Юнус 21-25, Коран - Джуз' 11 - страница 211

10/Юнус-21: Уe иза eзaкнeн насe рaхмeтeн мин бa'ди дaрраe мeссeтхум иза лeхум мeкрун фи аятина, кулиллаху eсрaу мeкра(мeкрeн), иннe русулeна йeктубунe ма тeмкурун(тeмкурунe).
И щом дадем на хората да вкусят милост след беда, която ги е засегнала, ето ги - лукавстват (присмиват се) на Нашите знамения! Кажи им: “Аллах е бърз в промисъла. Нашите пратеници (ангели) непременно записват какво лукавствате (кроите , обмисляте).” (21)

10/Юнус-22: Хууeллeзи юсeййирукум фил бeрри уeл бaхр(бaхри), хaтта иза кунтум фил фулк(фулки), уe джeрeйнe бихим би рихин тaййибeтин уe фeриху биха джаeтха рихун асифун уe джаeхумул мeуджу мин кулли мeканин уe зaнну eннeхум ухитa бихим дeaууллахe мухлисинe лeхуд дин(динe), лe ин eнджeйтeна мин хазихи лe нeкунeннe минeш шакирин(шакиринe).
Той е, Който ви придвижва по суша и море. Когато сте на кораби, които се носят с хората при попътен вятър и те му се радват връхлита ги бурен вятър и вълните ги заливат от всички страни, и мислейки, че са обградени, зоват Аллах, предани Нему във вярата: “Избавиш ли ни от това, непременно ще сме от признателните!” (22)

10/Юнус-23: Фe лeмма eнджахум иза хум йeбгунe фил aрдъ би гaйрил хaкк(хaккъ), я eйюхeн насу иннeма бaгюкум aла eнфусикум мeтаaл хaятид дуня суммe илeйна мeрджиукум фe нунeббиукум бима кунтум тa'мeлун(тa'мeлунe).
А щом ги избави, ето ги (тогава) сеят развала по земята в безправие! О, хора, вашата развала е срещу самите вас. Това е малката наслада на земния живот! После при Нас е вашето завръщане и ще ви известим какво сте вършили. (23)

10/Юнус-24: Иннeма мeсeлул хaятид дуня кe маин eнзeлнаху минeс сeмаи фaхтeлeтa бихи нeбатул aрдъ мимма йe'кулун насу уeл eн'ам(eн'аму), хaтта иза eхaзeтил aрду зухруфeха уeззeййeнeт уe зaннe eхлуха eннeхум кадирунe aлeйха eтаха eмруна лeйлeн eу нeхарeн фe джeaлнаха хaсидeн кe eн лeм тaгнe бил eмс(eмси), кeзаликe нуфaссилул аяти ли кaумин йeтeфeккeрун(йeтeфeккeрунe).
Земният живот прилича (е в положение) на водата, която изливаме от небето и с нея по земята никнат растенията за препитание на хората и животните. Когато земята се напои с нея и се разкраси (окичи), нейните обитателите си помислиха, че имат власт над нея. А когато дойде Нашата повеля, нощем или денем, и я опустошихме, стана така, сякаш довчера не е била цветуща. Така поотделно разясняваме знаменията на мислещи хора. (24)

10/Юнус-25: Уaллаху йeд'у ила дарис сeлам(сeлами), уe йeхди мeн йeшау ила съратин мустeким(мустeкимин).
А Аллах призовава към отдаденост (на мястото за отдаване) и насочва, за когото пожелае ( да бъде от достигналите Неговия Лик), по пътя който води към Него. (25)