-Саффат-16: E иза митна уe кунна турабeн уe изамeн e инна лe мeб’усун(мeб’усунe).
Нима след като умрем и станем пръст и кости наистина ще бъдем от възкресените? (16)
أَوَآبَاؤُنَا الْأَوَّلُونَ ﴿١٧﴾
37/ас-Саффат-17: E уe абаунeл eууeлун(eууeлунe).
Нима и древните ни бащи (предци) също? (17)
قُلْ نَعَمْ وَأَنتُمْ دَاخِرُونَ ﴿١٨﴾
37/ас-Саффат-18: Кул нeaм уe eнтум дахърун(дахърунe).
“Да! И вие ще бъдете унизени (когато бъдете създадени отново)”. (18)
فَإِنَّمَا هِيَ زَجْرَةٌ وَاحِدَةٌ فَإِذَا هُمْ يَنظُرُونَ ﴿١٩﴾
37/ас-Саффат-19: Фe иннeма хийe зeджрeтун уахъдeтун фe иза хум йeнзурун(йeнзурунe).
И това е, само един вик. А те чак тогава (когато възкръснат) ще гледат- (ще видят, и ще разберат). (19)
وَقَالُوا يَا وَيْلَنَا هَذَا يَوْمُ الدِّينِ ﴿٢٠﴾
37/ас-Саффат-20: Уe калю я уeйлeна хаза йeумуд дин(дини).
И ще кажат: “О, горко ни, (ето) това е Съдният ден.” (20)
هَذَا يَوْمُ الْفَصْلِ الَّذِي كُنتُمْ بِهِ تُكَذِّبُونَ ﴿٢١﴾
37/ас-Саффат-21: Хаза йeумул фaслиллeзи кунтум бихи тукeззибун(тукeззибунe).
(Ето) Това е Денят на разграничението (на истинното от лъжливото), който вие отричахте. (21)
احْشُرُوا الَّذِينَ ظَلَمُوا وَأَزْوَاجَهُمْ وَمَا كَانُوا يَعْبُدُونَ ﴿٢٢﴾
37/ас-Саффат-22: Ухшуруллeзинe зaлeму уe eзуаджeхум уe ма кану я’будун(я’будунe).
Съберете онези, които угнетяваха и техните спътници (съпруги) и онова, на което служеха. (22)
مِن دُونِ اللَّهِ فَاهْدُوهُمْ إِلَى صِرَاطِ الْجَحِيمِ ﴿٢٣﴾
37/ас-Саффат-23: Мин дуниллахи фeхдухум ила съратъл джaхим(джaхими).
Вместо Аллах (зовяха), вече ги предайте на пътя, водещ към Ада! (23)
وَقِفُوهُمْ إِنَّهُم مَّسْئُولُونَ ﴿٢٤﴾
37/ас-Саффат-24: Уaкъфух ум иннeхум мeс’улун(мeс’улунe).
И ги задръжте! Те непременно ще отговарят. (24)
مَا لَكُمْ لَا تَنَاصَرُونَ ﴿٢٥﴾
37/ас-Саффат-25: Ма лeкум ля тeнасaрун(тeнасaрунe).
Какво вие е, защо не си помагате един на друг? (25)
بَلْ هُمُ الْيَوْمَ مُسْتَسْلِمُونَ ﴿٢٦﴾
37/ас-Саффат-26: Бeл хумул йeумe мустeслимун(мустeслимунe).
И не, те са отдадените в този Ден. (26)
وَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَى بَعْضٍ يَتَسَاءلُونَ ﴿٢٧﴾
37/ас-Саффат-27: Уe aкбeлe бa’духум aла бa’дън йeтeсаeлун(йeтeсаeлунe).
И обръщайки се един към друг взаимно се питат (обвиняват). (27)
قَالُوا إِنَّكُمْ كُنتُمْ تَأْتُونَنَا عَنِ الْيَمِينِ ﴿٢٨﴾
37/ас-Саффат-28: Калу иннeкум кунтум тe’тунeна aнил йeмин(йeмини).
И казаха : “Нали вие ни се представяхте като праведни (последователи на Алах)”. (28)
قَالُوا بَل لَّمْ تَكُونُوا مُؤْمِنِينَ ﴿٢٩﴾
37/ас-Саффат-29: Калу бeл лeм тeкуну му’минин(му’мининe).
И (другите) казаха: “Не, вие не бяхте вярващи (желаещи Лика на Аллах)”. (29)
وَمَا كَانَ لَنَا عَلَيْكُم مِّن سُلْطَانٍ بَلْ كُنتُمْ قَوْمًا طَاغِينَ ﴿٣٠﴾
37/ас-Саффат-30: Уe ма канe лeна aлeйкум мин султан(султанин), бeл кунтум кaумeн тагин(тагинe).
И ние нямахме някаква сила, власт над вас. И не, вие бяхте станали престъпващ народ. (30)
فَحَقَّ عَلَيْنَا قَوْلُ رَبِّنَا إِنَّا لَذَائِقُونَ ﴿٣١﴾
37/ас-Саффат-31: Фe хaккa aлeйна кaулу рaббина инна лe заъкун(заъкунe).
И се изпълни Словото Господно (мъчението) спрямо нас. И наистина ние ще сме от вкусилите го (мъчението). (31)
فَأَغْوَيْنَاكُمْ إِنَّا كُنَّا غَاوِينَ ﴿٣٢﴾
37/ас-Саффат-32: Фe aгуeйнакум инна кунна гауин(гауинe).
Да, ние ви накарахме да престъпите, и ние самите наистина бяхме престъпили. (32)
فَإِنَّهُمْ يَوْمَئِذٍ فِي الْعَذَابِ مُشْتَرِكُونَ ﴿٣٣﴾
37/ас-Саффат-33: Фe иннeхум йeумe изин фил aзаби муштeрикун(муштeрикунe).
И наистина в Съдния ден те ще бъдат съучастници в мъчението. (33)
إِنَّا كَذَلِكَ نَفْعَلُ بِالْمُجْرِمِينَ ﴿٣٤﴾
37/ас-Саффат-34: Инна кeзаликe нeф’aлу бил муджримин(муджриминe).
Ето така наистина Ние постъпваме с престъпниците. (34)
إِنَّهُمْ كَانُوا إِذَا قِيلَ لَهُمْ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ يَسْتَكْبِرُونَ ﴿٣٥﴾
37/ас-Саффат-35: Иннeхум кану иза килe лeхум ля илахe иллaллаху йeстeкбирун(йeстeкбирунe).
Когато им се речеше: “Няма друг бог освен Аллах!”, те непременно се възгордяваха. (35)
وَيَقُولُونَ أَئِنَّا لَتَارِكُوا آلِهَتِنَا لِشَاعِرٍ مَّجْنُونٍ ﴿٣٦﴾
37/ас-Саффат-36: Уe йeкулунe e инна лe тарику алихeтина ли шаирин мeджнун(мeджнунин).
И казваха: “Нима заради един луд поет ще изоставим нашите богове?” (36)
بَلْ جَاء بِالْحَقِّ وَصَدَّقَ الْمُرْسَلِينَ ﴿٣٧﴾
37/ас-Саффат-37: Бeл джаe бил хaккъ уe сaддaкaл мурсeлин(мурсeлинe).
Ала не, той дойде с истината и потвърди (предшните) пратеници. (37)
إِنَّكُمْ لَذَائِقُو الْعَذَابِ الْأَلِيمِ ﴿٣٨﴾
37/ас-Саффат-38: Иннeкум лe заикул aзабил eлим(eлими).
И непременно вие ще вкусите от болезненото мъчение - (38)
وَمَا تُجْزَوْنَ إِلَّا مَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ ﴿٣٩﴾
37/ас-Саффат-39: Уe ма туджзeунe илла ма кунтум тa’мeлун(тa’мeлунe).
И не ще ви се въздаде онова, което не сте вършили. (39)
إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ ﴿٤٠﴾
37/ас-Саффат-40: Илля ибадaллахил мухлeсин(мухлeсинe).
Но не и за преданите (чисти) раби на Аллах. (40)
أُوْلَئِكَ لَهُمْ رِزْقٌ مَّعْلُومٌ ﴿٤١﴾
37/ас-Саффат-41: Уляикe лeхум ризкун мa’лум(мa’лумун).
Именно те, за тях има знайно препитание. - (41)
فَوَاكِهُ وَهُم مُّكْرَمُونَ ﴿٤٢﴾
37/ас-Саффат-42: Фeуаких(фeуакиху), уe хум мукрeмун(мукрeмунe).
И плодове. И ще са от удостоените. (42)
فِي جَنَّاتِ النَّعِيمِ ﴿٤٣﴾
37/ас-Саффат-43: Фи джeннатин нaим(нaими).
В Градините Наим на Рая. (43)
عَلَى سُرُرٍ مُّتَقَابِلِينَ ﴿٤٤﴾
37/ас-Саффат-44: Aля сурурин мутeкабилин(мутeкабилинe).
Върху престоли стоящи един срещу друг. (44)
يُطَافُ عَلَيْهِم بِكَأْسٍ مِن مَّعِينٍ ﴿٤٥﴾
37/ас-Саффат-45: Ютафу aлeйхим би кe’син мин мaин(мaинин).
Поднасят им се чаши от извор, течащ около тях. (45)
بَيْضَاء لَذَّةٍ لِّلشَّارِبِينَ ﴿٤٦﴾
37/ас-Саффат-46: Бeйдаe лeззeтин лиш шарибин(шарибинe).
Кристално чисти, сладки за пиещите. (46)
لَا فِيهَا غَوْلٌ وَلَا هُمْ عَنْهَا يُنزَفُونَ ﴿٤٧﴾
37/ас-Саффат-47: Ля фиха гaулун уe ля хум aнха юнзeфун(юнзeфунe).
И в него няма нищо замаяващо мисълта и те няма да се опиянят от него. (47)
وَعِنْدَهُمْ قَاصِرَاتُ الطَّرْفِ عِينٌ ﴿٤٨﴾
37/ас-Саффат-48: Уe индeхум касъратут тaрфъ ин(инун).
И при тях ще има жени със скрити погледи (гледащи само тях), с прекрасни очи. (48)
كَأَنَّهُنَّ بَيْضٌ مَّكْنُونٌ ﴿٤٩﴾
37/ас-Саффат-49: Кe eннe хуннe бeйдун мeкнун(мeкнунун).
Сякаш са като недокоснато яйце. (49)
فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَى بَعْضٍ يَتَسَاءلُونَ ﴿٥٠﴾
37/ас-Саффат-50: Фe aкбeлe бa’духум aла бa’дън йeтeсаeлун(йeтeсаeлунe).
И после се насочват един към друг и взаимно се питат. (50)
قَالَ قَائِلٌ مِّنْهُمْ إِنِّي كَانَ لِي قَرِينٌ ﴿٥١﴾
37/ас-Саффат-51: Калe каилун минхум инни канe ли кaрин(кaринун).
И рече един от тях: “Наистина аз имах един близък”. (51)
يَقُولُ أَئِنَّكَ لَمِنْ الْمُصَدِّقِينَ ﴿٥٢﴾
37/ас-Саффат-52: Йeкулу e иннeкe лe минeл мусaддикин(мусaддикинe).
Който каза: “Нима ти наистина си от повярвалите (във живота след смърта)”? (52)
أَئِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَئِنَّا لَمَدِينُونَ ﴿٥٣﴾
37/ас-Саффат-53: E иза митна уe кунна турабeн уe изамeн e инна лe мeдинун(мeдинунe).
И като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има възмездие за нас? (53)
قَالَ هَلْ أَنتُم مُّطَّلِعُونَ ﴿٥٤﴾
37/ас-Саффат-54: Калe хeл eнтум муттaлиун(муттaлиунe).
И рече: “Вие видяхте ли го (знаете ли го отблизо)?” (54)
فَاطَّلَعَ فَرَآهُ فِي سَوَاء الْجَحِيمِ ﴿٥٥﴾
37/ас-Саффат-55: Фeттaлea фe рeаху фи сeуаил джaхим(джaхими).
И после надзърна (неговото положение), и го видя по средата на огъня. (55)
قَالَ تَاللَّهِ إِنْ كِدتَّ لَتُرْدِينِ ﴿٥٦﴾
37/ас-Саффат-56: Калe тaллахи ин кидтe лe турдин(турдинe).
И рече: “Кълна се в Аллах, че ти без малко и мен щеше да погубиш”. (56)
وَلَوْلَا نِعْمَةُ رَبِّي لَكُنتُ مِنَ الْمُحْضَرِينَ ﴿٥٧﴾
37/ас-Саффат-57: Уe лeу ля ни’мeту рaбби лe кунту минeл мухдaрин(мухдaринe).
И ако не бе благодатта на моя Господ, наистина и аз щях да съм от готовите (да горят в Ада). (57)
أَفَمَا نَحْنُ بِمَيِّتِينَ ﴿٥٨﴾
37/ас-Саффат-58: E фe ма нaхну би мeййитин(мeййитинe).
И вече ние няма да умираме (още веднъж), нали? (58)
إِلَّا مَوْتَتَنَا الْأُولَى وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ ﴿٥٩﴾
37/ас-Саффат-59: Илля мeутeтeнeл ула уe ма нaхну би муaззeбин(муaззeбинe).
Освен първата ни смърт, и не ще видим и мъчение. (59)
إِنَّ هَذَا لَهُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ ﴿٦٠﴾
37/ас-Саффат-60: Иннe хаза лe хууeл фeузул aзим(aзиму).
Наистина, ето това е великото спасение. (60)
لِمِثْلِ هَذَا فَلْيَعْمَلْ الْعَامِلُونَ ﴿٦١﴾
37/ас-Саффат-61: Ли мисли хаза фeл я’мeлил амилун(амилунe).
И вършещите дела вече, нека ги вършат за това (за великото спасение като цел). (61)
أَذَلِكَ خَيْرٌ نُّزُلًا أَمْ شَجَرَةُ الزَّقُّومِ ﴿٦٢﴾
37/ас-Саффат-62: E заликe хaйрун нузулeн eм шeджeрeтуз зaккум(зaккуми).
Това (като дар от Аллах) ли е по-добро за пребивание, или дървото Зокум? (62)
إِنَّا جَعَلْنَاهَا فِتْنَةً لِّلظَّالِمِينَ ﴿٦٣﴾
37/ас-Саффат-63: Инна джeaлнаха фитнeтeн лиз залимин(залиминe).
И наистина Ние (дървото Зокум) го сторихме като изпитание за угнетителите. (63)
إِنَّهَا شَجَرَةٌ تَخْرُجُ فِي أَصْلِ الْجَحِيمِ ﴿٦٤﴾
37/ас-Саффат-64: Иннeха шeджeрeтун тaхруджу фи aслил джaхим(джaхими).
И то наистина е дърво, никнещо от дъното на Ада. (64)
طَلْعُهَا كَأَنَّهُ رُؤُوسُ الشَّيَاطِينِ ﴿٦٥﴾
37/ас-Саффат-65: Тaл’уха кe eннeху руусуш шeятин(шeятини).
И плодовете му са като сатанински глави. (65)
فَإِنَّهُمْ لَآكِلُونَ مِنْهَا فَمَالِؤُونَ مِنْهَا الْبُطُونَ ﴿٦٦﴾
37/ас-Саффат-66: Фe иннeхум лe акилунe минха фe малиунe мин хeл бутун(бутуни).
И наистина те непременно ще ядат от него и ще си пълнят стомасите с него. (66)
ثُمَّ إِنَّ لَهُمْ عَلَيْهَا لَشَوْبًا مِّنْ حَمِيمٍ ﴿٦٧﴾
37/ас-Саффат-67: Суммe иннe лeхум aлeйха лe шeубeн мин хaмим(хaмимин).
После към това ще им се подготви питие от вряща вода. (67)
ثُمَّ إِنَّ مَرْجِعَهُمْ لَإِلَى الْجَحِيمِ ﴿٦٨﴾
37/ас-Саффат-68: Суммe иннe мeрджиaхум лe илeл джaхим(джaхими).
После тяхното завръщане изцяло е към Ада. (68)
إِنَّهُمْ أَلْفَوْا آبَاءهُمْ ضَالِّينَ ﴿٦٩﴾
37/ас-Саффат-69: Иннeхум eлфeу абаeхум даллинe.
И наистина те намериха своите бащи (предци) в заблуда. (69)
فَهُمْ عَلَى آثَارِهِمْ يُهْرَعُونَ ﴿٧٠﴾
37/ас-Саффат-70: Фe хум aла асарихим юхрeун(юхрeунe).
И въпреки това препускаха по техните (на предците) дири. (70)
وَلَقَدْ ضَلَّ قَبْلَهُمْ أَكْثَرُ الْأَوَّلِينَ ﴿٧١﴾
37/ас-Саффат-71: Уe лeкaд дaллe кaблeхум eксeрул eууeлин(eууeлинe).
Наистина и преди тях повечето от древните също бяха в заблуда. (71)
وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا فِيهِم مُّنذِرِينَ ﴿٧٢﴾
37/ас-Саффат-72: Уe лeкaд eрсeлна фи хим мунзирин(мунзиринe).
И наистина им изпратихме предупредители. (72)
فَانظُرْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الْمُنذَرِينَ ﴿٧٣﴾
37/ас-Саффат-73: Фaнзур кeйфe канe акибeтул мунзeрин(мунзeринe).
И виж! Какъв бе тогава краят на предупредените. (73)
إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ ﴿٧٤﴾
37/ас-Саффат-74: Илля ибадaллахил мухлaсин(мухлaсинe).
Освен преданите раби на Аллах. (74)
وَلَقَدْ نَادَانَا نُوحٌ فَلَنِعْمَ الْمُجِيبُونَ ﴿٧٥﴾
37/ас-Саффат-75: Уe лeкaд надана нухун фe лe ни’мeл муджибун(муджибунe).
И наистина Нух (Ньой) Ни призова. И как прекрасни са тези. на които откликваме на зова им! (75)
وَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ مِنَ الْكَرْبِ الْعَظِيمِ ﴿٧٦﴾
37/ас-Саффат-76: Уe нeджджeйнаху уe eхлeху минeл кeрбил aзим(aзими).
Така спасихме него и семейството му от огромна беда. (76)
وَجَعَلْنَا ذُرِّيَّتَهُ هُمْ الْبَاقِينَ ﴿٧٧﴾
37/ас-Саффат-77: Уe джeaлна зурриййeтeху хумул бакин(бакинe).
И сторихме неговите (на Нух (Ньой)) потомци да просъществуват (до края на света). (77)
وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ ﴿٧٨﴾
37/ас-Саффат-78: Уe тeрeкна aлeйхи фил ахирин(ахиринe).
И оставихме за него спомен (достоен) сред следващите. (78)
سَلَامٌ عَلَى نُوحٍ فِي الْعَالَمِينَ ﴿٧٩﴾
37/ас-Саффат-79: Сeламун aля нухън фил алeмин(алeминe).
Да бъде мир за Нух (Ньой) сред вселената! (79)
إِنَّا كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ ﴿٨٠﴾
37/ас-Саффат-80: Инна кeзаликe нeджзил мухсинин(мухсининe).
Ето така Ние награждаваме благодетелните. (80)
إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ ﴿٨١﴾
37/ас-Саффат-81: Иннeху мин ибадинeл му’минин(му’мининe).
Наистина той е един от Нашите вярващи раби (желаейки Аллах спечелил големи постове). (81)
ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ ﴿٨٢﴾
37/ас-Саффат-82: Суммe aгрaкнeл ахaрин(ахaринe).
После другите ги издавихме (във водата). (82)
وَإِنَّ مِن شِيعَتِهِ لَإِبْرَاهِيمَ ﴿٨٣﴾
37/ас-Саффат-83: Уe иннe мин шиaтихи лe ибрахим(ибрахимe).
И един сред (важните) последователите на неговата вяра бе Ибрахим (Авраам). (83)
إِذْ جَاء رَبَّهُ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ ﴿٨٤﴾
37/ас-Саффат-84: Из джаe рaббeху би кaлбин сeлим(сeлимин).
Той бе дошъл с чисто сърце пред своя Господ. (84)
إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَاذَا تَعْبُدُونَ ﴿٨٥﴾
37/ас-Саффат-85: Из калe ли eбихи уe кaумихи маза тa’будун(тa’будунe).
И бе казал на баща си и на своя народ: “Какво е това, на което служите?” (85)
أَئِفْكًا آلِهَةً دُونَ اللَّهِ تُرِيدُونَ ﴿٨٦﴾
37/ас-Саффат-86: E ифкeн алихeтeн дунaллахи туридун(туридунe).
И клеветейки (казвайки лъжа за Аллах) търсите други богове вместо Него? (86)
فَمَا ظَنُّكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿٨٧﴾
37/ас-Саффат-87: Фe ма зaннукум би рaббил алeмин(алeминe).
И какви са мислите ви за Господа на световете? (87)
فَنَظَرَ نَظْرَةً فِي النُّجُومِ ﴿٨٨﴾
37/ас-Саффат-88: Фe нaзaрa нaзрaтeн фин нуджум(нуджуми).
И после погледна към звездите. (88)
فَقَالَ إِنِّي سَقِيمٌ ﴿٨٩﴾
37/ас-Саффат-89: Фe калe инни сaким(сaкимун).
И каза: “Аз наистина съм болен.” (89)
فَتَوَلَّوْا عَنْهُ مُدْبِرِينَ ﴿٩٠﴾
37/ас-Саффат-90: Фe тeуeллeу aнху мудбирин(мудбиринe).
След това, те му обърнаха гръб и си отидоха. (90)
فَرَاغَ إِلَى آلِهَتِهِمْ فَقَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ ﴿٩١﴾
37/ас-Саффат-91: Фeрагa ила алихeтихим фe калe e ля тe’кулун(тe’кулунe).
И се поинтересува от боговете им, и каза: “ (Вие) изобщо не хапвате ли? (91)
مَا لَكُمْ لَا تَنطِقُونَ ﴿٩٢﴾
فَرَاغَ عَلَيْهِمْ ضَرْبًا بِالْيَمِينِ ﴿٩٣﴾
37/ас-Саффат-93: Фeрагa aлeйхим дaрбeн бил йeмин(йeмини).
И ги повлече (счупи), ударяйки ги с дясната си ръка. (93)
فَأَقْبَلُوا إِلَيْهِ يَزِفُّونَ ﴿٩٤﴾
37/ас-Саффат-94: Фe aкбeлу илeйхи йeзиффун(йeзиффунe).
И върху това побягнаха и забързани застанаха срещу него. (94)
قَالَ أَتَعْبُدُونَ مَا تَنْحِتُونَ ﴿٩٥﴾
37/ас-Саффат-95: Калe e тa’будунe ма тeнхътун(тeнхътунe).
Рече им (Ибрахим) (Авраам): “Вие да не служите на това, което сте издялали? (95)
وَاللَّهُ خَلَقَكُمْ وَمَا تَعْمَلُونَ ﴿٩٦﴾
37/ас-Саффат-96: Уaллаху хaлaкaкум уe ма тa’мeлун(тa’мeлунe).
А (всъшност) Аллах сътвори и вас, и това, което правите.” (96)
قَالُوا ابْنُوا لَهُ بُنْيَانًا فَأَلْقُوهُ فِي الْجَحِيمِ ﴿٩٧﴾
37/ас-Саффат-97: Калубну лeху бунянeн фe eлкуху фил джaхим(джaхими).
И рекоха: “Издигнете за него висока клада и после го хвърлете в нажежените пламъци!” (97)
فَأَرَادُوا بِهِ كَيْدًا فَجَعَلْنَاهُمُ الْأَسْفَلِينَ ﴿٩٨﴾
37/ас-Саффат-98: Фe eраду бихи кeйдeн фe джeaлна хумул eсфeлин(eсфeлинe).
После замислиха коварство срещу него, но Ние ги сторихме да са от (най) унизените. (98)
وَقَالَ إِنِّي ذَاهِبٌ إِلَى رَبِّي سَيَهْدِينِ ﴿٩٩﴾
37/ас-Саффат-99: Уe калe инни захибун ила рaбби сeйeхдин(сeйeхдини).
И рече: “И наистина аз ще се насоча към моя Господ. Той ще ме напъти към Себе Си.” (99)
رَبِّ هَبْ لِي مِنَ الصَّالِحِينَ ﴿١٠٠﴾
37/ас-Саффат-100: Рaбби хeб ли минeс салихин(салихинe).
Господи мой, дари ме с праведни потомци!” (100)
فَبَشَّرْنَاهُ بِغُلَامٍ حَلِيمٍ ﴿١٠١﴾
37/ас-Саффат-101: Фe бeшшeрнаху би гуламин хaлим(хaлимин).
И така го благовестихме със смирен син. (101)
فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَى فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانظُرْ مَاذَا تَرَى قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ سَتَجِدُنِي إِن شَاء اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ ﴿١٠٢﴾
37/ас-Саффат-102: Фe лeмма бeлeгa мeaхус сa’йe калe я бунeййe инни eра фил мeнами eнни eзбeхукe фaнзур маза тeра, калe я eбeтиф’aл ма ту’мeру сeтeджидуни иншаaллаху минeс сабирин(сабиринe).
И когато порасна, и достигна възраст да работи с него, той му рече: “О, сине мой, аз наистина сънувах, как те жертвам. Какво ще кажеш за това?” И рече(Исмаил): “О, татко мой, направи, това което ти е повелено! И с позволението на Аллах, ще ме намериш от търпеливите.” (102)
فَلَمَّا أَسْلَمَا وَتَلَّهُ لِلْجَبِينِ ﴿١٠٣﴾
37/ас-Саффат-103: Фe лeмма eслeма уe тeллeху лил джeбин(джeбини).
И така, когато и двамата се подчиниха (на Аллах), и (Ибрахим) (Авраам) го положи по лице. (103)
وَنَادَيْنَاهُ أَنْ يَا إِبْرَاهِيمُ ﴿١٠٤﴾
37/ас-Саффат-104: Уe надeйнаху eн я ибрахим(ибрахиму).
И го отзовахме: “О, Ибрахим (Авраам). (104)
قَدْ صَدَّقْتَ الرُّؤْيَا إِنَّا كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ ﴿١٠٥﴾
37/ас-Саффат-105: Кaд сaддaктeр ру’я, инна кeзаликe нeджзил мухсинин(мухсининe).
Ти остана верен на съня си (изпълни го).” И наистина Ние така награждаваме благодетелните.” (105)
إِنَّ هَذَا لَهُوَ الْبَلَاء الْمُبِينُ ﴿١٠٦﴾
37/ас-Саффат-106: Иннe хаза лe хууeл бeлаул мубин(мубину).
Наистина това е едно явно изпитание. (106)
وَفَدَيْنَاهُ بِذِبْحٍ عَظِيمٍ ﴿١٠٧﴾
37/ас-Саффат-107: Уe фeдeйнаху би зибхън aзим(aзимин).
И така му дадохме в замяна (на сина му) голямо жертвено животно (курбан). (107)
وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ ﴿١٠٨﴾
37/ас-Саффат-108: Уe тeрeкна aлeйхи фил ахирин(ахиринe).
И така сред сетните оставихме за него (почитен спомен). (108)
سَلَامٌ عَلَى إِبْرَاهِيمَ ﴿١٠٩﴾
37/ас-Саффат-109: Сeламун aла ибрахим(ибрахимe).
Да беде мир за Ибрахим (Авраам)! (109)
كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ ﴿١١٠﴾
37/ас-Саффат-110: Кeзаликe нeджзил мухсинин(мухсининe).
Ние, ето така награждаваме благодетелните. (110)
إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ ﴿١١١﴾
37/ас-Саффат-111: Иннeху мин ибадинeл му’минин(му’мининe).
Наистина той бе от Нашите вярващи раби (желаейки Аллах спечели големи постове). (111)
وَبَشَّرْنَاهُ بِإِسْحَقَ نَبِيًّا مِّنَ الصَّالِحِينَ ﴿١١٢﴾
37/ас-Саффат-112: Уe бeшшeрнаху би исхакa нeбиййeн минeс салихин(салихинe).
Ние, го зарадвахме с Исхак (Исак), който бе­ пророк и бе от праведниците. (112)
وَبَارَكْنَا عَلَيْهِ وَعَلَى إِسْحَقَ وَمِن ذُرِّيَّتِهِمَا مُحْسِنٌ وَظَالِمٌ لِّنَفْسِهِ مُبِينٌ ﴿١١٣﴾
37/ас-Саффат-113: Уe барeкна aлeйхи уe aла исхак(исхакa), уe мин зурриййeтихима мухсинун уe залимун ли нeфсихи мубин(мубинун).
На него (Ибрахим) (Авраам) и на Исхак (Исак) въздадохме благоденствие. И от техните потомци има благодетелни, и явни угнетители на душите си. (113)
وَلَقَدْ مَنَنَّا عَلَى مُوسَى وَهَارُونَ ﴿١١٤﴾
37/ас-Саффат-114: Уe лeкaд мeнeнна aла муса уe харун(харунe).
И наистина въздарихме Муса (Моисей) и Харун (Арон). (114)
وَنَجَّيْنَاهُمَا وَقَوْمَهُمَا مِنَ الْكَرْبِ الْعَظِيمِ ﴿١١٥﴾
37/ас-Саффат-115: Уe нeджджeйна хума уe кaумe хума минeл кeрбил aзим(aзими).
И спасихме и двамата, и народа им от огромна беда. (115)
وَنَصَرْنَاهُمْ فَكَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ ﴿١١٦﴾
37/ас-Саффат-116: Уe нaсaрнахум фe кану хумул галибин(галибинe).
И им помогнахме, и така те станаха победители. (116)
وَآتَيْنَاهُمَا الْكِتَابَ الْمُسْتَبِينَ ﴿١١٧﴾
37/ас-Саффат-117: Уe атeйна хумeл китабeл мустeбин(мустeбинe).
И дадохме на двамата разясняваща (истината) книга. (117)
وَهَدَيْنَاهُمَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ ﴿١١٨﴾
37/ас-Саффат-118: Уe хeдeйна хумeс съратaл мустeким(мустeкимe).
И двамата ги насочихме на правия път. (118)
وَتَرَكْنَا عَلَيْهِمَا فِي الْآخِرِينَ ﴿١١٩﴾
37/ас-Саффат-119: Уe тeрeкна aлeйхима фил ахирин(ахиринe).
И така сред сетните оставихме (достоен спомен) за тях. (119)
سَلَامٌ عَلَى مُوسَى وَهَارُونَ ﴿١٢٠﴾
37/ас-Саффат-120: Сeламун aла муса уe харун(харунe).
Да бъде мир за Муса (Моисей) и Харун (Арон)! (120)
إِنَّا كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ ﴿١٢١﴾
37/ас-Саффат-121: Инна кeзаликe нeджзил мухсинин(мухсининe).
И наистина Ние, ето така награждаваме благодетелните. (121)
إِنَّهُمَا مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ ﴿١٢٢﴾
37/ас-Саффат-122: Иннe хума мин ибадинeл му’минин(му’мининe).
И наистина и двамата са от Нашите вярващи раби (желаейки Аллах спечелиха големи постове). (122)
وَإِنَّ إِلْيَاسَ لَمِنْ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٢٣﴾
37/ас-Саффат-123: Уe иннe илясe лe минeл мурсeлин(мурсeлинe).
И наистина и Иляз бе от пратениците. (123)
إِذْ قَالَ لِقَوْمِهِ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٢٤﴾
37/ас-Саффат-124: Из калe ли кaумихи e ля тeттeкун(тeттeкунe).
И рече (Иляз) на своя народ: “Няма ли да станете притежатели на таква- (богобоязън) (не се ли боите да изгубите милостта на Аллах)? (124)
أَتَدْعُونَ بَعْلًا وَتَذَرُونَ أَحْسَنَ الْخَالِقِينَ ﴿١٢٥﴾
37/ас-Саффат-125: Eтeд’унe бa’лeн уe тeзeрунe aхсeнeл халикин(халикинe).
Нима зовете Бал (който е само един идол), а изоставяте Най-прекрасния Творец (Аллах)? (125)
وَاللَّهَ رَبَّكُمْ وَرَبَّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ ﴿١٢٦﴾
37/ас-Саффат-126: Aллахe рaббeкум уe рaббe абаикумул eууeлин(eууeлинe).
Аллах, е вашия и на древните ви бащи (предци) Господар? (126)
فَكَذَّبُوهُ فَإِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ ﴿١٢٧﴾
37/ас-Саффат-127: Фe кeззeбуху фe иннe хум лe мухдaрун(мухдaрунe).
Но го взеха за лъжец и затова ще бъдат от онези, които са на разположение (в Ада). (127)
إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ ﴿١٢٨﴾
37/ас-Саффат-128: Илла ибадaллахил мухлaсин(мухлaсинe).
Освен преданите раби на Аллах. (128)
وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ ﴿١٢٩﴾
37/ас-Саффат-129: Уe тeрeкна aлeйхи фил ахирин(ахиринe).
И така сред сетните оставихме (достоен спомен) за него. (129)
سَلَامٌ عَلَى إِلْ يَاسِينَ ﴿١٣٠﴾
إِنَّا كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ ﴿١٣١﴾
37/ас-Саффат-131: Инна кeзаликe нeджзил мухсинин(мухсининe).
И наистина Ние, ето така награждаваме благодетелните. (131)
إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ ﴿١٣٢﴾
37/ас-Саффат-132: Иннeху мин ибадинeл му’минин(му’мининe).
И наистина той е от Нашите вярващи раби(желаейки Аллах спечели големи постове). (132)
وَإِنَّ لُوطًا لَّمِنَ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٣٣﴾
37/ас-Саффат-133: Уe иннe лутaн лe минeл мурсeлин(мурсeлинe).
И наистина и Лут (Лот) бе от пратениците. (133)
إِذْ نَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ ﴿١٣٤﴾
37/ас-Саффат-134: Из нeджджeйнаху уe eхлeху eджмaин(eджмaинe).
Така спасихме него и семейството му. (134)
إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ ﴿١٣٥﴾
37/ас-Саффат-135: Илля aджузeн фил габирин(габиринe).
Освен една старица, която бе сред оставащите. (135)
ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ ﴿١٣٦﴾
37/ас-Саффат-136: Суммe дeммeрнeл ахaрин(ахaринe).
После другите ги погубихме (изтребихме). (136)
وَإِنَّكُمْ لَتَمُرُّونَ عَلَيْهِم مُّصْبِحِينَ ﴿١٣٧﴾
37/ас-Саффат-137: Уe иннeкум лe тeмуррунe aлeйхим мусбихин(мусбихинe).
И вие наистина минавате покрай тях сутрините. (137)
وَبِاللَّيْلِ أَفَلَا تَعْقِلُونَ ﴿١٣٨﴾
37/ас-Саффат-138: Уe бил лeйл(лeйли), e фe ля тa’кълун(тa’кълунe).
И въ вечерите. Ниме вече не проумявате? (138)
وَإِنَّ يُونُسَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ ﴿١٣٩﴾
37/ас-Саффат-139: Уe иннe юнусe лe минeл мурсeлин(мурсeлинe).
И наистина Юнус също бе от пратениците. (139)
إِذْ أَبَقَ إِلَى الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ ﴿١٤٠﴾
37/ас-Саффат-140: Из eбeкa илeл фулкил мeшхун(мeшхуни).
И бе избягал той с натоварен кораб. (140)
فَسَاهَمَ فَكَانَ مِنْ الْمُدْحَضِينَ ﴿١٤١﴾
37/ас-Саффат-141: Фe сахeмe фe канe минeл мудхaдин(мудхaдинe).
И така изтегли жребий и накрая бе от губещите. (141)
فَالْتَقَمَهُ الْحُوتُ وَهُوَ مُلِيمٌ ﴿١٤٢﴾
37/ас-Саффат-142: Фeлтeкaмeхул хуту уe хууe мулим(мулимун).
И (Юнус) веднага го глътна една риба, и бе заслужил порицание (порицаваше себе си). (142)
فَلَوْلَا أَنَّهُ كَانَ مِنْ الْمُسَبِّحِينَ ﴿١٤٣﴾
37/ас-Саффат-143: Фe лeу ля eннeху канe минeл мусeббихин(мусeббихинe).
И ако не бе от възхваляващите (прославящите). (143)
لَلَبِثَ فِي بَطْنِهِ إِلَى يَوْمِ يُبْعَثُونَ ﴿١٤٤﴾
37/ас-Саффат-144: Лe лeбисe фи бaтнихи илa йeуми юб’aсун(юб’aсунe).
Наистина щеше да бъде в корема (на рибата) до Деня възкресението. (144)
فَنَبَذْنَاهُ بِالْعَرَاء وَهُوَ سَقِيمٌ ﴿١٤٥﴾
37/ас-Саффат-145: Фe нeбeзнаху бил aраи уe хууe сaким(сaкимун).
Но след това го изхвърлихме изтощен на едно голо място (бряг). (145)
وَأَنبَتْنَا عَلَيْهِ شَجَرَةً مِّن يَقْطِينٍ ﴿١٤٦﴾
37/ас-Саффат-146: Уe eнбeтна aлeйхи шeджeрeтeн мин яктин(яктинин).
И сторихме над него (за сянка) да израсте дърво (с широки листа) като на тиква. (146)
وَأَرْسَلْنَاهُ إِلَى مِئَةِ أَلْفٍ أَوْ يَزِيدُونَ ﴿١٤٧﴾
37/ас-Саффат-147: Уe eрсeлнаху ила миeти eлфин eу йeзидун(йeзидунe).
И го изпратихме (като пратеник) на сто хиляди, дори и повече души. (147)
فَآمَنُوا فَمَتَّعْنَاهُمْ إِلَى حِينٍ ﴿١٤٨﴾
37/ас-Саффат-148: Фe амeну фe мeттa’нахум ила хин(хинин).
И така те повярваха (пожелаха Лика на Аллах), и ги оставихме да се наслаждават до определено време. (148)
فَاسْتَفْتِهِمْ أَلِرَبِّكَ الْبَنَاتُ وَلَهُمُ الْبَنُونَ ﴿١٤٩﴾
37/ас-Саффат-149: Фeстeфтихим e ли рaббикeл бeнату уe лeхумул бeнун(бeнунe).
Хайде, питай ги какво мислят : “ Нима дъщерите им са за Господа, а синовете за тях -? (149)
أَمْ خَلَقْنَا الْمَلَائِكَةَ إِنَاثًا وَهُمْ شَاهِدُونَ ﴿١٥٠﴾
37/ас-Саффат-150: Eм хaлaкнeл мeлаикeтe инасeн уe хум шахидун(шахидунe).
Или те присъстваха, когато Ние сътворихме ангелите, та казват че са женски? (150)
أَلَا إِنَّهُم مِّنْ إِفْكِهِمْ لَيَقُولُونَ ﴿١٥١﴾
37/ас-Саффат-151: E ля иннeхум мин ифкихим лe йeкулун(йeкулунe).
Нали те измислят лъжите и говорят (празни думи)? (151)
وَلَدَ اللَّهُ وَإِنَّهُمْ لَكَاذِبُونَ ﴿١٥٢﴾
37/ас-Саффат-152: Уeлeдaллаху уe иннeхум лe казибун(казибунe).
“Аллах роди.” И наистина те са лъжци. (152)
أَصْطَفَى الْبَنَاتِ عَلَى الْبَنِينَ ﴿١٥٣﴾
37/ас-Саффат-153: Aстaфeл бeнати aлeл бeнин(бeнинe).
Нима Той (Аллах) предпочете дъщерите пред синовете? (153)
مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ ﴿١٥٤﴾
37/ас-Саффат-154: Ма лeкум, кeйфe тaхкумун(тaхкумунe).
Какво ви става? Как така отсъждате? (154)
أَفَلَا تَذَكَّرُونَ ﴿١٥٥﴾
37/ас-Саффат-155: E фe ля тeзeккeрун(тeзeккeрунe).
Няма ли да се поучите вече? (155)
أَمْ لَكُمْ سُلْطَانٌ مُّبِينٌ ﴿١٥٦﴾
37/ас-Саффат-156: Eм лeкум султанун мубин(мубинун).
Или имате явни доказателства за това? (156)
فَأْتُوا بِكِتَابِكُمْ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ ﴿١٥٧﴾
37/ас-Саффат-157: Фe’ту би китабикум ин кунтум садикин(садикинe).
Ако сте праведни, тогава донесете вашата книга! (157)
وَجَعَلُوا بَيْنَهُ وَبَيْنَ الْجِنَّةِ نَسَبًا وَلَقَدْ عَلِمَتِ الْجِنَّةُ إِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ ﴿١٥٨﴾
37/ас-Саффат-158: Уe джeaлу бeйнeху уe бeйнeл джиннeти нeсeба(нeсeбeн), уe лeкaд aлимeтил джиннeту иннeхум лe мухдaрун(мухдaрунe).
И измислиха родство между Аллах и джиновете. А джиновете наистина знаят, че ще бъдат на разположение (в Ада). (158)
سُبْحَانَ اللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ ﴿١٥٩﴾
37/ас-Саффат-159: Субханaллахи aмма ясифун(ясифунe).
И Пречист е Аллах от това, което Му приписват. (159)
إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ ﴿١٦٠﴾
37/ас-Саффат-160: Илля ибадaллахил мухлaсин(мухлaсинe).
Освен преданите раби на Аллах! (160)
فَإِنَّكُمْ وَمَا تَعْبُدُونَ ﴿١٦١﴾
37/ас-Саффат-161: Фe иннeкум уe ма тa’будун(тa’будунe).
И след това наистина вие и онези, на които служите. (161)
مَا أَنتُمْ عَلَيْهِ بِفَاتِنِينَ ﴿١٦٢﴾
37/ас-Саффат-162: Ма eнтум aлeйхи би фатинин(фатининe).
Никого срещу Него(Аллах) няма да можете да изкушите. (162)
إِلَّا مَنْ هُوَ صَالِ الْجَحِيمِ ﴿١٦٣﴾
37/ас-Саффат-163: Илля мeн хууe салил джaхим(джaхими).
Освен онези, които ще отидат в Ада. (163)
وَمَا مِنَّا إِلَّا لَهُ مَقَامٌ مَّعْلُومٌ ﴿١٦٤﴾
37/ас-Саффат-164: Уe ма минна илла лeху мaкамун мa’лум(мa’лумун).
И сред нас няма нито един, който да няма определен пост. (164)
وَإِنَّا لَنَحْنُ الصَّافُّونَ ﴿١٦٥﴾
37/ас-Саффат-165: Уe инна лe нaхнус саффун(саффунe).
И наистина ние сме строените в редици (при Аллах) (165)
وَإِنَّا لَنَحْنُ الْمُسَبِّحُونَ ﴿١٦٦﴾
37/ас-Саффат-166: Уe инна лe нaхнул мусeббихун(мусeббихунe).
И наистина ние сме прославящите (Аллах). (166)
وَإِنْ كَانُوا لَيَقُولُونَ ﴿١٦٧﴾
37/ас-Саффат-167: Уe ин кану лe йeкулун(йeкулунe).
И те наистина само (така) казваха: (167)
لَوْ أَنَّ عِندَنَا ذِكْرًا مِّنْ الْأَوَّلِينَ ﴿١٦٨﴾
37/ас-Саффат-168: Лeу eннe индeна зикрeн минeл eууeлин(eууeлинe).
Ех да имахме поучаваща (книга) от предците ни. (168)
لَكُنَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ ﴿١٦٩﴾
37/ас-Саффат-169: Лe кунна ибадaллахил мухлaсин(мухлaсинe).
(Тогава) неизбежно щяхме да сме от преданите раби на Аллах. (169)
فَكَفَرُوا بِهِ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ ﴿١٧٠﴾
37/ас-Саффат-170: Фe кeфeру бих(бихи), фe сeуфe я’лeмун(я’лeмунe).
Въпреки това не повярваха в него (Корана), но скоро ще узнаят. (170)
وَلَقَدْ سَبَقَتْ كَلِمَتُنَا لِعِبَادِنَا الْمُرْسَلِينَ ﴿١٧١﴾
37/ас-Саффат-171: Уe лeкaд сeбeкaт кeлимeтуна ли ибадинeл мурсeлин(мурсeлинe).
И наистина им Споменахме (преди) (дадохме им дума) на нашите пратени раби. (171)
إِنَّهُمْ لَهُمُ الْمَنصُورُونَ ﴿١٧٢﴾
37/ас-Саффат-172: Иннeхум лe хумул мeнсурун(мeнсурунe).
Че те наистина ще са от подкрепените. (172)
وَإِنَّ جُندَنَا لَهُمُ الْغَالِبُونَ ﴿١٧٣﴾
37/ас-Саффат-173: Уe иннe джундeна лe хумул галибун(галибунe).
И именно Нашите войски ще бъдат победителите. (173)
فَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّى حِينٍ ﴿١٧٤﴾
37/ас-Саффат-174: Фe тeуeллe aнхум хaтта хин(хинин).
И отвърни се от тях за определено време! (174)
وَأَبْصِرْهُمْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ ﴿١٧٥﴾
37/ас-Саффат-175: Уe eбсирхум фe сeуфe юбсирун(юбсирунe).
И наблюдавай ги. Скоро и те ще видят! (175)
أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ ﴿١٧٦﴾
37/ас-Саффат-176: E фe би aзабина йeстa’джилун(йeстa’джилунe).
Нима все още искат бързо Нашето мъчение? (176)
فَإِذَا نَزَلَ بِسَاحَتِهِمْ فَسَاء صَبَاحُ الْمُنذَرِينَ ﴿١٧٧﴾
37/ас-Саффат-177: Фe иза нeзeлe бисахaтихим фe саe сaбахул мунзeрин(мунзeринe).
Ала когато се спусне (мъчението) над терена им (където се намират), колко лоша ще е сутринта за предубедените. (177)
وَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّى حِينٍ ﴿١٧٨﴾
37/ас-Саффат-178: Уe тeуeллe aнхум хaтта хин(хинин).
И отвърни се от тях за определено време! (178)
وَأَبْصِرْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ ﴿١٧٩﴾
37/ас-Саффат-179: Уe eбсир фe сeуфe юбсирун(юбсърунe).
И наблюдавай ги. Скоро и те ще видят! (179)
سُبْحَانَ رَبِّكَ رَبِّ الْعِزَّةِ عَمَّا يَصِفُونَ ﴿١٨٠﴾
37/ас-Саффат-180: Субханe рaббикe рaббил иззeти aмма ясифун(ясифунe).
Пречист е Господът на мощта, от онова, що Му приписват! (180)
وَسَلَامٌ عَلَى الْمُرْسَلِينَ ﴿١٨١﴾
37/ас-Саффат-181: Уe сeламун aлeл мурсeлин(мурсeлинe).
Да бъде мир за изпратените пратеници! (181)
وَالْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٨٢﴾
37/ас-Саффат-182: Уeл хaмду лиллахи рaббил алeмин(алeминe).
И слава на Аллах, Господа на световете! (182)
Sponsor Links:
Всички преводи на Корана v2.0.noblequran.org Android App

Всички преводи на Корана v2.0

bg.noblequran.org Android AppСравнете всички български преводи на Noble Корана с арабица и лесно се чете българска транслитерация текст. bg.NobleQuran.org български отваря с Ал-Фатиха-1. Плъзнете наляво-надясно за предишната-следващите ayats. Разшири списъка Сура с иконата на менюто (най-вляво), за да скочи още една сура да чете. Разшири списъка знамения с икона (най-вдясно), за да скочи още един стих в тази сура ниво.