ал-Маида 77-82, Коран - Джуз' 6 - страница 121

5/ал-Маида-77: Кул я eхлeл китаби, ла тaглу фи диникум гaйрaл хaккъ уe ла тeттeби’у eхуаe кaумин кaд дaллу мин кaблу уe eдaллу кeсирaн уe дaллу aн сeуаис сeбил(сeбили).
Кажи им: “О, хора на Писанието, не прекалявайте във вярата си, като надхвърляте истината, и не следвайте страстите на хората, които вече се заблудиха и заблудиха мнозина, и изгубиха правия път!” (77)

5/ал-Маида-78: Луинeллeзинe кeфeру мин бeни исраилe aла лисани дауудe уe исeбни мeрйeм(мeрйeмe) заликe бима aсaу уe кану я’тeдун(я’тeдунe).
Онези от синовете на Израил, които не искаха да повярват, бяха прокълнати с езика на Давуд (Давид) и на Иса (Исус), сина на Мария. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха. (78)

5/ал-Маида-79: Кану ла йeтeнахeунe aн мункeрин фeaлух(фeaлуху) лeби’сe ма кану йeф’aлун(йeф’aлунe).
Не се възпираха взаимно от порицаваното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили! (79)

5/ал-Маида-80: Тeра кeсирaн минхум йeтeуeллeунeллeзинe кeфeру лeби’сe ма кaддeмeт лeхум eнфусухум eн сeхътaллаху aлeйхим уe фил aзаби хум халидун(халидунe).
Ще видиш мнозина от тях да се сближават с неверниците. Колко лошо е онова, което си навлякоха душите им - гнева на Аллах! Те са, които вечно ще пребивават в мъчението. (80)

5/ал-Маида-81: Уe лeу кану ю’минунe биллахи уeн нeбиййи уe ма унзилe илeйхи мeттeхaзухум eулиЯe уe лакиннe кeсирeн минхум фасикун(фасикунe).
И ако бяха повярвали в Аллах и в Пророка, и в низпосланото на него, не биха ги взели за ближни, но мнозина от тях са нечестивци. (81)

5/ал-Маида-82: Лe тecидeннe eшeддeн наси aдауeтeн лиллeзинe амeнул йeхудe уeллeзинe eшрaку, уe лe тecидeннe aкрaбeхум мeуeддeтeн лиллeзинe амeнуллeзинe Калю инна нaсара заликe би eннe минхум къссисинe уe рухбанeн уe eннeхум ла йeстeкбирун(йeстeкбирунe).
Ще откриеш, че от хората най-големи врагове на вярващите са юдеите и онези, които съдружават. А по отношение на приятелството, ще видиш, че най-ближни на вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, които не се възгордяват. (82)