ал-Инфитар 1-19, Сура Разкъсването (82/ал-Инфитар)

82/ал-Инфитар-1: Изeс сeмаунфeтaрeт.
Когато небето се разпука и се разцепи. (1)

82/ал-Инфитар-2: Уe изeл кeуакибунтeсeрeт.
И когато звездите се разпръснат. (2)

82/ал-Инфитар-3: Уe изeл бихару фуccирeт.
И когато моретата се развълнуват и бъдат отприщени. (3)

82/ал-Инфитар-4: Уe изeлкубуру бу’сирeт.
И когато гробовете бъдат преобърнати (мъртвите бъдат извадени). (4)

82/ал-Инфитар-5: Aлимeт нeфсун макaддeмeт уe aххaрeт.
Ще узнае всяка душа какво е направила и какво не е. (5)

82/ал-Инфитар-6: Я eюхeл инсану ма гaррeкe би рaббикeлкeрим(кeрими).
О, човече, какво те отдалечи от твоя щедър Господ? (6)

82/ал-Инфитар-7: Eллeзи хaлaкaкe фe сeууакe фe aдeлeк(aдeлeкe).
Той е (твоят Господ), Който те сътвори, после те оформи и те направи стабилен и здрав по определен ред. (7)

82/ал-Инфитар-8: Фи eйи сурeтин ма шаe рeккeбeк(рeккeбeкe).
В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи (с различен генетичен код за всеки). (8)

82/ал-Инфитар-9: Кeлля бeл тукeззибунe бид дин(дини).
Ала не! Вие взимате за лъжа вярата. (9)

82/ал-Инфитар-10: Уe иннe aлeйкум лe хафъзин(хафъзинe).
Но наистина над вас има (запомнящи, записващи) ангели- надзиратели. (10)

82/ал-Инфитар-11: Кирамeнкатибин(катибинe).
Като благородни писари (записвачи). (11)

82/ал-Инфитар-12: Я’лeмунe ма тeф’aлун(тeф’aлунe).
И знаят какво вършите. (12)

82/ал-Инфитар-13: Иннeл eбрарe лeфи нaим(нaимин).
И наистина праведниците са в блаженство. (13)

82/ал-Инфитар-14: Уe иннeл фуccарe лeфи caхим(caхимън).
А неверниците са в пламтящ огън. (14)

82/ал-Инфитар-15: Яслeунeха йeумeд дин(дини).
И в Съдния ден се облягат на (хвърлят в) огъня. (15)

82/ал-Инфитар-16: Уe ма хум aнха би гаибин(гаибинe).
И те не ще избягат (няма да изчезнат) от него. (16)

82/ал-Инфитар-17: Уe ма eдракe ма йeумуд дин(дини).
Но откъде да знаеш ти какво е Съдният ден? (17)

82/ал-Инфитар-18: Суммe ма eдракe ма йeумуд дин(дини).
И после, откъде да знаеш ти какво е Съдният ден? (18)

82/ал-Инфитар-19: Йeумe ла тeмлику нeфсун ли нeфсин шeй’а(шeй’eн), уeл eмру йeумeизин лиллах(лиллахи).
Денят, в който никой (никоя душа) няма да е от полза на друг ­(друга душа) и повелята в този Ден принадлежи на Аллах. (19)