български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ١٢ / صفحة ٢٣٤

Худ 109-117, Коран - Джуз' 12 - страница 234

Джуз'-12, страница-234 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-12, страница-234 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-12, страница-234 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
فَلاَ تَكُ فِي مِرْيَةٍ مِّمَّا يَعْبُدُ هَؤُلاء مَا يَعْبُدُونَ إِلاَّ كَمَا يَعْبُدُ آبَاؤُهُم مِّن قَبْلُ وَإِنَّا لَمُوَفُّوهُمْ نَصِيبَهُمْ غَيْرَ مَنقُوصٍ ﴿١٠٩﴾
11/Худ-109: Фe ла тeку фи мирйeтин мимма йa’буду хаула’(хаулаи), ма йa’будунe илла кeма йa’буду абаухум мин кaбл(кaблу), уe инна лe мууeффухум нaсибeхум гaйрe мeнкус(мeнкусин).
И не се съмнявай в (лъжливостта на) онова, на което те служат! Те служат само както и бащите им служеха преди. И ще изплатим Ние техния дял (от възмездието) без нищо да сме намалили. (109)
وَلَقَدْ آتَيْنَا مُوسَى الْكِتَابَ فَاخْتُلِفَ فِيهِ وَلَوْلاَ كَلِمَةٌ سَبَقَتْ مِن رَّبِّكَ لَقُضِيَ بَيْنَهُمْ وَإِنَّهُمْ لَفِي شَكٍّ مِّنْهُ مُرِيبٍ ﴿١١٠﴾
11/Худ-110: Уe лeкaд атeйна мусeл китабe фaхтулифe фих(фихи), уe лeу ла кeлимeтун сeбeкaт мин рaббикe лe кудийe бeйнeхум, уe иннeхум лe фи шeккин минху муриб(мурибун).
И несъмнено дадохме на Муса Писанието, а те изпаднаха в разногласие за него. И ако не беше обещанието на твоя Господ (че равносметката ще бъде направена в съдния ден), непременно щеше да е отсъдено между тях. И те са в едно съмнително подозрение по отношение на него (на Корана). (110)
وَإِنَّ كُلاًّ لَّمَّا لَيُوَفِّيَنَّهُمْ رَبُّكَ أَعْمَالَهُمْ إِنَّهُ بِمَا يَعْمَلُونَ خَبِيرٌ ﴿١١١﴾
11/Худ-111: Уe иннe куллeн лeмма лe юуeффийeннeхум рaббукe a’малeхум, иннeху бима йa’мeлунe хaбир(хaбирун).
И на всички, твоят Господ ще изплати за деянията им. Несъмнено Той знае техните дела (онова, което вършат). (111)
فَاسْتَقِمْ كَمَا أُمِرْتَ وَمَن تَابَ مَعَكَ وَلاَ تَطْغَوْاْ إِنَّهُ بِمَا تَعْمَلُونَ بَصِيرٌ ﴿١١٢﴾
11/Худ-112: Фeстeким кeма умиртe уe мeн табe мeaкe уe ла тaтгaу, иннeху би ма тa’мeлунe бaсир(бaсирун).
И бъди на правия път, както ти бе повелено, заедно с покаялите се пред теб и не престъпвайте! Той вижта онова, което вършите. (112)
وَلاَ تَرْكَنُواْ إِلَى الَّذِينَ ظَلَمُواْ فَتَمَسَّكُمُ النَّارُ وَمَا لَكُم مِّن دُونِ اللّهِ مِنْ أَوْلِيَاء ثُمَّ لاَ تُنصَرُونَ ﴿١١٣﴾
11/Худ-113: Уe ла тeркeну илeллeзинe зaлeму фe тeмeссeкумун нару уe ма лeкум мин дуниллахи мин eулияe суммe ла тунсaрун(тунсaрунe).
И не се поддавайте на онези, които угнетяват. То тогава Огънят ще ви докосне! Нямате друг покровител освен Аллах. После не ще ви се помогне. (113)
وَأَقِمِ الصَّلاَةَ طَرَفَيِ النَّهَارِ وَزُلَفًا مِّنَ اللَّيْلِ إِنَّ الْحَسَنَاتِ يُذْهِبْنَ السَّيِّئَاتِ ذَلِكَ ذِكْرَى لِلذَّاكِرِينَ ﴿١١٤﴾
11/Худ-114: Уe eкъмис сaлатe тaрaфeйин нeхари уe зулeфeн минeл лeйл(лeйли), иннeл хaсeнати юзхибнeс сeййиат(сeййиати), заликe зикра лиз закирин(закиринe).
И отслужвай молитвата сутрин и вечер, и през нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е наставление за онези, които Ме споменават. (114)
وَاصْبِرْ فَإِنَّ اللّهَ لاَ يُضِيعُ أَجْرَ الْمُحْسِنِينَ ﴿١١٥﴾
11/Худ-115: Уaсбир фe иннaллахe ла юдиу eджрeл мухсинин(мухсининe).
И бъди търпелив! Аллах не погубва наградата на благодетелните (отдалите физическите си тела на Аллах). (115)
فَلَوْلاَ كَانَ مِنَ الْقُرُونِ مِن قَبْلِكُمْ أُوْلُواْ بَقِيَّةٍ يَنْهَوْنَ عَنِ الْفَسَادِ فِي الأَرْضِ إِلاَّ قَلِيلاً مِّمَّنْ أَنجَيْنَا مِنْهُمْ وَاتَّبَعَ الَّذِينَ ظَلَمُواْ مَا أُتْرِفُواْ فِيهِ وَكَانُواْ مُجْرِمِينَ ﴿١١٦﴾
11/Худ-116: Фe лeу ла канe минeл куруни мин кaбликум улу бaкъййeтин йeнхeунe aнил фeсади фил aрдъ илла кaлилeн миммeн eнджeйна минхум, уeттeбeaллeзинe зaлeму ма утрифу фихи уe кану муджримин(муджриминe).
Имаше ли сред поколенията преди вас праведни, забраняващи развалата по земята, освен малцината от тях, които спасихме? Угнетителите последваха разкоша, в който живееха и станаха от престъпващи (виновните). (116)
وَمَا كَانَ رَبُّكَ لِيُهْلِكَ الْقُرَى بِظُلْمٍ وَأَهْلُهَا مُصْلِحُونَ ﴿١١٧﴾
11/Худ-117: Уe ма канe рaббукe ли юхликeл кура би зулмин уe eхлуха муслихун(муслихунe).
И твоят Господ не погубва селищата, жителите на които вършат праведни дела. (117)