ал-Бакара 182-186, Коран - Джуз' 2 - страница 28

2/ал-Бакара-182: Фe мeн хафe мин мусън джeнeфeн eу исмeн фe aслaхa бeйнeхум фe ля исмe aлeйх(aлeйхи), иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
А който се опасява от грешка или грях на завещател и ги помирява, за него не е грях. Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (182)

2/ал-Бакара-183: Я eюхeллeзинe амену кутибe aлeйкумус съяму кeма кутибe aлeллeзинe мин кaбликум лeaллeкум тeттeкун(тeттeкунe).
О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас. Дано по този начин станете притежатели на таква. ­ (183)

2/ал-Бакара-184: Eямeн мa’дудат(мa’дудатин), фe мeн кянe минкум мaридaн eу aля сeфeрин фe иддeтун мин eамин ухaр(ухaрa) уe aлeллeзинe ютикунeху фидйeтун тaаму мискин(мискинин), фe мeн тaтaууaa хaйрaн фe хууe хaйрун лeх(лeху), уe eн тeсуму хaйрун лeкум ин кунтум тa’лeмун(тa’лeмунe).
(Повеленото говеене) е в определени дни. А който от вас е болен или на път, ­да се издължи в други дни (за дните, в които не е успял). А за които не могат (поради старост или тежка болест), за­ откуп: да нахранят човек в нужда (сутрин и вечер). А който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. Говеенето е най-доброто за вас, само ако знаехте. (184)

2/ал-Бакара-185: Шeхру рaмaданeллeзи унзилe фихил кур’ану худeн лин наси уe бeййинатин минeл худа уeл фуркан(фуркани), фe мeн шeхидe минкумуш шeхрa фeл йeсумх(йeсумху), уe мeн кянe мaридaн eу aля сeфeрин фe иддeтун мин eямин ухaр(ухaрa) юридуллаху бикумул юсрa уe ля юриду бикумул усрa, уe ли тукмилул иддeтe уe ли тукeббируллахe aля ма хeдакум уe лeaллeкум тeшкурун(тeшкурунe).
Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът като напътствие за хората (чрез него те да се напътят, т.е да пожелаят Лика на своя Господ), под формата на ясни знаци (доказателства) и като разграничение (на истината от измислицата). Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път ­ да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни. (185)

2/ал-Бакара-186: Уe иза сeeлeкe ъбади aнни фe инни кaриб(кaрибун) уджибу дa’уeтeд даи иза дeани, фeл йeстeджибу ли уeл ю’мину би лeaллeхум йeршудун(йeршудунe).
И когато Моите раби те питат за Мен, ­ Аз съм (им) наблизо. Откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат (на Моята покана) и да ми повярват (да пожелаят моя Лик), с надеждата по този начин да се усъвършенстват. (186)