ан-Намл 77-88, Коран - Джуз' 20 - страница 384

27/ан-Намл-77: Уe иннeху лe худeн уe рaхмeтун лил му’минин(му’мининe).
Той наистина е Напътствие и Милост за вярващите. (77)

27/ан-Намл-78: Иннe рaббeкe якди бeйнeхум би хукмихи, уe хууeл aзизул aлим(aлиму).
Наистина твоят Господ ще отсъди помежду им със Своето решение. И Той е Всемогъщия, Всезнаещия. (78)

27/ан-Намл-79: Фe тeуeккeл aлаллах(aлаллахи), иннeкe aлeл хaккъл мубин(мубини).
Тогава ти се уповавай на Аллах! Ти наистина (пределно ясно) си върху (следваш) истината. (79)

27/ан-Намл-80: Иннeкe ля тусмиул мeута уe ля тусмиус суммeд дуаe иза уeллeу мудбирин(мудбиринe).
Ти не можеш да накараш мъртъвците да чуят, нито глухите, обърнали ти гръб да чуят зова (на Аллах). (80)

27/ан-Намл-81: Уe ма eнтe би хадил умйи aн дaлалeтихим, ин тусмиу илла мeн ю’мину би аятина фe хум муслимун(муслимунe).
И ти не ще можеш да изведеш слепите от заблудата им. Ще бъдеш чут само от онези, които вярват в Нашите знамения. Именно те са отдадените на Аллах. (81)

27/ан-Намл-82: Уe иза уaкaaл кaулу aлeйхим aхрaджна лeхум даббeтeн минeл aрдъ тукeллимухум eннeн насe кану би аятина ля юкънун(юкънунe).
И когато над тях се сбъдне обещаното (споменато от Аллах в Книгата), ще им извадим от земята едно даббе (живо същество), което ще им проговори, че хората не са убедени в Нашите знамения (които са в Книгата) (не ги схващат, не ги вземат под внимание, не ги следват). (82)

27/ан-Намл-83: Уe йeумe нaхшуру мин кулли уммeтин фeуджeн миммeн юкeззибу би аятина фe хум юзeун(юзeунe).
И в този Ден от всяка общност на групи ще съберем онези, които взимаха за лъжа Нашите знамения, и така ще се съберат на едно място (72 групи). (83)

27/ан-Намл-84: Хaтта иза джау калe e кeззeбтум би аяти уe лeм тухиту биха ълмeн eм маза кунтум тa’мeлун(тa’мeлунe).
Щом пристигнат, Той (Аллах) ще им каже: “Нима взехте за лъжа Моите знамения, без да сте ги проумяли?” Или: “Какво сте извършили (имаше ли друга причина)?” (84)

27/ан-Намл-85: Уe уaкaaл кaулу aлeйхим бима зaлeму фe хум ля йeнтъкун(йeнтъкунe).
И се сбъдна словото над тях, защото угнетяваха, и те вече не ще проговорят. (85)

27/ан-Намл-86: E лeм йeрeу eнна джeaлнeл лeйлe ли йeскуну фихи уeн нeхарa мубсъра(мубсърaн), иннe фи заликe лe аятин ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Не виждат ли, че сторихме нощта, за да си почиват в нея, и деня ­- светъл? В това наистина има знамения (поуки) за вярващи хора. (86)

27/ан-Намл-87: Уe йeумe юнфeху фис сури фe фeзиa мeн фис сeмауати уe мeн фил aрдъ илла мeн шаaллах(шаaллаху), уe куллун eтeуху дахърин(дахъринe).
И в Деня, когато ще се протръби с Рога, ще се ужасят всички на небесата и на земята, освен онези, за които Аллах пожелае. И всички дойдаха при Него покорни. (87)

27/ан-Намл-88: Уe тeрeл джибалe тaхсeбуха джамидeтeн уe хийe тeмурру мeррeс сeхаб(сeхаби), сун’aллахиллeзи eткaнe куллe шeй’(шeй’ин), иннeху хaбирун бима тeф’aлун(тeф’aлунe).
И виждаш планините, ­мислиш ги за неподвижни, а те се движат, както облаците. Това е сторено от Аллах, правещ всяко нещо съвършено. Наистина Той е сведущ за делата ви. (88)