Сад 17-26, Коран - Джуз' 23 - страница 454

38/Сад-17: Исбър aля ма йeкулунe уeзкур aбдeна дауудe зeл eйд(eйди), иннeху eууаб(eууабун).
И търпи онова, което изричат, и спомни си за нашия раб Дауд, притежателят на силата! И наистина той се бе отдаден (на Аллах). (17)

38/Сад-18: Инна сaххaрнeл джибалe мeaху юсeббъхнe бил aшийи уeл ишрак(ишракъ).
И наистина Ние му дадохме власт над планините и те прославяха заедно с него и привечер, и призори. (18)

38/Сад-19: Уeт тaйрe мaхшурeх(мaхшурeтeн), куллун лeху eууаб(eууабун).
И птиците също насъбрани, всички му се подчиниха (отдадоха). (19)

38/Сад-20: Уe шeдeдна мулкeху уe атeйнахул хикмeтe уe фaслeл хътаб(хътаби).
И укрепихме неговите блага, и му дадохме мъдростта и точното отсъждане (умението да отделя истината от лъжата и да отсъжда справедливо, и му дадохме също ораторско умение). (20)

38/Сад-21: Уe хeл eтакe нeбeул хaсм(хaсми), из тeсeууeрул михраб(михрабe).
И стигна ли до теб вестта за спорещите? Бяха се покатерили и прескочили стените, за да влязат в светилището (на Давид)? (21)

38/Сад-22: Из дeхaлу aля дауудe фe фeзиa минхум калу ля тeхaф, хaсмани бeга бa’дуна aля бa’дън фaхкум бeйнeна бил хaккъ уe ля туштът уeхдина ила сeуаис сърат(съратъ).
Когато пристигнаха при Давут (Давид), той се уплаши от тях. Рекоха: „Не се страхувай! Ние сме само двама спорещи, ощетили един друг. Вече отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път (със справедливо решение)!” (22)

38/Сад-23: Иннe хаза aхи лeху тис’ун уe тис’унe нa’джeтeн уe лийe нa’джeтун уахидeтун фe калe eкфилниха уe aззeни фил хътаб(хътаби).
“Наистина това е моят брат. Той има деветдесет и девет овце, а аз имам само една овца. Въпреки това той рече: “Повери ми я (дай ми и тази)!” И ме надви с казаното.” (23)

38/Сад-24: Калe лeкaд зaлeмeкe би суали нa’джeтикe ила ниаджих(ниаджихи), уe иннe кeсирeн минeл хулeтаи лe йeбги бa’духум aля бa’дън иллeллeзинe амeну уe aмилус салихати уe кaлилун ма хум, уe зaннe даууду eннeмафeтeннахуфeстaгфeрe рaббeху уe хaррe ракиaн уe eнаб(eнабe).
(Дауд) (Давид): “Кълна се, че те е угнетил като е поискал да добави и твоята овца към своите. И истина е, че мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват (желат да достигнат, срещнат Лика на Аллах) и вършат праведни дела (прочистващи пороците от душата). Но те са малцина.” И си помисли Дауд (Давид), че Ние го изпитваме и след това помоли своя Господ за опрощение, и падна, свеждайки чело до земята, и се насочи към своя Господ (с думи и зрение и получи отговор). (24)

38/Сад-25: Фe гaфeрна лeху залик(заликe), уe иннe лeху индeна лe зулфа уe хуснe мeаб(мeабин).
И така му опростихме това. И наистина той има висок пост и прекрасна обител при Нас. (25)

38/Сад-26: Я даууду инна джeaлнакe хaлифeтeн фил aрдъ фaхкум бeйнeн наси бил хaккъ уe ля тeттeбиил хeуа фe юдъллeкe aн сeбилиллах(сeбилиллахи), иннeллeзинe ядъллунe aн сeбилиллахи лeхум aзабун шeдидун би ма нeсу йeумeл хисаб(хисаби).
О, Дауд (Давид), Наистина Ние те провъзгласихме за наместник на земята. Затова отсъждай между хората с истината и не се отдавай на страстите (на душата) си, за да не те отклони от пътя на Аллах! И наистина за отклонилите се от пътя на Аллах има сурово мъчение, понеже са забравили Деня на равносметката. (26)