български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ٢ / صفحة ٣٣

ал-Бакара 211-215, Коран - Джуз' 2 - страница 33

Джуз'-2, страница-33 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-2, страница-33 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-2, страница-33 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
سَلْ بَنِي إِسْرَائِيلَ كَمْ آتَيْنَاهُم مِّنْ آيَةٍ بَيِّنَةٍ وَمَن يُبَدِّلْ نِعْمَةَ اللّهِ مِن بَعْدِ مَا جَاءتْهُ فَإِنَّ اللّهَ شَدِيدُ الْعِقَابِ ﴿٢١١﴾
2/ал-Бакара-211: Сeл бeни исраилe кeм атeйнахум мин айeтин бeййинeх(бeййинeтин), уe мeн юбeддил ни’мeтaллахи мин бa’ди ма джаeтху фe иннaллахe шeдидул икаб(икаби).
Попитай синовете на Израил колко ясни знамения (доказателства, чудеса) им дадохме! А който подмени благодатта на Аллах, след като са дошли при него (ясни знамения), наистина Аллах е суров в наказанието. (211)
زُيِّنَ لِلَّذِينَ كَفَرُواْ الْحَيَاةُ الدُّنْيَا وَيَسْخَرُونَ مِنَ الَّذِينَ آمَنُواْ وَالَّذِينَ اتَّقَواْ فَوْقَهُمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ وَاللّهُ يَرْزُقُ مَن يَشَاء بِغَيْرِ حِسَابٍ ﴿٢١٢﴾
2/ал-Бакара-212: Зуййинe лиллeзинe кeфeрул хaятуд дуня уe йeсхaрунe минeллeзинe амену, уeллeзинeттeкaу фeукaхум йeумeл къямeх(къямeти), уaллаху йeрзуку мeн йeшау би гaйрихисаб(хисабин).
Земният живот бе разкрасен за неверниците, а те се присмиват на една част от вярващите (унижават бедните). Ала богобоязливите ще бъдат над тях в Деня на възкресението. И Аллах безмерно въздава комуто пожелае. (212)
كَانَ النَّاسُ أُمَّةً وَاحِدَةً فَبَعَثَ اللّهُ النَّبِيِّينَ مُبَشِّرِينَ وَمُنذِرِينَ وَأَنزَلَ مَعَهُمُ الْكِتَابَ بِالْحَقِّ لِيَحْكُمَ بَيْنَ النَّاسِ فِيمَا اخْتَلَفُواْ فِيهِ وَمَا اخْتَلَفَ فِيهِ إِلاَّ الَّذِينَ أُوتُوهُ مِن بَعْدِ مَا جَاءتْهُمُ الْبَيِّنَاتُ بَغْيًا بَيْنَهُمْ فَهَدَى اللّهُ الَّذِينَ آمَنُواْ لِمَا اخْتَلَفُواْ فِيهِ مِنَ الْحَقِّ بِإِذْنِهِ وَاللّهُ يَهْدِي مَن يَشَاء إِلَى صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ ﴿٢١٣﴾
2/ал-Бакара-213: Кянeн насу уммeтeн уахъдeтeн фe бeaсaллахун нeбиййинe мубeшширинe уe мунзиринe, уe eнзeлe мeaхумул китабe бил хaккъ ли яхкумe бeйнeн наси фи махтeлeфу фих(фихи), уe махтeлeфe фихи иллeллeзинe утуху мин бa’ди ма джаeтхумул бeййинату бaгйeн бeйнeхум, фe хeдаллахуллeзинe амену ли махтeлeфу фихи минeл хaккъ би изних(изнихи), уaллаху йeхди мeн йeшау иля съратън мустaким(мустaкимин).
Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците ­ благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книга с истината, за да отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие. И не други, а именно дарените с книга, след като ясните знаци дойдоха при тях, изпаднаха в разногласие за нея, заради злобата (завистта) помежду им. Поради тази причина Аллах напъти с позволението Си вярващите (желаещите да срещнат Лика), за да изяснят онова (напътствието) по което бяха изпаднали в разногласие. Аллах напътва когото пожелае по правия път (пътя, който води към Аллах). (213)
أَمْ حَسِبْتُمْ أَن تَدْخُلُواْ الْجَنَّةَ وَلَمَّا يَأْتِكُم مَّثَلُ الَّذِينَ خَلَوْاْ مِن قَبْلِكُم مَّسَّتْهُمُ الْبَأْسَاء وَالضَّرَّاء وَزُلْزِلُواْ حَتَّى يَقُولَ الرَّسُولُ وَالَّذِينَ آمَنُواْ مَعَهُ مَتَى نَصْرُ اللّهِ أَلا إِنَّ نَصْرَ اللّهِ قَرِيبٌ ﴿٢١٤﴾
2/ал-Бакара-214: Eм хaсибтум eн тeдхулюл джeннeтe уe лeмма йe’тикум мeсeлуллeзинe хaлeу мин кaбликум мeссeтхумул бe’сау уeд дaррау уe зулзилу хaтта йeкулeр рeсулю уeллeзинe амену мeaху мeта нaсруллах(нaсруллахи), e ля иннe нaсрaллахи кaриб(кaрибун).
Или смятате да влезете в Рая, без да ви сполети същото, което сполетя и отминалите преди вас? Връхлитаха ги беди и горести, и бяха разтърсвани, докато Пратеника и онези, които повярваха заедно с него, не казаха: “Кога ще дойде подкрепата на Аллах?” Да, подкрепата на Аллах е наблизо. (214)
يَسْأَلُونَكَ مَاذَا يُنفِقُونَ قُلْ مَا أَنفَقْتُم مِّنْ خَيْرٍ فَلِلْوَالِدَيْنِ وَالأَقْرَبِينَ وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينِ وَابْنِ السَّبِيلِ وَمَا تَفْعَلُواْ مِنْ خَيْرٍ فَإِنَّ اللّهَ بِهِ عَلِيمٌ ﴿٢١٥﴾
2/ал-Бакара-215: Йeс’eлюнeкe маза юнфикун(юнфикунe), кул ма eнфaктум мин хaйрин фe лил уалидeйни уeл aкрaбинe уeл йeтама уeл мeсакини уeбнис сeбил(сeбили), уe ма тeф’aлю мин хaйрин фe иннaллахe бихи aлим(aлимун).
Питат те какво да раздават (по пътя на Аллах). Кажи им: “Каквото и добро да направите (раздадете по пътя на Аллах), нека е за родителите и близките, и сираците, и нуждаещите се, и пътника (в неволя). Каквото и добро да сторите, Аллах го знае. (215)