български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ١٣ / صفحة ٢٥٨

Ибрахим 19-24, Коран - Джуз' 13 - страница 258

Джуз'-13, страница-258 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-13, страница-258 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-13, страница-258 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
أَلَمْ تَرَ أَنَّ اللّهَ خَلَقَ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضَ بِالْحقِّ إِن يَشَأْ يُذْهِبْكُمْ وَيَأْتِ بِخَلْقٍ جَدِيدٍ ﴿١٩﴾
14/Ибрахим-19: E лeм тeрe eннaллахe хaлaкaс сeмауати уeл aрдa бил хaкк(хaккъ), ин йeшa’ юзхибкум уe йe’ти би хaлкън джeдид(джeдидин).
Не виждаш ли ти, че Аллах е създал небесата и земята с мъдрост? Ако пожелае, Той ще ви премахне и ще (доведе) създаде нови творения (нова цивилизация). (19)
وَمَا ذَلِكَ عَلَى اللَّهِ بِعَزِيزٍ ﴿٢٠﴾
14/Ибрахим-20: Уe ма заликe aляллахи би aзиз(aзизин).
И това не е голямо (трудно) нещо за Аллах. (20)
وَبَرَزُواْ لِلّهِ جَمِيعًا فَقَالَ الضُّعَفَاء لِلَّذِينَ اسْتَكْبَرُواْ إِنَّا كُنَّا لَكُمْ تَبَعًا فَهَلْ أَنتُم مُّغْنُونَ عَنَّا مِنْ عَذَابِ اللّهِ مِن شَيْءٍ قَالُواْ لَوْ هَدَانَا اللّهُ لَهَدَيْنَاكُمْ سَوَاء عَلَيْنَآ أَجَزِعْنَا أَمْ صَبَرْنَا مَا لَنَا مِن مَّحِيصٍ ﴿٢١﴾
14/Ибрахим-21: Уe бeрeзу лилляхи джeмиaн фe калeд дуaфау лиллeзинeстeкбeру инна кунна лeкум тeбeaн фe хeл eнтум мугнунe aнна мин aзабиллахи мин шeй’(шeй’ин), калу лeу хeданaллаху лe хeдeйнакум, сeуаун aлeйна eджeзи’на eм сaбeрна ма лeна мин мaхис(мaхисън).
Всички излязоха пред Аллах. Тогава слабите (безсилните) рекоха на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме, сега вие­ ще ни избавите ли с нещо от мъчението на Аллах?” Те отвърнаха: “Ако Аллах ни беше напътил към Себе си, и ние щяхме да ви напътим към Него. Все едно е дали ще тъжим или ще търпим. За нас няма спасение.” (21)
وَقَالَ الشَّيْطَانُ لَمَّا قُضِيَ الأَمْرُ إِنَّ اللّهَ وَعَدَكُمْ وَعْدَ الْحَقِّ وَوَعَدتُّكُمْ فَأَخْلَفْتُكُمْ وَمَا كَانَ لِيَ عَلَيْكُم مِّن سُلْطَانٍ إِلاَّ أَن دَعَوْتُكُمْ فَاسْتَجَبْتُمْ لِي فَلاَ تَلُومُونِي وَلُومُواْ أَنفُسَكُم مَّا أَنَاْ بِمُصْرِخِكُمْ وَمَا أَنتُمْ بِمُصْرِخِيَّ إِنِّي كَفَرْتُ بِمَآ أَشْرَكْتُمُونِ مِن قَبْلُ إِنَّ الظَّالِمِينَ لَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿٢٢﴾
14/Ибрахим-22: Уe калeш шeйтану лeмма кудъйeл eмру иннaллахe уeaдeкум уa’дeл хaккъ уe уeaдтукум фe aхлeфтукум, уe ма канe лийe aлeйкум мин султанин илла eн дeaутукум фeстeджeбтум ли, фe ла тeлумуни уe луму eнфусeкум, ма eнe би мусрихикум уe ма eнтум би мусръхъйй(мусръхъййe), инни кeфeрту би ма eшрeктумуни мин кaбл(кaблу), иннaз залиминe лeхум aзабун eлим(eлимун).
И рече сатаната, щом делото беше отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте собствените си души! Аз не съм ваш помощник и вие не сте мои помощници. Аз и преди отхвърлих да съм ваш сътрудник.” За угнетителите има болезнено мъчение. (22)
وَأُدْخِلَ الَّذِينَ آمَنُواْ وَعَمِلُواْ الصَّالِحَاتِ جَنَّاتٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا بِإِذْنِ رَبِّهِمْ تَحِيَّتُهُمْ فِيهَا سَلاَمٌ ﴿٢٣﴾
14/Ибрахим-23: Уe удхилeллeзинe амeну уe aмилус салихати джeннатин тeджри мин тaхтихeл eнхару халидинe фиха би изни рaббихим, тeхъййeтухум фиха сeлам(сeламун).
А онези, които вярват (и желаят да достигнат Аллах в земния живот) и вършат праведни дела (изчистват душевните си пороци), ще бъдат въведени в Градините, сред които текат ­ реки. Там ще пребивават вечно с позволението на своя Господ. Поздравът им там ще бъде: “Мир!” (23)
أَلَمْ تَرَ كَيْفَ ضَرَبَ اللّهُ مَثَلاً كَلِمَةً طَيِّبَةً كَشَجَرةٍ طَيِّبَةٍ أَصْلُهَا ثَابِتٌ وَفَرْعُهَا فِي السَّمَاء ﴿٢٤﴾
14/Ибрахим-24: E лeм тeрe кeйфe дaрaбaллаху мeсeлeн кeлимeтeн тaййибeтeн кe шeджeрeтин тaййибeтин aслуха сабитун уe фeр’уха фис сeма(сeмаи).
Не видя ли какъв пример даде Аллах? ­ Доброто слово е като красиво дърво. То е непоклатимо (коренът му е дълбоко в земята), а клоните му са в небето. (24)