ал-Бакара 164-169, Коран - Джуз' 2 - страница 25

2/ал-Бакара-164: Иннe фи хaлкъс сeмауати уeл aрдъ уaхтиляфил лeйли уeн нeхяри уeл фулкиллeти тeджри фил бaхри бима йeнфeун насe уe ма eнзeлaллаху минeс сeмаи мин мяин фe aхя бихил aрдa бa’дe мeутиха уe бeссe фиха мин кулли даббe(даббeтин), уe тaсрифир рияхъ уeс сeхабил мусaххaри бeйнeс сeмаи уeл aрдъ лe аятин ли кaумин я’кълюн(я’кълюнe).
В сътворяването на небесата и на земята, и в редуването на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипва от небето и съживява с нея земята след нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между небето и земята облаци ­ наистина има знамения за хора проумяващи. (164)

2/ал-Бакара-165: Уe минeн наси мeн йeттeхъзу мин дунилляхи eндадeн юхъббунeхум кe хуббиллях(хуббилляхи), уeллeзинe амену eшeдду хуббeн лиллях(лилляхи), уe лeу йeраллeзинe зaлeму из йeрaунeл aзабe, eннeл куууeтe лилляхи джeмиaн, уe eннeллахe шeдидул aзаб(aзаби).
А една част от хората приемат за богове други (идолите), вместо Аллах и ги обичат, както Аллах трябва да се обича. А всъщност любовта на вярващите към Аллах е много по-силна. И угнетителите, когато настъпи моментът да вкусят мъчението, да можеха само да съзрат (осъзнаят), че цялата сила принадлежи на Аллах и че Аллах е суров в мъчението. (165)

2/ал-Бакара-166: Из тeбeррeeллeзинeттубиу минeллeзинeттeбeу уe рeaуул aзабe уe тaкaттaaт бихимул eсбаб(eсбабу).
Тогава онези, които са били следвани се отрекоха (отдалечиха) от онези, които са ги следвали и видяха мъчението. И се прекъснаха вече връзките между тях. (166)

2/ал-Бакара-167: Уe калeллeзинeттeбeу лeу eннe лeна кeррeтeн фe нeтeбeррee минхум кeма тeбeррeу минна кeзаликe юрихимуллаху a’малeхум хaсeратин aлeйхим уe ма хум би хариджинe минeн нар(нари).
И онези, които бяха следвали (други, освен Аллах), казаха: “Само да имаше за нас връщане (на земята), тогава щяхме да се отречем от тях, както и те се отрекоха от нас.” Така Аллах ще им покаже техните деяния като горести за тях и те не ще излязат от Огъня. (167)

2/ал-Бакара-168: Я eюхeн насу кулю мимма фил aрдъ хaлалeн тaййибeн, уe ля тeттeбиу хутууатиш шeйтан(шeйтани), иннeху лeкум aдуууун мубин(мубинун).
О, хора, яжте от онова, което е позволено и приятно по земята! И не следвайте стъпките на сатаната! Той за вас е явен враг. (168)

2/ал-Бакара-169: Иннeма йe’мурукум бис суи уeл фaхшаи уe eн тeкулю aлаллахи ма ля тa’лeмун(тa’лeмунe).
Той ви повелява само злина и поквара, и да говорите за Аллах онова, което не знаете. (169)