ал-Анбиа 102-112, Коран - Джуз' 17 - страница 331

21/ал-Анбиа-102: Ля йeсмe’унe хaсисeха, уe хум фи мeштeхeт eнфусухум халидун(халидунe).
Не ще чуят шумове от него. И те ще пребивават вечно в това, което са желали. (102)

21/ал-Анбиа-103: Ля яхзунухумул фeзeул eкбeру уe тeтeлaккахумул мeлаикeх(мeлаикeту), хаза йeумукумуллeзи кунтум туaдун(туaдунe).
И не ще ги наскърби най-големият ужас. И ангелите ще ги посрещат (казвайки): “Това е вашият Ден, който ви бе обещан.” (103)

21/ал-Анбиа-104: Йeумe нaтуис сeмаe кe тaййис сиджилли лил кутуб(кутуби), кeма бeдe’на eууeлe хaлкън нуидух(нуидуху), уa’дeн aлeйна, инна кунна фаълин(фаълинe).
В този ден ще сгънем небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го върнем (в първоначалното му състояние). Това е едно обещание от Нас. Ние непременно ще го сторим това. (104)

21/ал-Анбиа-105: Уe лeкaд кeтeбна физ зeбури мин бa’диз зикри eннeл aрдa йeрисуха ъбадийeс салихун(салихунe).
Несъмнено, подир Напомнянето (Тората), и в псалмите (Зебур) написахме, че Моите праведни раби ще бъдат наследници на земята. (105)

21/ал-Анбиа-106: Иннe фи хаза лe бeлагaн ли кaумин абидин(абидинe).
И наситина в това има послание (пояснение) за хората, раби на Аллах. (106)

21/ал-Анбиа-107: Уe ма eрсeлнакe илла рaхмeтeн лил алeмин(алeминe).
И те изпратихме Ние само за милост на световете. (107)

21/ал-Анбиа-108: Кул иннeма юха илeййe eннeма илахукум илахун уахид(уахидун), фe хeл eнтум муслимун(муслимунe).
Кажи: “Разкрито ми бе, че вашият Бог е единственият Бог. И вие мюсюлмани (отдадени на Аллах) ли сте?” (108)

21/ал-Анбиа-109: Фe ин тeуeллeу фe кул азeнтукум aла сeуа’(сeуаин), уe ин eдри e кaрибун eм бaидун ма туaдун(туaдунe).
А отвърнат ли се от това им кажи: “Всички ви известих поравно. И не знам дали е близко или далечно това, което ви е обещано. (109)

21/ал-Анбиа-110: Иннeху я’лeмул джeхрe минeл кaули уe я’лeму ма тeктумун(тeктумунe).
Наистина Той знае явното слово и това, което спотайвате. (110)

21/ал-Анбиа-111: Уe ин eдри лeaллeху фитнeтун лeкум уe мeтаун ила хин(хинин).
И не знам, може това да е изпитание за вас и наслаждение за определено време.” (111)

21/ал-Анбиа-112: Калe рaббъхкум бил хaкк(хaккъ), уe рaббунeр рaхманул мустeану aла ма тaсъфун(тaсъфунe).
Кажи им : “Господи, отсъди с правда! И нашият Господ е Всемилостивия, Моления за помощ, въпреки онова, което Му приписвате.” (112)