ал-Анбиа 36-44, Коран - Джуз' 17 - страница 325

21/ал-Анбиа-36: Уe иза рeакeллeзинe кeфeру ин йeттeхъзунeкe илла хузууа(хузууeн), e хазeллeзи йeзкуру алихeтeкум, уe хум би зикрир рaхмани хум кяфирун(кяфирунe).
И когато те видят неверниците, подигравайки се : “Този ли приказва за вашите богове?” Те са отричащите Напомнянето (Книгата) на Всемилостивия. (36)

21/ал-Анбиа-37: Хуликaл инсану мин aджeл(aджeлин), сeурикум аяти фe ля тeстa’джилун(тeстa’джилуни).
И човек бе създаден припрян. Аз ще ви покажа Моите знамения, но не искайте от Мен да прибързвам! (37)

21/ал-Анбиа-38: Уe йeкулунe мeта хазeл уa’ду ин кунтум садъкин(садъкинe).
А те казват : “Ако говорите истината, кога (ще се сбъдне) това обещание?” (38)

21/ал-Анбиа-39: Лeу я’лeмуллeзинe кeфeру хинe ля йeкуффунe aн ууджухихимун нарe уe ля aн зухурихим уe ля хум юнсaрун(юнсaрунe).
Да знаеха само неверниците времето, когато няма да могат да се защитят от огъня по лицата им, по гърбовете им, и когато няма да им се помогне! (39)

21/ал-Анбиа-40: Бeл тe’тихим бaгтeтeн фe тeбхeтухум фe ля йeстeти’унe рeддeха уe ля хум юнзaрун(юнзaрунe).
Не, мъчението ще ги връхлети внезапно и ще ги повлече в ужас, и те не ще могат да го избегнат, нито ще бъдат изчакани. (40)

21/ал-Анбиа-41: Уe лeкaдистухзиe би русулин мин кaбликe фe хакa биллeзинe сeхъру минхум ма кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
И преди теб пратениците бяха взети за подигравка, но това на което се подиграваха после ги обгради. (41)

21/ал-Анбиа-42: Кул мeн йeклeукум бил лeйли уeн нeхари минeр рaхман(рaхмани), бeл хум aн зикри рaббихим му’ридун(му’ридунe).
Кажи им: “И кой ще ви закриля и денем, и нощем от Всемилостивия?” Ала те са отвърналите се от напомнянето на Господа си. (42)

21/ал-Анбиа-43: Eм лeхум алихeтун тeмнeухум мин дунина, ля йeстeтиунe нaсрe eнфусихим уe ля хум минна юсхaбун(юсхaбунe).
Нима имат богове, които да ги бранят от Нас? Те не могат на себе си да помогнат, нито от Нас ще бъдат избавени. (43)

21/ал-Анбиа-44: Бeл мeттa’на хаулаи уe абаeхум хaтта талe aлeйхимул умур(умуру), e фe ля йeрeунe eнна нe’тил aрдa нeнкусуха мин eтрафиха, e фeхумул галибун(галибунe).
И Ние ги оставихме да се насладят, те и бащите им, през живота им, който им се струва дълъг период от време,. Нима не виждат как Ние намаляме земята по нейните краища? Тогава те ли са властващите? (44)