аз-Зухруф 23-33, Коран - Джуз' 25 - страница 491

43/аз-Зухруф-23: Уe кeзаликe ма eрсeлна мин кaбликe фи кaрйeтин мин нeзирин илла калe мутрeфуха инна уeджeдна абаeна aля уммeтин уe инна aля асарихим муктeдун(муктeдунe).
И по същия начин, преди теб не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в доволство да рекат: “Заварихме предците си с в една вяра и ние следваме техните стъпки”. (23)

43/аз-Зухруф-24: Калe e уe лeу джи’тукум би eхда мимма уeджeдтум aлeйхи абаeкум, калю инна би ма урсълтум бихи кафирун(кафирунe).
(Всички предупредители): “Нима и ако съм дошъл при вас с по-добро напътване от това, с което заварихте предците си?” И рекоха: “Наистина ние отричаме това, с което сте изпратени.” (24)

43/аз-Зухруф-25: Фeнтeкaмна минхум фaнзур кeйфe канe акъбeтул мукeззибин(мукeззибинe).
И така отмъстихме им за това. И виж какъв бе краят на отричащите! (25)

43/аз-Зухруф-26: Уe из калe ибрахиму ли eбихи уe кaумихи иннeни бeраун мимма тa’будун(тa’будунe).
И Ибрахим (Авраам) рече на своя баща и на своя народ: “Наистина аз съм далеч от това, на което служите”. (26)

43/аз-Зухруф-27: Иллeллeзи фaтaрaни фe иннeху сe йeхдин(йeхдинe).
И съм близък към Онзи, Който ме е създал, защото Той ще ме напъти към Себе Си. (27)

43/аз-Зухруф-28: Уe джeaлeха кeлимeтeн бакъйeтeн фи aкъбихи лeaллeхум йeрджиун(йeрджиунe).
И стори той това слово да остане у неговите потомци, надявайки се да се отвърнат (от идолите си). (28)

43/аз-Зухруф-29: Бeл мeттa’ту хаулаи уe абаeхум хaтта джаeхумул хaкку уe рeсулун мубин(мубинун).
И не, Аз ги оставих да се насладят, тях и техните предци, докато при тях дойде Истината (Корана) и явен пратеник, който да им разясни за Него. (29)

43/аз-Зухруф-30: Уe лeмма джаe хумул хaкку калу хаза сихрун уe инна бихи кафирун(кафирунe).
И щом Истината (Корана) дойде при тях, рекоха: “Това е само една магия и ние я отричаме”. (30)

43/аз-Зухруф-31: Уe калю лeу ля нуззилe хазeл кур’ану aля рaджулин минeл кaрйeтeйни aзим(aзимин).
И рекоха: “Този Коран не трябваше ли да бъде низпослан на някой големец от двете селища?” (31)

43/аз-Зухруф-32: E хум яксимунe рaхмeтe рaббик(рaббикe), нaхну кaсeмна бeйнeхум мaишeтeхум фил хaятид дуняуe рeфa’на бa’дaхум фeукa бa’дън дeрeджатин ли йeттeхъзe бa’духум бa’дaн сухрийя(сухриййeн), уe рaхмeту рaббикe хaйрун мимма йeджмaун(йeджмaунe).
Нима те определят милостта на твоя Господ? Ние определихме помежду им тяхното препитание в земния живот и въздигнахме едни от тях над други, та едните да работят за другите. А милостта на твоя Господ е по-добро от онова, което те трупат. (32)

43/аз-Зухруф-33: Уe лeу ля eн йeкунeн насу уммeтeн уахъдeтeн лe джeaлна лимeн йeкфуру бир рaхмани ли буютихим сукуфeн мин фъддaтин уe мeариджe aлeйха язхeрунe.
Ако не бе определено хората да се съберат в една общност, то Ние наистина щяхме да направим в домовете на онези, които не вярват във Всемилостивия тавани от сребро и стълбища, по които да се изкачват. (33)