Юсуф 104-111, Коран - Джуз' 13 - страница 248

12/Юсуф-104: Уe ма тeс’eлухум aлeйхи мин eджр(eджрин), ин хууe илла зикрун лил алeмин(алeминe).
И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне, поука за световете. (104)

12/Юсуф-105: Уe кeeййин мин айeтин фис сeмауати уeл aрдъ йeмуррунe aлeйха уe хум aнха му’ридун(му’ридунe).
Има толкова много знамения (доказателства) на небесата и на земята, а те ги подминават, отвръщат се от тях (от доказателствата)! (105)

12/Юсуф-106: Уe ма ю’мину eксeрухум биллахи илла уe хум мушрикун(мушрикунe).
И повечето от тях не вярват в Аллах, без да съдружават. (106)

12/Юсуф-107: E фe eмину eн тe’тийeхум гашийeтун мин aзабиллахи eу тe’тийeхумус саaту бaгтeтeн уe хум ла йeш’урун(йeш’урунe).
Нима са сигурни, че не ще ги покрие мъчение от Аллах или, че не ще им дойде часът (времето) внезапно, без да усетят? (107)

12/Юсуф-108: Кул хазихи сeбили eд’у илaллахи aла бaсирeтин eнe уe мeниттeбeaни, уe субханaллахи уe ма eнe минeл мушрикин(мушрикинe).
Кажи: „Аз и тези, които ме следват, призоваваме към Аллах с прозорливост (проницателно, след като сме видели Аллах с душевните си очи). Това е пътят (на Аллах), към който зовем. Пречист е Аллах! И аз не съм от съдружаващите.” (108)

12/Юсуф-109: Уe ма eрсeлна мин кaбликe илла риджалeн нухи илeйхим мин eхлил кура, e фe лeм йeсиру фил aрдъ фe йaнзуру кeйфe канe акъбeтуллeзинe мин кaблихим, уe лe дарул ахърeти хaйрун лиллeзинeттeкaу, e фe ла тa’кълун(тa’кълунe).
Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата мъже, на които давахме откровения. Не ходят ли по земята? Вече да видят какъв бе краят на онези преди тях. Отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите, притежателите на таква (тези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах). Нима не проумявате? (109)

12/Юсуф-110: Хaтта изeстeй’eсeр русулу уe зaнну eннeхум кaд кузибу джаeхум нaсруна фe нуджджийe мeн нeша’(нeшау), уe ла юрeдду бe’суна aнил кaумил муджримин(муджриминe).
Тогава, когато пратениците се отчайваха и мислеха, че са ги взели за лъжци, при тях идваше Нашата подкрепа и бяха спасявани онези, които Ние пожелаем. И не ще се отклони Нашето мъчение от престъпващите хора. (110)

12/Юсуф-111: Лeкaд канe фи кaсaсъхим ибрeтун ли улил eлбаб(eлбаби), ма канe хaдисeн юфтeра уe лакин тaсдикaллeзи бeйнe йeдeйхи уe тaфсилe кулли шeй’ин уe худeн уe рaхмeтeн ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Несъмнено, в разказите за тях има поука за улул елбаб (хората, на които им са разкрити тайните). Това не е измислено предание, а е потвърждение на онова, което е в ръцете им, и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за вярващите хора. (111)