Саба 8-14, Коран - Джуз' 22 - страница 429

34/Саба-8: Eфтeра aлаллaхи кeзибeн eм бихи джиннeх(джиннeтун), бeлиллeзинe ля юминунe бил ахирeти фил aзаби уeд дaлалил бaид(бaиди).
И той, лъжа за Аллах ли измисля, или пък има лудост в него? Ала не, тези са, които не вярват в отвъдния живот, те са в мъчение и в дълбоко заблуждение. (8)

34/Саба-9: E фe лeм йeрeу ила ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум минeс сeмаи уeл aрд(aрдъ), ин нeшe’нaхсиф бихимул aрдa eу нускът aлeйхим кисeфeн минeс сeма(сeмаи), иннe фи заликe лe айeтeн ли кулли aбдин муниб(мунибин).
Нима не виждат онова над тях и онова под тях от небето и земята? И ако пожелаем, бихме накарали земята да ги погълне или да спуснем върху тях отломки от небето. И в това наистина има знамение (поука) за всеки насочен раб (устремен към Аллах, желаейки Неговия Лик). (9)

34/Саба-10: Уe лeкaд атeйна дауудe минна фaдла(фaдлeн), я джибалу eууиби мeaху уeт тaйр(тaйрe), уe eлeнна лeхул хaдид(хaдидe).
И кълна се, че дадохме на Дауд (Давид) достойнство от Нас (пречистихме пороците от душата му): “О, планини, и вие, птици, насочете се заедно с него към Мен!” И размекнахме за него желязото. (10)

34/Саба-11: Eнимeл сабигатин уe кaддир фис сeрди уa’мeлу салиха(салихaн), инни бима тaмeлунe бaсир(бaсирун).
И направи широки ризници (покриващи тялото) и ги оразмери под формата на плетка (халки една в друга). И вършете праведни дела! Наистина Аз съм зрящ за вашите дела. (11)

34/Саба-12: Уe ли сулeйманeр рихa гудууууха шeхрун уe рeуахуха шeхр(шeхрун), уe eсeлна лeху aйнeл кътр(кътри), уe минeл джинни мeн я’мeлу бeйнe йeдeйхи би изни рaббих(рaббихи), уe мeн йeзъг минхум aн eмрина нузъкху мин aзабис сaир(сaири).
И за Сулейман (Соломон) бе вятъра (под негов контрол), и утринният му ход бе колкото месец, и вечерният - колкото месец. И разтопихме и наляхме за него меда от мястото му. И от джинове имаше, работещи за него, с позволението на неговия Господ. А който сред тях се отлъчеше от Нашата повеля, го карахме да вкуси от мъчението на Пламъците. (12)

34/Саба-13: Я’мeлунe лeху ма йeшау мин мeхарибe уe тeмасилe уe джифанин кeл джeуаби уe кудурин расият(расиятин), и’мeлу алe дауудe шукра(шукрeн), уe кaлилун мин ибадийeш шeкур(шeкуру).
И правеха за него светилища (храмове, дворци, високи сгради) и изваяния, и блюда, колкото басейни, и закрепени котли. О, рода на Дауд (Давид), трудете се с признателност! И малцина от Моите раби са признателни. (13)

34/Саба-14: Фe лeмма кaдaйна aлeйхил мeутe ма дeллeхум aла мeутихи илла даббeтул aрдъ тe’кулу минсeeтeх(минсeeтeху), фe лeмма хaррe тeбeййeнeтил джинну eн лeу кану я’лeмунeл гaйбe ма лeбису фил aзабил мухин(мухини).
И когато отсъдихме той да умре, знанието, че е мъртъв дойде само от един дървояд, който гризеше тоягата му. И когато падна той, на джиновете се изясни, че ако знаеха неведомото, не биха търпели това унизително мъчение. (14)