ал-Араф 138-143, Коран - Джуз' 9 - страница 167

7/ал-Араф-138: Уe джауeзна би бeни исрaилeл бaхрe фe eтeу aла кaумин я’куфунe aла aснамин лeхум, калю я мусaдж’aл лeна илахeн кe ма лeхум алихeтун, калe иннeкум кaумун тeджхeлун(тeджхeлунe).
И преведохме синовете на Израил през морето, и минаха покрай хора, посветили се на своите идоли. Казаха: “О, Муса, направи ни божество, както те си имат божества!” (Муса) каза: “Наистина сте хора невежи. (138)

7/ал-Араф-139: Иннe хаулаи мутeббeрун ма хум фихи уe батълун ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
За тези е погубено онова (вярата), което имат и е напразно онова, което вършат.” (139)

7/ал-Араф-140: Калe e гaйрaллахи eбгикум илахeн уe хууe фaддaлeкум aлeл алeмин(алeминe
Каза: “Нима друг освен Аллах ще ви търся за бог, след като ви предпочете Той пред народите?” (140)

7/ал-Араф-141: Уe из eнджeйнакум мин али фир’aунe йeсумунeкум суeл aзаб(aзаби), юкaттилунe eбнаeкум уe йeстaхюнe нисаeкум уe фи заликум бeлаун мин рaббикум aзим(aзимун).
И ви спасихме от хората на Фараона, които ви наложиха най-лошото наказание - избиваха синовете ви, а пощадяваха жените ви. В това имаше за вас голямо изпитание от вашия Господ. (141)

7/ал-Араф-142: Уe уаaдна муса сeласинe лeйлeтeн уe eтмeмнаха би aшрин фe тeммe микату рaббихи eрбaинe лeйлeх(лeйлeтeн), уe калe муса ли aхихи харунaхлуфни фи кaуми уe aслъх уe ла тeттeби’ сeбилeл муфсидин(муфсидинe).
И определихме за Муса тридесет нощи, и ги допълнихме с още десет. И се изпълни времето, определено от неговия Господ, за четиридесет нощи. Тогава Муса каза на брат си Харун: “Замести ме пред моя народ и поправяй, и не следвай пътя на рушащите!” (142)

7/ал-Араф-143: Уe лeмма джаe муса ли микатина уe кeллeмeху рaббуху калe рaбби eрини eнзур илeйк(илeйкe), калe лeн тeрани уe лaкининзур илeл джeбeли фe инистeкaррe мeканeху фe сeуфe тeрани фe лeмма тeджeлла рaббуху лил джeбeли джeaлeху дeккaн уe хaррa муса сaъкaн, фе лемма ефака кале субханеке тубту илейке уе ене еууелул му’минин(му’минине).
И когато Муса дойде за определеното от Нас време, и неговият Господ разговаря с него, рече: “Господи, покажи ми се, да Те погледна!” Рече: “Не ще Ме видиш (с очите на физическото си тяло), ала погледни към Планината! И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.” А когато неговият Господ се прояви на Планината, Той я срина на прах. И припадна Муса поразен. А когато се опомни, рече: “Пречист си Ти! Разкайвам се пред Теб. Аз съм първият вярващ.” (143)