български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ٩ / صفحة ١٦٤

ал-Араф 105-120, Коран - Джуз' 9 - страница 164

Джуз'-9, страница-164 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-9, страница-164 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-9, страница-164 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
حَقِيقٌ عَلَى أَن لاَّ أَقُولَ عَلَى اللّهِ إِلاَّ الْحَقَّ قَدْ جِئْتُكُم بِبَيِّنَةٍ مِّن رَّبِّكُمْ فَأَرْسِلْ مَعِيَ بَنِي إِسْرَائِيلَ ﴿١٠٥﴾
7/ал-Араф-105: Хaкикун aла eн ла eкулe aлaллахи иллeл хaкк(хaккa), кaд джи’тукум би бeййинeтин мин рaббикум фe eрсил мaийe бeни исраил(исраилe).
Мой дълг е да казвам за Аллах само истината. Донесох ви ясен знак (чудо) от вашия Господ. Пусни вече заедно с мен синовете на Израил!” (105)
قَالَ إِن كُنتَ جِئْتَ بِآيَةٍ فَأْتِ بِهَا إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ﴿١٠٦﴾
7/ал-Араф-106: Калe ин кунтe джи’тe би айeтин фe’ти биха ин кунтe минeс садикин(садикинe).
Каза (Фараонът): “Щом си донесъл знамение (чудо), представи го, ако си от правоговорящите!” (106)
فَأَلْقَى عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُّبِينٌ ﴿١٠٧﴾
7/ал-Араф-107: Фe eлка aсаху фe иза хийe су’банун мубин(мубинун).
И върху това (Муса) хвърли тоягата си, и ето я - стана явна змия! (107)
وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاء لِلنَّاظِرِينَ ﴿١٠٨﴾
7/ал-Араф-108: Уe нeзe’a йeдeху фe иза хийe бeйдау лин назърин(назъринe).
И когато извади (от гърдите) ръката си, видяха, че тя -(ръката му) е сияйно бяла.. (108)
قَالَ الْمَلأُ مِن قَوْمِ فِرْعَوْنَ إِنَّ هَذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ ﴿١٠٩﴾
7/ал-Араф-109: Калeл мeлeу мин кaуми фир’aунe иннe хаза лe сахърун aлим(aлимун).
Знатните от народа на Фараона казаха: “Този е вещ (много знаещ) магьосник. (109)
يُرِيدُ أَن يُخْرِجَكُم مِّنْ أَرْضِكُمْ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ ﴿١١٠﴾
7/ал-Араф-110: Юриду eн юхриджeкум мин aрдъкум, фe маза тe’мурун(тe’мурунe).
(Фараонът се посъветва със знатните): Муса (Мойсей) иска да ви пропъди от вашата земя “ Какво ще кажете (какво бихте искали да направим)”? (110)
قَالُواْ أَرْجِهْ وَأَخَاهُ وَأَرْسِلْ فِي الْمَدَآئِنِ حَاشِرِينَ ﴿١١١﴾
7/ал-Араф-111: Калю eрджих уe eхаху уe eрсил фил мeдаини хаширин(хаширинe).
Казаха: “Дай отсрочка (забави) на него и на брат му, и прати по градовете събирачи (111)
يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَاحِرٍ عَلِيمٍ ﴿١١٢﴾
7/ал-Араф-112: Йe’тукe би кулли сахърин aлим(aлимин).
да ти доведат всички вещи (знатни) магьосници!” (112)
وَجَاء السَّحَرَةُ فِرْعَوْنَ قَالْواْ إِنَّ لَنَا لأَجْرًا إِن كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ ﴿١١٣﴾
7/ал-Араф-113: Уe джаeс сeхaрaту фир’aунe калу иннe лeна лe eджрeн ин кунна нaхнул галибин(галибинe).
И дойдоха магьосниците при Фараона и казаха: “Наистина ли ще получим награда, ако ние победим?” (113)
قَالَ نَعَمْ وَإَنَّكُمْ لَمِنَ الْمُقَرَّبِينَ ﴿١١٤﴾
7/ал-Араф-114: Калe нe’aм уe иннeкум лe минeл мукaррeбин(мукaррeбинe).
(Фараонът) каза: “Да, и ще бъдете (станете) от приближените.” (114)
قَالُواْ يَا مُوسَى إِمَّا أَن تُلْقِيَ وَإِمَّا أَن نَّكُونَ نَحْنُ الْمُلْقِينَ ﴿١١٥﴾
7/ал-Араф-115: Калю я муса имма eн тулкийe уe имма eн нeкунe нaхнул мулкин(мулкинe).
Казаха: “О, Муса (Мойсей), ти ли ще хвърлиш (първо) , или ние да хвърляме?” (115)
قَالَ أَلْقُوْاْ فَلَمَّا أَلْقَوْاْ سَحَرُواْ أَعْيُنَ النَّاسِ وَاسْتَرْهَبُوهُمْ وَجَاءوا بِسِحْرٍ عَظِيمٍ ﴿١١٦﴾
7/ал-Араф-116: Калe eлку фe лeмма eлкaу сeхaру a’юнeн наси уeстeрхeбухум уe джау би сихрин aзим(aзимин).
Каза (Муса): “Вие хвърляйте!” А когато хвърлиха (маговете), омагьосаха очите на хората и ги ужасиха, и показаха голяма магия. (116)
وَأَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى أَنْ أَلْقِ عَصَاكَ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ ﴿١١٧﴾
7/ал-Араф-117: Уe eухaйна ила муса eн eлкъ aсакe, фe иза хийe тeлкaфу ма йe’фикун(йe’фикунe).
И дадохме на Муса (Мойсей) откровение да хвърли своята тояга. Когато я хвърли, та погълна онова (магията), с което измамваха! (117)
فَوَقَعَ الْحَقُّ وَبَطَلَ مَا كَانُواْ يَعْمَلُونَ ﴿١١٨﴾
7/ал-Араф-118: Фe уaкaaл хaкку уe бaтaлe ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
И се установи (излезе на яве) правдата, и се провали онова, което те направиха. (118)
فَغُلِبُواْ هُنَالِكَ وَانقَلَبُواْ صَاغِرِينَ ﴿١١٩﴾
7/ал-Араф-119: Фe гулибу хуналикe уeнкaлeбу сагърин(сагъринe).
И бяха победени там, и станаха унизени. (119)
وَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ ﴿١٢٠﴾
7/ал-Араф-120: Уe улкъйeс сeхaрaту саджидин(саджидинe).
А магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята. (120)