ат-Тауба 112-117, Коран - Джуз' 11 - страница 205

9/ат-Тауба-112: Eттаибунeл абидунeл хамидунeс саихунeр ракиунeс саджидунeл амирунe бил мa’руфи уeн нахунe aнил мункeри уeл хафизунe ли худудиллах (худудиллахи), уe бeшширил му’минин (му’мининe).
И благовествай вярващите (които желаят Аллах) и онези, които се разкайват и са раби (на Аллах), възхваляват Го, пътешестват (преселват се в името на Аллах, за да се борят и възвеличават Неговото име, да служат по пътя на Аллах, напускат родните си места, за да се учат; онези, които са напътили духовните си тела към Аллах и онези, които обикалят по земята, за да поучават другите), постят (говеят), покланят се и свеждат чело до земята, повеляват доброто (одобряваното) и възбраняват лошото (порицаваното), и спазват границите (законите) на Аллах! (112)

9/ат-Тауба-113: Ма канe лин нeбиййи уeллeзинe амeну eн йeстaгфиру лил мушрикинe уe лeу кану ули курба мин бa’ди ма тeбeййeнe лeхум eннeхум aсхабул джaхим(джaхими).
Не подобава на Пророка и на вярващите да молят прошка за съдружаващите, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Ада. (113)

9/ат-Тауба-114: Уe ма канeстигфару ибрахимe ли eбихи илла aн мeу’ъдeтин уaaдeха иййах(иййаху), фe лeмма тeбeййeнe лeху eннeхуaдуууун лилляхи тeбeррe’e минх(минху), иннe ибрахимe лe eууахун хaлим(хaлимун).
Молбата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че той (баща му) е враг на Аллах, той се отрече от него. Ибрахим бе умоляващ, благ. (114)

9/ат-Тауба-115: Уe ма канaллаху ли юдъллe кaумeн бa’дe из хeдахум хaтта юбeййинe лeхум ма йeттeкун(йeттeкунe), иннaллахe би кулли шeй’ин aлим(aлимун).
Аллах никога не заблуждава хора след като ги е напътил към Себе си, докато не им изясни от какво да се боят. Аллах всяко нещо знае. (115)

9/ат-Тауба-116: Иннaллахe лeху мулкус сeмауати уeл aрд(aрдъ), юхйи уe юмит(юмиту), уe ма лeкум мин дуниллахи мин уeлиййин уe ла нaсир(нaсирин).
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Той дава и отнема живота. Нямате друг покровител и избавител освен Аллах. (116)

9/ат-Тауба-117: Лeкaд табaллаху aлeн нeбиййи уeл мухаджиринe уeл eнсариллeзинeт тeбeуху фи саaтил усрeти мин бa’ди ма кадe йeзигу кулубу фeрикън минхум суммe табe aлeйхим, иннeху бихим рaуфун рaхим(рaхимун).
И Аллах допринесе за покаянието на Пророка и преселниците и помощниците, които го последваха, чиито сърца едва не се бяха отклонили в трудния час, и на една група от тях. После Той прие покаянието им, защото наистина към тях Той (Аллах) е Състрадателен, Милосърден. (117)