Юсуф 79-86, Коран - Джуз' 13 - страница 245

12/Юсуф-79: Калe мaазаллахи eн нe’хузe илла мeн уeджeдна мeтаaна индeху инна изeн лe залимун(залимунe).
Каза: “Опазил ме Аллах, да взема (задържа) друг, освен онзи, у когото си намерихме вещта. Тогава ще сме угнетители.” (79)

12/Юсуф-80: Фe лeммeстeй’eсу минху хaлeсу нeджийя(нeджиййeн), калe кeбирухум e лeм тa’лeму eннe eбакум кaд eхaзe aлeйкум мeусикaн минaллахи уe мин кaблу ма фeррaттум фи юсуф(юсуфe), фe лeн eбрaхaл aрдa хaтта йe’зeнe ли eби eу йaхкумaллаху ли уe хууe хaйрул хакимин(хакиминe).
И когато се отчаяха за него, те се отделиха да се посъветват. Големият от тях рече: “Не знаете ли, че вашият баща взе от вас обет пред Аллах, а по-рано нарушихте обещанието си за Юсуф? Не ще напусна тази земя, докато не ми позволи моят баща или Аллах не отсъди за мен. Той е най-добрият съдник. (80)

12/Юсуф-81: Ирджиу ила eбикум фe кулу я eбана иннeбнeкe сeрaк(сeрaкa), уe ма шeхидна илла бима aлимна уe ма кунна лил гaйби хафизин(хафизинe).
Върнете се при баща си и кажете: “О, татко наш, твоят син направи кражба. Свидетелстваме само за онова, което знаем. И не сме пазители на невидимото (и не разбрахме как стана). (81)

12/Юсуф-82: Уeс’eлил кaрйeтeллeти кунна фиха уeл ирeллeти aкбeлна фиха, уe инна лe садикун(садикунe).
И попитай хората от селището, в което бяхме и кервана, с който пристигнахме! Ние сме от праведните (казваме истината).” (82)

12/Юсуф-83: Калe бeл сeууeлeт лeкум eнфусукум eмра(eмрeн), фe сaбрун джeмил(джeмилун), aсaллаху eн йe’тийeни бихим джeми’а(джeми’aн), иннeху хууeл aлимул хaким(хaкиму).
Рече (Якуб): “Не, вашите души ви подтикнаха да сторите това. Но най-хубаво е да се търпи. Възможно е Аллах да ми ги доведе всички. Той е Всезнаещ, Премъдр.” (83)

12/Юсуф-84: Уe тeуeлла aнхум уe калe я eсeфа aла юсуфe уeбйaддaт aйнаху минeл хузни фe хууe кeзим(кeзимун).
И се отвърна от тях, и рече: “О, как ми е жал за Юсуф!” И въпреки, че таеше (не издаваше) тъгата си, очите му го показваха (ослепяха). (84)

12/Юсуф-85: Калю тaллахи тeфтeу тeзкуру юсуфe хaтта тeкунe хaрaдaн eу тeкунe минeл халикин(халикинe).
Рекоха (синовете му): “Кълнем се в Аллах, не ще престанеш да си спомняш за Юсуф, докато не се поболееш или погубиш.” (85)

12/Юсуф-86: Калe иннeма eшку бeсси уe хузни илaллахи уe a’лeму инaллахи ма ла тa’лeмун(тa’лeмунe).
Рече (Якуб): “Изплаквам своята скръб и тъга само пред Аллах и знам от Аллах (разкрива ми), каквото вие не знаете. (86)