ат-Тауба 55-61, Коран - Джуз' 10 - страница 196

9/ат-Тауба-55: Фe ла ту’джибкe eмуалухум уe ла eуладухум, иннeма юридуллаху ли юaззибeхум биха фил хaйатид дунйа уe тeзхeкa eнфусухум уe хум кяфирун(кяфирунe).
И да не те възхищават имотите им, нито децата им! Аллах иска да ги накаже с това в земния живот и да излязат душите им като неверници. (55)

9/ат-Тауба-56: Уe яхлифунe билляхи иннeхум лe минкум, уe ма хум минкум уe лакиннeхум кaумун йeфрeкун(йeфрeкунe).
И въпреки, че не са от вас, те се кълнат в Аллах, че наистина са от вас. Те са страхливи хора (страхлив народ). (56)

9/ат-Тауба-57: Лeу йeджидунe мeлджe’eн eу мaгаратин eу муддeхaлeн лe уeллeу илeйхи уe хум йeджмeхун(йeджмeхунe).
Ако биха намерили място за подслон или пещери, или проход, биха се втурнали натам. (57)

9/ат-Тауба-58: Уe минхум мeн йeлмизукe фис сaдaкат(сaдaкати), фe ин у’ту минха рaду уe ин лeм ю’тaу минха иза хум йeсхaтун(йeсхaтунe).
Някои сред тях те одумват заради милостинята. И ако им се даде нещо от нея ­ те са доволни, а ако не им се даде - ­негодуват! (58)

9/ат-Тауба-59: Уe лeу eннeхум рaду ма атахумуллаху уe рeсулуху уe калу хaсбуналлаху сe ю’тиналлаху мин фaдлихи уe рeсулуху инна илаллахи рагъбун(рагъбунe).
И ако те наистина бяха доволни от това, което им бе дарено от Аллах и Неговия Пратеник, щяха да кажат: “Достатъчен ни е Аллах. Скоро ще бъдем дарени с благодат от Аллах и Неговия Пратеник. Несъмнено, към Аллах се стремим.” (59)

9/ат-Тауба-60: Иннeмaс сaдaкату лил фукaраи уeл мeсaкини уeл амилинe aлeйха уeл муeллeфeти кулубухум уe фир рикаби уeл гариминe уe фи сeбилиллахи уeбниссeбил(уeбниссeбили), фaридaтeн минaллах(минaллахи), уaллаху aлимун хaким(хaкимун).
Несъмнено, милостинята е отредена от Аллах , за да се дава на бедните и нуждаещите се и на онези, които я събират; за приобщаването на сърцата им(за отдаденост към Аллах) и за (откуп на) робите; за длъжниците, и за онези, които са по пътя на Аллах и за пътуващите. Аллах е Всезнаещ, Премъдър. (60)

9/ат-Тауба-61: Уe минхумуллeзинe ю’зунeн нeбиййe уe йeкулунe хууe узун(узунун), кул узуну хaйрин лeкум ю’мину биллахи уe ю’мину лил му’мининe уe рaхмeтун лиллeзинe амeну минкум, уeллeзинe ю’зунe рeсулaллахи лeхум aзабун eлим(eлимун).
Онези от тях, които хулят Пророка и казват: “Той е като ухо (слуша и вярва във всичко, което му се казва).” Кажи: “Той за вас е ухото на доброто (слуша и приема вашите слова; не защото не знае, а защото не ви отрича). Той вярва в Аллах и вярва на вярващите. Той е милост за онези от вас, които вярват. А за онези, които клеветят Пратеника на Аллах, за тях има болезнено мъчение. (61)