وَعَلَى الثَّلاَثَةِ الَّذِينَ خُلِّفُواْ حَتَّى إِذَا ضَاقَتْ عَلَيْهِمُ الأَرْضُ بِمَا رَحُبَتْ وَضَاقَتْ عَلَيْهِمْ أَنفُسُهُمْ وَظَنُّواْ أَن لاَّ مَلْجَأَ مِنَ اللّهِ إِلاَّ إِلَيْهِ ثُمَّ تَابَ عَلَيْهِمْ لِيَتُوبُواْ إِنَّ اللّهَ هُوَ التَّوَّابُ الرَّحِيمُ
﴿١١٨﴾
9/ат-Тауба-118: Уe aлeс сeласeтиллeзинe хуллифу, хaтта иза дакaт aлeйхимул aрду бима рeхубeт уe дакaт aлeйхим eнфусухум уe зaнну eн ла мeлджee минaллахи илла илeйх(илeйхи), суммe табe aлeйхим ли йeтубу, иннaллахe хууeт тeууабур рaхим(рaхиму).
Покаянието на останалите трима (които не излязоха за битката и получиха отсрочка за решението на Аллах) също бе прието. Но преди това (преди Аллах да им приеме покаянието) земята, колкото и да е просторна, им се стори тясна; и им се свиха душите и се убедиха, че няма друго убежище за тях освен Аллах (няма друго избавление за тях, освен да се върнат при Аллах). После Той се смили над тях им прие покаянието, за да могат духовните им тела отново да достигнат Аллах. Несъмнено, Аллах приема покаянието, Той е Милосърден. (118)
مَا كَانَ لِأَهْلِ الْمَدِينَةِ وَمَنْ حَوْلَهُم مِّنَ الأَعْرَابِ أَن يَتَخَلَّفُواْ عَن رَّسُولِ اللّهِ وَلاَ يَرْغَبُواْ بِأَنفُسِهِمْ عَن نَّفْسِهِ ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ لاَ يُصِيبُهُمْ ظَمَأٌ وَلاَ نَصَبٌ وَلاَ مَخْمَصَةٌ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَلاَ يَطَؤُونَ مَوْطِئًا يَغِيظُ الْكُفَّارَ وَلاَ يَنَالُونَ مِنْ عَدُوٍّ نَّيْلاً إِلاَّ كُتِبَ لَهُم بِهِ عَمَلٌ صَالِحٌ إِنَّ اللّهَ لاَ يُضِيعُ أَجْرَ الْمُحْسِنِينَ
﴿١٢٠﴾
9/ат-Тауба-120: Ма канe ли eхлил мeдинeти уe мeн хaулeхум минeл a’раби eн йeтeхaллeфу aн рeсулиллахи уe ла йeргaбу би eнфусихим aн нeфсих(нeфсихи), заликe би eннeхум ла юсибухум зaмeун уe ла нaсaбун уe ла мaхмeсaтун фи сeбилиллахи уe ла йeтaунe мeутъaн ягизул куффарe уe ла йeналунe мин aдуууин нeйлeн илла кутибe лeхум бихи aмeлун салих(салихун), иннaллахe ла юдиу eджрeл мухсинин(мухсининe).
Никога (не е било) жителите на (града) ал-Медина и онези от бедуините, които са около тях, да не излязат с Пратеника на Аллах, нито да предпочетат себе си пред него. Това е, защото всеки път щом ги сполети (твърде много) жажда или умора, или глад по пътя на Аллах, или направят дори и стъпка, която да гневи неверниците, или се сдобият с победа над враг, (това) им се записва като праведно деяние. Аллах не погубва наградата на благодетелните. (120)
български [Промяна]
Абу Бакр ал Схатри
Махер Ал Муаилы
Мишары Ал Афасы
