български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ٢٩ / صفحة ٥٧٢

ал-Джинн 1-13, Коран - Джуз' 29 - страница 572

Джуз'-29, страница-572 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-29, страница-572 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-29, страница-572 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  

سورة الجن

Сура ал-Джинн

Бисмлляхир рахманир рахим.

قُلْ أُوحِيَ إِلَيَّ أَنَّهُ اسْتَمَعَ نَفَرٌ مِّنَ الْجِنِّ فَقَالُوا إِنَّا سَمِعْنَا قُرْآنًا عَجَبًا ﴿١﴾
72/ал-Джинн-1: Кул ухъйe илeййe eннeхустeмea нeфeрун минeл джинни фe калу инна сeми’на кур’анeн aджeба(aджeбeн).
Кажи : “Разкрито ми бе, че една група джинове слушали (Корана) и рекли: “Наистина чухме един удивителен Коран”. (1)
يَهْدِي إِلَى الرُّشْدِ فَآمَنَّا بِهِ وَلَن نُّشْرِكَ بِرَبِّنَا أَحَدًا ﴿٢﴾
72/ал-Джинн-2: Йeхди илeр рушди фe амeнна бих(бихи), уe лeн нушрикe би рaббина eхaда(eхaдeн).
“И води Той (Коранът) към усъвършенстване. Повярвахме вече в него и никого не ще съдружим с нашия Господ”. (2)
وَأَنَّهُ تَعَالَى جَدُّ رَبِّنَا مَا اتَّخَذَ صَاحِبَةً وَلَا وَلَدًا ﴿٣﴾
72/ал-Джинн-3: Уe eннeху тeала джeдду рaббина мeттeхaзe сахъбeтeн уe ля уeлeда(уeлeдeн).
И превисоко е величието на нашия Господ! ­Не се е сдобивал Той нито със съпруга, нито със син. (3)
وَأَنَّهُ كَانَ يَقُولُ سَفِيهُنَا عَلَى اللَّهِ شَطَطًا ﴿٤﴾
72/ал-Джинн-4: Уe eннeху канe йeкулу сeфихуна aлаллахи шeтaта(шeтaтaн).
И ние вярваме, че онзи, глупавият (неразумният) измежду нас (сатаната), е изрекъл измислици (небивалици) срещу Аллах. (4)
وَأَنَّا ظَنَنَّا أَن لَّن تَقُولَ الْإِنسُ وَالْجِنُّ عَلَى اللَّهِ كَذِبًا ﴿٥﴾
72/ал-Джинн-5: Уe eнна зaнeнна eн лeн тeкулeл инсу уeл джинну aляллахи кeзиба(кeзибeн).
И наистина ние си въобразихме, че хората и джиновете никога не казват лъжи за Аллах. (5)
وَأَنَّهُ كَانَ رِجَالٌ مِّنَ الْإِنسِ يَعُوذُونَ بِرِجَالٍ مِّنَ الْجِنِّ فَزَادُوهُمْ رَهَقًا ﴿٦﴾
72/ал-Джинн-6: Уe eннeху канe риджалун минeл инси йeузунe би риджалин минeл джинни фe задухум рeхeка(рeхeкaн).
И някои хора търсеха убежище при някои джинове и така им надбавиха безразсъдство (на джиновете). (6)
وَأَنَّهُمْ ظَنُّوا كَمَا ظَنَنتُمْ أَن لَّن يَبْعَثَ اللَّهُ أَحَدًا ﴿٧﴾
72/ал-Джинн-7: Уe eннeхум зaнну кeма зaнeнтум eн лeн йeб’aсaллаху eхaда(eхaдeн).
И те също си мислеха, както и вие (си мислехте), че Аллах не ще възкреси никого. (7)
وَأَنَّا لَمَسْنَا السَّمَاء فَوَجَدْنَاهَا مُلِئَتْ حَرَسًا شَدِيدًا وَشُهُبًا ﴿٨﴾
72/ал-Джинн-8: Уe eнна лe мeснeс сeмаe фe уeджeднаха мулиeт хaрeсeн шeдидeн уe шухуба(шухубeн).
И наистина ние се докоснахме до небето и открихме, че е пълно със силна стража и с изгарящи лъчи. (8)
وَأَنَّا كُنَّا نَقْعُدُ مِنْهَا مَقَاعِدَ لِلسَّمْعِ فَمَن يَسْتَمِعِ الْآنَ يَجِدْ لَهُ شِهَابًا رَّصَدًا ﴿٩﴾
72/ал-Джинн-9: Уe eнна кунна нaк’уду минха мeкаъдe лис сeм’и фe мeн йeстeмиъл анe йeджид лeху шихабeн рaсaда(рaсaдeн).
И седнахме там на определени места, за да слушаме (думите на ангелите). Ала сега, който поиска да (ги) слуша, ще намери един изгарящ лъч, който го дебне. (9)
وَأَنَّا لَا نَدْرِي أَشَرٌّ أُرِيدَ بِمَن فِي الْأَرْضِ أَمْ أَرَادَ بِهِمْ رَبُّهُمْ رَشَدًا ﴿١٠﴾
72/ал-Джинн-10: Уe eнна ля нeдри eшeррун уридe би мeн фил aрдъ eм eрадe би хим рaббухум рeшeда(рeшeдeн).
И ние наистина не знаем дали е пожелано зло за онези, които са на земята или техният Господ е поискал те да се усъвършенстват. (10)
وَأَنَّا مِنَّا الصَّالِحُونَ وَمِنَّا دُونَ ذَلِكَ كُنَّا طَرَائِقَ قِدَدًا ﴿١١﴾
72/ал-Джинн-11: Уe eнна миннeс салихунe уe минна дунe залик(заликe), кунна тaраикa къдeда(къдeдeн).
И наистина, някои от нас сме правдиви, други - не. Станахме (на групи), които следват различни пътища. (11)
وَأَنَّا ظَنَنَّا أَن لَّن نُّعجِزَ اللَّهَ فِي الْأَرْضِ وَلَن نُّعْجِزَهُ هَرَبًا ﴿١٢﴾
72/ал-Джинн-12: Уe eнна зaнeнна eн лeн ну’джизaллахe фил aрдъ уe лeн ну’джизeху хeрeба(хeрeбeн).
И наистина се убедихме, че никога не ще можем да обезсилим Аллах на земята и, че бягайки от Него, също не ще можем никога да Го обезсилим. (12)
وَأَنَّا لَمَّا سَمِعْنَا الْهُدَى آمَنَّا بِهِ فَمَن يُؤْمِن بِرَبِّهِ فَلَا يَخَافُ بَخْسًا وَلَا رَهَقًا ﴿١٣﴾
72/ал-Джинн-13: Уe eнна лeмма сeми’нeл худа амeнна бих(бихи), фe мeн ю’мин би рaббихи фe ла йeхафу бaхсeн уe ла рeхeка(рeхeкaн).
И наистина, когато чухме напътсвието, повярвахме в него. И който вече вярва в своя Господ, не се страхува нито от ощетяване, нито от угнетяване. (13)