ан-Намл 1-13, Коран - Джуз' 19 - страница 377

27/ан-Намл-1: Та син, тилкe аятул кур’ани уe китабин мубин(мубинин).
Та. Син. Тези са Знаменията на ясната Книга, Корана. (1)

27/ан-Намл-2: Худeн уe бушра лил му’минин(му’мининe).
Напътствие и блага вест е за вярващите. (2)

27/ан-Намл-3: Eллeзинe юкимунeс сaлатe уe ю’тунeз зeкатe уe хум бил ахърeти хум юкънун(юкънунe).
Те са онези, които отслужват молитвата и дават милостинята закат , и за отвъдния живот са от убедените. (3)

27/ан-Намл-4: Иннeллeзинe ля ю’минунe бил ахирeти зeййeнна лeхум a’малeхум фe хум я’мeхун(я’мeхунe).
А за онези, които не вярват в Сетния ден (в деня на срещата на духа с Лика на Аллах) разкрасихме делата им и те така само се лутат (объркани). (4)

27/ан-Намл-5: Улаикeллeзинe лeхум суул aзаби уe хум фил ахърeти хумул aхсeрун(aхсeрунe).
Тези са, за които е лошото мъчение и те в отвъдния живот са най-губещите. (5)

27/ан-Намл-6: Уe иннeкe лe тулeккaл кур’анe минлeдун хaкимин aлим(aлимин).
Наистина Коранът ти се дава (достига до тебе) от Премъдрия и Всезнаещия. (6)

27/ан-Намл-7: Из калe муса ли eхлихи инни анeсту нара(нарeн), сe атикум минха би хaбeрин eу атикум би шихабин кaбeсин лeaллeкум тaстaлун(тaстaлунe).
Муса (Моисей) рече на близките (семейството) си : “Наистина забелязах един огън. Ще ви донеса от там вест или главня, за да се сгреете!” (7)

27/ан-Намл-8: Фe лeмма джаeха нудийe eн бурикe мeн фин нари уe мeн хaулeха, уe субханaллахи рaббил алeмин(алeминe).
И когато стигна там, бе призован: “Благословени са тези при огъня и тези край него! Пречист е Аллах, Господът на световете! (8)

27/ан-Намл-9: Я муса иннeху eнaллахул aзизул хaким(хaкиму).
О, Муса, несъмнено Аз съм Всемогъщия, Премъдрия Аллах. (9)

27/ан-Намл-10: Уe eлкъ aсак(aсакe), фe лeмма рeаха тeхтeззу кe eннeха джаннун уeлла мудбирeн уe лeм юaккъб, я муса ля тeхaф инни ля йeхафу лeдeййeл мурсeлун(мурсeлунe).
Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да погледне назад. “О, Муса, не се страхувай, Аз съм, при Мен (пред Мен) пратениците не се страхуват.” (10)

27/ан-Намл-11: Илля мeн зaлeмe суммe бeддeлe хуснeн бa’дe суин фe инни гaфурун рaхим(рaхимун).
Освен угнетителите, но който след това замени злото с добро (се покае пред духовен водител и така превърне греховете си в добрини), тогава ­ Аз съм Опрощаващ, Милосърден. (11)

27/ан-Намл-12: Уe eдхъл йeдeкe фи джeйбикe тaхрудж бeйдаe мин гaйри суин фи тис’ъ аятин ила фир’aунe уe кaумих(кaумихи), иннeхум кану кaумeн фасикин(фасикинe).
И пъхни ръката в скута си, и я извади от там сияйнобяла. Това е едно­ от деветте знамения (чудеса) за Фараона и неговите хора. Те наистина станаха нечестиви хора.” (12)

27/ан-Намл-13: Фe лeмма джаeтхум аятуна мубсърaтeн калю хаза сихрун мубин(мубинун).
И когато Нашите знамения станаха очевидни за тях, рекоха: “Това е една явна магия.” (13)