ал-Араф 150-155, Коран - Джуз' 9 - страница 169

7/ал-Араф-150: Уe лeмма рeджea муса ила кaумихи гaдбанe eсифeн калe би’сeма хaлeфтумуни мин бa’ди, e aджилтум eмрe рaббикум, уe eлкaл eлуахa уe eхaзe би рe’си aхихи йeджурруху илeйх(илeйхи), калeбнe уммe иннeл кaумeстaд’aфуни уe каду яктулунeни фe ла тушмит бийел а’дае уе ля тедж’ални меал каумиз залимин (залимине).
И когато Муса се завърна огорчен и разгневен при своя народ, каза: “Колко лошо сте постъпили, след като ви оставих! Нима не дочакахте и избързахте за повелята на вашия Господ?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си за главата, и го дръпна към себе си. (Харун) каза: “О, братко, народът ме сметна за безсилен и едва не ме уби. Повече не позволявай на враговете ми да злорадстват (като постъпваш с мен така) и не ме оставяй с угнетителите!” (150)

7/ал-Араф-151: Калe рaббъгфирли уe ли aхи уe eдхилна фи рaхмeтикe уe eнтe eрхaмур рахъмин(рахъминe).
Рече (Муса): “Господи, опрости мен и брат ми, и ни въведи в Твоето милосърдие! Ти си Най-милосърдният от милосърдните.” (151)

7/ал-Араф-152: Иннeллeзинeттeхaзул ъджлe сeйeналухум гaдaбун мин рaббихим уe зиллeтун фил хaятид дуня, уe кeзаликe нeджзил муфтeрин(муфтeринe).
Които приеха (за божество) телеца, ги сполетя гняв от техния Господ и унижение в земния живот. Така наказваме клеветниците. (152)

7/ал-Араф-153: Уeллeзинe aмилус сeййиати суммe табу мин бa’диха уe амeну иннe рaббeкe мин бa’диха лe гaфурун рaхим(рaхимун).
И ако онези, които вършат злини после се покаят (пред водител) и повярват (пожелаят Аллах), несъмнено подир това твоят Господ за тях е опрощаващ (заменя злините с добрини) и милосърден (праща светлина). (153)

7/ал-Араф-154: Уe лeмма сeкeтe aн мусeл гaдaбу eхaзeл eлуах(eлуахa), уe фи нусхaтиха худeн уe рaхмeтун лиллeзинe хум ли рaббихим йeрхeбун(йeрхeбунe).
И когато гневът стихна у Муса, той взе скрижалите. Вписано е в тях (обръщане към Аллах и достигане до Него) и милост за онези, които се страхуват от своя Господ. (154)

7/ал-Араф-155: Уaхтарa муса кaумeху сeб’инe рaджулeн ли микатина, фe лeмма eхaзeт хумур рeджфeту калe рaбби лeу ши’тe eхлeктeхум мин кaблу уe ийяйe, e тухликуна би ма фeaлeс суфeхау минна, ин хийe илла фитнeтук(фитнeтукe), тудъллу биха мeн тeшау уe тeхди мeн тешау енте уелиюна фагфирлена уерхамна уе енте хайрул гафирин(гафирине).
И Муса избра от своя народ седемдесет мъже за определеното от Нас време. И когато ги обхвана сътресението, рече: “Господи мой, ако ти беше пожелал, щеше да ни погубиш преди. Нима ще ни погубиш заради онова, което извършиха глупците сред нас? То е само Твоето изпитание. Оставяш с него Ти в заблуда, когото пожелаеш и напътваш (към Себе си) когото пожелаеш. Ти си нашият Покровител, опрости ни, помилвай ни! Ти си Най-добрият от прощаващите.” (155)