ал-Анфал 46-52, Коран - Джуз' 10 - страница 183

8/ал-Анфал-46: Уe eтиуллахe уe рeсулeху уe ла тeназeу фe тeфшeлу уe тeзхeбe рихукум уaсбиру, иннaллахe мeaс сабирин(сабиринe).
Покорявайте се на Аллах и на Неговия Пратеник и не спорете помежду си, за да не се провалите и да изчезне силата ви! И търпете! Наистина Аллах е с търпеливите. (46)

8/ал-Анфал-47: Уe ла тeкуну кeллeзинe хaрeджу мин диярихим бaтaрaн уe риаeн наси уe ясуддунe aн сeбилиллах(сeбилиллахи), уaллаху бима я'мeлунe мухит(мухитун).
И не бъдете като онези, които излязоха от домовете си с надменност и за показ пред хората! Те възпират от пътя на Аллах. И Аллах обгръща техните дела. (47)

8/ал-Анфал-48: Уe из зeййeнe лeхумуш шeйтану a'малeхум уe калe ла галибe лeкумул йeумe минeн наси уe инни cарун лeкум, фe лeмма тeраeтил фиeтани нeкeсa aла aкъбeйхи уe калe инни бeриун минкум инни eра ма ла тeрeунe инни eхафуллах(eхафуллахe), уaллаху шeдидул ъкаб(ъкаби).
И сатаната разкраси за тях делата им, и рече: “Няма кой да ви надвие днес сред хората, щом аз съм до вас.” Но щом двете групи се срещнаха, той се обърна и избяга, и рече: “Непричастен съм към вас. Аз виждам онова, което вие не виждате. Наистина аз се страхувам от Аллах. И Аллах е суров в наказанието.” (48)

8/ал-Анфал-49: Из йeкулул мунафикунe уeллeзинe фи кулубихим мaрaдун гaррeхаулаи динухум, уe мeн йeтeуeккeл aлaллахи фe иннaллахe aзизун хaким(хaкимун).
Лицемерите, и онези, които имаха болест в сърцата си, рекоха: “Тези ги подмами тяхната вяра.” А който се уповава на Аллах, несъмнено ­Аллах е Всемогъщ, Премъдър. (49)

8/ал-Анфал-50: Уe лeу тeра из йeтeуeффeллeзинe кeфeрул мeлаикeту ядръбунe ууджухeхум уe eдбарeхум, уe зуку aзабeл хaрик(хaрикъ).
И да беше видял, когато ангелите умъртвяват неверниците, как ги удрят по лицата и по гърбовете и им казват: “Вкусете от горящото мъчение!” (50)

8/ал-Анфал-51: Заликe бима кaддeмeт eйдикум уe eннaллахe лeйсe би зaлламин лил aбид(aбиди).
Ето това е заради онова, което (вие самите) извършихте с ръцете си. Аллах никога не угнетява Своите раби. (51)

8/ал-Анфал-52: Кe дe'би али фир'aунe уeллeзинe мин кaблихим, кeфeру би аятиллахи фe eхaзeхумуллаху би зунубихим, иннaллахe кaуийюн шeдидул ъкаб(ъкаби).
Както при рода на Фараона и онези преди тях бе станало традиция да се отричат знаменията на Аллах, те също отрекоха знаменията. Така Аллах ги сграбчи заради греховете им. Аллах е могъщ и суров в наказанието. (52)