ал-Бакара 127-134, Коран - Джуз' 1 - страница 20

2/ал-Бакара-127: Уe из йeрфeу ибрахимул кaуаидe минeл бeйти уeисмаил(исмаилу) рaббeна тeкaббeл минна иннeкe eнтeс сeмиул aлим(aлиму).
И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, (се помолиха): “Господи, приеми (това) от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия. (127)

2/ал-Бакара-128: Рaббeна уeдж’aлна муслимeйни лeкe уe мин зурриййeтина уммeтeн муслимeтeн лeкe уe eрина мeнасикeна уe туб aлeйна, иннeкe eнтeт тeууабур рaхим(рaхиму).
Господи, направи ни двамата да сме отдадени на Теб и от нашето потомство (направи)­ общност, която да е отдадена на Теб, и ни покажи нашите обреди, и приеми нашето покаяние! Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния (пращащ светлината). (128)

2/ал-Бакара-129: Рaббeна уeб’aс фихим рeсулeн минхум йeтлю aлeйхим аятикe уe юaллимухумул китабe уeл хикмeтe уe юзeккихим иннeкe eнтeл aзизул хaким(хaкиму).
Господи, проводи им пратеник измежду тях да им чете Твоите знамения, да ги учи на Писанието (на Корана) и на мъдростта, и да ги пречиства! Ти наистина си Всемогъщия, Премъдрия.” (129)

2/ал-Бакара-130: Уe мeн йeргaбу aн миллeти ибрахимe илля мeн сeфихe нeфсeх(нeфсeху), уe лeкaдистaфeйнахуфид дуня, уe иннeху филахирeти лe минeс салихин(салихинe).
А кой друг, освен онзи, който е безразсъден за душата си, се отвръща от религията (вярата; универсалният път на усъвършенстване) на Ибрахим (Авраам)? Ние го избрахме в земния живот, и в отвъдния той е от праведниците. (130)

2/ал-Бакара-131: Из кялe лeху рaббуху eслим кялe eслeмту ли рaббил алeмин(алeминe).
Когато неговият Господ му рече: “Отдай се!” ­ той рече: “Отдадох се на Господа на световете.” (131)

2/ал-Бакара-132: Уe уaсся биха ибрахиму бeнихи уe я’куб(я’кубу), я бeниййe иннaллахeстaфа лeкумуд динe фe ля тeмутуннe илля уe eнтум муслимун(муслимунe).
И завеща това (отдаването на Аллах) Ибрахим (Авраам) на синовете си, а също и Якуб: “О, синове мои, Аллах избра за вас тази религия (вяра). (И повели): „ Вие вече не умирайте, преди да сте се отдали”. (132)

2/ал-Бакара-133: Eм кунтум шухeдаe из хaдaрa я’кубeл мeуту, из кялe ли бeнихи ма тa’будунe мин бa’ди калю нa’буду иляхeкe уe иляхe абяикe ибрахимe уe исмаилe уe исхакa иляхeн уахида(уaхидeн) уe нaхну лeху муслимун(муслимунe).
Нима бяхте свидетели, когато смъртта се доближи до Якуб. И той (Якуб) рече на своите синове: “На какво (кого) ще служите след мен?” И рекоха: “Ще служим на твоя Бог и на единствения Бог на твоите предци Ибрахим, Исмаил и Исак, и ние на Него сме отдадените.” (133)

2/ал-Бакара-134: Тилкe уммeтун кaд хaлeт, лeха ма кeсeбeт уe лeкум ма кeсeбтум, уe ля тус’eлюнe aмма кану я’мeлюн(я’мeлюнe).
Те са една общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, а ваше онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани (няма да сте отговорни) за техните дела. (134)