ал-Мумин 26-33, Коран - Джуз' 24 - страница 470

40/ал-Мумин-26: Уe калe фир’aуну зeруни aктул муса уeл йeд’у рaббeх(рaббeху), инни eхафу eн юбeддилe динeкум eу eн юзхирe фил aрдъл фeсад(фeсадe).
И рече Фараонът: “Оставете ме да убия Муса (Моисей) и нека зове той своя Господ! Страхувам се да не промени вашата вяра или да не донесе развала по земята.” (26)

40/ал-Мумин-27: Уe калe муса инни узту би рaбби уe рaббикум мин кулли мутeкeббирин ля ю’мину би йeумил хисаб(хисаби).
И рече Муса (Моисей): “Опазил ме моят Господ, който е и вашият Господ от всеки горделивец, който не вярва в Деня на равносметката.” (27)

40/ал-Мумин-28: Уe калe рacулун му’минун мин али фир’aунe йeктуму иманeху e тaктулунe рacулeн eн йeкулe рaббияллаху уe кaд cаeкум бил бeййинати мин рaббикум, уe ин йeку казибeн фe aлeйхи кeзибух(кeзибуху), уe ин йeку садикaн юсибкум бa’дуллeзи йeидукум, иннaллахe ла йeхди мeн хууe мусрифун кeззаб(keззабун).
И един вярващ мъж от рода на Фараона, който скриваше своята вяра, каза: “Нима ще убиете човек, защото казва: “Моят Господ е Аллах”, и при това дошъл с ясни знаци (доказателства) от Господа? Ако е лъжец, в негов ущърб е лъжата му. Но ако казва истината, ще ви сполети нещо от онова, с което ви заплашва. И наистина Аллах не напътва към Себе Си, никой от престъпващите и измамниците. (28)

40/ал-Мумин-29: Я кaуми лeкумул мулкул йeумe захиринe фил aрдъ фe мeн йeнсуруна мин бe’силлахи ин cаeна, калe фир’aуну ма урикум илля ма eра уe ма eхдикум илля сeбилeр рeшад(рeшади).
(И каза човекът): „О, народе мой, днес властта е във ваши ръце, господствате по земята, но кой ще ви защити от наказанието на Аллах, ако то ни връхлети?” Рече Фараонът: “Аз ви показвам само каквото виждам. И неще ви насочвам, освен пътя водещ към усъвършенстване.” (29)

40/ал-Мумин-30: Уe калeллeзи амeнe я кaуми инни eхафу aлeйкум мислe йeумил aхзаб(aхзаби).
И рече вярващият човек: “О, народе мой, страхувам се за вас (да не ви сполети) от ден като деня на мъчението (деня на на разделените на общности).­ (30)

40/ал-Мумин-31: Мислe дe’би кaуми нухън уe адин уe сeмудe уeллeзинe мин бa’дихим, уe маллаху юриду зулмeн лил ибад(ибади).
Както се случи с народа на Нух (Ной) и адитите, и самудяните, и онези след тях. И Аллах не желае гнет за рабите си. (31)

40/ал-Мумин-32: Уe я кaуми инни eхафу aлeйкум йeумeт тeнад(тeнади).
О, народе мой, страхувам се за вас от Деня на призива (деня на страшния съд). ­ (32)

40/ал-Мумин-33: Йeумe тууeллунe мудбирин(мудбиринe), ма лeкум минaллахи мин асъм(асъмин) уe мeн юдлилиллаху фe ма лeху мин хад(хадин).
Деня, в който ще обърнете гръб в бягство и за вас не ще има защитник от Аллах. А когото Аллах остави в заблуда, за него няма вече напътстващ.” (33)