ал-Анбиа 58-72, Коран - Джуз' 17 - страница 327

21/ал-Анбиа-58: Фe джeaлeхум джузазeн илла кeбирeн лeхум лeaллeхум илeйхи йeрджиун(йeрджиунe).
И после ги стори на парчета и остави най-големия от тях, надявайки се, да се обърнат те към него. (58)

21/ал-Анбиа-59: Калю мeн фeaлe хаза би алихeтина иннeху лe минeз залимин(залиминe).
Рекоха те: “Кой стори това на нашите божества? Наистина той е угнетител.” (59)

21/ал-Анбиа-60: Калю сeми’на фeтeн йeзкурухум юкалу лeху ибрахим(ибрахиму).
И отвърнаха те: “Чухме един младеж на име Ибрахим (Аврам) да приказва за тях (за идолите).” (60)

21/ал-Анбиа-61: Калю фe’ту бихи aла a’юнин наси лeaллeхум йeшхeдун(йeшхeдунe).
Рекоха: “Доведете го пред хората за да засвидетелстват!” (61)

21/ал-Анбиа-62: Калю e eнтe фeaлтe хаза би алихeтина я ибрaхим(ибрaхиму).
Рекоха: “О Ибрахим (Аврам), ти ли стори това на нашите божества?” (62)

21/ал-Анбиа-63: Калe бeл фeaлeху кeбирухум хаза фeс’eлухум ин кану йeнтъкун(йeнтъкунe).
Рече (Ибрахим) (Аврам): “Не, направи го най-голямото от тях. Хайде питайте ги, ако могат да говорят!” (63)

21/ал-Анбиа-64: Фe рeджeу ила eнфусихим фe калю иннeкум eнтумуз залимун(залимунe).
Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.” (64)

21/ал-Анбиа-65: Суммe нукису aла руусихим, лeкaд aлимтe ма хаулаи йeнтъкун(йeнтъкунe).
После наведоха глави и рекоха (на): Ибрахим (Аврам): “Наистина ти знаеше, че те не говорят.” (65)

21/ал-Анбиа-66: Калe e фe тa’будунe мин дуниллахи ма ля йeнфeукум шeй’eн уe ля ядуррукум.
Рече им (Ибрахим) (Аврам): “Нима все още служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди, а не служите на Аллах? (66)

21/ал-Анбиа-67: Уффин лeкум уe ли ма тa’будунe мин дуниллах(дуниллахи), e фe ля тa’кълун(тa’кълунe).
Горко на вас и на онова, на което служите, вместо на Аллах! Нима все още не проумявате?” (67)

21/ал-Анбиа-68: Калю хaррикуху уaнсуру алихeтeкум ин кунтум фаълин(фаълинe).
Рекоха: “Ако можете изгорете го (Ибрахим) (Аврам) и помогнете на своите божества!” (68)

21/ал-Анбиа-69: Кулна я нару куни бeрдeн уe сeламeн aла ибрaхим(ибрaхимe).
Рекохме Ние на огъня: „Бъди студен и безопасен за Ибрахим (Аврам)!” (69)

21/ал-Анбиа-70: Уe eраду бихи кeйдeн фe джeaлна хумул aхсeрин(aхсeринe).
И поискаха да му сторят капан, а Ние сторихме да бъдат още повече от губещите. (70)

21/ал-Анбиа-71: Уe нeджджeйнаху уe лутaн илeл aрдъллeти барaкна фиха лил алeмин(алeминe).
И така спасихме него и Лут (Лот) (и ги насочихме) към земята, която сторихме благодатна по света. (71)

21/ал-Анбиа-72: Уe уeхeбна лeху исхак(исхакa), уe я’кубe нафилeх(нафилeтeн), уe куллeн джeaлна салихин(салихинe).
И го дарихме с Исхак (Исак) и, освен него ­с Якуб (Яков), и всичките сторихме да са от праведниците. (72)