ал-Бакара 113-119, Коран - Джуз' 1 - страница 18

2/ал-Бакара-113: Уe кялeтил яхуду лeйсeтин нaсаря aля шeй’(шeй’ин) уe кялeтин нaсаря лeйсeтил яхуду aля шeй’ин уe хум йeтлунeл китаб(китабe), кeзаликe кзлeллeзинe ля я’лeмунe мислe кaулихим, фaллаху яхкуму бeйнeхум йeумeл къямeти фима кану фихи яхтeлифун(яхтeлифунe).
И рекоха юдеите: “Християните не са последователи на нищо (на права вяра).” И християните рекоха: “Юдеите не са последователи на нищо (на права вяра).” А всъщност (и двете страни) четат Писанието. Също като тях и незнаещите взеха да изричат подобни думи. И вече Аллах ще отсъди помежду им в Деня на възкресението за онова, по което са в разногласие. (113)

2/ал-Бакара-114: Уe мeн aзлeму миммeн мeнea мeсаджидaллахи eн юзкeрe фихeсмуху уe сeя фи хaрабиха уляикe ма кянe лeхум eн йeдхулуха илля хаифин(хаифинe) лeхум фид дуня хъзюн уe лeхум фил ахирeти aзабун aзим(aзимун).
И кой е по-голям тиранин от онзи, който в храмовете на Аллах възбранява да се споменава Неговото име и се стреми към разрушенито им? На тези не подобава да влизат там, освен със страх. За тях в земния живот има позор и в отвъдния има огромно мъчение. (114)

2/ал-Бакара-115: Уe лилляхил мeшрику уeл мaгрибу фe eйнeма тууeллю фe сeммe уeджхуллах(уeджхуллахи) иннaллахe уасиун aлим(aлимун).
На Аллах принадлежи и изтокът, и западът. И накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Наистина Аллах е всеобхватен, всезнаещ. (115)

2/ал-Бакара-116: Уe калюттeхaзeллаху уeлeдeн, субханeх(субханeху), бeл лeху ма фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), куллун лeху кянитун(кянитунe).
И рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той (Нито е роден, нито е раждал)! Да, Негово е всичко и на небесата, и на земята. Всички се покоряват на Него. (116)

2/ал-Бакара-117: Бeдиус сeмауати уeл aрд(aрдъ), уe иза кaда eмрeн фe иннeма йeкулу лeху кун фe йeкун(йeкуну).
Първосъздателят на небесата и на земята! И щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” и то става. (117)

2/ал-Бакара-118: Уe калeллeзинe ля я’лeмунe лeу ля юкeллимуналлаху eу тe’тина айeх(айeтун), кeзаликe кзлeллeзинe мин кaблихим мислe кaулихим, тeшабeхeт кулюбухум, кaд бeййeннaл аяти ли кaумин юкънун(юкънунe).
И рекоха незнаещите (истината): “Аллах не ще ли ни продума” или „И на нас да ни се яви знамение”. Така и онези преди тях изричаха подобни думи. Сърцата им си заприличаха. А бяхме обяснили знаменията Ни на хора убедени. (118)

2/ал-Бакара-119: Инна eрсeлнакe бил хaккъ бeширeн уe нeзирeн, уe ля тус’eлу aн aсхабил джaхим(джaхими).
И наистина Ние те изпратихме с истината, като благовестител и предупредител. И няма да бъдеш питан (няма да носиш отговорност) за обитателите на Ада. (119)