ат-Тауба 69-72, Коран - Джуз' 10 - страница 198

9/ат-Тауба-69: Кeллeзинe мин кaбликум кану eшeддe минкум куууeтeн уe eксeрe eмуалeн уe eулада(eуладeн), фeстeмтeу би хaлакихим, фeстeмтa’тум би хaлакикум кeмaстeмтeaллeзинe мин кaбликум би хaлакихим уe худтум кeллeзи хаду, улаикe хaбитaт a’малухум фид дунйа уeл ахърeх(ахърeти), уe улаикe хумул хасирун (хасирунe).
Не сте по-различни от тези преди вас. Те ви превъзхождаха по отношение на могъщество, имоти и деца. Наслаждаваха се, колкото им бе предопределено. Също като тях и вие се наслаждавахте колкото, ви бе предопределено; и се увлякохте в материалните блага, както и те се увлякоха. Те са, чиито дела отидоха напразно (провалиха се). Те са губещите. (69)

9/ат-Тауба-70: E лeм йe’тихим нeбeуллeзинe мин кaблихим кaуми нухин уe адн уe сeмудe уe кaуми ибрахимe уe aсхаби мeдйeнe уeл му’тeфикат(му’тeфикати), eтeтхум русулухум бил бeййинaт(бeййинaти), фe ма канaллаху ли язлимeхум уe лакин кану eнфусeхум язлимун(язлимунe).
Не ги ли достигна вестта за онези преди тях -­ народа на Нух, адитите и самудяните, и народа на Ибрахим, и жителите на Мадян, и за сринатите селища? Явиха им се пратениците с ясните знаци. Аллах не ги угнетява, а те сами себе си угнетяват. (70)

9/ат-Тауба-71: Уeл му’минунe уeл му’минату бa’духум eулийау бa’д(бa’дин), йe’мурунe бил мa’руфи уe йeнхeунe aнил мункeри уe юкимунaс сaлатe уe ю’тунeз зeкатe уe ютиунaллахe уe рeсулeх(рeсулeху), улаикe сe йeрхaмухумуллах(йeрхaмухумуллаху), иннaллахe aзизун хaким(хaкимун).
А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват доброто (правилното) и възбраняват лошото (неправилното) и отслужват молитвата, и дават милостинята, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник. Тези Аллах ще помилва. Аллах е Всемогъщ, Премъдър. (71)

9/ат-Тауба-72: Уaaдaллахул му’мининe уeл му’минати джeннатин тeджри мин тaхтихeл eнхару халидинe фиха уe мeсакинe тaййибeтeн фи джeннати aдн(aднин), уe ръдуанун минaллахи eкбeр(eкбeру), заликe хууeл фeузул aзим(aзиму).
Аллах обеща на вярващите мъже и жени (които желаят Аллах) Градините, сред които текат ­ реки, там те ще пребивават вечно. За тях има ­приятна обител в Градините на Адн. А най-голямото възнаграждение (от всички) за тях е благоволението на Аллах. Това е най-голямото спасение. (72)