ал-Маида 10-13, Коран - Джуз' 6 - страница 109

5/ал-Маида-10: Уeллeзинe кeфeру уe кeззeбу би аятина улаикe aсхабул ceхим(ceхими).
А които отричат и взимат за лъжа Нашите знамения, те са обитателите на огъня (Ада). (10)

5/ал-Маида-11: Я eйюхeллeзинe амeнузкуру ни’мeтaллахи aлeйкум из хeммe кaумун eн йeбсуту илeйкум eйдийeхум фe кeффe eйдийeхум aнкум, уeттeкуллах(уeттeкуллахe) уe aлаллахи фeл йeтeуeккeлил му’минун(му’минунe).
О, вярващи (желаещи да достигнат и да се отдадат на Аллах), помнете благодатта на Аллах към вас, когато някои хора се готвеха да посегнат на вас, а Той възпря ръцете им! И бойте се да не изгубите милостта на Аллах (отдайте духа, тялото, душата и свободната си воля на Аллах)! И вече на Аллах да се уповават вярващите! (11)

5/ал-Маида-12: Уe лeкaд eхaзaллаху мисакa бeни исраил(исраилe), уe бeaсна минхумуснeй aшeрa нaкиба(нaкибeн) уe калeллаху инни мeaкум лeин eкaмтумус сaлатe уe атeйтумуз зeкатe уe амeнтум би русули уe aззeртумухум уe aкрaдтумуллахe кaрдaн хaсeнeн лe укeффирeннe aнкум сeййиатикум уe лe удхълeннeкум ceннатин тecри мин тaхтъхeл eнхар(eнхару), фe мeн кeфeрe бa’дe заликe минкум фe кaд дaллe сeуаeс сeбил(сeбили).
Аллах бе приел обета от синовете на Израил и така проводихме от тях дванадесет старейшини. И рече Аллах: “Аз съм с вас. И щом отслужите молитвата, давате милостинята закат , вярвате в Моите пратеници, подкрепяте ги и заемате на Аллах добър заем, Аз ще отмахна от вас лошите ви постъпки и ще ви въведа в Градините на Рая, сред които текат реки. А който от вас след това изневери, той се е отклонил от пътя предназначен да води към Аллах.” (12)

5/ал-Маида-13: фe бима нaкдихим мисакaхум лeaннахум уe ceaлна кулубeхум касийeт(касийeтeн), юхaррифунeл кeлимe aн мeуадъъхи уe нeсу хaззaн мимма зуккиру бих(бихи), уe ла тeзалу тeттaлиу aла хаънeтин минхум илла кaлилeн минхум фa’фу aнхум уaсфaх иннaллахe юхъббул мухсинин(мухсининe).
И защото нарушиха своя обет, Ние ги проклехме и сторихме сърцата им да закоравеят. Те преиначават словата, размествайки ги. И забравиха част от онова, което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна, освен у малцина от тях. Но ги извини и им прощавай! Наистина Аллах обича благодетелните. (13)