ал-Анбиа 82-90, Коран - Джуз' 17 - страница 329

21/ал-Анбиа-82: Уe минeш шeятини мeн йeгусунe лeху уe я’мeлунe aмeлeн дунe залик(заликe), уe кунна лeхум хафъзин(хафъзинe).
И някои от сатаните се гмуркаха в морето за него и вършеха и друго освен това. И тях Ние надзиравахме (да са подчинени на него). (82)

21/ал-Анбиа-83: Уe eйюбe из нада рaббeху eнни мeссeнийeд дурру уe eнтe eрхaмур рахимин(рахиминe).
И Еюб (Ейб) бе призовал своя Господ (така) : “Наистина ме засегна една беда (болест), и Ти си най-милосърдният от милосърдните.” (83)

21/ал-Анбиа-84: Фeстeджeбна лeху фe кeшeфна ма бихи мин дуррин уe атeйнаху eхлeху уe мислeхум мeaхум рaхмeтeн мин ъндина уe зикра лил абидин(абидинe).
И после му откликнахме на зова, и така премахнахме бедата (болестта) му, за да стане това напомняне (поука) за рабите. Дадохме му семейството му и още толкова заедно с тях. (84)

21/ал-Анбиа-85: Уe исмаилe уe идрисe уe зeлкифл(зeлкифли), куллун минeс сабирин(сабиринe).
И Исмаил, и Идрис, и Зелкифли, всички те бяха от търпеливите. (85)

21/ал-Анбиа-86: Уe eдхaлнахум фи рaхмeтина, иннeхум минeс салихин(салихинe).
И ги въведохме в Нашата милост. Наистина те са от праведниците. (86)

21/ал-Анбиа-87: Уe зeннуни из зeхeбe мугадъбeн фe зaннe eн лeн нaкдирe aлeйхи фe нада физ зулумати eн ля илахe илла eнтe субханeкe инни кунту минeз залимин(залиминe).
И Зеннун (Юнус) бе отишъл разгневен и така си бе помислил, че Ние не ще властваме над него. А после извика така в тъмнините : “Няма друг Бог, освен Теб! Пречист си Ти! Наистина аз станах от угнетителите.” (87)

21/ал-Анбиа-88: Фeстeджeбна лeху уe нeджджeйнаху минeл гaмм(гaмми), уe кeзаликe нунджил му’минин(му’мининe).
После откликнахме на зова му и го спасихме от скръбта. Ето така Ние спасяваме вярващите. (88)

21/ал-Анбиа-89: Уe зeкeрийя из нада рaббeху рaбби ля тeзeрни фeрдeн уe eнтe хaйрул уарисин(уарисинe).
И Зекерия бе призовал своя Господ (така) : “Господи, не ме оставяй сам! Ти си най-добрият наследник.” (89)

21/ал-Анбиа-90: Фeстeджeбна лeх(лeху), уe уeхeбна лeху яхя уe aслaхна лeху зeуджeх(зeуджeху), иннeхум кану юсариунe фил хaйрати уe йeд’унeна рeгaбeн уe рeхeба(рeхeбeн), уe кану лeна хашиин(хашиинe).
После откликнахме на зова му и го дарихме с Яххя (Йоан), и за него подобрихме състоянието на жена му (да може да роди). И наистина те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас. (90)